България е на 34-о място по индивидуална и икономическа свобода
Индексът на човешката независимост (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър и представян в България от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), мери постигането на самостоятелна, гражданска и икономическа независимост. Индексът се образува въз основа на 76 обособени индикатора, групирани в 12 категории и оценени по канара от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание употребява данни за 2018 година.
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са тясно свързани:
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията - най-свободните ¼ страни имат близо седем пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободните ¼. В най-свободните страни живее 15% от популацията, а в най-несвободните - 34%.
Средният резултат за всички 162 включени страни е 6,93 т., което е едва усъвършенстване по отношение на изданието от миналата година, а спрямо първото премерване през 2008 година международната човешка независимост даже отбелязва едва понижение, означават от ИПИ.
С най-голям резултат е Нова Зеландия (8,87 т.), следвана от Швейцария (8,82 т.) и Хонконг (8,74 т.). Топ 10 се добавя от Дания, Австралия, Канада, Ирландия, Естония, Германия и Швеция. На дъното са Сирия (3,97 т.), Судан (4,01 т.) и Венецуела (4,08 т.).
Човешката независимост в България е оценена със 7,93 т., което класира страната на 34-мо място сред Словакия и Хърватия. Спрямо миналогодишното издание резултатът на страната се покачва с 0,04 т. и две места в класацията, а по отношение на първото издание (с данни от 2008 г.) - още веднъж с 0,04 т. и 4 места.
Според анализаторите от ИПИ съществени недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление.
Икономическа независимост
Размер на държавното управление (6,9 т.) - България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление и разширените прехвърляния и дотации.
Съдебна система и право на благосъстоятелност (5,9 т.) - втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на правосъдната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
Достъп до постоянни пари (9,6 т.) - относително високият резултат идва от свободата за владение на задгранична валута и ниските равнища на инфлация в страната.
Свобода на интернационалната търговия (8,5 т.) - ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи обаче остават регулаторните ограничавания пред търговията.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,9 т.) - до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо, бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Индивидуална независимост
Върховенство на закона (5,2 т.) - както в този показател, по този начин и в доста други интернационалните проучвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата успеваемост на наказателното право, само че и гражданското право и процесуалната правдивост получават ниски оценки.
Сигурност и сигурност (9,8 т.) - мощна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични офанзиви, както и от сравнителната сигурност на дамите в обществото.
Свободно придвижване (10,0 т.) - България получава оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
Свобода на религията (7,4 т.) - в тази категория главен проблем са правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии.
Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,5 т.) - най-ниската оценка тук е поради репресиите на гражданското общество, а опцията за основаване на асоциации, професионални организации и други е оценена с оптималната оценка.
Свобода на словото и информацията (9,6 т.) - като уязвимост е посочена свободата на медиите в страната.
Свобода на идентичността и взаимоотношенията (8,2 т.) - в тази категория България получава оптималната оценка за неналичието на ограничавания в еднополовите връзки.
" Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства и данните за над десетилетие още един път удостоверяват проблемите в съблюдаването на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната. Основни недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление ", безапелационни са от ИПИ.
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са тясно свързани:
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията - най-свободните ¼ страни имат близо седем пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободните ¼. В най-свободните страни живее 15% от популацията, а в най-несвободните - 34%.
Средният резултат за всички 162 включени страни е 6,93 т., което е едва усъвършенстване по отношение на изданието от миналата година, а спрямо първото премерване през 2008 година международната човешка независимост даже отбелязва едва понижение, означават от ИПИ.
С най-голям резултат е Нова Зеландия (8,87 т.), следвана от Швейцария (8,82 т.) и Хонконг (8,74 т.). Топ 10 се добавя от Дания, Австралия, Канада, Ирландия, Естония, Германия и Швеция. На дъното са Сирия (3,97 т.), Судан (4,01 т.) и Венецуела (4,08 т.).
Човешката независимост в България е оценена със 7,93 т., което класира страната на 34-мо място сред Словакия и Хърватия. Спрямо миналогодишното издание резултатът на страната се покачва с 0,04 т. и две места в класацията, а по отношение на първото издание (с данни от 2008 г.) - още веднъж с 0,04 т. и 4 места.
Според анализаторите от ИПИ съществени недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление.
Икономическа независимост
Размер на държавното управление (6,9 т.) - България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление и разширените прехвърляния и дотации.
Съдебна система и право на благосъстоятелност (5,9 т.) - втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на правосъдната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
Достъп до постоянни пари (9,6 т.) - относително високият резултат идва от свободата за владение на задгранична валута и ниските равнища на инфлация в страната.
Свобода на интернационалната търговия (8,5 т.) - ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи обаче остават регулаторните ограничавания пред търговията.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,9 т.) - до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо, бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Индивидуална независимост
Върховенство на закона (5,2 т.) - както в този показател, по този начин и в доста други интернационалните проучвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата успеваемост на наказателното право, само че и гражданското право и процесуалната правдивост получават ниски оценки.
Сигурност и сигурност (9,8 т.) - мощна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични офанзиви, както и от сравнителната сигурност на дамите в обществото.
Свободно придвижване (10,0 т.) - България получава оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
Свобода на религията (7,4 т.) - в тази категория главен проблем са правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии.
Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,5 т.) - най-ниската оценка тук е поради репресиите на гражданското общество, а опцията за основаване на асоциации, професионални организации и други е оценена с оптималната оценка.
Свобода на словото и информацията (9,6 т.) - като уязвимост е посочена свободата на медиите в страната.
Свобода на идентичността и взаимоотношенията (8,2 т.) - в тази категория България получава оптималната оценка за неналичието на ограничавания в еднополовите връзки.
" Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства и данните за над десетилетие още един път удостоверяват проблемите в съблюдаването на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната. Основни недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление ", безапелационни са от ИПИ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ