Недовършен паметник е заемал мястото на сегашната община в Асеновград
Интерес измежду асеновградчани провокира история, споделена от шефа на Исторически музей - Асеновград Иван Дуков. Тя споделя за изобретение на недоизграден монумент на починалите във войните за национално обединяване свои асеновградчани. Решението за издигането му е от далечната 1938 година Идеята е била той да е в центъра на града. Проучвания описват, че начинанието е незавършено, само че удостоверение за концепцията е издигнатият фундамент от румен гранит, върху който се извисявали 4 близо 10-метрови колони .
В началото на 60-те години на предишния век той обаче е отстранен. Архивите сочат, че концепцията за построяването на сходен монумент е зародила през есента на 1934 година Няколко месеца по-късно е разпратено писмо до институции и публични лица за присъединяване в проведено на тази тематика заседание. То се е провело на 03.12.1934 година На идващия ден се конституира и комитет. Непосредствено по-късно, започват дейни действия по осъществяване на концепцията. Инициативният комитет стартира работа по правене на план. Същият се предлага за утвърждение от съответните институции. Накрая се стига и до подбора на екип за осъществяване на задачата.
Първоначалната идейна схема засяга 3 коленни колони, които са били обезпечени от храм „ Света Марина, с височина до 15 метра всяка. На върха на най-високата от тях е имало орел, както и боец от бронз - в основата на пиедестала. Иван Дуков уточни, че в преписките се оповестява символиката на 3-те колони. Те символизирали 3-те царства, " в лицето на ония царе, при които могъществото на България е било най-голямо и според от това, да бъдат на друга височина ”.
Скоро е бил положен главният камък и е било предоставено правенето на план от скулпторът Кирил Тодоров. Той е предложил два разновидността. Първият изобразявал боец в миг на „ пушка при нозе ”. Вторият - знамето на полка се поема от ранен знаменосец. Нито един от двата плана обаче не е бил утвърден от Министерството на войната и по-специално от Отделението за военни музеи, монументи и гробове. Мотив за отменяне и на 2-те предложенията тогава е, че са " слаби, неудачни, непрофесионално създадени ". Обсъждането на това решение от комитета става на 17.08.1939 година - дни, преди експлоадирането Втората международна война.
Няма точни сведения каква активност е правил комитета по повод построяването на паметника по времето на военните дейности, от полагането на основите му. Ясно е единствено, че до 1965 година постаментът с 4-те колони е бил част от центъра на Асеновград, показва шефът на Историческия музей в града. Десетилетия след края на войната паметникът остава в давност и е открит инцидентно през есента на 1993 година Тогава строителни служащи, извършващи ремонт в подлеза на настоящия площад „ Академик Николай Хайтов ”, където през днешния ден се намира към този момент нефункциониращият Търговски център, инцидентно се натъкват на основите на постамента. Открита е капсула от транспарантно бяло стъкло с цилиндрична форма и стъклен капак с полукръгла стъклена ръкохватка. Част от устието на гърлото е било счупено.
Интересът на откривателите е провокиран не от самата капсула, а от наличието в нея. Вътре е имало ръкописно написан Акт за полагане на главния камък на паметника. Оставеният за бъдещите генерации отпечатък на документа е изписан саморъчно върху импрегнирана с восък хартия в изтънчено завършена с алена, черна, оранжева, зелена и синя багра рамка, изяснява Иван Дуков. Датата, която е записана на Акта, е 19.11.1938 година Освен този документ, в стъклената капсула са открити вестници от 1930 година и 1937 година и 1938 година, измежду които „ Воля ”, „ Възход ”, „ Дневник ”, „ Днес ”, „ Заря ”, „ Защита ”, „ Зора ”, „ Мир ”, „ Полет ”, „ Слово ”, „ Утро ”, „ Юг ”. Друга скъпа находка са били и поставените вътре монети от 50 стотинки, 5 лв., 10 лв., 50 лв. и 100 лв. - някои, датиращи от 1930 година, а други - от 1937 година
Директорът на асеновградския музей показва, че при направено изследване е открито, че вестник „ Родопско ехтене ” от 1938 година споделя за процедурата по полагането на главния камък на паметника. Събитието се е провело с отслужване на панихида от тогавашния архиерейски наместник на асеновградска духовна околия отец Ангел Георгиев, като са участвали и всички свещеници от града. Последвало е двуминутно безмълвие в памет на починалите войни. След него са били поднесени венци и цветя от регионалния шеф Христо Драголов, полковник Младенов и градския кмет Щиплиев, които също по този начин изнасят въодушевени и прочувствени речи. Церемонията е завършила със ритуално зазидване на стъклената капсула сред предните два стълба на паметника.
Според Иван Дуков, евентуалната причина за липса на средства и незавършеното дело по слагане на същинския монумент върху грандиозния фундамент, е експлоадирането на Втората международна война и присъединяване на България в нея, от което има съществени последствията за обществото и българската страна. Към момента към момента не са ясни и съответните аргументи за премахването му.
В началото на 60-те години на предишния век той обаче е отстранен. Архивите сочат, че концепцията за построяването на сходен монумент е зародила през есента на 1934 година Няколко месеца по-късно е разпратено писмо до институции и публични лица за присъединяване в проведено на тази тематика заседание. То се е провело на 03.12.1934 година На идващия ден се конституира и комитет. Непосредствено по-късно, започват дейни действия по осъществяване на концепцията. Инициативният комитет стартира работа по правене на план. Същият се предлага за утвърждение от съответните институции. Накрая се стига и до подбора на екип за осъществяване на задачата.
Първоначалната идейна схема засяга 3 коленни колони, които са били обезпечени от храм „ Света Марина, с височина до 15 метра всяка. На върха на най-високата от тях е имало орел, както и боец от бронз - в основата на пиедестала. Иван Дуков уточни, че в преписките се оповестява символиката на 3-те колони. Те символизирали 3-те царства, " в лицето на ония царе, при които могъществото на България е било най-голямо и според от това, да бъдат на друга височина ”.
Скоро е бил положен главният камък и е било предоставено правенето на план от скулпторът Кирил Тодоров. Той е предложил два разновидността. Първият изобразявал боец в миг на „ пушка при нозе ”. Вторият - знамето на полка се поема от ранен знаменосец. Нито един от двата плана обаче не е бил утвърден от Министерството на войната и по-специално от Отделението за военни музеи, монументи и гробове. Мотив за отменяне и на 2-те предложенията тогава е, че са " слаби, неудачни, непрофесионално създадени ". Обсъждането на това решение от комитета става на 17.08.1939 година - дни, преди експлоадирането Втората международна война.
Няма точни сведения каква активност е правил комитета по повод построяването на паметника по времето на военните дейности, от полагането на основите му. Ясно е единствено, че до 1965 година постаментът с 4-те колони е бил част от центъра на Асеновград, показва шефът на Историческия музей в града. Десетилетия след края на войната паметникът остава в давност и е открит инцидентно през есента на 1993 година Тогава строителни служащи, извършващи ремонт в подлеза на настоящия площад „ Академик Николай Хайтов ”, където през днешния ден се намира към този момент нефункциониращият Търговски център, инцидентно се натъкват на основите на постамента. Открита е капсула от транспарантно бяло стъкло с цилиндрична форма и стъклен капак с полукръгла стъклена ръкохватка. Част от устието на гърлото е било счупено.
Интересът на откривателите е провокиран не от самата капсула, а от наличието в нея. Вътре е имало ръкописно написан Акт за полагане на главния камък на паметника. Оставеният за бъдещите генерации отпечатък на документа е изписан саморъчно върху импрегнирана с восък хартия в изтънчено завършена с алена, черна, оранжева, зелена и синя багра рамка, изяснява Иван Дуков. Датата, която е записана на Акта, е 19.11.1938 година Освен този документ, в стъклената капсула са открити вестници от 1930 година и 1937 година и 1938 година, измежду които „ Воля ”, „ Възход ”, „ Дневник ”, „ Днес ”, „ Заря ”, „ Защита ”, „ Зора ”, „ Мир ”, „ Полет ”, „ Слово ”, „ Утро ”, „ Юг ”. Друга скъпа находка са били и поставените вътре монети от 50 стотинки, 5 лв., 10 лв., 50 лв. и 100 лв. - някои, датиращи от 1930 година, а други - от 1937 година
Директорът на асеновградския музей показва, че при направено изследване е открито, че вестник „ Родопско ехтене ” от 1938 година споделя за процедурата по полагането на главния камък на паметника. Събитието се е провело с отслужване на панихида от тогавашния архиерейски наместник на асеновградска духовна околия отец Ангел Георгиев, като са участвали и всички свещеници от града. Последвало е двуминутно безмълвие в памет на починалите войни. След него са били поднесени венци и цветя от регионалния шеф Христо Драголов, полковник Младенов и градския кмет Щиплиев, които също по този начин изнасят въодушевени и прочувствени речи. Церемонията е завършила със ритуално зазидване на стъклената капсула сред предните два стълба на паметника.
Според Иван Дуков, евентуалната причина за липса на средства и незавършеното дело по слагане на същинския монумент върху грандиозния фундамент, е експлоадирането на Втората международна война и присъединяване на България в нея, от което има съществени последствията за обществото и българската страна. Към момента към момента не са ясни и съответните аргументи за премахването му.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ