Искането на Турция за издирване на българските граничари е безпредметно
Искането за търсене на български жители с алена бюлетина на Интерпол е безпредметно, защото България не разрешава изгонване на свои жители за съдене в чужбина. Това съобщи за " Капитал " българският арбитър в Съда по правата на индивида в Страсбург (2008 - 2015 г.) Здравка Калайджиева във връзка на информацията, че турски съд продължава издирването с алена бюлетина на четиримата българи, които през 2008 година задържаха турски бракониерски транспортен съд край Резово, а при последвалата опозиция един от арестуваните почина от инцидентно създаден изстрел. Според Калайджиева не е ясно защо би могло да послужи едно такова искане за търсене от турските управляващи.
Същото разясниха за " Капитал " и от Министерството на правораздаването: " Съгласно член 25, алинея 4 от Конституцията на Република България български жители не могат да бъдат предадени на друга страна или на интернационален съд за задачите на наказателно гонене, в случай че това е планувано в интернационален контракт. Екстрадиционните производства сред България и Турция се уреждат на съображение Европейската спогодба за екстрадиция от 1957 година и на Втория спомагателен протокол към нея от 1978 година, по които страната ни е направила експлицитна декларация, че не предава свои жители. " Към сегашния миг в Министерството на правораздаването не са постъпвали претенции от турска страна за екстрадиция на граничарите Михаил Цонков, Живко Петков, Никола Костов и Николай Петков, прецизират оттова.
В България делото бе прекъснато заради липса на закононарушение
Смъртта на турския жител Ялчън Ерджан през 2008 година бе окачествена като трагичен случай при следствието и през 2009 година прокуратурата приключи наказателното произвеждане заради липса на закононарушение. След тъжба на роднините на Ерджан прекратяването беше доказано и от Военно-апелативния съд.
През 2014 година и Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, сезиран от роднините на Ерджан, единомислещо разгласи жалбата им против България като неприемлива поради очевидната й недоказаност. Съдът в Страсбург одобри, че в България следствието е водено задълбочено и независимо (решението на Европейски съд по правата на човека ).
Реклама
Въпреки това през 2017 година в Турция стартира наказателно гонене против българските гранични служители на реда - Михаил Цонков, Живко Петков, Николай Костов и Николай Петков, взели участие в интервенцията по задържането на бракониерите.
Фактите
Фактите по този случай, които възпроизвежда и Европейски съд по правата на човека в решението си, са красноречиви. Турските бракониери - трима братя, освен отказали да се подчинят при задържането им, само че и влезнали в ръкопашна битка с служителите на реда, като преди този момент са се пробвали първо да извърнат и потопят лодката им.
Навлизането на турски бракониери в български териториални води при устието на река Резовска е било видяно месеци преди случая и дори е бил разискван с турските гранични управляващи при започване на 2008 година Данните на българските управляващи са, че един от най-честите извършители е риболовният транспортен съд Ömer Reis-2. Рано сутринта на 17 април 2008 година пунктът за наблюдаване в Резово записва рибарски транспортен съд на към една морска миля в българските териториални води. Мъжете на борда са видени да дърпат риболовен мрежи от водата, които, наподобява, са били сложени там по-рано. По това време ловът на калкан е неразрешен. Мобилна група на българската брегова защита е изпратена да ги пресрещне, само че вместо да се подчинят на нарежданията и да спрат, бракониерите насочват кораба към лодката на граничната полиция, която е по-малка, в опит да я потопят. Когато се доближават задоволително, те пробват и да пробият надуваемите елементи на лодката с дълги дървени пръти с куки. Граничните служители на реда стрелят предупредително във въздуха, някои от изстрелите уцелват борда, само че няма наранени хора. Служителите от бреговата защита се качват на риболовния транспортен съд, те били с бронежилетки, а оръжията им - картечни револвери Škorpion, били закрепени на специфични железни халки към жилетките, доколкото бронежилетките не разрешават носенето на кобури. При последвалата ръкопашна битка на кораба револверът на единият от служителите на реда Михаил Цонков се откачил от халката и паднал сред рибарските мрежи на палубата, където се заплел и при мелето създал изстрели. Ялчън Ерджан, на който Цонков поставял белезници, бил улучен и починал на път за болничното заведение. (По-късно двамата му братя Заим и Енгин, които са били с него на кораба, за бракониерство и опозиция на по една година условно с тригодишен изпитателен период.)
По делото в Страсбург, заведено от девет души родственици на Ялчън Ерджан - брачна половинка, наследник, татко и братя, измежду които и Заим и Енгин, взема присъединяване и турското държавно управление, което не оспорва обстоятелствата. Както турското държавно управление, по този начин и деветимата жалбоподатели не оспорват извода, че смъртоносните изстрели са осъществени инцидентно. Турското държавно управление обаче твърди, че българската брегова защита е употребила несъразмерна мощ против Ялчън Ерджан и братята му, а следствието не е било без значение и е било политически повлияно, в това число и поради мощната социална поддръжка за граничните служители на реда, за извършената акция в тяхна отбрана, в това число и от депутатите, определени от бургаския район. През юли 2008 година Общинският съвет на Бургас афишира граничните служители на реда за почетни жители.
Реклама
Съдът в Страсбург установи, че в хода на следствието роднините на Ялчън Ерджан са имали опция да вземат участие в производството, да вършат възражения и обжалвания, които са били взети поради.
Здравка Калайджиева: Издирването би означавало само тормоз
Здравка Калайджиева е българският арбитър, взел присъединяване в състава на Европейски съд по правата на човека по делото " Ерджан и други против България ". През " Капитал " тя отхвърли да разяснява решението, постановено с нейно присъединяване, само че е безапелационна, че настояването за търсене с алена бюлетина на българските жители е безпредметно.
" Първо, има влезнал в действие финален правосъден акт на националните съдилища, че действието не съставлява закононарушение. Близките на потърпевшия са взели участие в следствието в България и са имали опция да вършат спомагателни претенции за доказателства и са обжалвали пред съд решението на прокуратурата да приключи производството. По-късно пред Съда в Страсбург техните недоволства са разисквани - против метода, по който е водено следствието, както и възраженията и мнението на турското държавно управление, което е взело участие в производството в Страсбург.
Искането за търсене на българските жители с алена бюлетина на Интерпол е безпредметно, защото България не разрешава изгонване на свои жители за съдене в чужбина. При това състояние издирването би означавало само тормоз. Доколкото ми е известно, такова искане към този момент е правено и е отказано. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Компании 1 Политика 2 Енергетика 3 Неща 1 Компании 2 Енергетика 3 Политика Реклама Българският съд към този момент един път отхвърли правна помощ на Турция по този проблем
В последна сметка казусът би следвало да завърши с решението на Страсбург от декември 2014 година Но вместо това делото в Турция продължава, макар че през ноември 2018 година Бургаският областен съд отхвърли правна помощ на турския съд в гр. Къркларели по случая с българските граничари по обвиняване за убийството на Ерджан. В претекстовете си съдът се е позовал на Европейската спогодба за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, при утвърждението на която България е направила запаса, като е декларирала, че отхвърля правна помощ в случаите, когато по отношение на същото лице, за същото закононарушение има влезнала в действие присъда, разпореждане или определение за преустановяване на делото, както и когато наказателната отговорност е погасена заради приключване на плануванаъа в закона отминалост. Освен това в тази ситуация е изтекла безспорната погасителна отминалост, изключваща наказателно гонене според българското право, приема съдът.
Така повече от 13 години - от април 2008 година, върху четиримата български граничари, изпълнявали дълга си, тегне опасността от наказателно гонене и интернационално търсене.
Какви тъкмо са претекстовете на роднините да упорстват за наказателно гонене - дали от предпочитание за правдивост или като съображение за търсене на компенсации, каквито мнения се появиха през годините, е персонален въпрос, който не предстои на коментар. Проблемът е в държанието на турските управляващи и турското правораздаване, които не престават един принуден развой.
Пред " Капитал " адвокати разясниха, че българските управляващи имат учредения да срещнат Интерпол с обстоятелствата по този проблем, с цел да се предотврати всякаква опция за погрешно развиване на събитията.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Същото разясниха за " Капитал " и от Министерството на правораздаването: " Съгласно член 25, алинея 4 от Конституцията на Република България български жители не могат да бъдат предадени на друга страна или на интернационален съд за задачите на наказателно гонене, в случай че това е планувано в интернационален контракт. Екстрадиционните производства сред България и Турция се уреждат на съображение Европейската спогодба за екстрадиция от 1957 година и на Втория спомагателен протокол към нея от 1978 година, по които страната ни е направила експлицитна декларация, че не предава свои жители. " Към сегашния миг в Министерството на правораздаването не са постъпвали претенции от турска страна за екстрадиция на граничарите Михаил Цонков, Живко Петков, Никола Костов и Николай Петков, прецизират оттова.
В България делото бе прекъснато заради липса на закононарушение
Смъртта на турския жител Ялчън Ерджан през 2008 година бе окачествена като трагичен случай при следствието и през 2009 година прокуратурата приключи наказателното произвеждане заради липса на закононарушение. След тъжба на роднините на Ерджан прекратяването беше доказано и от Военно-апелативния съд.
През 2014 година и Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, сезиран от роднините на Ерджан, единомислещо разгласи жалбата им против България като неприемлива поради очевидната й недоказаност. Съдът в Страсбург одобри, че в България следствието е водено задълбочено и независимо (решението на Европейски съд по правата на човека ).
Реклама
Въпреки това през 2017 година в Турция стартира наказателно гонене против българските гранични служители на реда - Михаил Цонков, Живко Петков, Николай Костов и Николай Петков, взели участие в интервенцията по задържането на бракониерите.
Фактите
Фактите по този случай, които възпроизвежда и Европейски съд по правата на човека в решението си, са красноречиви. Турските бракониери - трима братя, освен отказали да се подчинят при задържането им, само че и влезнали в ръкопашна битка с служителите на реда, като преди този момент са се пробвали първо да извърнат и потопят лодката им.
Навлизането на турски бракониери в български териториални води при устието на река Резовска е било видяно месеци преди случая и дори е бил разискван с турските гранични управляващи при започване на 2008 година Данните на българските управляващи са, че един от най-честите извършители е риболовният транспортен съд Ömer Reis-2. Рано сутринта на 17 април 2008 година пунктът за наблюдаване в Резово записва рибарски транспортен съд на към една морска миля в българските териториални води. Мъжете на борда са видени да дърпат риболовен мрежи от водата, които, наподобява, са били сложени там по-рано. По това време ловът на калкан е неразрешен. Мобилна група на българската брегова защита е изпратена да ги пресрещне, само че вместо да се подчинят на нарежданията и да спрат, бракониерите насочват кораба към лодката на граничната полиция, която е по-малка, в опит да я потопят. Когато се доближават задоволително, те пробват и да пробият надуваемите елементи на лодката с дълги дървени пръти с куки. Граничните служители на реда стрелят предупредително във въздуха, някои от изстрелите уцелват борда, само че няма наранени хора. Служителите от бреговата защита се качват на риболовния транспортен съд, те били с бронежилетки, а оръжията им - картечни револвери Škorpion, били закрепени на специфични железни халки към жилетките, доколкото бронежилетките не разрешават носенето на кобури. При последвалата ръкопашна битка на кораба револверът на единият от служителите на реда Михаил Цонков се откачил от халката и паднал сред рибарските мрежи на палубата, където се заплел и при мелето създал изстрели. Ялчън Ерджан, на който Цонков поставял белезници, бил улучен и починал на път за болничното заведение. (По-късно двамата му братя Заим и Енгин, които са били с него на кораба, за бракониерство и опозиция на по една година условно с тригодишен изпитателен период.)
По делото в Страсбург, заведено от девет души родственици на Ялчън Ерджан - брачна половинка, наследник, татко и братя, измежду които и Заим и Енгин, взема присъединяване и турското държавно управление, което не оспорва обстоятелствата. Както турското държавно управление, по този начин и деветимата жалбоподатели не оспорват извода, че смъртоносните изстрели са осъществени инцидентно. Турското държавно управление обаче твърди, че българската брегова защита е употребила несъразмерна мощ против Ялчън Ерджан и братята му, а следствието не е било без значение и е било политически повлияно, в това число и поради мощната социална поддръжка за граничните служители на реда, за извършената акция в тяхна отбрана, в това число и от депутатите, определени от бургаския район. През юли 2008 година Общинският съвет на Бургас афишира граничните служители на реда за почетни жители.
Реклама
Съдът в Страсбург установи, че в хода на следствието роднините на Ялчън Ерджан са имали опция да вземат участие в производството, да вършат възражения и обжалвания, които са били взети поради.
Здравка Калайджиева: Издирването би означавало само тормоз
Здравка Калайджиева е българският арбитър, взел присъединяване в състава на Европейски съд по правата на човека по делото " Ерджан и други против България ". През " Капитал " тя отхвърли да разяснява решението, постановено с нейно присъединяване, само че е безапелационна, че настояването за търсене с алена бюлетина на българските жители е безпредметно.
" Първо, има влезнал в действие финален правосъден акт на националните съдилища, че действието не съставлява закононарушение. Близките на потърпевшия са взели участие в следствието в България и са имали опция да вършат спомагателни претенции за доказателства и са обжалвали пред съд решението на прокуратурата да приключи производството. По-късно пред Съда в Страсбург техните недоволства са разисквани - против метода, по който е водено следствието, както и възраженията и мнението на турското държавно управление, което е взело участие в производството в Страсбург.
Искането за търсене на българските жители с алена бюлетина на Интерпол е безпредметно, защото България не разрешава изгонване на свои жители за съдене в чужбина. При това състояние издирването би означавало само тормоз. Доколкото ми е известно, такова искане към този момент е правено и е отказано. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Компании 1 Политика 2 Енергетика 3 Неща 1 Компании 2 Енергетика 3 Политика Реклама Българският съд към този момент един път отхвърли правна помощ на Турция по този проблем
В последна сметка казусът би следвало да завърши с решението на Страсбург от декември 2014 година Но вместо това делото в Турция продължава, макар че през ноември 2018 година Бургаският областен съд отхвърли правна помощ на турския съд в гр. Къркларели по случая с българските граничари по обвиняване за убийството на Ерджан. В претекстовете си съдът се е позовал на Европейската спогодба за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, при утвърждението на която България е направила запаса, като е декларирала, че отхвърля правна помощ в случаите, когато по отношение на същото лице, за същото закононарушение има влезнала в действие присъда, разпореждане или определение за преустановяване на делото, както и когато наказателната отговорност е погасена заради приключване на плануванаъа в закона отминалост. Освен това в тази ситуация е изтекла безспорната погасителна отминалост, изключваща наказателно гонене според българското право, приема съдът.
Така повече от 13 години - от април 2008 година, върху четиримата български граничари, изпълнявали дълга си, тегне опасността от наказателно гонене и интернационално търсене.
Какви тъкмо са претекстовете на роднините да упорстват за наказателно гонене - дали от предпочитание за правдивост или като съображение за търсене на компенсации, каквито мнения се появиха през годините, е персонален въпрос, който не предстои на коментар. Проблемът е в държанието на турските управляващи и турското правораздаване, които не престават един принуден развой.
Пред " Капитал " адвокати разясниха, че българските управляващи имат учредения да срещнат Интерпол с обстоятелствата по този проблем, с цел да се предотврати всякаква опция за погрешно развиване на събитията.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ