Експерти обсъждат възможностите за развитие на електроенергийните мрежи в условията на бързо навлиза на ВЕИ
Институтът за енергиен мениджмънт провежда кръгла маса, отдадена на тематиката " Електроенергийни мрежи и мрежови услуги - провокации пред енергийния преход и пазарната либерализация ". Събитието ще се организира през днешния ден в София. За присъединяване са поканени депутати, представители на държавни институции и регулаторни органи, представители на локалните управляващи, бизнес организации, енергийни компании, Неправителствени организации, научни звена, специалисти. През последните години тематиката за ролята на електроенергийните мрежи е обсъждана неведнъж, напомнят уредниците. Според Института за енергиен мениджмънт последните промени в Закона за силата от възобновими източници и в Закона за енергетиката обаче вкараха освен нов вид правни фигури, само че и се концентрираха върху нов вид взаимоотношения сред участниците на енергийния пазар. Основният акцент в тези промени беше обвързван с насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновими енергийни източници, както и дейното включване на потребителите на енергийния пазар, включително и посредством така наречен енергийни общности. В този подтекст беше изработен опит за надграждане на съществуващата нормативна рамка, която от своя страна изисква и съответна акомодация на регулаторния режим. Независимо, че промените в законодателството отразяват европейските трендове и са свързани с развиването на електроенергийния пазар, към момента съществуват редица открити въпроси, както от официална позиция, по този начин и по практическото приложение на новоустановената правна рамка, смятат от Института за енергиен мениджмънт. Целта на кръглата маса е да подчертава точно върху тези провокации, като се предложат и съответни стъпки за тяхното превъзмогване, изясняват още от Института за енергиен мениджмънт. А ето и главните провокации пред развиването на електроенергийните мрежи, обрисувани от специалистите на Eurelectric и EMI:
(1) Следващите години ще бъдат белязани от общ растеж на търсенето на електрическа енергия, фундаментална смяна на индустриалния микс с възходящ дял на възобновими енергийни източници, присъединени на равнище систематизиране и преход към по- децентрализирана енергийна система. (2) Предстои бърз и изразителен преход към все по-електрифицирано общество с потреблението на технологии като термопомпи и електрически автомобили, присъединени на равнище систематизиране. В резултат на това, с възходящите размери от мощности, присъединени както за инжектиране, по този начин и за евакуиране на сила, тяхното разнообразно и постоянно небалансирано местонахождение, енергийните потоци в границите на разпределителните мрежи стават отчетливо двупосочни. (3) Нарастващите опасности, подбудени както от киберзаплахите, по този начин и от обвързваните с климата разстройства, акцентират неотложната нужда от повишение на устойчивостта на енергийната инфраструктура. (4) До 2030 година над 80% от спомагателния потенциал на ВЕИ ще бъде причислен на равнище систематизиране. За да се реализира сполучлив енергиен преход, европейската разпределителна мрежа би трябвало да бъде готова с ускорени темпове и с нови благоприятни условия, което за момента не се случва. Съществува сериозна причинност сред значителното нахлуване на ВЕИ и увеличението на търсенето и нуждата от по-ефективното им ръководство както на равнище транспорт, по този начин и на равнище систематизиране. Наблюдава се изразителен кусур на европейските политики – форсират се навлизането на ВЕИ и електрификацията на превоза и отоплението, без да се форсира съответстващото им модернизиране на мрежата. (5) Мрежите би трябвало да се разширят и цифровизират доста, само че са налице основни спънки за това в националните регулаторни режими. Повечето регулаторни системи признават вложенията единствено когато към този момент е подадено искане за присъединение, т.е. операторите на разпределителни системи могат единствено реактивно да построяват мрежи и не могат да влагат самодейно на база на прогнози и обмисляне, даже когато задачите за развиване на мрежата са предначертани от упоритостите за Европейски Съюз с нулеви въглеродни излъчвания и прогнозите за повишаване на търсенето. Така се стига до днешното положение, при което вложенията в разпределителни мрежи " изостават " от търсенето, при все това контрактуваните европейски политически цели дават задоволителна сигурност във връзка с електрификацията, нужна за улеснение на прехода. Регулаторните режими във връзка с достъпа, присъединението, планирането и развиването на мрежата са причина за този реактивен метод към мрежовото развиване. (6) Инвестираните през днешния ден 23 милиарда евро годишно в мрежова инфраструктура в Европейски Съюз са прекомерно незадоволителни1. Досега законодателството на Европейски Съюз и обвързваното с него финансиране (Connecting Europe Facility/CEF) бяха съсредоточени най-вече върху методите за стимулиране на междусистемните връзки на равнище транспорт, а не върху признаването на значимата роля на разпределителната мрежа в енергийния преход. Инвестициите в разпределителните мрежи би трябвало да доближат най-малко 36 милиарда евро годишно до 2030 година и приблизително до 65 милиарда евро годишно до 2050 година, с цел да се посрещне спомагателното търсене, предстоящо в границите на програмата на Европейски Съюз за декарбонизация. (7) Недостигът на мрежови потенциал към този момент се вижда в голям брой страни членки на Европейски Съюз, в това число България2, което отсрочва създаването, завършването и присъединението на планове за възобновими енергийни източници и забавя декарбонизацията на основни браншове (напр. отопление, изстудяване, транспорт). Това, от своя страна, води до понижаване на благосъстоянието и носи загуби за потребителите на сила. Времето за изчакване за присъединение към мрежата може да варира от 7 до 10 години в някои мощно претрупани региони, до момента в който самото създаване на инсталацията за възобновима сила постоянно лишава единствено няколко месеца. В този подтекст съществува риск електроенергийните мрежи да се трансфорат от основен фактор за поощряване във допустимо затруднение за присъединение и консолидиране на ВЕИ, гъвкави товари и спомагателен базов товар. Ето за какво е от решаващо значение да се модернизира съществуващата мрежова инфраструктура, да се влага в нужната спомагателна инфраструктура и да се разгърне капацитетът на публичните поръчки за услуги за еластичност за посрещане на енергийните потребности на Европейски Съюз. Това акцентира нуждата от предпочитано включване на разпределителните мрежи в политическия дневен ред на Европейски Съюз, с цел да се подсигурява сигурността на доставките на сила за жителите на Европейски Съюз и за икономическите действия. (8) Мрежите не се контролират от съответен законодателен акт на Европейски Съюз. Въпросите, свързани с инфраструктурата, се преглеждат индиректно посредством законодателството, обвързвано с възобновимите енергийни източници и промяната на пазара на електрическа енергия.
(1) Следващите години ще бъдат белязани от общ растеж на търсенето на електрическа енергия, фундаментална смяна на индустриалния микс с възходящ дял на възобновими енергийни източници, присъединени на равнище систематизиране и преход към по- децентрализирана енергийна система. (2) Предстои бърз и изразителен преход към все по-електрифицирано общество с потреблението на технологии като термопомпи и електрически автомобили, присъединени на равнище систематизиране. В резултат на това, с възходящите размери от мощности, присъединени както за инжектиране, по този начин и за евакуиране на сила, тяхното разнообразно и постоянно небалансирано местонахождение, енергийните потоци в границите на разпределителните мрежи стават отчетливо двупосочни. (3) Нарастващите опасности, подбудени както от киберзаплахите, по този начин и от обвързваните с климата разстройства, акцентират неотложната нужда от повишение на устойчивостта на енергийната инфраструктура. (4) До 2030 година над 80% от спомагателния потенциал на ВЕИ ще бъде причислен на равнище систематизиране. За да се реализира сполучлив енергиен преход, европейската разпределителна мрежа би трябвало да бъде готова с ускорени темпове и с нови благоприятни условия, което за момента не се случва. Съществува сериозна причинност сред значителното нахлуване на ВЕИ и увеличението на търсенето и нуждата от по-ефективното им ръководство както на равнище транспорт, по този начин и на равнище систематизиране. Наблюдава се изразителен кусур на европейските политики – форсират се навлизането на ВЕИ и електрификацията на превоза и отоплението, без да се форсира съответстващото им модернизиране на мрежата. (5) Мрежите би трябвало да се разширят и цифровизират доста, само че са налице основни спънки за това в националните регулаторни режими. Повечето регулаторни системи признават вложенията единствено когато към този момент е подадено искане за присъединение, т.е. операторите на разпределителни системи могат единствено реактивно да построяват мрежи и не могат да влагат самодейно на база на прогнози и обмисляне, даже когато задачите за развиване на мрежата са предначертани от упоритостите за Европейски Съюз с нулеви въглеродни излъчвания и прогнозите за повишаване на търсенето. Така се стига до днешното положение, при което вложенията в разпределителни мрежи " изостават " от търсенето, при все това контрактуваните европейски политически цели дават задоволителна сигурност във връзка с електрификацията, нужна за улеснение на прехода. Регулаторните режими във връзка с достъпа, присъединението, планирането и развиването на мрежата са причина за този реактивен метод към мрежовото развиване. (6) Инвестираните през днешния ден 23 милиарда евро годишно в мрежова инфраструктура в Европейски Съюз са прекомерно незадоволителни1. Досега законодателството на Европейски Съюз и обвързваното с него финансиране (Connecting Europe Facility/CEF) бяха съсредоточени най-вече върху методите за стимулиране на междусистемните връзки на равнище транспорт, а не върху признаването на значимата роля на разпределителната мрежа в енергийния преход. Инвестициите в разпределителните мрежи би трябвало да доближат най-малко 36 милиарда евро годишно до 2030 година и приблизително до 65 милиарда евро годишно до 2050 година, с цел да се посрещне спомагателното търсене, предстоящо в границите на програмата на Европейски Съюз за декарбонизация. (7) Недостигът на мрежови потенциал към този момент се вижда в голям брой страни членки на Европейски Съюз, в това число България2, което отсрочва създаването, завършването и присъединението на планове за възобновими енергийни източници и забавя декарбонизацията на основни браншове (напр. отопление, изстудяване, транспорт). Това, от своя страна, води до понижаване на благосъстоянието и носи загуби за потребителите на сила. Времето за изчакване за присъединение към мрежата може да варира от 7 до 10 години в някои мощно претрупани региони, до момента в който самото създаване на инсталацията за възобновима сила постоянно лишава единствено няколко месеца. В този подтекст съществува риск електроенергийните мрежи да се трансфорат от основен фактор за поощряване във допустимо затруднение за присъединение и консолидиране на ВЕИ, гъвкави товари и спомагателен базов товар. Ето за какво е от решаващо значение да се модернизира съществуващата мрежова инфраструктура, да се влага в нужната спомагателна инфраструктура и да се разгърне капацитетът на публичните поръчки за услуги за еластичност за посрещане на енергийните потребности на Европейски Съюз. Това акцентира нуждата от предпочитано включване на разпределителните мрежи в политическия дневен ред на Европейски Съюз, с цел да се подсигурява сигурността на доставките на сила за жителите на Европейски Съюз и за икономическите действия. (8) Мрежите не се контролират от съответен законодателен акт на Европейски Съюз. Въпросите, свързани с инфраструктурата, се преглеждат индиректно посредством законодателството, обвързвано с възобновимите енергийни източници и промяната на пазара на електрическа енергия.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ