Мъдростта на иберийците: испански поговорки
Испанците са един от най-жизнерадостните и любвеобилни нации. Енергията на испанците е заразителна, те постоянно са в търсене на удоволствието, в търсене на нещо ново и забавно. Във вихъра на своята емоционалност те са непредсказуеми, темпераментни, рискови и могат непрекъснато да сменят своето мнение.
Но това от което можем да се поучим от тях е да обичаме живота във всичките му проявления и да се любуваме на всеки момент.
Мъдростта на жителите на Средиземноморието в национални поговорки:
Три „ доста “ и три „ малко “ губят индивида: доста да приказваш и малко да знаеш, доста да си въобразяваш и малко да струваш, доста да харчиш и малко да имаш.
Който клюкарства с вас, той клюкарства и за вас.
От Бога проси, само че и самичък коси.
Хора доста, персони малко.
Навиците първоначално са паяжина, а след това към този момент са здрава мрежа.
На бодливата крава Бог рога не дава.
Всяко знамение е за 2-3 часа.
Външният тип лъже, а новият другар е обезсърчителен.
В празен варел звънене доста.
Златото свети даже в калта.
В непознатите ръце парчето постоянно е по-голямо.
Никой не се сеща за Света Варвара, до момента в който гръм не загърми.
Поискай от Бог, само че не толкоз доста.
На майката стопанка дъщерите са мързеливи.
И за дрипльо, и за кардинал – един край.
Това, което е известно на трима, е известно и на всички останали.
Не съди таралежа строго, и той е от Бога.
Където има бодли, има и роза.
Ако завистта имаше цвят, щеше да почернее целият свят.
