Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
История, почтена за филм!
Тя е първата жена професионален барабанист в историята на музиката! Вероятно единствено с това изречение към този момент привлякох вниманието ви, само че дано се гмурнем по-дълбоко, проследявайки целия житейски и креативен път на тази велика дама.
Виола е родена през 1912 година в дребното градче Маунт Калвъри, щата Уисконсин. Баща ѝ е бил упорит музикант (кларинетист) и някак си напълно естествено всички деца в фамилията стартират да се занимават с музика още в ранна детска възраст. В края на 20-те години той основава фамилен музикален състав. И по какъв начин би пропуснал тази опция, в случай че в фамилията се раждат цели 10 деца. Името на ансамбъла е Shmitz Sisters Family Orchestra по простата причина, че девойките превъзхождат числено момчетата – 8 против 2. Новината за основаването на напълно дамски състав значи и завършек на уроците по музика за дребните мъже.
Ето какво споделя 102-годишната Виола в изявление на Дан Шиндър от Drum Talk TV:
„ Когато сформирахме фамилния състав, най-малката беше на 16, а по-големите може би в края на 20-те си години. Двете ми най-големи сестри взеха пианото и цигулката, на третата се падна саксофона, за идващите бяха тромпетът и тромбонът. Аз съм шестата по величина и най-сетне пристигна и моят ред. Трябваха ни барабани и, Слава Богу, паднаха се на мен. В идващите 2 години общо 3 учебни ваканции обикаляхме и концертирахме. “
През 1930 година бандата на фамилия Смит се появява в шоуто Major Bows Amateur Hour – радиопроект за надарени музиканти, който можем да приемем за един от първообразите на актуалните музикални риалити формати.
Често любовта изправя човек пред значими решения. След като по-голямата част от сестрите Смит се женят, фамилният състав се разпада. Това обаче не стопира устрема на Виола. Заедно с другата, останала неомъжена измежду сестрите – Милдред, основават идващия напълно дамски джаз бенд – The Coquettes. След като мисис Смит придобива още по-голяма известност, през 1940 година обликът ѝ се появява на корицата на паметното списание Billboard. Някъде в този интервал Виола Смит е избрана от музикалната общност за „ най-бързата барабанистка в света “. Тя придобива всеобща известност и със своя барабанен сет, който се състои от 13 елементи, а най-впечатляващи в него са двата отвесно ситуирани „ том-том “ барабана.
Точно тук Виола Смит съумява да сбъдне и огромната си фантазия – Ню Йорк. Още с идването си е видяна от барабаниста Били Гладстън, който ѝ предлага стипендия за образование в една от най-престижните музикални академии в света " Джулиард ". Когато си музикант, и то толкоз известен, и се намираш в може би най-вълнуващия град по това време, е съвсем невероятно да не си част от елитното американско джаз общество. Виола Смит работи с Бени Гудман, споделя една сцена с Ела Фицджералд, претърпява и куп любопитни случки с още от най-ярките звезди в този жанр. Сред тях е историята за визитата ѝ на концерт на Били Холидей.
„ Отидох на мястото, където имаше присъединяване. Беше извънредно тясно. Дори не знам по какъв начин съумяха да ни намерят дребна масичка, за двама, само че я сложиха тъкмо пред сцената. Имаше не повече от една педя разстояние сред мен и Били. Роклята ѝ безусловно беше в лицето ми, мястото беше безусловно препълнено... Въпросната рокля в действителност беше върху главата ми. Това малко ме подразни, тъй като бях със страхотна прическа в оня миг. Просто сте стараех да не шавам, с цел да не се скапе. "
Освен претърпените красиви истории, запаметяващите се концерти (и като участник, и като публика) и вълшебството да бъде музикант в може би най-красивите години на джаза, Виола Смит се заема и с тежката задача да отстоява правата на дамите и въобще мястото на дамите в музиката. През 1942 година в профилираното американско списание за джаз музика Down Beat е оповестена нейна публикация, която се трансформира в историческа: „ Дайте на девойките късмет за пробив! “.
В началото на 40-те, когато доста от членовете на огромни джаз бендове в Съединените щати са мобилизирани на фронта, обединенията би трябвало да продължат да съществуват, тъй като са извънредно значими за поддържането на духа на нацията в тежките военни времена. Виола показва черно на бяло дръзкото предложение в оркестрите да влязат дами с гений и капацитет вместо мъже, които не имат нужните качества. Статията слага началото на този спор и след края на Втората международна война позицията на музикалната общност се трансформира трайно. Дамите намират място в най-големите джаз оркестри в страната.
Освен че управлява личната си джаз групировка, Виола Смит става съществена част и от още един дамски отбор – Hour of Charm Orchestra на Фил Спитални. Като част от бенда тя прибавя към биографията си и фотоси за две холивудски продукции: в мюзикъла When Johny Comes Marching Home през 42-ра и три години по-късно, във кино лентата Here Comes The Co-Eds с именитото комедийно дуо Бъд Абът и Лу Костело.
„ Бешe доста вълнуващо прекарване. Прекарахме четири месеца в фотоси, по два за всеки от филмите. В почивките, когато излизахме на чист въздух, към нас бяха всички най-големи кинозвезди по това време. Всеки участваше в неговия си филм. Накъдето и да се обърнеш, виждаш известни лица от огромния екран. Беше занимателно, несъмнено ", връща се в спомените си Виола.
Има обаче една съответна дата, която остава вечно в нейното схващане – 20 януари 1949 година Това е денят, в който се състои церемонията по встъпването в служба на президента Труман. Ето какво си спомня Виола Смит:
„ Беше ужасно прекарване, тъй като в церемонията участваха 4 прелестни състава – тези на Каунт Бейси и Дюк Елингтън, нашият – на Фил Спитални, и оркестърът на Бени Гудман. Имаше въртяща сцена, голяма и претъпкана зала, брачната половинка на Труман беше на балкона тъкмо против нас. По-късно тази голяма публиката даже танцуваше на нашите осъществявания. Беше в действителност вълнуваща вечер. ”
Работата на Виола Смит с Hour of Charm Orchestra продължава до 55-а, когато е и краят на съществуването на оркестърa. След този интервал за малко тя е и бенд водач на собствен състав, който носи името „ Виола и 17-те барабана ".
Тя е първата жена професионален барабанист в историята на музиката! Вероятно единствено с това изречение към този момент привлякох вниманието ви, само че дано се гмурнем по-дълбоко, проследявайки целия житейски и креативен път на тази велика дама.
Виола е родена през 1912 година в дребното градче Маунт Калвъри, щата Уисконсин. Баща ѝ е бил упорит музикант (кларинетист) и някак си напълно естествено всички деца в фамилията стартират да се занимават с музика още в ранна детска възраст. В края на 20-те години той основава фамилен музикален състав. И по какъв начин би пропуснал тази опция, в случай че в фамилията се раждат цели 10 деца. Името на ансамбъла е Shmitz Sisters Family Orchestra по простата причина, че девойките превъзхождат числено момчетата – 8 против 2. Новината за основаването на напълно дамски състав значи и завършек на уроците по музика за дребните мъже.
Ето какво споделя 102-годишната Виола в изявление на Дан Шиндър от Drum Talk TV:
„ Когато сформирахме фамилния състав, най-малката беше на 16, а по-големите може би в края на 20-те си години. Двете ми най-големи сестри взеха пианото и цигулката, на третата се падна саксофона, за идващите бяха тромпетът и тромбонът. Аз съм шестата по величина и най-сетне пристигна и моят ред. Трябваха ни барабани и, Слава Богу, паднаха се на мен. В идващите 2 години общо 3 учебни ваканции обикаляхме и концертирахме. “
През 1930 година бандата на фамилия Смит се появява в шоуто Major Bows Amateur Hour – радиопроект за надарени музиканти, който можем да приемем за един от първообразите на актуалните музикални риалити формати.
Често любовта изправя човек пред значими решения. След като по-голямата част от сестрите Смит се женят, фамилният състав се разпада. Това обаче не стопира устрема на Виола. Заедно с другата, останала неомъжена измежду сестрите – Милдред, основават идващия напълно дамски джаз бенд – The Coquettes. След като мисис Смит придобива още по-голяма известност, през 1940 година обликът ѝ се появява на корицата на паметното списание Billboard. Някъде в този интервал Виола Смит е избрана от музикалната общност за „ най-бързата барабанистка в света “. Тя придобива всеобща известност и със своя барабанен сет, който се състои от 13 елементи, а най-впечатляващи в него са двата отвесно ситуирани „ том-том “ барабана.
Точно тук Виола Смит съумява да сбъдне и огромната си фантазия – Ню Йорк. Още с идването си е видяна от барабаниста Били Гладстън, който ѝ предлага стипендия за образование в една от най-престижните музикални академии в света " Джулиард ". Когато си музикант, и то толкоз известен, и се намираш в може би най-вълнуващия град по това време, е съвсем невероятно да не си част от елитното американско джаз общество. Виола Смит работи с Бени Гудман, споделя една сцена с Ела Фицджералд, претърпява и куп любопитни случки с още от най-ярките звезди в този жанр. Сред тях е историята за визитата ѝ на концерт на Били Холидей.
„ Отидох на мястото, където имаше присъединяване. Беше извънредно тясно. Дори не знам по какъв начин съумяха да ни намерят дребна масичка, за двама, само че я сложиха тъкмо пред сцената. Имаше не повече от една педя разстояние сред мен и Били. Роклята ѝ безусловно беше в лицето ми, мястото беше безусловно препълнено... Въпросната рокля в действителност беше върху главата ми. Това малко ме подразни, тъй като бях със страхотна прическа в оня миг. Просто сте стараех да не шавам, с цел да не се скапе. "
Освен претърпените красиви истории, запаметяващите се концерти (и като участник, и като публика) и вълшебството да бъде музикант в може би най-красивите години на джаза, Виола Смит се заема и с тежката задача да отстоява правата на дамите и въобще мястото на дамите в музиката. През 1942 година в профилираното американско списание за джаз музика Down Beat е оповестена нейна публикация, която се трансформира в историческа: „ Дайте на девойките късмет за пробив! “.
В началото на 40-те, когато доста от членовете на огромни джаз бендове в Съединените щати са мобилизирани на фронта, обединенията би трябвало да продължат да съществуват, тъй като са извънредно значими за поддържането на духа на нацията в тежките военни времена. Виола показва черно на бяло дръзкото предложение в оркестрите да влязат дами с гений и капацитет вместо мъже, които не имат нужните качества. Статията слага началото на този спор и след края на Втората международна война позицията на музикалната общност се трансформира трайно. Дамите намират място в най-големите джаз оркестри в страната.
Освен че управлява личната си джаз групировка, Виола Смит става съществена част и от още един дамски отбор – Hour of Charm Orchestra на Фил Спитални. Като част от бенда тя прибавя към биографията си и фотоси за две холивудски продукции: в мюзикъла When Johny Comes Marching Home през 42-ра и три години по-късно, във кино лентата Here Comes The Co-Eds с именитото комедийно дуо Бъд Абът и Лу Костело.
„ Бешe доста вълнуващо прекарване. Прекарахме четири месеца в фотоси, по два за всеки от филмите. В почивките, когато излизахме на чист въздух, към нас бяха всички най-големи кинозвезди по това време. Всеки участваше в неговия си филм. Накъдето и да се обърнеш, виждаш известни лица от огромния екран. Беше занимателно, несъмнено ", връща се в спомените си Виола.
Има обаче една съответна дата, която остава вечно в нейното схващане – 20 януари 1949 година Това е денят, в който се състои церемонията по встъпването в служба на президента Труман. Ето какво си спомня Виола Смит:
„ Беше ужасно прекарване, тъй като в церемонията участваха 4 прелестни състава – тези на Каунт Бейси и Дюк Елингтън, нашият – на Фил Спитални, и оркестърът на Бени Гудман. Имаше въртяща сцена, голяма и претъпкана зала, брачната половинка на Труман беше на балкона тъкмо против нас. По-късно тази голяма публиката даже танцуваше на нашите осъществявания. Беше в действителност вълнуваща вечер. ”
Работата на Виола Смит с Hour of Charm Orchestra продължава до 55-а, когато е и краят на съществуването на оркестърa. След този интервал за малко тя е и бенд водач на собствен състав, който носи името „ Виола и 17-те барабана ".
изт: БНР
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ