Арестуваната учителка от Босилеград: Моята малка дъщеря има право на по-хубав живот
Интервю на " Фокус " с Даниела Михайлович, младата българска учителка от Босилеград, която бе задържана по време на визитата на сръбския президент Александър Вучич в родния и край в Западните околности.
Здравейте, Даниела! Какъв беше този арест, кой ви арестува и за какво?
- И аз съм още под усещанията от него, към момента не знаем кой ни арестува, или под чие давление е било. Писах до всички институции, които имат отношение към това, с искане да се отзоват и да оказват помощ. Знаех, че няма да се намерят отговорните, тези, които са наредили ареста, само че въпреки всичко. Исках да знам. Но никой не ми отговори.
Колко време ви държаха в ареста и имахте ли право на юрист?
- Мен и приятелката ми ни държаха към два часа, без никакъв юрист. Но откакто ни пуснаха разбрах, че и Димитър Димитров, българин на 77 години, е бил арестуван. Той е прекарал 5 часа в ареста - възрастен човек, в неприятно здраве. Сигурно и нас щяха да ни държат още, само че ние оказвахме опозиция.
Този арест съответства с визитата на президента Вучич там. Какво желаеха от вас, какво ви иззеха?
- Задържаха ни, с цел да не покажем транспаранта, че ние желаеме по-хубаво бъдеще, желаеме в Босилеград да има закони и всички отговорни за положението на града да се намерят и да се обвинят. Зле е в града, доста е зле. Ние нямаме право на опазване на здравето и на работа, на нищо нямаме право.
Но за какво? Защото сте българи ли?
- Не мога да кажа, че това е тъкмо повода. И в другите градове в Сърбия не е добре, само че тук е някакъв феодализъм. Властта е в ръцете на един човек, градоначалника, за всичко. На него му е разрешено всичко – и престъпно, и не престъпно. Той разполага с живота и гибелта на жителите на Босилеград, с цел да извърши мръсните работи, които са отредени за града. Мините тровят популацията, природата, водите и всичко. И тези мини никой не ги ревизира. Писах на инспекции и министерства, дори и на президента на Сърбия. Но никой не реагира. Получават имейлите и не дават отговор.
Може ли да се каже, че това е геноцид над българското население? И какъв брой са българите там?
- Искрено се опасявам, че тук по никакъв начин не са чисти работите. Ние нямаме свободата да кажем какво се случва. Гражданите в Босилеград понижават, никой не пита за какво и по какъв начин. Всички бягат, нямат работа, няма раждаемост. Когато се мине през града се вижда, че това е мъртъв град. Ужасно е! Прозорците са затъмнени, няма светлина, никой не живее там. Всички бягат, и млади и остарели. Няма занаят. На някой не му харесва хората да се оправят, да имат работа и достолепие. Имаше заводи, в този момент няма нищо.
Цялото обитаемоте ли е българско там?
- 90% е българско популацията. Полицаите са най-вече със сръбско поданство, най-вече са сърби. Това ни дискриминира. Когато служителят на реда е от този край, отношението е друго.
Мъртъв град звучи ужасно. Толкова ли е зле?
- В реалност е още по-страшно. Журналисти желаеха да дойдат при нас. Казах им, че няма да могат да се върнат, че няма превоз. Не ми повярваха. А след това ме търсиха, бяха се уплашили, не знаят по какъв начин да излязат от града.
Какво сподели президентът Вучич като пристигна там? Обеща ли нещо?
- Каза, че ще направи пътя към Доганско. Там с години е доста зле. Има население, което е най-вече остаряло. Няма пътища. Миналата година от горе се изсели фамилия с 5 дребни деца, тъй като няма ток, няма храна. Политиката, която се води е такава, да не се оказва помощ на хората. Пускат се по този начин - който издържи, издържи. Който не може, си отива. Преди една година ни посетиха от филантропична организация. Представителят на тази организация сподели, че такова нещо като в Босилеград не е виждал. Толкова гладен и безпаричен народ. Роби и прислужници. Нямат право на мнение. Ще ви пратя фотоси и ще видите. Времето в Босилеград е спряло, все едно са в капсула от преди 50 години.
Вие сте с новородено. Не ви ли е боязън да подемате тази борба?
- Малко повече ме е боязън, мога да призная. Аз и до момента живях в боязън, само че... Нас ни тровят – и с въздуха, и с водата ни тровят. Ние просто ще станем екологически изгнаници. Нямаме здрава среда за живот.
Тогава за какво тъкмо вие? Заради бъдещето на детето ли?
- Да. Аз считам, че моята дребна Илияна заслужава по-добро бъдеще. Не би трябвало да претърпява това, което ние живеем в този момент. Тя има право на по-хубав живот.
Какво може да се направи, Даниела?
- Искаме медиите да стартират да демонстрират по-често какво е положението ни, по какъв начин живеем. Не знам дали видяхте по какъв начин преди година хвърляха камъни по публицисти от Българска национална телевизия. Една година, а отговор и осъдени за това към момента няма. Защо? Обадихме се на всички медии. Никой не отговоря. Имат боязън.
Някой оказа помощ ли за освобождението ви от ареста, от българска страна?
- Много прелестно ме изненада консулът Димитър Цанев, че се обади и ми даде поддръжка по време на ареста. Аз му написах, че няма да се предам и че не се чувствам сигурна, само че може и да съумея. Въпреки, че не виждам по какъв начин. Ще ви изпратя фотоси на популацията, да видите какъв брой е неприятно. Загиват хора в днешно време от апетит, нямат питейна вода в къщите, пият вода от извори. И до ден сегашен нямат питейна вода, нямат ток. Не знаят какво е прекрасен живот. Купуват брашно и по този начин карат зимата, няма пътища до тях, нямат медикаменти. Аз и моето потомство нямахме опция да се образоваме по български език, само че все пак не се предаваме. Сега най-малко има избор. Който желае, може децата да му учат български език.
Вие също сте си тръгнала от Босилеград, разбирам ви добре. Но желаете да се върнете, тъй като камъкът си тежи на мястото.
- Да, тъкмо по този начин. Аз съм учителка по математика и информатика в Сурдулица, само че в този момент съм в отпуск, тъй като имам малко бебе. Не разрешиха да работя по специалността си в Босилеград. Около 3 години стоях без работа и потеглих по света. И там имаше свободно място за математик, само че аз не бях " подобаваща ". Много хора желаят да се завърнат там, само че няма никакви условия. Нямат работа, нямат нищо. Докато е по този начин, и тези, които са в Босилеград, ще тръгнат по света. Градът ще изчезне.
Здравейте, Даниела! Какъв беше този арест, кой ви арестува и за какво?
- И аз съм още под усещанията от него, към момента не знаем кой ни арестува, или под чие давление е било. Писах до всички институции, които имат отношение към това, с искане да се отзоват и да оказват помощ. Знаех, че няма да се намерят отговорните, тези, които са наредили ареста, само че въпреки всичко. Исках да знам. Но никой не ми отговори.
Колко време ви държаха в ареста и имахте ли право на юрист?
- Мен и приятелката ми ни държаха към два часа, без никакъв юрист. Но откакто ни пуснаха разбрах, че и Димитър Димитров, българин на 77 години, е бил арестуван. Той е прекарал 5 часа в ареста - възрастен човек, в неприятно здраве. Сигурно и нас щяха да ни държат още, само че ние оказвахме опозиция.
Този арест съответства с визитата на президента Вучич там. Какво желаеха от вас, какво ви иззеха?
- Задържаха ни, с цел да не покажем транспаранта, че ние желаеме по-хубаво бъдеще, желаеме в Босилеград да има закони и всички отговорни за положението на града да се намерят и да се обвинят. Зле е в града, доста е зле. Ние нямаме право на опазване на здравето и на работа, на нищо нямаме право.
Но за какво? Защото сте българи ли?
- Не мога да кажа, че това е тъкмо повода. И в другите градове в Сърбия не е добре, само че тук е някакъв феодализъм. Властта е в ръцете на един човек, градоначалника, за всичко. На него му е разрешено всичко – и престъпно, и не престъпно. Той разполага с живота и гибелта на жителите на Босилеград, с цел да извърши мръсните работи, които са отредени за града. Мините тровят популацията, природата, водите и всичко. И тези мини никой не ги ревизира. Писах на инспекции и министерства, дори и на президента на Сърбия. Но никой не реагира. Получават имейлите и не дават отговор.
Може ли да се каже, че това е геноцид над българското население? И какъв брой са българите там?
- Искрено се опасявам, че тук по никакъв начин не са чисти работите. Ние нямаме свободата да кажем какво се случва. Гражданите в Босилеград понижават, никой не пита за какво и по какъв начин. Всички бягат, нямат работа, няма раждаемост. Когато се мине през града се вижда, че това е мъртъв град. Ужасно е! Прозорците са затъмнени, няма светлина, никой не живее там. Всички бягат, и млади и остарели. Няма занаят. На някой не му харесва хората да се оправят, да имат работа и достолепие. Имаше заводи, в този момент няма нищо.
Цялото обитаемоте ли е българско там?
- 90% е българско популацията. Полицаите са най-вече със сръбско поданство, най-вече са сърби. Това ни дискриминира. Когато служителят на реда е от този край, отношението е друго.
Мъртъв град звучи ужасно. Толкова ли е зле?
- В реалност е още по-страшно. Журналисти желаеха да дойдат при нас. Казах им, че няма да могат да се върнат, че няма превоз. Не ми повярваха. А след това ме търсиха, бяха се уплашили, не знаят по какъв начин да излязат от града.
Какво сподели президентът Вучич като пристигна там? Обеща ли нещо?
- Каза, че ще направи пътя към Доганско. Там с години е доста зле. Има население, което е най-вече остаряло. Няма пътища. Миналата година от горе се изсели фамилия с 5 дребни деца, тъй като няма ток, няма храна. Политиката, която се води е такава, да не се оказва помощ на хората. Пускат се по този начин - който издържи, издържи. Който не може, си отива. Преди една година ни посетиха от филантропична организация. Представителят на тази организация сподели, че такова нещо като в Босилеград не е виждал. Толкова гладен и безпаричен народ. Роби и прислужници. Нямат право на мнение. Ще ви пратя фотоси и ще видите. Времето в Босилеград е спряло, все едно са в капсула от преди 50 години.
Вие сте с новородено. Не ви ли е боязън да подемате тази борба?
- Малко повече ме е боязън, мога да призная. Аз и до момента живях в боязън, само че... Нас ни тровят – и с въздуха, и с водата ни тровят. Ние просто ще станем екологически изгнаници. Нямаме здрава среда за живот.
Тогава за какво тъкмо вие? Заради бъдещето на детето ли?
- Да. Аз считам, че моята дребна Илияна заслужава по-добро бъдеще. Не би трябвало да претърпява това, което ние живеем в този момент. Тя има право на по-хубав живот.
Какво може да се направи, Даниела?
- Искаме медиите да стартират да демонстрират по-често какво е положението ни, по какъв начин живеем. Не знам дали видяхте по какъв начин преди година хвърляха камъни по публицисти от Българска национална телевизия. Една година, а отговор и осъдени за това към момента няма. Защо? Обадихме се на всички медии. Никой не отговоря. Имат боязън.
Някой оказа помощ ли за освобождението ви от ареста, от българска страна?
- Много прелестно ме изненада консулът Димитър Цанев, че се обади и ми даде поддръжка по време на ареста. Аз му написах, че няма да се предам и че не се чувствам сигурна, само че може и да съумея. Въпреки, че не виждам по какъв начин. Ще ви изпратя фотоси на популацията, да видите какъв брой е неприятно. Загиват хора в днешно време от апетит, нямат питейна вода в къщите, пият вода от извори. И до ден сегашен нямат питейна вода, нямат ток. Не знаят какво е прекрасен живот. Купуват брашно и по този начин карат зимата, няма пътища до тях, нямат медикаменти. Аз и моето потомство нямахме опция да се образоваме по български език, само че все пак не се предаваме. Сега най-малко има избор. Който желае, може децата да му учат български език.
Вие също сте си тръгнала от Босилеград, разбирам ви добре. Но желаете да се върнете, тъй като камъкът си тежи на мястото.
- Да, тъкмо по този начин. Аз съм учителка по математика и информатика в Сурдулица, само че в този момент съм в отпуск, тъй като имам малко бебе. Не разрешиха да работя по специалността си в Босилеград. Около 3 години стоях без работа и потеглих по света. И там имаше свободно място за математик, само че аз не бях " подобаваща ". Много хора желаят да се завърнат там, само че няма никакви условия. Нямат работа, нямат нищо. Докато е по този начин, и тези, които са в Босилеград, ще тръгнат по света. Градът ще изчезне.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ