Ирина и Иван раждат сияния на четири ръце
Ирина и Иван раждат " сияния " на четири ръце
Двамата старозагорски художници не знаят по какъв начин ще приключи картината им – единият я стартира, другият продължава
Как се рисува на четири ръце? Каква е разликата сред творчество и СЪтворчество? От няколко години това демонстрират и утвърждават двама старозагорци - Ирина Колева и Иван Арабаджиев. Преди дни закриха първата си обща галерия „ Сияния “. Иван има по-дълга креативна биография, зад тила му са повече от 30 независими изложения, доста участия в районни, национални и интернационалните изложения, голям брой награди. Завършил е Института по изобразителни изкуства в Дупница. Той е одобрено име, на 30 години става член на СБХ. И по този начин до 2016 година, когато на Лятната академия „ Огънят на Орфей “ в Разлог, където е учител на креативен клас, се срещат с Ирина. Тя е езиковед и работи като преводач, само че от дребна желала да рисува, посещавала е Центъра за работа с деца. Двамата се познавали и преди този момент, само че там се срещат креативните им светове. По време на образованието тя нарисувала картина, наречена „ Персеиди “, която всички харесали. Той обаче споделил, че би трябвало малко „ да се пипне “. Е, пипнал и през днешния ден тази първа обща картина е измежду обичаните им. Това е началото на взаимното им творчество, а Иван, сякаш на смешка, споделя: „ Аз съм човек, който сбъдва фантазии “. Но не е смешка, тъй като Ирина, дружно с работата си, стартира да се занимава съществено с живопис. И общите им картини не остават незабелязани. През същата 2016 година вземат участие в Балканското квадринале на живописта „ Митовете и легендите на моя народ ” в Стара Загора. От тогава до момента вземат участие и в обичайния Есенен салон - с награда-грамота през 2018 година, а през 2017 година имат премия за цикъл рисунки.
„ Много са посланията на тази галерия към нас, феновете. Някои от тях непосредствено нападат нашия познавателно-емоционален свят – „ Синия залез “, „ Поглед оттатък “, „ Лунни сияния “, нежните и прелестни дребни произведения на Ирина… Част от другите произведения носят по-сложна семантика и настройка – „ Молитва “, „ Символи на Вярата “, „ Земното царство “, „ Небесното царство “. Самите заглавия на картините ни вкарват в други простори, положения, страсти. Ние би трябвало да се опитаме да станем мисловни съавтори на създателите, да осезаем тайнството на съзиданието, “ опита се да разчете посланията им при откриването на изложбата доцент Злати Златев, досегашен ръководител на групата на художниците в града.
„ Искаме хубостта да се откри в нашето всекидневие като предписание, а не като изключение и по този начин да можем да научим повече за света на прелестното, да разкрием още някоя негова загадка. Колкото повече навлизаме в този свят, откриваме че той е безконечен, изпълнен с прелестни сияния, които ни разкриват основите на сътворението, скрити секрети и забравени предания. Отговорите на толкоз доста въпроси могат да бъдат открити в сиянията, в това, което те въплъщават и в света на прелестното. Обичаме хубостта и по тази причина търсим в нея всичко, което ни би трябвало и тя ни го дава с наслада. Това желаеме за всички вас, за всички, които обичаме и които ни обичат ”, по този начин Иван Арабаджиев привества гостите на откриването.
В „ Сияния “ има 77 платна, 57 са се родилии от ръцете на двамата, 16 са на Иван и 4 - на Ирина. Те настина извършиха старозагорската зала „ Байер “ със сияния в топли, живи цветове, с естетика, успокоение и философия. Всяка картина е многопластова, гледана от друг ъгъл дава разнообразни внушения, подтиква към размисъл и медитация, всеки може да открие нещо свое във всяка от тях, може да надгражда върху видяното. Заслуга за това имат и поетичните имена, които са им дали „ Цветен полъх ”, „ Семената на мъдростта ”, Колелото на ориста ”, „ Фините неща ”, „ Поглед оттатък ”, „ Магията на пръстена ”, „ Присъствие ”, „ Дървото на очакванията ”. Посетителите бяха доста, множеството се връщаха в залата по няколко пъти. А създателите всеки ден бяха там. " Това е жест към хората, пристигнали да прегледат изложбата, а в това време е доста потребно да видиш по какъв начин реагират хората, по какъв начин възприемат философията ни ", споделят двамата.
А по какъв начин тъкмо работят? Не си мислете, че стоят пред платното по едно и също време. Единият стартира, рисува до момента в който усети, че повече не може да каже нищо, след това другият продължава. И това може да се случи няколко пъти. Накрая, в случай че харесат резултата, вземат решение - подписваме картината. Това е доста провокиращо, тъй като няма по какъв начин да си представиш приключената картина, откакто не можеш да предугадиш по какъв начин съавторът ще продължи. „ Истинско предизвикателство е да видиш по какъв начин твоята концепция се съчетава и дообогатява с концепцията на индивида, с който работиш. Заставаш пред картина, създадена до един избран стадий, само че не от теб. Трябва да я продължиш, без да имаш и визия по какъв начин би я траял индивидът, който я е почнал. Трябва да я усетиш, да се потопиш в тематиката, да усетиш накъде желае да те поведе, с цел да я доразвиеш. И тъй като всичко това е обвързвано с усета на индивида и е толкоз тънко и едвам доловимо, ние го нарекохме „ зарево ” - да уловиш сиянието, да успееш да видиш въпреки и незадълбочено отблясъка на това, което желае да се появи на платното, да го уловиш и да го пренесеш върху платното. Творчеството е прелестен метод за себеизразяване, а при сътворчеството с изключение на себеизразяване има и обогатяване и дообогатяване. В готовата картина се преплитат нашите самостоятелни чувства, страсти, хрумвания, настройки и креативен импулси, които обаче не си опонират, а взаимно се допълват и доизграждат, с цел да основат една картина, която въплъщава два обособени свята и ги събира в един общ и по-богат свят “, изяснява Ирина.
Разбира се, с цел да се случи това, би трябвало да познаващ добре индивида, с който твориш, да имате равновесие и баланс. Според Иван на Ирина й е било належащо малко време с цел да се освободи от преднамереността. „ Нейното изложение е меко, нежно. Когато рисуваме двамата картината става цялостна, в нея се съчетават моето мъжко изобразяване и нейното фино и тънко допълнение. Накрая не проличава кой къде е работил, няма какво да се пипне повече - нито да се добави, нито да се поправи. Така споделят и сътрудниците, и феновете. Ние открихме, че се допълваме, което е доста значимо. А колкото повече работим, се опознаваме и допълваме повече “, споделя Иван.
Двамата в действителност се допълват отлично, освен като създатели. Излъчват успокоение и естетика, присъщи на хората, които са се намерили. Вярват, че сами вземат решение ориста си, че най-важна е свободата на изложение, че е значимо накъде те води вътрешният повод. „ Когато човек се движи по личния си повод, това се усеща и към него стартират да идват неща, които поддържат подтика му. И при нас е по този начин. Ние не бързаме, не прескачаме стъпала, значимото е да вървим по нашия път. Човешкото на Земята е доста малко и би трябвало да се придържаме към него. Много елементарно се захласваме, по природата и животните, само че си лишаваме опцията да бъдем сътворци. А и в земното има място за божественото “, разкрива част от общата им философия мощната половинка на тандема.
Двамата старозагорски художници не знаят по какъв начин ще приключи картината им – единият я стартира, другият продължава
Как се рисува на четири ръце? Каква е разликата сред творчество и СЪтворчество? От няколко години това демонстрират и утвърждават двама старозагорци - Ирина Колева и Иван Арабаджиев. Преди дни закриха първата си обща галерия „ Сияния “. Иван има по-дълга креативна биография, зад тила му са повече от 30 независими изложения, доста участия в районни, национални и интернационалните изложения, голям брой награди. Завършил е Института по изобразителни изкуства в Дупница. Той е одобрено име, на 30 години става член на СБХ. И по този начин до 2016 година, когато на Лятната академия „ Огънят на Орфей “ в Разлог, където е учител на креативен клас, се срещат с Ирина. Тя е езиковед и работи като преводач, само че от дребна желала да рисува, посещавала е Центъра за работа с деца. Двамата се познавали и преди този момент, само че там се срещат креативните им светове. По време на образованието тя нарисувала картина, наречена „ Персеиди “, която всички харесали. Той обаче споделил, че би трябвало малко „ да се пипне “. Е, пипнал и през днешния ден тази първа обща картина е измежду обичаните им. Това е началото на взаимното им творчество, а Иван, сякаш на смешка, споделя: „ Аз съм човек, който сбъдва фантазии “. Но не е смешка, тъй като Ирина, дружно с работата си, стартира да се занимава съществено с живопис. И общите им картини не остават незабелязани. През същата 2016 година вземат участие в Балканското квадринале на живописта „ Митовете и легендите на моя народ ” в Стара Загора. От тогава до момента вземат участие и в обичайния Есенен салон - с награда-грамота през 2018 година, а през 2017 година имат премия за цикъл рисунки.
„ Много са посланията на тази галерия към нас, феновете. Някои от тях непосредствено нападат нашия познавателно-емоционален свят – „ Синия залез “, „ Поглед оттатък “, „ Лунни сияния “, нежните и прелестни дребни произведения на Ирина… Част от другите произведения носят по-сложна семантика и настройка – „ Молитва “, „ Символи на Вярата “, „ Земното царство “, „ Небесното царство “. Самите заглавия на картините ни вкарват в други простори, положения, страсти. Ние би трябвало да се опитаме да станем мисловни съавтори на създателите, да осезаем тайнството на съзиданието, “ опита се да разчете посланията им при откриването на изложбата доцент Злати Златев, досегашен ръководител на групата на художниците в града.
„ Искаме хубостта да се откри в нашето всекидневие като предписание, а не като изключение и по този начин да можем да научим повече за света на прелестното, да разкрием още някоя негова загадка. Колкото повече навлизаме в този свят, откриваме че той е безконечен, изпълнен с прелестни сияния, които ни разкриват основите на сътворението, скрити секрети и забравени предания. Отговорите на толкоз доста въпроси могат да бъдат открити в сиянията, в това, което те въплъщават и в света на прелестното. Обичаме хубостта и по тази причина търсим в нея всичко, което ни би трябвало и тя ни го дава с наслада. Това желаеме за всички вас, за всички, които обичаме и които ни обичат ”, по този начин Иван Арабаджиев привества гостите на откриването.
В „ Сияния “ има 77 платна, 57 са се родилии от ръцете на двамата, 16 са на Иван и 4 - на Ирина. Те настина извършиха старозагорската зала „ Байер “ със сияния в топли, живи цветове, с естетика, успокоение и философия. Всяка картина е многопластова, гледана от друг ъгъл дава разнообразни внушения, подтиква към размисъл и медитация, всеки може да открие нещо свое във всяка от тях, може да надгражда върху видяното. Заслуга за това имат и поетичните имена, които са им дали „ Цветен полъх ”, „ Семената на мъдростта ”, Колелото на ориста ”, „ Фините неща ”, „ Поглед оттатък ”, „ Магията на пръстена ”, „ Присъствие ”, „ Дървото на очакванията ”. Посетителите бяха доста, множеството се връщаха в залата по няколко пъти. А създателите всеки ден бяха там. " Това е жест към хората, пристигнали да прегледат изложбата, а в това време е доста потребно да видиш по какъв начин реагират хората, по какъв начин възприемат философията ни ", споделят двамата.
А по какъв начин тъкмо работят? Не си мислете, че стоят пред платното по едно и също време. Единият стартира, рисува до момента в който усети, че повече не може да каже нищо, след това другият продължава. И това може да се случи няколко пъти. Накрая, в случай че харесат резултата, вземат решение - подписваме картината. Това е доста провокиращо, тъй като няма по какъв начин да си представиш приключената картина, откакто не можеш да предугадиш по какъв начин съавторът ще продължи. „ Истинско предизвикателство е да видиш по какъв начин твоята концепция се съчетава и дообогатява с концепцията на индивида, с който работиш. Заставаш пред картина, създадена до един избран стадий, само че не от теб. Трябва да я продължиш, без да имаш и визия по какъв начин би я траял индивидът, който я е почнал. Трябва да я усетиш, да се потопиш в тематиката, да усетиш накъде желае да те поведе, с цел да я доразвиеш. И тъй като всичко това е обвързвано с усета на индивида и е толкоз тънко и едвам доловимо, ние го нарекохме „ зарево ” - да уловиш сиянието, да успееш да видиш въпреки и незадълбочено отблясъка на това, което желае да се появи на платното, да го уловиш и да го пренесеш върху платното. Творчеството е прелестен метод за себеизразяване, а при сътворчеството с изключение на себеизразяване има и обогатяване и дообогатяване. В готовата картина се преплитат нашите самостоятелни чувства, страсти, хрумвания, настройки и креативен импулси, които обаче не си опонират, а взаимно се допълват и доизграждат, с цел да основат една картина, която въплъщава два обособени свята и ги събира в един общ и по-богат свят “, изяснява Ирина.
Разбира се, с цел да се случи това, би трябвало да познаващ добре индивида, с който твориш, да имате равновесие и баланс. Според Иван на Ирина й е било належащо малко време с цел да се освободи от преднамереността. „ Нейното изложение е меко, нежно. Когато рисуваме двамата картината става цялостна, в нея се съчетават моето мъжко изобразяване и нейното фино и тънко допълнение. Накрая не проличава кой къде е работил, няма какво да се пипне повече - нито да се добави, нито да се поправи. Така споделят и сътрудниците, и феновете. Ние открихме, че се допълваме, което е доста значимо. А колкото повече работим, се опознаваме и допълваме повече “, споделя Иван.
Двамата в действителност се допълват отлично, освен като създатели. Излъчват успокоение и естетика, присъщи на хората, които са се намерили. Вярват, че сами вземат решение ориста си, че най-важна е свободата на изложение, че е значимо накъде те води вътрешният повод. „ Когато човек се движи по личния си повод, това се усеща и към него стартират да идват неща, които поддържат подтика му. И при нас е по този начин. Ние не бързаме, не прескачаме стъпала, значимото е да вървим по нашия път. Човешкото на Земята е доста малко и би трябвало да се придържаме към него. Много елементарно се захласваме, по природата и животните, само че си лишаваме опцията да бъдем сътворци. А и в земното има място за божественото “, разкрива част от общата им философия мощната половинка на тандема.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ