Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия е бил

Инфлационният резултат от приемането на еврото в Хърватия е бил покачване с 0.2 процентни пункта. Паралелни калкулации на Хърватската централна банка са показвали 0.4 процентни пункта инфлационен резултат, само че действително е бил двойно по-нисък. Това сподели гуверньорът Борис Вуйчич пред български депутати в Народното събрание. Той взе участие в изключително съвещание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната, където показва опита на Хърватия за приемане на общата европейска валута, заяви Българска телеграфна агенция. Хърватия влезе в еврозоната и в Шенгенското пространство през 2023 година. Вуйчич уточни, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединението към еврозоната, идват от така наречен " усещане за инфлацията ", което произлиза от новините и отразяването на цените по обособени артикули, само че статистическото премерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и демонстрира по-ниска инфлация. „ Относно практическата подготовка за смяната – имахме проект, който беше признат декември 2020 година, до 2021 година имахме шест области: правна, в която трябваше да променим законите; преобразуването на заеми и депозити; промени в държавния сектор; смяната на парите в брой – всички куни бяха изтеглени от обращение, бяха продадени след три години предпазване. Работихме в тясно съдействие с полицията и армията за задачите на превоза и на евробанкнотите, и на куните. След това беше нужна акомодация на бизнеса – издание на цените на бизнесите по едно и също време в куни и евро. Специално внимание той обърна на осведомителната акция. " Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година Кампанията ни оказа помощ да уведомим хората, че не е нужно да чакат за въвеждането на еврото, казахме им, че ще бъде по-лесно да донесат парите си в брой преди края на 2022 година в банките. Важно бе да подготвим и банковата система, с цел да може всичко да работи безпрепятствено към 1 януари “, изясни още хърватския гуверньор на централната банка. Кампания за задачите на информирането би трябвало да бъде извършена преди въвеждането на еврото. Ясно би трябвало да заявите, че въвеждането на еврото няма да манипулира цените. Трябва да улесните и конвертирането на парите в брой, с цел да бъде елементарно за всички страни. При нас 60% се обръщаха 4 месеца преди датата на въвеждането – това бе акция която течеше по радиостанции, телевизионни акции ", посъветва Борис Вуйчич. Той изброи другите стадии на подготовка, подхванати преди въвеждане на еврото. Сред тях попадат ограниченията за информиране и отбрана на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, с цел да могат касовите апарати и пос терминалите да проработят в новия режим, подготовка на държавния бранш. Като значима стъпка Вуйчич уточни построяването на нов съвременен трезор, задоволително огромен, с цел да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил нужен нов. Той е издигнат от армията във военна база и е предан чартърен на Хърватската национална банка. В отговор на депутати Вуйчич изясни, че двойните цени са доста потребни за жители, както и групите за отбрана на консуматори. Хърватската централна банка е провеждала мониторинг и упражнявала надзор на цените на стоките посредством специфична платформа. Чрез нея може да се съпоставя по какъв начин цените се трансформират по отношение на интервала преди година, вършат се съпоставения на същите артикули в други прилежащи страни, изясни банкерът от Хърватия. Вуйчич акцентира, че след приемането на еврото външният дълг на Хърватия е понижен изумително доста, разноските са на равнището на останалите страни, а кредититите за семейства даже са на по-дробри равнища от другите страни. В съвещанието на парламентарната комисия участваха финансовият министър Асен Василев и шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Министър Василев заключи: „ Както знаете, България е с закрепен валутен курс, т.е. час от изгодите, които представихте, към този момент ги има, само че други ще се появяват, когато публично приемем еврото. Също като вас, вървим по критериите – имаме три от четири изпълнени. Следим сега инфлацията. През 2024 година и този аршин ще бъде изпълнен, и се надяваме да станем 21-та страна членка на еврозоната през 2025 година “ Димитър Радев заключи: „ Ако използваме презентацията и заместим Хърватия с България, тя ще бъде годна и в нашия случай. Разликата е в датите – 2018 година започнахме процеса с нашите сътрудници, а Хърватия направи това година по-късно. До 2020 година и двете страни се движеха изцяло паралелно. Хърватска влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година - нещо, което бе и в нашия проект. Каква е разликата в тези истории? Само една – политическият фактор. Ние влязохме в един непроизводителен политически цикъл през 2020 година “ Димитър Радев акцентира, че Еврозоната е чудесна опция за реализиране на няколко значими цели. Тя е опция обаче, само че не и гаранция ", подсети шефът на Българска народна банка. Относно инфрмационната акция министър Василев изясни, че тя има бюджет и сега вървят публични поръчки за изпълнителите на осведомителната акция. Вървят се диалози с трите национални малките екрани. През март България ще подпише и меморандума за осведомителната акция с Европейска комисия, което ще даде цялостното партньорство, което е належащо. „ Нещата вървят по проект. Наистина огромна част от акцията ще се случи след приемане на датата за приемане на еврото “, сподели Василев. Доходите са се нараснали, лихвите по заемите са паднали и всички опорки и подправени вести бяха разрушени на пух и прахуляк от изнесените обстоятелства от гуверньора, сподели съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков след срещата. „ Когато обстоятелствата приказват, подправените вести изчезват. Днес те (депутатите на Българска социалистическа партия и „ Възраждане –бел. авт.) имаха опция да питат човек, който е отговарял за вкарването на еврото в Хърватия, само че очевидно не желаеха да чуят огромната вест, че цените в Хърватия не са се вдигнали поради еврото “, означи Петков. В заседането са взели участие представители на всички партии в Народното събрание, като се изключи „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия. Използвани са материали и на онлайн медии.