Историята на шедьовъра Автопортрет със сламена шапка на Винсет Ван

Историята на шедьовъра Автопортрет със сламена шапка на Винсет Ван Гог е тясно обвързвана със ориста на няколко колекционери, а мистериите към нея не престават и до ден сегашен.

Прокълнатото странствуване на картината стартира от френския колекционер Амброаз Волар, който бил прочут търговец на картини преди век.

Амброаз се славел като човек с натъртено око и отличен ценител на изобразителното изкуство. Успявал да купи шедьоври на доста ниска цена и след време да ги продаде доста по-скъпо. Смятал и че познава работата на Ван Гог в тънкости.

В навечерието на Нова година обаче го среща мъж в неприветлив тип, който му предложил картина за 1000 франка на Ван Гог. Волар декларирал, че това е мацаница и се изсмял на препоръчаната сума. В следствие горчиво съжалил.

Но другия ден служители на реда му оповестяват, че индивидът, опитал се да му продаде картина, се е самоубил като се хвърлил в Сена, крещейки името му. Картината била донесена на колекционера и специалисти откриват, че това в действителност е четката на Ван Гог.

Колекционерът споделил, че не повярвал на бедняка, тъй като историята за това по какъв начин е получил картината му се сторила невероятна. Човекът твърдял, че е получил платното от собствен другар странник.

Пътешественикът пък се срещнал с Ван Гог на транспортен съд, като холандският художник му подарил своя автопортрет, с цел да пътува алегорично из целия свят.

Амброаз вярвал, че шедьоврите на художника към този момент са част от персоналната сбирка на Ротшилд и по тази причина историята му се сторила неправдоподобна. Фактът, че е станал несъзнателен съизвършител в самоубийство, му създавал тъмен спомен, щом погледнел картината и по тази причина колекционерът взема решение да я продаде.

Така Автопортрет със сламена шапка попада в ръцете на аржентински земевладелец. Но откакто щерка му умира при загадъчни условия, той я връща назад на французина.

Волар я продава наново на колекционера Жорж Клемансо. Той окачва картината на стената, а минути по късно незнаен мъж стреля по него, като платното пада в краката на Клемансо. Той също взема решение да се отърве от картината.

Следващият ѝ притежател е предприемачът Хенри Флик. Той разрешава на картината да извърши замисъла на своя създател – да пътува и я изпраща неведнъж на изложения в Съединени американски щати.

Картината обаче основава проблеми и на семейство Флик, а ясновидка посъветвала дъщерята на предприемача да се разделят с нея, с цел да се спасят от проклятието.

Последният ѝ собственик е испанец, който обаче не съумява да я придвижи в родината си, тъй като на митницата му я конфискуват. Той се опитал наново да се снабди с картината, този път по легален метод, само че секретарката му прави непоправима неточност – тя помислила платното за опаковъчна хартия и я изхвърлила.

Двамата се принудили да признаят за случката, с цел да може картината да се открие. Но за всеобща изненада, не се появява една, а две картини с портрета на Ван Гог. В момента те се се намират в Детройския музей на изкуствата, като към момента никой не е съумял да каже кое е оригиналът и кое е копието.