Коментар, право в десетката: Българите – от Дядо Мраз до Черния петък
Интересно племе сме това българите. Общителни, сговорчиви, възприемчиви към новото, необятно скроени, с цел да го прегърнем без съмнение и закъснение. Добавете към това и прословутото ни гостолюбие и образът на „ племето “ към този момент е завършен. При това няма никакво значение кой идва да ни „ гостува “ – поробител, окупатор, „ товарищ “ или просто „ френд “. Ние на часа възприемаме освен неговата политическа система, само че и стопанската му, просветителната, културната и така нататък Оставам с възприятието, че сме се трансформирали в „ Република Орлов мост “ – който и иностранец да се появи, ние с неспокойствие му връчваме почетния ключ на столицата. Сиреч – и на страната.
Баща ми, светла му памет, ми е разказвал по какъв начин по време на „ сърдечното ни другарство “ с Германия на Хитлер една от най-слушаните песни по другояче „ националното “ ни радио е била „ Лили Марлен “. Е, сдобили сме се били и с цялостен централен бул. на името на фюрера… После заменихме „ Лили Марлен “ с „ Катюша “. Но защото новата ни „ сърдечна дружба “ („ от епохи за епохи “, както я определяше формалната агитация “) изтрая съвсем 50 години, тя съумя да нанесе и радикални промени във всички сфери на живота ни.
Вероятно по-възрастните читатели на „ Ретро “ си спомнят, че в учебното заведение ненадейно се оказа какъв брой по-добро било лилавото мастило. И аз се връщах от школото всеки ден с неизпираеми лилави петна по ризата ми. Ама тъй като по този начин било „ по образеца на Съветския съюз “. Ами „ десетилетката “ (средното обучение за 10 години, а не както си е по нашата традиция)? Ами петобалната система за оценяване на знанията? Ако някой не знае от кое място потегля лафът „ пет за шест “, да му подскажа – таман от тази нелепост, съобразена с „ мнението на руските приятели “.
Но може би най-голямата нелепост, съобразена с „ мнението “, беше, когато ни лишиха Коледа. И се оказа, че изобщо подобен дъртак няма, само че имало било „ дед Мороз “ (на български – Дядо Мраз. Който обаче не идвал нито на 7 януари (по остарял стил), нито пък на 24 декември (по нов), а тъкмо точно на Нова година. Е, преживяхме го и това. Вероятно тъй като твърдо вярвахме, че нелепостите на непознатото „ мнение “ няма да спрат. И те не стопираха. Когато след 1989 година се изви ураганът на демокрацията, той напряко ни отнесе на запад. Че дори ни издуха и ни запрати чак оттатък Атлантическия океан. Не единствено като прекопирване на тамошната политическа и икономическа система, само че и като подражания и фалшификати във всички останали сфери на живота. Тъкмо по този начин да вземем за пример се появи и Хелоуин – другояче келтски езически празник, който от немай-къде Католическата черква беше принудена да разгласи като „ Ден на Вси светии “.
Естествено, по принцип се веселя, когато и децата се радват, в това число и като си провеждат балове с маски и всевъзможни други занимания. Но още повече се веселя, когато авансово им се изясни какво тъкмо честват. Защо да вземем за пример децата не знаят, че това е празникът на злите духове? И че за разлика от нашите коледари, те получават „ армаганите “ си против опасността „ подари или ще ти сторя неприятно “?
Защо не знаят и че прословутата тиква – признакът на Хелоуин, или другояче казано, „ Светещият Джак “ (Jack-o’-Lantern), съгласно легендата е кръстена на ирландски хаймана, който бил но в действителност толкоз неприкрит виновник, че не бил признат в парадайса, а дори и Дяволът се уплашил и му отказал и място в пъкъла. И в действителност и до момента е в очакване на Страшния съд… Вероятно и никой – ни даскали, ни родители, са ги уведомили за цитираните във вестник „ Ю Ес Ей Тудей “ (приемам ги със подозрение де) думи на известна магьосница: „ Християните не си дават сметка, че празнуват нашия празник. … Това ни харесва! “.
Децата обаче евентуално мъчно ще вдървен и обстоятелството, че по антична американска традиция Хелоуин се комерсиализира. Само за предходната година в Съединени американски щати приходите за търговците от този бизнес възлизат на шест милиарда $! Още няма данни какъв брой са изхарчени в България, но очевидно си е добра далавера…
И стигам в този момент до другата „ добра спекулация “, която преживяхме наскоро – Блек фрайде “. Демек Черния петък.
Ми срещат се в душата ми най-малко три усеща – на омерзение от цинизма, на възмущение от арогантността и на учудване.
Известно е, че в навечерието на зимата в Съединени американски щати на Черния петък робовладелците са продавали на безценица „ нефелната “ си стока, с цел да не я хранят бадева. „ Стоката “ са били плебеи, или другояче казано – негри.
Сега обаче в Щатите сакън да не кажеш, че някой е чернокож – незабавно те осъждат за засегнатост на личността на „ цветнокожите “ или най-малко на „ афроамериканците “.
Е, тогава за какво Блек фрайдей освен е останал, ами и го натрапват на всички места по света? За да си пробутват залежалата стока? И да научат и другите по какъв начин става това? Ама че „ черен “ било обидно, щом е до бизнес, няма никакво значение, нали? Ми цинизъм си е, какво друго.
Нашенските търговци на часа възприеха концепцията. Даже и я разпростряха по характерен български нрав.
Значи месец преди фрайдея вдигаш тихомълком цената на стоката с 50%, тя, естествено, става непродаваема, а ти в Черния петък тържествено я „ намаляваш “ с 40%. И ахмаците се лепят като по мухоморки. Не е ли отявлена надменност?
А в този момент за ахмаците. Добре, имаме 2 млн. работещи и 2 млн. пенсионери (грубо казано). Но всичките 4 млн. се жалват от ниски заплати и още по-ниски пенсии.
Е, добре, от кое място тогава откриха четвърт милиард лв., с цел да ги потрошат по моловете в Блек фрайдей? И то за позастояли артикули? Е в това ми е учудването – в акъла на българина.
Вероятно обаче няма да спра да се удивлявам, тъй като идва още един „ ярък празник “ – Сейнт Валантайн. Той също не е баш православен страдалец, т.е. и той е „ вносен “, но ще го отбележим, нали сме възприемчиво племе.
Пък и също си е бизнес – розови сърчица, паднелчици, букетчета, кръчмички.
Аз като неприкрит конформист обаче уважих не Хелоуин, а Деня на националните будители. И отново като подобен ще уважа и Свети Трифон Зарезан, на който българите се молят за благодат и благоденствие и през идната година.
Инфо: retro.bg
