Инфлацията се е увеличила двойно. Сега на пазара купувам една

" Инфлацията се е нараснала двойно. Сега на пазара закупувам една численост за същите пари, с които преди време купувах две ", казва 25-годишната студентка Елиф Айдън. И не е единствено тя. Мнозина разказват по същия метод скока на всекидневните си разноски.

 

Всичко е доста по-скъпо

Но и самите производители ежедневно се борят против инфлацията в Турция. Според Турския статистически институт, през октомври цените на потребителските артикули са се нараснали с съвсем 20% по отношение на началото на годината, само че мнозина считат, че даже тези тревожни публични цифри не отразяват действителността. Според една самостоятелна експертна група, за една година потребителските артикули са поскъпнали не с 20%, а съвсем с 50%, осведоми " Deutsche Welle "

Икономистите допускат, че през идните дни потребителите ще усетят инфлацията още по-болезнено. Йозлем Дериджи Сенгюл счита, че храните и силата ще продължат да нарастват със същата скорост. Тя разяснява, че производителите към момента не са трансферирали върху потребителите своите действително нарастнали индустриални разноски, само че тази тяхна въздържаност може да трае най-много три месеца.

30-годишният експерт по цифров дизайн Айдън Савур споделя, че сензитивно усеща растежа на цените. Независимо, че постоянно му подвигат заплатата, покупателната дарба на Айдън трайно се снижава: " За една година покупателната ми дарба се сви на половина ", казва той.

Най-бързо порастват цените на хранителни артикули като доматите и чушките - само през октомври те са поскъпнали с към една трета. А възходящите цени на храните удрят най-много хората, които работят на минимално трудово възнаграждение. През последните шест години то беше увеличено двойно в турски лири, само че в евро цената му в действителност спадна от 332 на 252.

Скъпите храни принуждават потребителите в Турция даже да трансформират метода си на живот. Те към този момент свеждат потреблението единствено до основните потребности, всичко останало за тях е излишен лукс. Месото, което от много време е централен детайл в турската кухня, в този момент все по-рядко е на трапезата. Цената на телешката кайма набъбна минимум с 30%, а на говеждите пържоли и филето - дори с 60%.

41-годишният промишлен служащ Гюркан Кьор споделя пред Дъждовни води, че заплатата към този момент не му стига, с цел да покрива всекидневните си разноски. " Месо към този момент въобще не купуваме. Най-много един път месечно да вземем малко пилешко. Дори маслините нарастнаха съвсем два пъти ", оплаква се Гюркан Кьор.

От повишаването си патят обаче освен потребителите, само че и притежателите на магазинчета, секторът на услугите и производителите. Месарят Адем Кьосен от Истанбул твърди, че единствено през предходната година цените на месото са скочили с 60 %. " Но в случай че ние увеличим с толкоз цените на месните артикули, ще прогоним клиентите. Така че сме принудени да свиваме облагата си. "

Председателят на Съюза на дребните бизнесмени Бендеви Паландьокен споделя в изявление за Дъждовни води, че множеството занаятчии са принудени към този момент да продават стоката си на индустриална цена, без никаква облага.

Икономиката пораства, само че приходите спадат

Икономистът Арда Тунджа смята, че тази неприятна обстановка снижава доверието на турците в официалните институции. Защото цените, които хората виждат на пазара, въобще не съответстват с формалните цифри на Статистическия институт. " Турция взе редица неправилни решения в региона на паричната политика. И като че ли към този момент никой не се грижи за междинната класа. Доходите на хората непрестанно се свиват. Високата инфлация образува цяла нова обществена класа ", обяснява Арда Тунджа. Той прибавя, че прослойките с най-високи приходи към този момент като че ли нямат интерес да откриват нови работни места, тъй като печелят добре от инфлацията. " А в следствие хората с ниски приходи обедняват от ден на ден и повече ", казва икономистът.

Тунджа напомня, че през последните 7-8 години турската стопанска система е повишена, само че приходите на хората са спаднали. " Икономическият растеж не носи облаги на обществото ", споделя той. " Ние загърбихме политиката, ориентирана към резистентност. "