Митологични чудовища в древния свят
Историята е цялостна с митове за митични същества, именити зверове и свръхестествени чудовища и божества. От хиляди години хората дават живот на тези същества посредством разкази, песни и картини, от време на време въодушевени от същински животни или фосили на такива.
Въпреки че произходът на тези невероятни чудовища постоянно бива дискутиран, и до през днешния ден те играят значима роля в някои човешки общества и подтикват изначалното човешко предпочитание за прекарване на свръхестествени чувства. Реалното им битие несъмнено изостава по значение от съществуването им в мозъците и въображението на хората.
Легендарният кракен
Според скандинавската митология кракенът е гигантско създание, обитаващо моретата, което атакува кораби и убива хора. Тялото му било толкоз огромно, че от време на време го бъркали с остров.
Съществуването на кракена е маркирано даже в научни текстове, в това число в първото издание на Естествена система (Systema Naturae, 1735). Трудът съставлява таксономична подредба на живите организми, основана от шведския ботаник Карл Линей. Кракенът е систематизиран като главоного и получава името Microcosmus marinus. Повечето учени считат, че кракенът в действителност съставлява голям тип сепия, чиито представители доближават 18 м дължина.
Грендел
Беоулф е староанглийска епическа поема, чието деяние се развива в Скандинавия. Написана е сред VIII и XI век. В нея се споделя историята на великия воин Беоулф, който се притекъл на помощ на датския крал. Беоулф умъртвил чудовището Грендел, което тероризирало цялото датско кралство. Археолози са потвърдили, че мястото, разказано в епическата поема, съществува в действителност, само че към момента никой не знае какво е символизирал звярът Грендел – злобен дух, смъртоносна болест или пък действително хищно животно.
Каппа
В античният японски фолклор Каппа съставлява дявол, който обитава реките и езерата и яде непослушни деца. Буквално „ каппа “ значи дете на реката.
Чудовището е описвано с тяло на костенурка, клюн, крака на жаба и празнина на върха на главата, която се цялостни с вода. Според легендите тази празнина би трябвало постоянно да е цялостна с вода, тъй като другояче съществото ще изгуби свръхестествените си сили. Въпреки че доста познавачи на японския фолклор считат, че Каппа евентуално в действителност е съществувало, по-скоро „ чудовището “ в действителност е представлявало японски великански саламандър, който е прочут с агресивното си държание и мощните си челюсти.
Легендата за Нян
Според античните китайски митове новата година почнала с борба против митичен звяр, наименуван Нян. Този звяр имал тяло на бик и глава на лъв. Към края на зимата, когато нямало никаква храна, звярът слизал към селата, с цел да яде добитък, посеви и даже хора, от които най-много деца.
За да се защитят, селяните поставяли храна пред вратите си при започване на всяка година. Вярвало се, че откакто Нян се нахрани, той повече няма да атакува хора и животни. Хората живели дълго време в смут, само че научили че именитият звяр се страхувал от три неща – аления цвят, огън и звук. Затова, когато настъпвала новата година, селяните поставяли червени фенери по улиците и червени покривала на вратите и прозорците. Използвали и фойерверки, които сплашвали звяра. Оттогава Нян спрял да идва в селото. В последна сметка чудовището било хванато от таоистки духовник, а от този момент се зародил обичаят на нова година хората да честват с шарена украса и шумни фойерверки.
Водното провидение Нага
Нага е именито змиевидно създание, обитавало океани, реки и езера. Според легендите можело да доближи стотици метри дължина, а цялото му тяло било покрити с черни люспи. Нагите нормално са почитани като водни божества, носещи дъжд и стихии. Те били и пазители на храмове и свещени места. Тези същества живеели в подземни градове, били способни да приказват и употребявали свръхестествените си сили да трансформират времето и да одобряват човешка форма.
Митичната птица Пиаса
Легендата за птицата Пиаса съществувала на американския континент доста преди европейците да стартират да го колонизират. Нейният генезис се свързва с индианското племе Илиниуек. Неговият водач, Оуатога, ловувал в долината и живеел спокоен живот, до момента в който не се появил „ популярен звяр “.
Описанието на това страшилище е обещано от френският мисионер Жак Маркет през 1673 година: „ Голямо е колкото теле, с рога като на елен, червени очи, зурла на тигър и ужасяващо изражение. Лицето му било сходно на човешко, тялото – покрито с люспи, а опашката му била толкоз дълга, че можела да обиколи цялото му тяло. “
Съществуват спекулации, че този митологичен звяр, може би е бил някакъв липсващ тип птица. Все отново сходни описания се срещат в голям брой култури, разграничени на хиляди километри една от друга.
Менехуне
В хавайската митология Менехуне са антична раса от ниски хора, които населявали Хавайските острови преди да дойдат полинезийците. Някои археолози считат, че такава раса в действителност е съществувала, доказателство за което се явяват голям брой антични постройки, само че са изказани и отзиви, че този мит се е появил след контакта на коренното население с европейските заселници.
Но митовете за Менехуне са остарели колото и самата полинезийска история. Когато първите полинезийци пристигнали на Хаваите, те разкрили пътища, храмове и изкуствени речни бентове. Според легендата всеки представител на расата Менехуне бил занаятчия в избрана сфера и изпълнявал специфична функционалност, чието осъществяване трябвало да овладее до съвършенство. Започвали да строят в ранни зори и в случай че не съумявали да довършат постройката до другата заран, просто я изоставяли.
Проблемът е, че и до през днешния ден не са открити човешки остатъци, които да свидетелстват за съществуването на дребна раса хора на Хаваите. Въпреки това са открити голям брой археологически доказателства, потвърждаващи че в реалност мястото е било обитаемо от софтуерно напреднала цивилизация доста преди да се появят полинезийците.
Кипактли
Ацтеките от Мексико вярвали, че Земята е основана с помощта на гибелта на огромен морски дявол, основан от боговете. Кипактли е описван по доста разнообразни способи, само че най-много като смеска сред крокодил, жаба и риба. Без значение от описанието ацтеките считали това безполово създание за източника на целия космос. Кипактли бил неутолим, а всеки от крайниците му имал по една уста.
Когато боговете почнали да основават света, осъзнали, че Кипактли ще погуби всичко живо и по тази причина решили да го унищожат. Те го разпънали в четири разнообразни направления и освободили вселената от неговото туловище. Главата му се трансформирала в тринадесетте парадайса, опашката му – в подземния свят, а от тялото му била направена Земята.
Ancient Origins
