Историята, която Ви представяме по-долу е разказана от потребител на

Историята, която Ви представяме по-долу е разказана от консуматор на Редит, който е работил дълги години в затвори в Тексас: “Първо, бих желал да кажа, че в никакъв случай не съм вярвал в призраци, до момента в който не започнах работа като чиновник в пандиза. Тогава работех в Тексас в Спешното поделение, нощна 12-часова промяна от 18.00 ч. до 6 часа сутринта. Първото паранормално прекарване ми се случи в жилищен блок с по-ниско равнище на сигурност. Докато приключвах с обиколките и говорех с колегата си, чух мощен удар. Беше към 3 сутринта. Никой пандизчия не би трябвало да става от леглото си през това време. Попитах колегата ми дали знае какво е това блъскане. Той е старши офицер, само че непосредствено ми сподели, че „ в частта, в което работим има призраци “. Каза, че „ звукът идва от вратата на една от дребните тихи килии в коридора, в която е умрял пандизчия, и която не се вижда непосредствено от поста на офицера “. Предполага се, че пандизчията се е задавил с храната си и е умрял. Наистина не имах вяра, че блокът е населяван от духове, по тази причина взех решение самичък да отида и да ревизира тази врата. Силата на звука се усили, когато се приближих до нея. Самата врата очевидно се тресеше, като че ли някой блъскаше по нея от вътрешната страна. Нямаше нищо, което да накара вратата да се разклати по този начин. По-късно същата вечер ревизирах още веднъж вратата и видях отпечатък от ръка върху стъклото на прозореца й. Друго паранормално прекарване, което имах, беше в същото оборудване, само че в друга постройка. Беше към 1-2 часа през нощта. Седях в стаята, гледах камерите и говорех с колегата си. Изведнъж ясно видях седнал пандизчия на маса в дневната. Обърнах глава, с цел да погледна същинската дневна стая, само че на масата нямаше никой. Помолих колегата ми да отиде да ревизира, тъй като никой не би трябвало да става от леглото си и да се разхожда из стаите по това време. Превъртях времето на камерата, с цел да схвана къде може да е отишъл този пандизчия. Видях, че пандизчията на камерата постепенно и изцяло безусловно изчезва пред очите ми. Когато сътрудникът ми се върна, и двамата гледахме това видео още веднъж и още веднъж. Четете още: Историята на захласнатата къща на семейство Уилманс По-късно същата вечер, при една от моите обиколки, забелязах пропуснат знак „ Внимание, влажен под “ на пода, взех го и го сложих в килера на портиера. След това се върнах на поста на офицера, и когато погледнах обратно към тоалетната, видях там същия знак “Внимание, влажен под “. Попитах моя сътрудник дали не ми прави смешка или нещо сходно, тъй като в действителност бях махнал табелата, само че сътрудникът отхвърли да е правил нещо с него. Върнах се там, взех знака, сложих го в шкафа и заключих вратата, само че когато се върнах на офицерския пост и се обърнах – същият знак още веднъж беше там. Когато аз и сътрудникът ми се взряхме в него, той стартира постепенно да се движи. Започна да се търкаля доста постепенно и двата му крайници са издигнаха от земята. След това знакът падна на пода, след което бързо се плъзна по коридора, преди да се върне към вратата на килера и да спре. Моят сътрудник и аз отказахме да напуснем стаята си до края на нощта, тъй като бяхме изплашени до гибел.



Друг незабравим случай от Тексас … Тогава работех в Отдела за административна изолираност. Това е поделение с висока степен на сигурност за пандизчии, които непрекъснато влизат в борби и основават доста проблеми. Имахме един пандизчия, който беше в една от килиите за строго наблюдаване. Тези камери нормално се употребяват за хора, които заплашват да се самонаранят. През лятото пандизчиите от време на време просто споделят, че са склонни да се самоубият, с цел да бъдат настанени в някоя от тези килии, тъй като там е доста по-хладно поради вентилационни отвори, които не се срещат в елементарните жилищни пространства. Този пандизчия ми сподели, че го е направил преднамерено и, че в действителност не е желал да основава проблеми. По-късно същата вечер аз и един от сътрудниците ми гледахме камерите и внезапно видяхме сянка, която се движеше по пода и изчезна под една врата. Тогава стана в действителност ужасно … Направих обход и ревизирах охранителната камера. Видях пандизчията да се разхожда из килията. Попитах го дали е добре и той ми сподели, че нещо не е наред, и че чува гласове на хора, които не са там. Опитах се да го успокоя и най-после той легна в леглото. По-късно моят сътрудник откри, че същият пандизчия е раздрал със зъби кожата на китките си, причинявайки кървене. Държеше ръцете над главата си и говореше на непознати езици. ”