Историята на света се простира стотици столетия назад във времето.

Историята на света се простира стотици епохи обратно във времето. Но едвам с появяването на индивида се зараждат първите първи проблясъци на цивилизация. С времето тя се развива и разраства на всички континенти. Епохите се редят една след друга, а с тяхната рокада еволюцията води към революции. Стремежът на хората към рационализиране ги тласка към дръзки и новаторски творения. Не всички обаче са материални. Благодарение на Томас Арнолд и неговите промени в британските колежи, през XIX век се вкарва концепцията за всеобщо спортуване.

То стартира в учебното заведение „ Ръгби “ в едноименния град, намиращ се в графство Уорикшър, централна Англия. Именно Албионът е люлката на множеството модерни спортове, които се практикуват от най-източния меридиан до най-южния паралел на елипсоидния ни дом.

Футбол, тенис, баскетбол, голф, бокс, волейбол, плуване, лека атлетика. Те са единствено част от феномена, сплотяващ и разединяващ човечеството. В древността по време на античните олимпийски игри военни спорове биват краткотрайно прекратени в името на съревнованията и това да се дефинира кой е най-хубав измежду простосмъртните.

Днес спортът е отражение на околния свят. Парите са инфилтрирали основите му и подкопават някои негови изконни полезности. Такива като честност, почтена игра, почитание към противника, аудитория и най-много към себе си. Карат състезателите да се самозабравят. Да работят не просто импулсивно, а и надменно. Примерите са неизброими. Но има и мохикани, рицари-джедаи, джентълмени или другояче казано - образци за подражателство, които ни карат да имаме вяра, че спортът към момента има магията да сплотява човечеството. Да го тласка към по-добро. Към мир, развлечение, ентусиазъм и удивление.

Такива са Ин и Ян-ът на най-авторитетния самостоятелен спорт – тениса –Роджър Федерер и Рафаел Надал. В последните две десетилетия първо швейцарецът, а след това в компанията на испанеца, играта претърпя радикални промени. След като великаните Андре Агаси и Пийт Сампрас се отхвърлят, ракетният спорт губи своите дългогодишни водачи. За да има разцвет в една среда, то тя би трябвало да има водачи. Като подобен се демонстрира Федерер. Той прави дебюта си в професионалната верига през 1998-а година. Талантът му бързо избуява, само че все пак лишава време, до момента в който откри надзор и обуздае стила си на игра, натрапен от първия му треньор – австралиецът Питър Картър.

Едва през 2001 година името му оказва се на всеобщата публика, когато изиграва един от двата най-паметни мача в кариерата си. Мястото е „ Ол Инглънд Лоун Тенис енд Крокет Клъб “. Или в резюме казано – „ Уимбълдън “. Съперникът? Той е самият стопанин на „ свещената трева “ – Пийт Сампрас. Седемкратният отличник на най-стария шампионат в света брани през въпросната година последния си трофей, завоюван година по-рано. Срещата му на 1/8-финалите с съвсем 20-годишния избухлив швейцарец ще остане в аналите на историята като своеобразното предаване на щафетата от залязващото потомство към изгряващото. От един водач към различен. След 5-сетова битка на сегашното с бъдещето, Федерер пада на колене, давайки воля на страстите си откакто е надделял индивида, на който се възхищава години наред. Този изтъкнат конфликт не го изстрелва мигновено на върха, само че слага солидна основа за идните години на напредък.

Точно 2 години по-късно той е доближат. На същото място, единствено че на фаза край против Марк Филипусис, легендата за Маестрото оживява, триумфирайки за първи път на „ Уимбълдън “. Оттам насетне следва единствено напредък. В началото на февруари идната година оглавява за първи път международната класация, откакто печели “Australian Open”.

На 28 март обаче ориста сблъсква Роджър със 17-годишното манакорско хлапе – Рафаел Надал, което в третия кръг на локалния шампионат в Маями го сюрпризира и дава на света да се разбере, че единствената граница пред него е небето. В този миг никой не има вяра, че това ще се трансформира в най-ожесточеното, гневно, атрактивно и велико съревнование сред двама тенисисти, което ще изведе играта до невиждани небеса.

Всички считат, че провалянето на Федерер е случайност, подбудена от прегряване поради прекомерно бързите триумфи, които са реализирани. Надал обаче едвам тогава прохожда и като отроче на клей кортовете няма никакви триумфи на останалите настилки. Стремежът му към рационализиране под вещото управление на неговия треньор и чичо, го трансформират в приключения бикоборец, прочут през днешния ден. В идващите години двамата се срещат на всички настилки. Преди третия следващ край сред двамата на „ Уимбълдън “ през 2008 година, съотношението победи - загуби е в интерес на Рафа – 11:6. Само 2 от тях обаче са на настилка, друга от клея. До този миг испанецът към този момент се е утвърдил като експерт на алената настилка, където няма еднакъв и даже самият Федерер има едвам един триумф против него на натрошената тухла.

Откъде обаче идва преимуществото на Надал? Да, той е напълно друг тенисист, когато стъпи на землената настилка, която му е като родна, само че това не е задоволителен отзив за триумф. Корените се крият в единствения по рода безподобен жанр на игра, който с годините наложи в тура. Той е построен, с помощта на чичо му Тони, който го е научил да играе с оптимално въртеливо придвижване по топката. По този метод тя отскача високо, на равнището на раменния пояс, противникът бива изтласкан обратно и е доста по-сериозно усложнен да се оправи с ударите. В допълнение към това Надал играе с водеща лява ръка. Това го прави в допълнение неуместен за всички десничари. Особено, когато извършва сервис от полето за преимущество към бекхенда на съперника. Този новаторски жанр до този миг в никакъв случай не е бил прилаган. Няма еквивалент и по тази причина противниците му доста мъчно съумяват да се оправят с него. Той изисква голям физически потенциал. Поради тази причина Рафа постоянно бива сполетяван от контузии. Най-вече в коленете и китките. На корта наподобява като най-здравият човек, хващал в миналото ракета, само че следствията от разхода на сила идват на по-късен стадий.

Специалистите с години го считат просто за клей кортър. С построената си известност след 4 следващо извоювани трофеи от „ Ролан Гарос “, настава време за посочения от мнозина като най-велик дуел в историята на тениса. Именно финалът на „ Уимбълдън “ през 2008 година се оказва крайъгълният камък в кариерата на Надал. Продукцията през въпросната неделя служи и ще служи за ентусиазъм и урок за актуалните и бъдещи генерации. Ако има мач, който въплъщава в приключен тип играта, то това е точно този. Той е другият най-значим в кариерата на Маестрото. След 5 следващи трофеи в Лондон, Федерер е детрониран от считания за крал на клея - Рафаел Надал. Този негов стремглав триумф потвърждава на всички, че към този момент се е трансформирал в повсеместен боец, боеспособен на всеки и на всяка настилка. Това се потвърждава единствено половин година по-късно, когато на финала в Мелбърн, испанецът още веднъж излиза победител против швейцареца на твърдите кортове на „ Australian Open”. Есента на идната 2010 бележи пика в неговата кариера, откакто реализира кариерен шлем, запълвайки сбирката си с последния изчезнал трофей от огромната четворка – “US Open”. Постижение, с което по това време могат да се похвалят единствено Род Лейвър, Андре Агаси и Роджър Федерер измежду мъжете. В допълнение към това манакорецът завоюва и олимпийското злато на сингъл през 2008 година в Пекин на твърди кортове.

Днес двамата се смятат за живи митове не просто на тениса, а и на спорта като цяло. Не са един и двама млади тенисисти, които одобряват Роджър и Рафа за свои идоли. Някои от тях даже са имали достойнството да се изправят против тях.

Но какво е въздействието на Маестрото и Матадора над самата игра? Сега, когато към този момент са спечелили всичко допустимо и невероятно, играейки просто за наслаждение, наследството им е по-ценно от всеки път. До съдбоносната 2008 Федерер постанова съвсем цялостен надзор над играта, доминирайки над всички. След „ Уимбълдън “ обаче той към този момент има равносилен противник, който може да го победи на всички места. Включително в задния му двор. Тази усъвършенствана версия на Надал идва като пресен лъх за тениса. Двамата се стимулират взаимно. Единият има блян да остане на върха, макар новата опасност, а другият желае да го смъкна от трона и да потвърди, че му е равносилен.

Сблъсъкът на радикално другите стилове съвсем всеки месец стартира да ражда невъобразим интерес измежду феновете. Това бързо се вижда от турнирни шефове, медии, фешън къщи, спортни концерни за екипировка, най-различни спонсори и даже звездите на „ Холивуд “. Организаторите стартират да построяват нови или да се реновират остарели стадиони по към този момент съществуващите шампионати. Отделно от това се появяват напълно нови надпревари в календара. Условията в самите комплекси доста се усъвършенстват. Осигурява им се всичко належащо. Включително защита и превоз. Представители на медиите пълнят залите за конференции, когато някой от тях двамата застане зад микрофона. Родните им страни изпращат свои публицисти, които да ги интервюират на майчин език. Модната промишленост съумява да ги притегли за свои рекламни лицa, които се появяват на първите страници на най-реномираните списания в света на модата. По отношение на спортната екипировка „ Найк “ съумява да удари джакпота, привличайки и двамата под крилото си. Изготвят им се най-хубавите екипи по тяхно убеждение и утвърждение. Що се касае до ракетите, Надал се доверява на „ Баболат “, а Федерер от дълго време има подписан пожизнен контракт с „ Уилсън “. Във всеки магазин, който продава оръдието на труда, лицата на двамата красят надлежно двете марки. Маркетингът с Роджър и Рафа доближава връхната си точка, откакто подписват многочислени и многомилионни контракти с „ Мерцедес “, „ Киа “, „ Линд “, „ Моет Шандон “, „ Ролекс “, “Кредит Суис “, „ Барила “, „ Джура “, „ Нетджетс “, „ Сънрайс “, „ Телефоника “, „ Сабадел “, „ Мапфре “, „ Ричард Майл “, „ Мюлер – спортна медицина “ и „ Томи Хилфигър “. Всички договори с тези марки спомагат за популяризирането на играта в областта на автомобилизма, банкирането, шоколадовата промишленост, електрониката, телекомуникационните връзки и, несъмнено, спортното съоръжение.

Освен като рекламни лица, те основават и свои фондации за деца в затруднено състояние. Федерер го прави още през 2003 година. В нея влага над 28.5 милиона $ в стратегии за образование. Към 2018 година организацията е помогнала на над 800 хиляди малчугани в Африка (Замбия, Ботсвана, Намибия, Южна Африка, Малави и Зимбабве) и Швейцария. Понастоящем в стратегиите за обучение са записани над 309 хиляди.

Надал от своя страна основава своята фондация през по този начин популярната за него 2008 година. Целта му е същата – да помогне на обществено слабите деца, които са застрашени от отхвърляне от обществото, да получат качествено обучение. По този метод се дава късмет за по-добър живот на хиляди по целия свят. Рафа има вяра, че спортът е главният инструмент за персоналната и обществена интеграция, и затова се трансформира във фокусна точка, върху която се провежда цялата конструкция на деяние. Само в интервала 2017-2018 година 800 деца са били забъркани в 6 стратегии на организацията. Тя се простира в Испания и Индия.

Освен фондацията, той основава и 2 лични академии по тенис. Първата датира от октомври 2010 година. Тя се намира на остров Майорка и главен треньор в нея е чичо му Тони Надал, който до 2017-а го съпътстваше неразделно по време на надпревари. През 2016 година испанецът отвори втора школа, намираща се в родния му град Манакор. На събитието участва не какъв да е, а самият Федерер, който бе надълбоко разчувстван. Този жест на взаимно другарство засвидетелства общите цели на двамата – разпространение на спорта измежду подрастващите. Самият комплекс разполага с 26 корта на разнообразни настилки, 2 скуош корта, 2 басейна, футболно и голф игрище.

Общите им инициативи датират от над 12 години. За пръв път се сплотяват през 2007, когато от Асоциацията на професионалните играчи се пробват да намалят категорията на шампионата от сериите „ Мастърс “ 1000 в Монте Карло. Надал и Федерер се афишират изрично срещу и в последна сметка княжеството задържа позицията си на конгрес от най-висока категория.

През същата година с тяхно присъединяване е проведена по този начин наречената „ Битка на настилките “. Това съставлява корт, който от едната страна е тревен, а от другата – затрупан с клей. Датата е втори май, а мястото – Палма де Майорка. Направата му коства 19 дни и 1.63 милиона $ на домакините. Рафа надвива с 2 на 1 сета – 7:5, 4:6, 7:6(10).

През 2010 година двамата исполини още веднъж се събират, само че този път с благотворителна цел. На 21 декември в Цюрих изиграват показателен дуел, наименуван „ Мачът за Африка “. Приходите от него отиват на сметката на фондацията на Федерер. Ден по-късно вършат същото, само че в Мадрид за организацията на Рафа. Първата среща събира 2.5 милиона $, а втората – 1.3.

Златна Прага. Септември 2017 година. В сърцето на Европа бе най-скорошният мотив, който сплоти за прощален път двамата най-велики. По самодейност на Маестрото беше основано единственото си по рода тридневно демонстративно съревнование – „ Лейвър къп, в чест на вездесъщия Род Лейвър – Ракетата. Форматът раздели 2 тима – този на Европа против този на останалия свят. Тимовете се състояха от 6 души + 1 запаса, водени от капитани. Бьорн Борг поведе Стария континент в състав: Роджър Федерер, Рафаел Надал, Александър Зверев, Доминик Тийм, Марин Чилич и символичния хазаин – Томаш Бердих, а тяхна запаса – Фернандо Вердаско. Останалият свят имаше за водач пъстроцветния Джон Макенроу, който се спря на следните избраници: Джак Сок, Ник Кирьос, Джон Иснър, Сам Куери, Денис Шаповалов, Франсис Тиафо и запаса – Танаси Кокинакис.

Регламентът гласеше, че всеки ден ще има по 4 срещи – 3 на сингъл и една на двойки. Всяка петъчна победа носи на тима по една точка, в събота – две точки, а в неделя – три. Тази страна, която първа стигне до 15 пункта – победи с трофея. Нагледно, европейците се считаха за любимци и, че няма да бъдат затруднени да завоюват. Но големият хъс и отдаденост у Джак Сок и Ник Кирьос, подредиха нещата по този начин, че всичко да се реши в последния ден, когато водачът на мъжкия тенис през последните 15 години – Роджър Федерер се изправи против един от неофициалните водачи на бъдещето – Ник Кирьос. Маестрото за хиляден път развя магнетично „ Уилсън “-а си и като че ли прати обръщение, което гласеше: “Не още. Не и до момента в който аз съм към момента тук “. Европейците се поздравиха с отборната победа в това първо издание на нещо толкоз друго, което донесе многообразие в календара на ATP. Междувременно стана ясно, че форумът ще продължи и през идващите години.

Още щом станаха ясни участниците в европейския екип, почитателите на Федерер и Надал претръпнаха, тъй като всеобщата и дълго чакана фантазия щеше да стане факт – двамата щяха да се съюзят и да играят в един тим. Това се случи на втория спортен ден – 23 септември, събота. Паметна дата за всеки обожател на играта. След дълги години на яростно съревнование, в този момент двамата титани застанаха от една и съща страна на мрежата. Техни съперници бяха Сам Куери и Джак Сок. В идващите към 2 часа целият състезателен свят впери погледи към “O2 Arena”в Прага. Основоположниците на актуалния тенис изковаха следващата страница в историята. Въпреки че играеха за първи път дружно, синхронът им бе съвсем съвършен. Федерер е олимпийски първенец на двойки от Пекин 2008 със Стан Вавринка, а Рафа от Рио 2016 с Марк Лопес. Опитът им изигра основна роля и това ги изведе до триумфа.

Именно този заветен съюз бе определен за състезателен миг на 2017 година от организацията „ Лауреус “. Това за следващ път потвърди въздействието на двамата върху спорта и, че той не е просто бизнес.

Този техен триумф нямаше да е действителност, в случай че не бе безрезервната им обич към тениса. Тя ги тласна към това да се завърнат с гръм и тропот от чистилището, в което самите почитатели, публицисти и експерти ги бяха пратили през 2016-а, когато и двамата преустановиха прибързано спортната си година поради контузии, които биха сломили всеки различен на тяхната възраст. Но тъкмо новата година донесе преродената версия на двамата. Нещо, което малко на брой са си разрешавали даже да си помислят. Епичните им битки в Мелбърн с Кей Нишикори, Александър Зверев, Станислас Вавринка и Григор Димитров ги изведоха до митичния край, охарактеризиран като “The legacy match”. Той се трансформира в апотеоз на кариерите и съперничеството им. Влезе в историята на Евроспорт като второто най-гледано събитие в историята на малкия екран (и най-гледаният тенис мач изобщо) с рейтинг от 20.7 милиона фенове в Европа. Отразяването на финала счупи върховете по гледаемост в Испания и Нидерландия. В Испания 610 000 фенове поддържаха локалния си воин Рафаел Надал. Същевременно в Ниската земя над половин милион (503 000) фенове гледаха мача, което се равнява на 23,2% от общата телевизионна публика за този времеви интервал.

Самият мач бе извоюван по удивителен метод от 35-годишния по това време татко на 2 чифта близнаци. Изоставайки с 1:3 в петия сет, Федерер превключи на божествени обороти и не даде нито един гейм повече на Надал до края на класиката. Този успех му донесе по този начин бленуваната 18-а купа от Големия Шлем, с което усъвършенства личния си връх. Но това бе единствено началото за двамата. Цялата година мина под тяхната диктовка, откакто Рафа ознаменува този път по триумфален метод завръщането си на корта с умопомрачителната си десета купа на „ Ролан Гарос “. Федерер отговори с осма на „ Уимбълдън “, подобрявайки върха на Сампрас. До края на сезона испанецът подвигна и трета от Ню Йорк, а Роджър съкруши общо още цели 3 пъти (2 от които финали) Надал след Мелбърн. Така Ин и Ян се върнаха на върха на международната класация. Рафа под №1, а Федерер под №2 (с ангажимента, че пропусна целия сезон на клей). Швейцарецът сграбчи общо 7 трофеи през годината, а неговият противник – 6.

Но с изключение на на волята и любовта към играта, на какво още се дължи възраждането им? Причината е, че през тези седмици и месеци на мъка, двамата не са стоели в ъгъла, самосъжалявайки се. Те работиха по нови хрумвания и техники за развиване. Защото осъзнаха, че тенисът се трансформира, а в случай че желаят да се върнат на върха, би трябвало да се приспособяват и да развият играта си. При Надал това се видя, с помощта на новия му треньор – Карлос Моя, който наложи в арсенала му сервирането в тялото на съперника, повишение успеваемостта на втория сервис и устойчивостта, когато подопечният му е изправен пред избавяне на точки за пробив.

Федерер заложи на по-радикални промени, които си проличаха незабавно и най-ясно се видяха на финала на “Australian Open”. Стратегията му се показва в ранното взимане на топката от ретур преди тя да е достигнала равнището на раменния пояс и да стане неуместна и сложна за управление. Този маньовър лишава от времето на противника да реагира и това го кара да бърка или да изпраща по-плитък втори удар, поради потребността да се изтегли обратно. Друг основен фактор е посрещането от главната линия, а не зад нея. Това е неразривно обвързвано с по-ранното посрещане. Подобрява и преместването на тежестта на тялото върху удара с евакуиране на торса напред, като гръдният панер е водещата част. Години наред най-слабият удар в пребогатия му боеприпас е бекхендът. 2017 година обаче той беше трансфорат от уязвимост в оръжие, което поразяваше съперника от параметрите на корта, чрез топспин, а не слайс (сечен). Всички тези съставни елементи са взаимосвързани и разрешават на Маестрото да вижда топката по-добре и да чете играта по-ефикасно.

Наченки за промени в играта му се появиха още през късното лято на 2015-а, когато на шампионата в Синсинати за първи път Федерер стартира да посреща вторите сервиси на съперниците си 2 метра в игрището. Прийомът му донесе известни триумфи, като най-големият измежду тях е успеха му на финала през въпросната седмица против Новак Джокович. На идната година, когато Иван Любичич размени Стефан Едберг като негов основен треньор, този удар бе отстранен. След „ Уимбълдън “, когато приключи прибързано сезона си, Роджър съобщи, че ще се завърне през новата година с по-агресивен тенис. Фактите от 2017-а приказват красноречиво за изпълненото от него заричане.

Стремежът към съвършенството и триумфа трансфораха Федерер и Надал в иноватори и революционери на актуалния спорт. Демонстративните дуели посред им са едно на ръка. Влиянието им в самата професионална верига обаче докара до там, че в тяхната епоха съвсем изцяло изчезна тактиката сервис-воле. Тревата на „ Уимбълдън “ бе забавена след 2001. Мастърсът в Мадрид се организира на неразбираемия наследник клей през 2012-а (еднократен експеримент). Наложи се играта от главната линия. Многократно се подвигнаха наградните фондове на всички шампионати, а на някои от най-големите даже изравниха женските хонорари с мъжките (например точно на „ Уимбълдън “). Построиха се преносими покриви на всички шампионати от Големия Шлем.

Всички тези радикализации не биха били вероятни, в случай че двамата не бяха постигнали толкоз доста, както на игрището, по този начин и отвън него. Защото топлите им и другарски взаимоотношения служат за образец освен на децата по света, само че и на самите им сътрудници и колежки. Те са съвършените посланици на мира и на спорта в този другояче толкоз закривен през призмата на алчността и егоизма свят. Хората би трябвало да си спомнят концепцията на олимпизма за мир, развлечение и обединяване. Най-ерудираните слова, произнасяни в миналото в това отношение обаче принадлежат не на състезател, а на Нелсън Мандела:

“Спортът има мощта да трансформира света. Притежава силата да сплотява хората по метод, който малко други неща могат. Говори на младежта на език, който схваща. Спортът може да сътвори вяра там, където преди е имало единствено обезсърчение. “