Чудесната история на най-стария трофей в Северна Америка, Стенли Къп
Историята на най-стария трофей в професионалния спорт в Северна Америка, Стенли Къп, е съпоставима единствено с тази на неговия именник.
Сър Фредерик Артър Стенли е дете на едно от най-богатите фамилии в Англия през 1841 година, a родословие му може да се наблюдава до Уилям Завоевателя. Посещава колежа в Итън и през 1858 година става член на Гренадирите. Когато се отдръпва, 7 години по-късно, той е със звание капитан.
През 1865 година Фредерик потегля по стъпките на татко си, Едуард Смит Стенли, който е бил министър-председател три пъти, и навлиза в политиката, а през 1868 година политическият съдружник на татко му, Бенджамин Дизраели, го назначава за лорд на Адмиралтейството.
През 1874 година, впечатлен от Фредерик, Дизраели го назначава за финансов секретар на военните, а по-късно през 1877 година – за финансов секретар на Министерството на финансите. През 1878 година Фредерик става боен секретар. След като прекарва над 20 години в Народното събрание, кралица Виктория го назначава за общоприет губернатор на Канада през 1888 година
Ледения карнавал в Родю Ринк
Стенли пътува из Канада и по този начин развива обич към всеобщия обичан спорт в страната – хокея. Осемте синове и две дъщери на Фредерик също бяха запалени по играта като трима от синовете му даже играят професионално.
Лордът счита, че би трябвало да има нещо, за което всички тимове да се борят и по тази причина написа до Аматьорската атлетическа асоциация в Отава през 1892 г.:
Лорд Стенли обаче по този начин и не вижда купата присъдената, тъй като подава оставка и се връща в имението на фамилията си в Англия година преди да се връчи за първи път, когато брат му, 15-ият граф от Дерби, почива. Той въпреки всичко е възпоменат в Хокейната зала на славата през 1945 година.
Първият тим, който печели Стенли Къп
В продължение на доста години единствено аматьорски тимове се състезават за Купата. Отбори от професионалната Национална хокейна асоциация стартират да се състезават чак през 1910 година и до 1926 година Купата на Стенли „ се трансформира в трофея на Националната хокейна лига “.
От самото си основаване лорд Стенли планува трофеят да се уголемява: „ Името на всеки отбор-победител и годината на успеха му да бъдат гравирани на сребърен пръстен, подложен върху трофея. “
Оригиналният трофей в трезор в Хокейната зала на славата
В резултат на това трофея се променя доста от първичната купа, която лорд Стенли купува. От самото начало „ основата има сребърен пръстен “, а към 1909 година е прибавен още един, който издига трофея на 40 сантиметра височина. През 20-те години на предишния век се прибавят още ленти с друга широчина, само че през 30-те „ идентични тънки ленти от сребро се прибавят всяка година. “
През 1948 година е „ преустроен в трофей от две елементи с необятна основа с формата на варел и преносимата купата “. През идващите 10 години гравюрите са правени върху варелената част до момента в който:
Оригиналната купа е оттеглена през 1969 година, само че днешната Купа Стенли резервира дизайна си от 1958 година Висока е близо 91 сантиметра и е малко над 40 сантиметра в основата.
Купа Стенли през 2015
Един състезател от тима Силвър Севън от Отава през 1905 година, се пробва несполучливо да изрита купата през канала Ридо. За благополучие водата е замръзнала и играчите съумяват да я вземат на сутринта.
Малко по-късно, през 1907 година един от играчите на Монреал Уондърърс оставя трофея при фотограф и майка му го трансформира в саксия за цветя.
Купата е забравяна в банкета на пътя от няколко играчи на Монреал Канейдиънс през 1924 година, откакто стопират да сменят спукана гума. За благополучие, като се връщат, тя си е там.
През 1940 година Ню Йорк Рейнджърс инцидентно възпламеняват купата, само че за благополучие разполагат с задоволително урина, с цел да я изгасят.
Марк Месиер през през 1998 година върви с купата по стриптийз клубове, в това число и в един в Едмънтън, Албърта, където дава на почитателите да пият от нея. След като я очуква, той я занася в „ сервиз за ремонт на коли “ да я оправят.
За Еди Олчик се приказва, че през 1994 година оставя спечелилия в Кентъки Дерби, Гоу фор Джин (кон), да яде от нея, макар че самият Олсик отхвърля. Всеки случай, след 1994 година на купата е назначен компаньон. Това обаче не пречи на Стив Изерман да се изкъпе с нея.
