Думите и бурята: Снегът не е само бедствие, без него сме като сир...
Искам да съм там, където има сняг. А тук единствено слънце и слънце. Искам да цопам в снежни преспи, от горната страна да се сипе сняг на парцали – без него сме като сираци, - написа Труман Капоти.
Е, всеки знае нещо за снега. Всеки има мемоари, зимни ваканции, прекарвания и бъдещи проекти в бяло.
Падналият сняг може да бъде разказан сантиментално, като драма, също и като политически кавги. Едни атакуват прамителството и кметовете на ПП-ДБ, че не се оправят с почистването, не запомнили немощните напъни на Фандъкова в тази посока. Други дават ум от своите първокласни имения.
А сняг има едвам от 24 часа. В България е по този начин – скандал да искаш, мотив постоянно ще се откри.
За статистиката да напомним: Най-студената зима е била през 1954 година. Всички днешни прогнози са, че сходно нещо няма скоро да се повтори. Още повече, че в идващите дни се чака стопляне. Тогава пък ще се стопи снегът, ще рукнат водни потоци и дежурните по калния водопад, ще гракнат, че шахтите са задръстени, речните корита не са почистени, язовирите са претъпкани и прочие Същите тези откраднаха над 600 милиона за ремонт на същите тези язовири. Те изсипваха милиони на „ наши “ компании за снегопочистване, даже когато грееше слънце и прочие
Действието се развива в България.
Писнало ни е, само че поносим.
По традиция Фрог нюз ви предлага нещо по-различно.
***
Незабравимата Петя Дубарова е на 13 години, когато написва стихотворението
Да си парещ и снежен
Улицата бяла, като котешка опашка
желая да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, благополучен като през май.
Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град подобен!
С улиците, снежните, луната като ключалка,
с жиците, опънати от бяла снежна шнур.
Може би затуй ми става толкоз горещо —
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си парещ и снежен е отлично нещо.
Да си цяла снежна, но топла отново.
***
Великият френски стихотворец Артюр Рембо ни е завещал
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов комфортен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният вопъл
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от студ,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „ Търси го “ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче измежду тях,
и все ще ни бяга.
Превод: Кирил Кадийски
***
Атанас Далчев и неговото неповторимо
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетня в планината,
това величие голямо
от багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни припомнят безмълвни
за въздуха мъгляв и като че ли димящ
под буките оголени и сиви.
Разравяйки алената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обкръжава пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште мемоари и наште усеща.
***
Нобелистът, създател на „ Доктор Живаго “, който не бе пуснат от руската власт да получи своята премия - Борис Пастернак:
Сняг вали, сняг вали
Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.
Сняг вали. И ужас, недоволство.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а така както в кръпки цялостен е,
сводът ще се строполи.
Сякаш през днешния ден като чешит
там от горната страна, от балкона,
в гоненица небосклона
слиза на земята чак.
А пък дните си летят.
Коледа по кое време отмина,
и на Новата година,
гледай — иде й редът.
Сняг вали, от бял — по-бял,
с тоя ритъм, в мъгла такава,
с тия стъпки, така ли вял,
или мощно завалял
и животът отминава?
И годините ли в бяг
се застигат — като сняг
и слова в стихотворение?
Сняг вали, вали, навял,
сняг вали и ужас, разстройване:
в минувача прошарен,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цялостен.
Превод: Кирил Кадийски
***
Коледа наближава, а Никулден е още по-близо.
Пожелаваме ви хубава неделя и да е противоречива идващата седмица.
Фрог нюз
Е, всеки знае нещо за снега. Всеки има мемоари, зимни ваканции, прекарвания и бъдещи проекти в бяло.
Падналият сняг може да бъде разказан сантиментално, като драма, също и като политически кавги. Едни атакуват прамителството и кметовете на ПП-ДБ, че не се оправят с почистването, не запомнили немощните напъни на Фандъкова в тази посока. Други дават ум от своите първокласни имения.
А сняг има едвам от 24 часа. В България е по този начин – скандал да искаш, мотив постоянно ще се откри.
За статистиката да напомним: Най-студената зима е била през 1954 година. Всички днешни прогнози са, че сходно нещо няма скоро да се повтори. Още повече, че в идващите дни се чака стопляне. Тогава пък ще се стопи снегът, ще рукнат водни потоци и дежурните по калния водопад, ще гракнат, че шахтите са задръстени, речните корита не са почистени, язовирите са претъпкани и прочие Същите тези откраднаха над 600 милиона за ремонт на същите тези язовири. Те изсипваха милиони на „ наши “ компании за снегопочистване, даже когато грееше слънце и прочие
Действието се развива в България.
Писнало ни е, само че поносим.
По традиция Фрог нюз ви предлага нещо по-различно.
***
Незабравимата Петя Дубарова е на 13 години, когато написва стихотворението
Да си парещ и снежен
Улицата бяла, като котешка опашка
желая да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, благополучен като през май.
Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град подобен!
С улиците, снежните, луната като ключалка,
с жиците, опънати от бяла снежна шнур.
Може би затуй ми става толкоз горещо —
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си парещ и снежен е отлично нещо.
Да си цяла снежна, но топла отново.
***
Великият френски стихотворец Артюр Рембо ни е завещал
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов комфортен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният вопъл
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от студ,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „ Търси го “ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче измежду тях,
и все ще ни бяга.
Превод: Кирил Кадийски
***
Атанас Далчев и неговото неповторимо
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетня в планината,
това величие голямо
от багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни припомнят безмълвни
за въздуха мъгляв и като че ли димящ
под буките оголени и сиви.
Разравяйки алената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обкръжава пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште мемоари и наште усеща.
***
Нобелистът, създател на „ Доктор Живаго “, който не бе пуснат от руската власт да получи своята премия - Борис Пастернак:
Сняг вали, сняг вали
Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.
Сняг вали. И ужас, недоволство.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а така както в кръпки цялостен е,
сводът ще се строполи.
Сякаш през днешния ден като чешит
там от горната страна, от балкона,
в гоненица небосклона
слиза на земята чак.
А пък дните си летят.
Коледа по кое време отмина,
и на Новата година,
гледай — иде й редът.
Сняг вали, от бял — по-бял,
с тоя ритъм, в мъгла такава,
с тия стъпки, така ли вял,
или мощно завалял
и животът отминава?
И годините ли в бяг
се застигат — като сняг
и слова в стихотворение?
Сняг вали, вали, навял,
сняг вали и ужас, разстройване:
в минувача прошарен,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цялостен.
Превод: Кирил Кадийски
***
Коледа наближава, а Никулден е още по-близо.
Пожелаваме ви хубава неделя и да е противоречива идващата седмица.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ