Интересът движи историята и политиката. Буров най-добре знае това. Той

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари ~ Атанас БУРОВ

„ Интересът движи историята и политиката. Буров най-добре знае това. Той е учил дипломация в Итън лицей и в Женева, познава банковото дело, дипломацията, аферите в България и по света. Познава Клемансо, Лойд Джордж, президентите на Европа, царете и кралете по цялата планета… Бил е министър на външните работи, а това значи доста. ” ~ Владимир Поптомов

Кое съгласно Вас е най-ценното качество на един народ? Това, което Вие почитате най-вече.

– Труден въпрос, господин Памукчиев. Много сложен. Аз мисля, че най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се потвърди, че най-трудолюбивите нации най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го потвърди. Аз живеех с мисълта до през вчерашния ден – до май 1940 година, че на света има три страни, единствено три страни, които са подготвени да умрат, да загинат, само че да не превият врат и коляно пред съперника си, пред своя зложелател.
– И кои бяха те?
– Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, изгубих тази религия в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са подготвени да умрат, да загинат, само че да не разрешат зложелател да се гаври с тях. Защото с победения постоянно се гаврят. Ебат му дамата, изнасилват му децата ж той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го – той отново мълчи. Изземват му всичко, даже децата – той отново мълчи. Няма нищо по-страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не разрешиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най-вече почитам тези два народа. И оценявам най-високо това тяхно качество родолюбието, гордостта на нацията. Нация без горделивост не е нация. Никой различен народ, с изключение на британския и съветския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа споделиха „ Стой. До тук. “ И му превиха врата. Казвате трудолюбието… Какво е трудолюбието? Глад, боязън от утрешния ден, жадност за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната нужда. Казват, че българският народ бил работлив. Народ, който има по календар 169 черковни и публични празници, не е работлив. Черквата в България, колкото и положително да е направила, разврати този прекрасен наш народ, направи го хайлазин… Тя му еба майката. Тя го накара да чества мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър – и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз прекрасен наш народ, тя го направи дембелин, безделник.

Защо, питате ме Вие, господин Памукчиев, българската литература не прекрачи границите на България. Защо не се превежда по света, като френската, британската, съветската, испанската? Защо? Защото нашите писатели са хайлази. Дембели, не познават силата на труда и на гения. Те разчитат единствено на гения. Природата надари Яворов с най-великия лиричен талант на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин – не ще и подозрение – това Ви го споделям аз, който съм изучавал и чел международните създатели, който съм бил на „ ти “ с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и покруса. Неговият живот не е единствено една покруса, както дрънкат вашите писачи – глупаци. Те не могат да схванат един талант. Гения го схваща единствено талант. И за гения би трябвало да написа единствено талант. Какво значи това „ покруса “. Трагедията е полукомедия. Млад, прекрасен мъж, надървил хуй като кросно, с гореща тракийска кръв, с арабски смес, ще остане единствено с една жена? Къде го търсиш ти, како Лоро? Къде? Кой прекрасен, здрав, талантлив мъж, като Яворов е останал единствено с една фуста? Кой? Няма подобен. Яворов си бе курварче от международна класа. В Париж, когато са били на стаж на специализация с Елин Пелин, са били като два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътало сантимите, събирало си е паричките да си купи кими костюмче, кими калеврици, кими книжки… А Яворов е изучавал тънкия поминък. Той е стихотворец. Той не пести. Той не мисли за утрешния ден като бати си Пелинко. Тракиецът си е тракиец. Ако търсите скъпите качества на българина, господин Памукчиев, търсете ги в Тракия, а не при шопите. Елин Пелин в никакъв случай не е посещавал изложения, галерии, а Яворов постоянно е бил там.

Елин Пелин най-вече да е платил на някоя курва за половин час. Яворов е бил естет и е ухажвал хубавиците на Париж. Защото е стихотворец, а поетът не е като другите хора. Той е бамбашка човек. Надарен е от природата да основава хубост и лирика, а не да основава недоносчета. Хвалят Елин Пелин – „ огромен публицист, огромен създател “. Че какво му е огромното? Той няма нито една книга, нито един роман, които да могат да изскочат вън от България. „ Земя “ е недоносче с неприятен край. Брат убива брата си – банална история, сълзлива трагедийка и толкова. „ Гераците “ – хубава работа, само че чисто шопска история.

– Има разкази.
– Разкази всеки може да напише. Дай ми „ Война и мир “, дай ми „ Престъпление и наказване “, дай ми „ Бруденброкови “, дай ми „ Фауст “ или „ Ад “ – това желая аз от българските писатели. Щом един българин – Григорий Цамблак се е удостоил с достойнството да бъде на Констанцкия събор, да съди Ян Хус, да бъде в синедриона на великите магистри и съдници от международен сан, за какво българските писатели да не бъдат в синедриона на великите създатели на всички времена – като Данте, като Лев Толстой, като Достоевски, като Гьоте, като Шилер, като Байрон? Защо? Какво им пречи?

– Какво съгласно Вас им пречи, господин Буров?
– Липсата на трудолюбие… Липсата на „ гащи “, на „ дупе “. Да седнат и да мислят, да работят, да преработват, да живеят единствено с книгите си, единствено с концепциите си, единствено с творчеството си. Ето, това им липсва. Българинът, като седне да работи се сеща, че би трябвало да изживее живота си предостатъчно и щастливо, „ да не се мине “. Надърви го и потегля да търси нещо за ебане. Ето, това му ебава майката на българския публицист, стихотворец, художник, публицист, актьор, ковач, хлебар… И то, в случай че може да е без пари и да е непознато. Българинът не е теоретичен да заплаща за своите удоволствия. Той гледа да мине даром. А по този начин не дават на никое място. Само Яворов бе актьор в това отношение – никой различен. Затова и всички дами на София бяха негови и го обичаха. Не е имало случай Яворов да пожелае жена и тя да му откаже.