Aditya-L1: Индия успешно стартира първата си мисия до Слънцето
Индия започва първата си задача за наблюдаване на Слънцето, единствено дни откакто страната влезе в историята, като стана първата, кацнала покрай южния полюс на Луната.
Aditya-L1 излетя от стартовата площадка в Sriharikota в събота в 11:50 ч. индийско време (06:20 GMT).
Той ще измине 1,5 милиона км (932 000 мили) от Земята - 1% от дистанцията Земя-Слънце.
Индийската галактическа организация споделя, че ще отнеме четири месеца, с цел да пътува толкоз надалеч.
Първата галактическа задача на Индия за проучване на най-големия обект в слънчевата система е кръстена на Сурия - индуисткия господ на Слънцето, прочут също като Адитя.
А L1 значи точка 1 на Лагранж - точното място сред Слънцето и Земята, към което се насочва индийският галактически транспортен съд.
Според Европейската галактическа организация, точката на Лагранж е място, където гравитационните сили на два огромни обекта - като Слънцето и Земята - се компенсират взаимно, позволявайки на галактически транспортен съд да " зависи ".
След като Aditya-L1 доближи това " място за паркиране ", той ще може да обикаля към Слънцето със същата скорост като Земята. Това също значи, че спътникът ще изисква доста малко гориво, с цел да работи.
В събота сутринта няколко хиляди души се събраха в галерията за наблюдаване, основана от Индийската организация за галактически проучвания (Isro) покрай мястото за изстрелване, с цел да следят изстрелването.
Той също беше излъчен онлайн по националната телевизия, където коментатори го описаха като " превъзходно " изстрелване. Учените от Isro споделиха, че изстрелването е било сполучливо и " работата му е естествена ".
Сега галактическият транспортен съд ще обиколи Земята няколко пъти, преди да бъде изстрелян към L1.
От тази преференциална позиция Aditya-L1 ще може да следи непрекъснато Слънцето - даже когато е прикрито по време на затъмнение - и да прави научни проучвания.
Isro не сподели какъв брой ще коства задачата, само че отчети в индийската преса я дефинират на 3,78 милиарда рупии (46 милиона долара; 36 милиона английски лири).
Isro споделя, че орбиталният уред носи седем научни инструмента, които ще следят и учат слънчевата корона (най-външния слой); фотосферата (слънчевата повърхнина или частта, която виждаме от Земята) и хромосферата (тънък пласт плазма, който се намира сред фотосферата и короната).
Проучванията ще оказват помощ на учените да схванат слънчевата интензивност, като безоблачен вятър и слънчеви изригвания, и техния резултат върху земното и близкото галактическо време в действително време.
Бившият академик от Isro Mylswamy Annadurai споделя, че Слънцето непрекъснато въздейства върху времето на Земята посредством радиация, топлота и поток от частици и магнитни полета. В същото време, споделя той, това също въздейства върху галактическото време.
„ Космическото време играе роля за това какъв брой дейно действат спътниците. Слънчевите ветрове или бурите могат да повлияят на електрониката на спътниците, даже да повредят електрическите мрежи. Но има пропуски в познанията ни за галактическото време “, сподели господин Annadurai пред BBC.
Индия има повече от 50 спътника в космоса и те дават доста значими услуги за страната, в това число информационни връзки, данни за времето и оказват помощ за прогнозиране на нашествия от вредители, суши и идни бедствия. Според Службата на Организация на обединените нации за въпросите на космоса (UNOOSA) почти 10 290 спътника остават в орбитата на Земята, като близо 7 800 от тях работят сега.
Aditya ще ни помогне да разберем по-добре и даже ще ни предизвести за звездата, от която зависи животът ни, споделя господин Annadurai.
„ Познаването на дейностите на Слънцето като безоблачен вятър или слънчево изригване няколко дни напред ще ни помогне да преместим нашите спътници надалеч от заплахата. Това ще помогне да увеличим дълголетието на нашите спътници в космоса. “
Мисията, прибавя той, на първо място ще помогне за възстановяване на нашето научно схващане за Слънцето - звездата на 4,5 милиарда години, която държи нашата слънчева система дружно.
Слънчевата задача на Индия идва единствено дни откакто страната сполучливо приземи първата в света сонда покрай южния полюс на Луната.
С това Индия стана едвам четвъртата страна в света, постигнала меко кацане на Луната, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай.
Ако Aditya-L1 успее, Индия ще се причисли към определената група от страни, които към този момент учат Слънцето.
Япония беше първата, която започва задача през 1981 година за проучване на слънчевите изригвания, а американската галактическа организация НАСА и Европейската галактическа организация (ЕКА) следят Слънцето от 90-те години на предишния век.
През февруари 2020 година НАСА и ЕКА взаимно изстреляха Solar Orbiter, който учи Слънцето от близко и събира данни, които съгласно учените ще оказват помощ да се разбере какво движи динамичното му държание.
А през 2021 година най-новият галактически транспортен съд на НАСА Parker Solar Probe влезе в историята, като стана първият, който прелетя през короната, външната атмосфера на Слънцето.
Aditya-L1 излетя от стартовата площадка в Sriharikota в събота в 11:50 ч. индийско време (06:20 GMT).
Той ще измине 1,5 милиона км (932 000 мили) от Земята - 1% от дистанцията Земя-Слънце.
Индийската галактическа организация споделя, че ще отнеме четири месеца, с цел да пътува толкоз надалеч.
Първата галактическа задача на Индия за проучване на най-големия обект в слънчевата система е кръстена на Сурия - индуисткия господ на Слънцето, прочут също като Адитя.
А L1 значи точка 1 на Лагранж - точното място сред Слънцето и Земята, към което се насочва индийският галактически транспортен съд.
Според Европейската галактическа организация, точката на Лагранж е място, където гравитационните сили на два огромни обекта - като Слънцето и Земята - се компенсират взаимно, позволявайки на галактически транспортен съд да " зависи ".
След като Aditya-L1 доближи това " място за паркиране ", той ще може да обикаля към Слънцето със същата скорост като Земята. Това също значи, че спътникът ще изисква доста малко гориво, с цел да работи.
В събота сутринта няколко хиляди души се събраха в галерията за наблюдаване, основана от Индийската организация за галактически проучвания (Isro) покрай мястото за изстрелване, с цел да следят изстрелването.
Той също беше излъчен онлайн по националната телевизия, където коментатори го описаха като " превъзходно " изстрелване. Учените от Isro споделиха, че изстрелването е било сполучливо и " работата му е естествена ".
Сега галактическият транспортен съд ще обиколи Земята няколко пъти, преди да бъде изстрелян към L1.
От тази преференциална позиция Aditya-L1 ще може да следи непрекъснато Слънцето - даже когато е прикрито по време на затъмнение - и да прави научни проучвания.
Isro не сподели какъв брой ще коства задачата, само че отчети в индийската преса я дефинират на 3,78 милиарда рупии (46 милиона долара; 36 милиона английски лири).
Isro споделя, че орбиталният уред носи седем научни инструмента, които ще следят и учат слънчевата корона (най-външния слой); фотосферата (слънчевата повърхнина или частта, която виждаме от Земята) и хромосферата (тънък пласт плазма, който се намира сред фотосферата и короната).
Проучванията ще оказват помощ на учените да схванат слънчевата интензивност, като безоблачен вятър и слънчеви изригвания, и техния резултат върху земното и близкото галактическо време в действително време.
Бившият академик от Isro Mylswamy Annadurai споделя, че Слънцето непрекъснато въздейства върху времето на Земята посредством радиация, топлота и поток от частици и магнитни полета. В същото време, споделя той, това също въздейства върху галактическото време.
„ Космическото време играе роля за това какъв брой дейно действат спътниците. Слънчевите ветрове или бурите могат да повлияят на електрониката на спътниците, даже да повредят електрическите мрежи. Но има пропуски в познанията ни за галактическото време “, сподели господин Annadurai пред BBC.
Индия има повече от 50 спътника в космоса и те дават доста значими услуги за страната, в това число информационни връзки, данни за времето и оказват помощ за прогнозиране на нашествия от вредители, суши и идни бедствия. Според Службата на Организация на обединените нации за въпросите на космоса (UNOOSA) почти 10 290 спътника остават в орбитата на Земята, като близо 7 800 от тях работят сега.
Aditya ще ни помогне да разберем по-добре и даже ще ни предизвести за звездата, от която зависи животът ни, споделя господин Annadurai.
„ Познаването на дейностите на Слънцето като безоблачен вятър или слънчево изригване няколко дни напред ще ни помогне да преместим нашите спътници надалеч от заплахата. Това ще помогне да увеличим дълголетието на нашите спътници в космоса. “
Мисията, прибавя той, на първо място ще помогне за възстановяване на нашето научно схващане за Слънцето - звездата на 4,5 милиарда години, която държи нашата слънчева система дружно.
Слънчевата задача на Индия идва единствено дни откакто страната сполучливо приземи първата в света сонда покрай южния полюс на Луната.
С това Индия стана едвам четвъртата страна в света, постигнала меко кацане на Луната, след Съединени американски щати, някогашния Съветски съюз и Китай.
Ако Aditya-L1 успее, Индия ще се причисли към определената група от страни, които към този момент учат Слънцето.
Япония беше първата, която започва задача през 1981 година за проучване на слънчевите изригвания, а американската галактическа организация НАСА и Европейската галактическа организация (ЕКА) следят Слънцето от 90-те години на предишния век.
През февруари 2020 година НАСА и ЕКА взаимно изстреляха Solar Orbiter, който учи Слънцето от близко и събира данни, които съгласно учените ще оказват помощ да се разбере какво движи динамичното му държание.
А през 2021 година най-новият галактически транспортен съд на НАСА Parker Solar Probe влезе в историята, като стана първият, който прелетя през короната, външната атмосфера на Слънцето.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ