Историята на една българка набира все по-голяма популярност в интернет.

Историята на една българка набира все по-голяма известност в интернет. Наглед тя не е направила нищо чак толкоз огромно, само че образецът, който дава, е необикновен.

Ето какво споделя в обществените мрежи Ирина Негинова:

" Горда съм, че съм българка! Снощи прибирайки се към у дома в метрото открих загубен смарт телефон. Взех го и погледнах дали мога да звънна от него и да намеря притежателя. За страдание беше заключен с код, само че по местоположението на времето разбрах, че е на чужденец.

Качих се в метрото държейки го в ръце и очаквайки някой да звънне. След няколко спирки това се случи. Видях не български номер да звъни и тъй като не знам добре британски се чудех по какъв начин да кажа, че телефона е в мен и желая да го върна. Вдигнах, от другата страна чух женски глас говорещ на български.

Жената изясни, че продава билетчета в метрото и при нея са двама задгранични младежи, един от които е изгубил телефона си...Казах й да им каже да ме изчакат, че се връщам да им върна телефона. Когато се върнах видях две млади момчета чакащи с вяра...

Но когато ме видяха се радваха като дребни деца и не можеха да повярват, че съм върнала телефона. Предложиха ми пари, несъмнено, че отхвърлих! Бяха французи, пристигнали в България на отмора за няколко дни!

Казаха ми на няколко езика, че ме обичат, посмяхме се, само че също по този начин с горест споделиха, че във Франция никой не би върнал телефона!

И дано след това някой да ми каже, че българите сме еди какви си...

Нека имаме вяра в положителното, дано вършим положително всеки ден, дано има повече съчувствие, без значение от расата, езиковите разлики и всички извинения, които споделяме, с цел да не сме положителни! Аз имам вяра в народа ни! Аз имам вяра в положителното! А вие? "