Истинска персийска принцеса и внучка на последния ирански шах Мохамед

Истинска персийска принцеса и внучка на последния ирански шах Мохамед Реза Пехлави пред bTV за свободата на дамите и за след убийството на Махса Амини. Тя не може да посети родината си. Известната актриса и сценарист Ясмин Пучи бе в София по покана на кинофестивала " Синелибри ".

„ Родена съм в Рим през 1976, а революцията се случи три години по-късно. Така и нямах шанса да видя Иран, тъй като на цялото ми семейство беше неразрешено да стъпва в родината. Но съм толкоз любопитна за тези земи, неведнъж съм ги посещавала през разказите и фотосите на мама и баба. Нося със себе си хубостта от това време. И в този момент е красива страна, само че това, което се случва там, за жалост погубва визията за нея “, споделя Ясмин Пучи.



Животът Ви е изпълнен с граници : родена сте в Рим , след това заминавате за Ню Йорк , само че във вените Ви тече иранска кръв ?

Всъщност в Америка отпътувах, с цел да изучавам спектакъл, по-късно започнах да дирижирам и късометражни филми, освен в Италия, само че и във Франция, Германия. Тази ми обич към киното пристигна от баба, която беше извънредно артистична персона. Всяка вечер посещаваше кино салоните. После с нея говорихме толкоз доста за дадения филм, по този начин отпътувах за института на Лий Страсбърг, а тя беше толкоз щастлива.



Всъщност баба Ви Ашраф Пахлави е принцеса , сестра близначка на последния персийски шах Мохамед Реза Пахлави той постоянно се допитва до нея . Сега пишете книга за нея , би трябвало да е била невероятна жена ?

Наистина е по този начин. През годините постоянно се е борила за правата на дамите, френската преса постоянно я назовава „ черната пантера “. Тя беше сигурна, че с цел да бъдеш щастлива, би трябвало да бъдеш добре просветен. Тогава може да взимаш независими решения. Тя е първата обществена фигура в Иран, която публично не разрешава хиджаба. Хората са били толкоз свободни по това време, до момента в който фамилията ми ръководи страната. Изборът дали да бъдеш с хиджаб, или не е бил в ръцете на дамите. Въпрос на персонален избор. Били са свободни да си сложат грим, красиви рокли за шах Пахлави, който за жалост е умрял, когато съм била доста дребна. Монархията е била постоянно преди всичко, той доста е желал да докара Иран до последващо ходило на международната карта. За него хората са били същински значими. Връзката на баба ми с шаха е била толкоз близка. Не съм сигурна дали е обикновено за близнаци, само че тя ми е споделяла, че всяко политическо решение, което той е правил - се е основавало на обстоятелството, че подобен вид персона като нея е била постоянно зад тила му. Знаете ли видяно в профил наподобява, че моят живот е бил приказка.

Живот на принцеса ?

Да, само че не беше тъкмо по този начин. Животът ми е доста елементарен. Имах естествен пубертет, в елементарна къща, знаех от кое място идва фамилията ми. Мисля че майка ми преднамерено е избрала да избяга в Италия. Аз също постоянно съм се стремяла да не свързвам историята на фамилията с кариерата ми на актьор, рядко приказвам за това. Сега пребивавам с двете ми деца и брачна половинка ми. Ние сме нормално семейство и доста ми се желае тази нормалност, която имам аз, да я има и в иранските фамилии. Не мога да си показва какво е да изгубиш личната си щерка, даже не би трябвало да си майка с цел да си представиш тази болежка, този призрачен сън. Дъщеря ми е на 13 година Последно време тя стартира да ми задава въпроси. Представяше си страната на своите предшественици толкоз красива. Напоследък обаче е в потрес, в гимназията им демонстрират тези митинги, а тя единствено пита за какво, за какво мамо. Тези дребни деца би трябвало единствено да мислят за това каква ще е идната игра, само че те не могат. Те са в сърцето на гражданска война, върша непрекъснато паралели.



Катерачката Елназ Рекаби . Какво мислите за всички тези дребни актове на храброст , от страна на младите , красиви дами , които желаят да покажат посланието си към света , изцяло осъзнаващи заплахата ?

Това е същински кураж, те не просто стачкуват, както го прави целият останал свят. Всички ние демонстрираме съпричастност с тях, само че от другата, по–сигурната страна, и не стопират да го вършат. Учат ни какво е същинска революция…налудничаво е. Горда съм с тези дами, в положение съм да се разплача, тъй като те трансформират света. А аз аз се усещам толкоз безсилна, желае ми се да направя толкоз повече.

Но вие го вършиме посредством филмите си , в които засягате толкоз обществени тематики като домашното принуждение , правата на дамите . Заедно с режисьора Емилиано Ферера , написвате и съпродуцирате уестърн ?