Хайнрих Шлиман – живот, вдъхновен от Омировата "Илиада"
Историята на Хайнрих Шлиман - откривателя на Троя, е в действителност удивителна. Момчето, родено в малко немско градче в фамилията на безпаричен свещеник, става сполучлив бизнесмен, продава барут и желязо на съветската войска, озовава се в Калифорния по време на Златната тресчица и прави " банка " за изкупуване на злато. Пътешества по целия свят, получава американско и съветско поданство. Вече милионер, взема решение да се посвети на огромната си фантазия - да открие оня митичен град цитадела, където се е водила описаната от Омир война за Хубавата Елена. Той е измежду малцината откриватели, които считат, че " Илиада " е повече исторически документ, в сравнение с художествена небивалица.
Когато е на осем, Хайнрих се
среща с героите от Троянската война
Омировият епос го превзема и в захлас преглежда илюстрациите. Момчето не съумява да приключи учебно заведение, тъй като фамилията му не може да го устоя, и стартира работа. Първо оказва помощ в бакалия, а след това става юнга на транспортен съд. След съдбовна стихия край крайбрежията на Холандия Хайнрих се озовава " гол като пушка " в Амстердам. Започва работа като разносвач във фирмата " Шрьодер и ко ", която се занимава с внос и експорт. Там открива дарбата си елементарно да учи непознати езици. С времето Хайнрих усвоява 15 езика. И защото е освен полиглот, само че и демонстрира отличен усет за търговия, прави
шеметна кариера
във компанията. Шлиман още няма 30 години, когато е изпратен да развива представителството на компанията в Петербург. Справя се чудесно, в това число и като урежда контракти с военното министерство. Няколко години по-късно, в разгара на Златната тресчица, отпътува за Америка, защото го известяват, че брат му е спечелил там положение, само че е умрял. Хайнрих остава близо две години в Калифорния и печели доста пари, като изкупува злато. За задачата наема помещение в Сакраменто и си назначава асистент и охранител. През 1851-1852 г. “банката ” на Шлиман изпраща в Ротшилд банк в Сан Франциско самородно злато на стойност 1.35 млн. $.
Връща се в Европа като милионер. Установява се в Русия. В Санкт Петербург се среща с красивата Екатерина Лижина - щерка на авторитетен юрист. Женят се и имат две деца - Сергей и Надежда. Шлиман си основава доста значими връзки с съветския хайлайф, които му оказват помощ в деловите инициативи. Граф Николай Игнатиев му става персонален другар. Двамата си приказват и за история, и за съвремието. Споделят изцяло убеждението, че всички балкански нации би трябвало да бъдат избавени от османското господство и че като наследници на най-ранните европейски цивилизации българите заслужават почитание и независимост.
Семейният живот не върви добре, само че пък бизнесът процъфтява. Когато през 1853 г. избухва Кримската война, Шлиман употребява връзките си и стартира да доставя на съветската войска олово, желязо, мед, барут.
През 1863 г. 41-годишният бизнесмен е толкоз богат, че
взема решение да се посвети на детската си мечта -
да откри Троя. Пътува до остров Итака и до Микена – домовете на царете Одисей и Агамемнон, участници във войната за Хубавата Елена. Неизменно носи със себе си оръфано от разлистване издание на " Илиада ". И се приготвя доста съществено за великото дело - учи археология в Париж, след това и в Германия. Развежда се с рускинята и стартира да се озърта за нова брачна половинка, като си наумява, че тя би трябвало да е безусловно гъркиня и да обича историите, разказани от Омир. Намира я в лицето на 17-годишната София Енгастроменос, бедна хубавица, блага и подготвена да поддържа археологическата пристрастеност на Хайнрих. Сватбата е в Атина. Двамата имат наследник и щерка, които кръщават на герои от " Илиада " - Андромаха и Агамемнон.
В „ Илиада “ се загатва, че Троя се вижда от планината Ида. Следвайки това " напътствие " на Омир, Шлиман стартира да търси и открива такова място в Хисарлък - околност в крайбрежието на Мала Азия. Получава позволение от турското държавно управление, наема работници и през 1871 година стартира разкопки. И съумява - открива освен Троя, само че и още доста остатъци от антични градове от разнообразни столетия - в разнообразни пластове, всеки нов издигнат над по-стария.
Работата се разраства и Шлиман наема още хора. В един безоблачен майски ден през 1873 година той вижда нещо мощно проблясващо. Собственоръчно изравя меден съд, а в него намира същинско богатство - солидни и изящни златни и сребърни украшения, почтени да красят царе и царици. Откривателят е уверен, че това е
съкровището на Приам
- бащата на Парис и Хектор. Шлиман постоянно е считал, че троянският държател е скрил някъде най-ценните си притежания след вероломното нахлуване на подлите данайци. Описаните предмети са 8700 - декорации, съдове, оръжия.
Шлиман взема решение да присвои " Съкровището на Приам " и изнася част от находките незаконно от Турция. Толкова е горделив и благополучен от триумфа си, че разгласява във вестниците фотография, с която прави възторг - на фотографията брачната половинка му София театралничи със златна диадема от " Приамовата сбирка ".
" Контрабандата " обаче не остава без последици. Турското държавно управление завежда дело против археолога. Налага се да заплати огромна санкция, с цел да получи право да продължи разкопките.
Следват още пътешествия и още велики открития. При разкопки в гръцкия град Микена на о-в Пелопонес Шлиман намира 19 гробници и нови съкровища, измежду които и
златната " маска на Агамемнон "
По-късните проучвания демонстрират, че красивата погребална маска е на античен държател, живял епохи преди цар Агамемнон. а също и че някои от артефактите в региона на Хисарлъка са датирани съвсем хиляда години преди Троянската война. Което ги прави още по-ценни от археологическа позиция.
През 1880 г. Шлиман взема решение да дари съкровищата на родната Германия. Те се съхраняват в берлински музей. През Втората международна война скъпите находки изчезват. След войната се схваща, че са в Русия. От 1992 г. са изложени в Музея на Пушкин в Москва.
В края на живота си неуморният Хайнрих се озовава в Италия. Разболява се от менингит и в Неапол припада на улицата. Минувачите не му обръщат внимание, тъй като го мислят за друмник. Когато най-накрая му оказват лекарска помощ, към този момент е късно. На 26 декември 1890 година откривателят на Троя издъхва. Погребан е в Гърция. Изпращат го с обичаните му книги – “Илиада ” и “Одисея ”, сложени под ръцете му.
Някои археолози скептици и до през днешния ден настояват, че Троя на Шлиман и Троя на Омир са разнообразни неща.
Когато е на осем, Хайнрих се
среща с героите от Троянската война
Омировият епос го превзема и в захлас преглежда илюстрациите. Момчето не съумява да приключи учебно заведение, тъй като фамилията му не може да го устоя, и стартира работа. Първо оказва помощ в бакалия, а след това става юнга на транспортен съд. След съдбовна стихия край крайбрежията на Холандия Хайнрих се озовава " гол като пушка " в Амстердам. Започва работа като разносвач във фирмата " Шрьодер и ко ", която се занимава с внос и експорт. Там открива дарбата си елементарно да учи непознати езици. С времето Хайнрих усвоява 15 езика. И защото е освен полиглот, само че и демонстрира отличен усет за търговия, прави
шеметна кариера
във компанията. Шлиман още няма 30 години, когато е изпратен да развива представителството на компанията в Петербург. Справя се чудесно, в това число и като урежда контракти с военното министерство. Няколко години по-късно, в разгара на Златната тресчица, отпътува за Америка, защото го известяват, че брат му е спечелил там положение, само че е умрял. Хайнрих остава близо две години в Калифорния и печели доста пари, като изкупува злато. За задачата наема помещение в Сакраменто и си назначава асистент и охранител. През 1851-1852 г. “банката ” на Шлиман изпраща в Ротшилд банк в Сан Франциско самородно злато на стойност 1.35 млн. $.
Връща се в Европа като милионер. Установява се в Русия. В Санкт Петербург се среща с красивата Екатерина Лижина - щерка на авторитетен юрист. Женят се и имат две деца - Сергей и Надежда. Шлиман си основава доста значими връзки с съветския хайлайф, които му оказват помощ в деловите инициативи. Граф Николай Игнатиев му става персонален другар. Двамата си приказват и за история, и за съвремието. Споделят изцяло убеждението, че всички балкански нации би трябвало да бъдат избавени от османското господство и че като наследници на най-ранните европейски цивилизации българите заслужават почитание и независимост.
Семейният живот не върви добре, само че пък бизнесът процъфтява. Когато през 1853 г. избухва Кримската война, Шлиман употребява връзките си и стартира да доставя на съветската войска олово, желязо, мед, барут.
През 1863 г. 41-годишният бизнесмен е толкоз богат, че
взема решение да се посвети на детската си мечта -
да откри Троя. Пътува до остров Итака и до Микена – домовете на царете Одисей и Агамемнон, участници във войната за Хубавата Елена. Неизменно носи със себе си оръфано от разлистване издание на " Илиада ". И се приготвя доста съществено за великото дело - учи археология в Париж, след това и в Германия. Развежда се с рускинята и стартира да се озърта за нова брачна половинка, като си наумява, че тя би трябвало да е безусловно гъркиня и да обича историите, разказани от Омир. Намира я в лицето на 17-годишната София Енгастроменос, бедна хубавица, блага и подготвена да поддържа археологическата пристрастеност на Хайнрих. Сватбата е в Атина. Двамата имат наследник и щерка, които кръщават на герои от " Илиада " - Андромаха и Агамемнон.
В „ Илиада “ се загатва, че Троя се вижда от планината Ида. Следвайки това " напътствие " на Омир, Шлиман стартира да търси и открива такова място в Хисарлък - околност в крайбрежието на Мала Азия. Получава позволение от турското държавно управление, наема работници и през 1871 година стартира разкопки. И съумява - открива освен Троя, само че и още доста остатъци от антични градове от разнообразни столетия - в разнообразни пластове, всеки нов издигнат над по-стария.
Работата се разраства и Шлиман наема още хора. В един безоблачен майски ден през 1873 година той вижда нещо мощно проблясващо. Собственоръчно изравя меден съд, а в него намира същинско богатство - солидни и изящни златни и сребърни украшения, почтени да красят царе и царици. Откривателят е уверен, че това е
съкровището на Приам
- бащата на Парис и Хектор. Шлиман постоянно е считал, че троянският държател е скрил някъде най-ценните си притежания след вероломното нахлуване на подлите данайци. Описаните предмети са 8700 - декорации, съдове, оръжия.
Шлиман взема решение да присвои " Съкровището на Приам " и изнася част от находките незаконно от Турция. Толкова е горделив и благополучен от триумфа си, че разгласява във вестниците фотография, с която прави възторг - на фотографията брачната половинка му София театралничи със златна диадема от " Приамовата сбирка ".
" Контрабандата " обаче не остава без последици. Турското държавно управление завежда дело против археолога. Налага се да заплати огромна санкция, с цел да получи право да продължи разкопките.
Следват още пътешествия и още велики открития. При разкопки в гръцкия град Микена на о-в Пелопонес Шлиман намира 19 гробници и нови съкровища, измежду които и
златната " маска на Агамемнон "
По-късните проучвания демонстрират, че красивата погребална маска е на античен държател, живял епохи преди цар Агамемнон. а също и че някои от артефактите в региона на Хисарлъка са датирани съвсем хиляда години преди Троянската война. Което ги прави още по-ценни от археологическа позиция.
През 1880 г. Шлиман взема решение да дари съкровищата на родната Германия. Те се съхраняват в берлински музей. През Втората международна война скъпите находки изчезват. След войната се схваща, че са в Русия. От 1992 г. са изложени в Музея на Пушкин в Москва.
В края на живота си неуморният Хайнрих се озовава в Италия. Разболява се от менингит и в Неапол припада на улицата. Минувачите не му обръщат внимание, тъй като го мислят за друмник. Когато най-накрая му оказват лекарска помощ, към този момент е късно. На 26 декември 1890 година откривателят на Троя издъхва. Погребан е в Гърция. Изпращат го с обичаните му книги – “Илиада ” и “Одисея ”, сложени под ръцете му.
Някои археолози скептици и до през днешния ден настояват, че Троя на Шлиман и Троя на Омир са разнообразни неща.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ