Индустриалната политика се завърна в САЩ. При това с гръм

Индустриалната политика се завърна в Съединени американски щати. При това с гръм и тропот. Зад гърба ни остават десетилетията на преобладаващата идеология и политика за изтласкване на държавното управление и държавната интервенция и въздействие в структурата на стопанската система. Може да се убедим в това, единствено като споменем три законодателни начинания от най-близкото минало – Закона за вложения в инфраструктура и работни места, Закона за просвета и полупроводникова промишленост (CHIPS и Science Act) и, не на последно място, Закона за понижаване на инфлацията. Всеки един от тези актове съдържа в себе си основни белези за индустриална политика, написа в собствен разбор Бари Айхенгрийн за " Проджект Синдикейт ", съобщи Българска телеграфна агенция.  Айхенгрийн е професор по стопанска система и политически науки в Калифорнийския университет, бил е и старши политически консултант в Международния валутен фонд (МВФ).  Това, което става в Съединени американски щати има необятен отзив, написа анализаторът. В желанието си да защитят и укрепят своята промишлена база други страни дадоха отговор на Съединени американски щати с ответни ограничения. Въпросът дали да приветстваме завръщането на държавно стимулираните старания, е основен, счита колумнистът на " Проджект синдикейт ".   Индустриалната политика е отколешно събитие, което датира още от времето на Алекзандър Хамилтън - първия финансов министър на Съединени американски щати и неговия “Доклад за индустрията “ от 1791 година. Да не кажем даже, че корените й са още по-назад във времето - до Жан-Батист Колбер,  основен министър при ръководството на френския крал Луи Четиринайсети през 60-те години на 17 век. И по този начин до края на 20 век, когато индустриалната политика изпадна в недружелюбност.  Опростени модели на пазарната стопанска система не допускаха каквато и да било държавна интервенция в поддръжка на съответни индустриални браншове. А и доказателствата в поддръжка на успеваемостта на индустриалната политика издишаха, напомня професор Айхенгрийн. Данъчните облекчения и цените отвориха необятно вратата пред печалбарството, с цел да разпилее давания запас и усили дотациите към неефективни и незаслужаващи поддръжка производители.  Днес сме очевидци на противоположния развой. Моделът за “големия подтик “ на индустриализацията придобива ново теоретично и интелектуално схващане, а пазарът с предоставения му надзор над икономическото развиване се трансформира в рисков фактор и опасност да остави доста хора и цели райони зад борда.  Ясно беше, че приливът на пазарните сили не подвига всички лодки еднообразно, само че в името на идеологическата непорочност това се пропусна услужливо, написа създателят. Концентрацията на беднотия и обезлюдяването на цели райони, какъвто е образецът с Апалачите в Съединени американски щати, би трябвало да подейства като леден душ, предизвестява той.  Международното, геополитическо съревнование сред Китай и Запада оправда политики като връщането на индустриални мощности или пък приоритизирането на браншове, под претекст, че те са основни за националната сигурност. Тези изключения не опонират на свободната търговия, като икономическата доктрина и интернационалното право са признали от дълго време правото им да съществуват. Всъщност, напрежението сред Съединени американски щати с Китай ни напомни този фундаментален факт, написа още проф. Айхенгрийн. И макар всички образци за реабилитация на индустриалната политика напоследък, продължава да витае положителният остарял въпрос за ефикасното потребление на публичния запас като контраст на желанието за “лесни и бързи пари “ - по какъв начин да сме сигурни кои ще бъдат секторите и компаниите, които ще подобрят своята успеваемост с “наливаните “ в тях публични средства? Спорно е и за кои браншове би трябвало да важат изключенията, стимулирани с причини за националната сигурност.  Или казано по-иначе - кой или какво ще подсигурява, че с целевите си политики политическият развой е ориентиран към верните браншове? Навремето политическият пълководец Джеймс Карвил изрече “икономиката, глупако “, само че когато става дума за индустриална политика, би трябвало да признаем, че политиката е водеща, заключава проф. Бари Айхенгрийн.