Д-р Пламен Петров: Българското изкуство е голямата ми любов
Историкът и изкуствовед доктор Пламен Петров е новият шеф на общинската художествена изложба в грана на розите - Казанлък. Велико-търновецът е определен за длъжността след конкурс, завършил на 29-ти юли. Той е притежател на диплом за принос в културата „ Златен век “, 2013 година. Д-р Петров гостува в, с цел да ни опише повече за проектите си за ръководство на галерията в идващите 5 години.
- За хората, които не Ви познават, разкажете в резюме за себе си и за предходния си опит. С какво сте се занимавал до момента?
Аз имам един не безпределно дълъг житейски път, въпреки всичко съм на 38 години, само че с много неща съм се занимавал, просто по този начин се стече професионалният ми път. Първо минах през Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), по-късно имах достойнството да бъда един от постоянните създатели на списание L`Europeo, след това започнах съвсем на смешка да изучавам „ Изкуствознание “.
За мое благополучие попаднах в екипа на Софийска градска художествена изложба и имах голямата чест да работят с изключителни експерти като Аделина Филева, Мария Василева, Красимир Илиев – хора, от които се учех за историята на изкуството в придвижване. Успях да осъществявам, взаимно с екипа на галерията не един и два кураторски плана, най-вече фокусирани към изкуството сред 1878 и 1944 година.
Като завърших образованието си в Националната художествена академия (НХА), продължих да последвам „ Старобългаристика “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ) и „ Сравнително изкуствознание “ в Нов български университет (НБУ). После направих и докторантура в СУ, в която изместих изследователския си фокус от изкуството към изобщо историята и то по-конкретно от 1944 до края на 80-те години, към този към момента спорен като прочит много обиден интервал на комунизма или социализма, кой както му харесва.
През 2019 година напуснах екипа на Софийска градска художествена изложба и започнах работа в една дребна частна изложба за графика „ Графикарт “ на Людмил Георгиев. Успях да завърша докторантурата си, тя прерасна в монография, която беше издадена от университетско издание преди няколко месеца. Зад гърба си имам не една и две изявления – научни и публицистични.
Мога да кажа, че огромната ми обич е фокусирана към българското изкуство в съответните му две десетилетия на 20-ти век и съм работил по разнообразни кураторски планове – „ Техниката на безобразието “, един огромен проучвателен план, отдаден на живота и творчеството на Сирак Скитник.
Мога да изреждам доста, само че като цяло постоянно съм бил движен от схващането, че българската история на изкуството за жалост е фокусирана на първо място върху огромните имена, а десетки маргинализирани фигури са останали непознати за откриватели и публиката. Моят интерес е фокусиран точно върху тези по-непознати имена от българското изкуство.
- Кое обаче е това качество, с което превъзхождахте останалите претенденти с цел да получите този пост?
Не мога да кажа какви качества имам повече от останалите, само че сигурно едно от тях е това, че съм въпреки всичко съм изкуствовед. Предполагам, че това е събитието, което е спечелило превес над останалите претенденти, които са хора в креативното поле, не че моята работа не е креативна, само че аз работя повече с творчеството на другите.
- Какъв е бюджетът на Художествената изложба в Казанлък и по какъв начин планирате да го употребявате през идващите 5 години, какви са целите Ви за развиване?
Предполагам Вашата публика добре знае, че това е общински културен институт по смисъла на закона и бюджетната прехрана идва от общината. За страдание бюджетът на галерията е нищожен – 123 000 годишно, само че в идващите години се надявам, че ще можем да извоюваме едно по-адекватно финансиране за сходна музейна институция от сходен сан.
![Община Казанлък завоюва финансиране за неповторим план (ВИДЕО)]( "Община Казанлък завоюва финансиране за неповторим план (ВИДЕО)")
Община Казанлък завоюва финансиране за неповторим план (ВИДЕО)
Община Казанлък завоюва финансиране от Оперативна стратегия " Региони в напредък " за осъществяване на плана " Светът на траките ". Основна...
Онова, към което ще се стремим с екипа на галерията е ориентирано в две съществени направления. От една страна устояването на институцията не просто като изложба, в която се демонстрират картини, а превръщането й в самобитен център за другарство освен с изобразителното изкуство, а и търсенето на пресечни точки с други креативен прояви като музика, танц и литература.
Устояването на институцията като учебен център е една модерна наклонност в световен проект, тъй като всички добре виждат, че ние населяваме едно пространство, което е извънредно наситено от облици. В този смисъл, с цел да предложи галерията нещо по-различно, се нуждае от основаването на едни самобитни разкази, каквито във виртуалното пространство да вземем за пример публиката мъчно би достигнала. За да отдели аудиторията време, с цел да отиде до галерията, би трябвало да знае, че там ще откри нещо свястно, което няма да открие в другите културни пространства.
От друга страна е прозрачността на институцията. Не е загадка за никого, че музейната институция е една много консервативна институция и като такава действа много непрозрачно. Говорейки за бистрота става дума за много семпли неща като цифровизация, достъп през уеб страницата на институцията.
Отделно от това всички документи, които касаят общественото действие на галерията, ми се ще да бъдат налични за публиката непосредствено през уеб страницата, надлежно политиките, които организират и галерийният проект – по какъв начин той се взема решение. Наистина простички неща, които обаче заради доста, доста аргументи музейните институции в страната или се плашат, или въобще нямат ресурса да осъществят.
![Италиански актьор продаде невидима статуя за 15 000 евро (ВИДЕО)]( "Италиански актьор продаде невидима статуя за 15 000 евро (ВИДЕО)")
Италиански актьор продаде невидима статуя за 15 000 евро (ВИДЕО)
Във време на пандемия, когато светът на изкуството, както и всички останали, претърпяват сложни времена, един актьор от Италия реализира...
В идващите 5 години се надявам да успеем да реализираме тази бистрота и припознаването на институцията място за съдържателно другарство, освен с изкуството, само че и с обособените хора.
- Според Вас по какъв начин се отрази пандемията на културата и по какъв начин може да се лимитират вредите?
За страдание пандемията фактически оказа много пагубно въздействие, изключително върху неправителствения бранш и обособените актьори. Не подобен е казусът с музейните институции, които от години съществуват в много спешно състояние в страната.
Да, можем да кажем, че фактически има някакъв оптимизъм, само че по този начин или другояче има ужасно доста път, в който би трябвало да извървим, с цел да изградим действителна културна инфраструктура, която да работи и да бъде по някакъв метод припозната от обществото като институция на доверието.
![Реставрират 128-годишната изложба в Силистра с евросредства]( "Реставрират 128-годишната изложба в Силистра с евросредства")
Реставрират 128-годишната изложба в Силистра с евросредства
Договор за реституция на Художествената изложба подписа община Силистра. Изпълнител на заданието е компания " Парсек груп " ЕООД – Со...
Разбира се, евентуално ще продължим да съществуваме в обстановка на ограничаване и дано не се лъжем светът отива в една посока, от която в никакъв случай няма да можем да се върнем обратно. Ако към момента има хора, които имат вяра, че ние ще се върнем в положението, което беше преди Covid-19, това е безспорен идеализъм по простата причина, че светът се пренастройва и фактически музеите ще се трансфорат в едно много готично пространство.
Адаптацията на всички музеи и галери за тази нова реалност някак си се маргинализира сега и ми се коства, че ще бъдем изправени в една обстановка, в която ще би трябвало постфактум още веднъж да догонваме действителната обстановка, в която ще бъде подложен културния живот в света. Иначе отиваме към едно напълно цифрово другарство с публиките, а акомодацията на музеите към това цифрово, събитийно живеене, ще бъде много комплицирана, тъй като ми се коства, че нямаме готови фрагменти.
Но дано бъдем оптимисти, въпреки всичко това са нови благоприятни условия, в които в действителност най-напредничавите и най-находчивите мисля, че ще завоюват извънредно доста.
Интервю на Габриела Андреева
Още от ИНТЕРВЮ:
- За хората, които не Ви познават, разкажете в резюме за себе си и за предходния си опит. С какво сте се занимавал до момента?
Аз имам един не безпределно дълъг житейски път, въпреки всичко съм на 38 години, само че с много неща съм се занимавал, просто по този начин се стече професионалният ми път. Първо минах през Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), по-късно имах достойнството да бъда един от постоянните създатели на списание L`Europeo, след това започнах съвсем на смешка да изучавам „ Изкуствознание “.
За мое благополучие попаднах в екипа на Софийска градска художествена изложба и имах голямата чест да работят с изключителни експерти като Аделина Филева, Мария Василева, Красимир Илиев – хора, от които се учех за историята на изкуството в придвижване. Успях да осъществявам, взаимно с екипа на галерията не един и два кураторски плана, най-вече фокусирани към изкуството сред 1878 и 1944 година.
Като завърших образованието си в Националната художествена академия (НХА), продължих да последвам „ Старобългаристика “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ) и „ Сравнително изкуствознание “ в Нов български университет (НБУ). После направих и докторантура в СУ, в която изместих изследователския си фокус от изкуството към изобщо историята и то по-конкретно от 1944 до края на 80-те години, към този към момента спорен като прочит много обиден интервал на комунизма или социализма, кой както му харесва.
През 2019 година напуснах екипа на Софийска градска художествена изложба и започнах работа в една дребна частна изложба за графика „ Графикарт “ на Людмил Георгиев. Успях да завърша докторантурата си, тя прерасна в монография, която беше издадена от университетско издание преди няколко месеца. Зад гърба си имам не една и две изявления – научни и публицистични.
Мога да кажа, че огромната ми обич е фокусирана към българското изкуство в съответните му две десетилетия на 20-ти век и съм работил по разнообразни кураторски планове – „ Техниката на безобразието “, един огромен проучвателен план, отдаден на живота и творчеството на Сирак Скитник.
Мога да изреждам доста, само че като цяло постоянно съм бил движен от схващането, че българската история на изкуството за жалост е фокусирана на първо място върху огромните имена, а десетки маргинализирани фигури са останали непознати за откриватели и публиката. Моят интерес е фокусиран точно върху тези по-непознати имена от българското изкуство.
- Кое обаче е това качество, с което превъзхождахте останалите претенденти с цел да получите този пост?
Не мога да кажа какви качества имам повече от останалите, само че сигурно едно от тях е това, че съм въпреки всичко съм изкуствовед. Предполагам, че това е събитието, което е спечелило превес над останалите претенденти, които са хора в креативното поле, не че моята работа не е креативна, само че аз работя повече с творчеството на другите.
- Какъв е бюджетът на Художествената изложба в Казанлък и по какъв начин планирате да го употребявате през идващите 5 години, какви са целите Ви за развиване?
Предполагам Вашата публика добре знае, че това е общински културен институт по смисъла на закона и бюджетната прехрана идва от общината. За страдание бюджетът на галерията е нищожен – 123 000 годишно, само че в идващите години се надявам, че ще можем да извоюваме едно по-адекватно финансиране за сходна музейна институция от сходен сан.
Община Казанлък завоюва финансиране от Оперативна стратегия " Региони в напредък " за осъществяване на плана " Светът на траките ". Основна...
Онова, към което ще се стремим с екипа на галерията е ориентирано в две съществени направления. От една страна устояването на институцията не просто като изложба, в която се демонстрират картини, а превръщането й в самобитен център за другарство освен с изобразителното изкуство, а и търсенето на пресечни точки с други креативен прояви като музика, танц и литература.
Устояването на институцията като учебен център е една модерна наклонност в световен проект, тъй като всички добре виждат, че ние населяваме едно пространство, което е извънредно наситено от облици. В този смисъл, с цел да предложи галерията нещо по-различно, се нуждае от основаването на едни самобитни разкази, каквито във виртуалното пространство да вземем за пример публиката мъчно би достигнала. За да отдели аудиторията време, с цел да отиде до галерията, би трябвало да знае, че там ще откри нещо свястно, което няма да открие в другите културни пространства.
От друга страна е прозрачността на институцията. Не е загадка за никого, че музейната институция е една много консервативна институция и като такава действа много непрозрачно. Говорейки за бистрота става дума за много семпли неща като цифровизация, достъп през уеб страницата на институцията.
Отделно от това всички документи, които касаят общественото действие на галерията, ми се ще да бъдат налични за публиката непосредствено през уеб страницата, надлежно политиките, които организират и галерийният проект – по какъв начин той се взема решение. Наистина простички неща, които обаче заради доста, доста аргументи музейните институции в страната или се плашат, или въобще нямат ресурса да осъществят.
Във време на пандемия, когато светът на изкуството, както и всички останали, претърпяват сложни времена, един актьор от Италия реализира...
В идващите 5 години се надявам да успеем да реализираме тази бистрота и припознаването на институцията място за съдържателно другарство, освен с изкуството, само че и с обособените хора.
- Според Вас по какъв начин се отрази пандемията на културата и по какъв начин може да се лимитират вредите?
За страдание пандемията фактически оказа много пагубно въздействие, изключително върху неправителствения бранш и обособените актьори. Не подобен е казусът с музейните институции, които от години съществуват в много спешно състояние в страната.
Да, можем да кажем, че фактически има някакъв оптимизъм, само че по този начин или другояче има ужасно доста път, в който би трябвало да извървим, с цел да изградим действителна културна инфраструктура, която да работи и да бъде по някакъв метод припозната от обществото като институция на доверието.
Договор за реституция на Художествената изложба подписа община Силистра. Изпълнител на заданието е компания " Парсек груп " ЕООД – Со...
Разбира се, евентуално ще продължим да съществуваме в обстановка на ограничаване и дано не се лъжем светът отива в една посока, от която в никакъв случай няма да можем да се върнем обратно. Ако към момента има хора, които имат вяра, че ние ще се върнем в положението, което беше преди Covid-19, това е безспорен идеализъм по простата причина, че светът се пренастройва и фактически музеите ще се трансфорат в едно много готично пространство.
Адаптацията на всички музеи и галери за тази нова реалност някак си се маргинализира сега и ми се коства, че ще бъдем изправени в една обстановка, в която ще би трябвало постфактум още веднъж да догонваме действителната обстановка, в която ще бъде подложен културния живот в света. Иначе отиваме към едно напълно цифрово другарство с публиките, а акомодацията на музеите към това цифрово, събитийно живеене, ще бъде много комплицирана, тъй като ми се коства, че нямаме готови фрагменти.
Но дано бъдем оптимисти, въпреки всичко това са нови благоприятни условия, в които в действителност най-напредничавите и най-находчивите мисля, че ще завоюват извънредно доста.
Интервю на Габриела Андреева
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ