Мирела Костадинова: Благодетелят на Априловската гимназия Никола Палаузов убива турско заптие
Името на Никола Ст. Палаузов постоянно се свързва с това на Васил Априлов. Наричат го „ вторият главен камък на Габровското учебно заведение “. Краеведът доктор Петър Цончев дефинира Априлов и Палаузов като братята Кирил и Методий. Затова в навечерието на 24 май ще си напомним щедростта им към българското обучение.
Двамата възрожденци със лични сили и средства осъществят концепцията си за построяването на Габровското учебно заведение. То е първото новобългарско светско взаимно учебно заведение с национално значение. В историята му, издадена през 1866 година от Петко Р. Славейков, създателят посвещава книгата си „ на блажената памят на приснопоминаемите родолюбци и първи създатели и попечители на Габровското учебно заведение Василия Евстатиева Априлова и Николая Степановича Палаузова “.
Палаузов е бил незаместим сателит на по-младия и талантлив собствен сънародник, само че за него съвсем не се приказва и написа.
Двамата се срещат в Одеса, където Васил Априлов, дружно с брат си Никифор са създали фабрика за филтрация на захар и ракия. Априлов постоянно върви в бакалницата на Никола Палаузов, който е негов братовчед по майчина линия. Посещава и дома му, там се спазвали българските обичаи и нрави. Обичали да пеят български песни. Любимата на Палаузов била „ Я излез Видо, нано, горе на матовци, та да видиш Видо, нано, матовченки моми “. Априлов водел диалози със брачната половинка на Николай Палаузов, гъркинята Феодора. Той към този момент е един от авторитетните членове по това време в Одеското гръцко настоятелство. Често оказва помощ на гърците и даже се гърчеел, а Никола Палаузов в наличието на жена си го упреквал по тази причина.
Априлов, обаче се разболява от туберкулоза и отпътува за Цариград, с цел да се лекува. Възстановил силите си и се завърнал в Одеса. Отишъл право в бакалницата на Палаузов, с цел да му опише за видяното и чутото.
При Палаузов ходели и други българи, с цел да поговорят какво се случва в отечеството им. Един от тях му дава да прочете първата част на отпечатаната книга на Юри Венелин „ Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам “, издадена през 1829 година
С този труд Юри Венелин оказва мощно въздействие върху Българското възобновление, а още същата година получава едногодишна научна командировка в балканските владения на турската империя. Целта била да изследва архиви и книгохранилища, да се закупят или препишат най-ценните ръкописи, да се употребяват археологически находки и изясняване на историята на славянските нации. Но основната му задача била да изучи националния новобългарски език и да събере мостри от него за сформиране на български речник и граматика.
Мъжът, който дал книгата на Никола Палаузов бил необразован и желал откакто я прочете да му опише какво написа в нея. След това Палаузов я демонстрира на Априлов. Двамата останали въодушевени от написаното и водили дълги диалози. През това време почнали да обмислят концепцията за учебно заведение в Габрово.
В „ Денница “ през 1831 година Априлов написа: „ аз не един път изказвах предпочитание да основа в своята татковина, в градчето Габрово, същинско учебно заведение по европейски пример и да стартира в него с методата на взаимното образование “.
От този миг с книгата на Юри Венелин двамата мъже все по-често правели проекти за създване на Габровското учебно заведение. Палаузов е първият човек, с който Априлов обменя мисли по този въпрос. Решават всеки от тях да жертва по 2 000 турски гроша за издръжката му. Търсят поддръжка и от други „ също по този начин склонни към положително хора “. От букурещките габровци се включват братя Мустакови, които намират учители и обезпечават отпечатването на първите учебници. Габровци също бръкват надълбоко в кесиите, с цел да извадят някоя пара за родолюбивото дело. През януари 1835 година учебното заведение е намерено с молебен.
Стекли се всички жители, с цел да видят новото школо, което се намира покрай черквата „ Св. Богородица “ и Баев мост, по който всекидневно са прекосявали учителите и учениците.
Палаузов употребява престижа и контактите си за събиране на нови помощи за учебното заведение. Съдейства то да бъде снабдявано с книги и образователни принадлежности, които издава със лични пари в Одеса. Заедно с Априлов слагат началото на Габровската учебна библиотека, която става и първото българско публично книгохранилище. Грижи се за снабдяването с книги и на други учебни заведения в България. Търси учители, които да преподават в новото школо.
Участва в подписка за издигане на надгробния монумент на Ю. И. Венелин. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на учебното заведение, както и с доста други общини и лица в България, с които Априлов е влизал в преписки по въпроси на образованието, носят подписа на Палаузов. Интересува се също от събирането на български фолклор и старини.
Палаузов е сред одеските българи, наедно с Априлов, Стефан Тошкович и Евстати Мутев, които обезпечават ходатайството на новоросийския и бесарабски генерал-губернатор М. С. Воронцов за отпущането на първите съветски държавни стипендии за обучение в Русия на българи, бъдещи учители и свещеници. Сам устоя възпитаници като стипендианти, които се приготвят да бъдат учители в България.
След гибелта на Васил Априлов през 1847 година продължава започнатото родолюбиво дело. Никола Палаузов е посочен преди всичко като един от тримата душеприказчици, които Априлов дефинира в наследството си. Осигурява изработването и слагането на неговия надгробен монумент. Палаузов е първият реализатор на Априловата воля, изразена в неговия завет. До гибелта си през 1853 година той правилно служи на общата им концепция. В негов следовник се трансформира синът му Спиридон Палаузов.
Родът на Никола Палаузов е от село Мечковица, където е роден и татко му Стефан. Дядо му се занимавал с кираджийство разнасял стока в Тракия – Пазарджишко и Ихтиманско, от там се прибирал с цялостни кимери с пари. На връщане вземал ориз и други артикули. И до през днешния ден в Ихтиманско съществува околност наречена „ Палаузовите ханове “, където вероятно е имало ханове, в които е отсядал.
Легендата споделя, че дядото, чието име носи Никола, превозвал товари с каруци и при едно завръщане през Балкана го нападнали разбойници. Обрали го, взели му стоката и коня. Но той измислил ловкост. Казал, че има заровени пари в планината, само че тъй като се е мръкнало на другия ден ще им покаже мястото. Разбойниците за по-сигулно го вързали за дърво, поставили му вериги и легнали да спят. Никола бил здрав и мощен балканджия, съумял да скъса веригите. Но ръцете му се обляли в кръв. Намерил през нощта коня си, качил се и право в село Мечковица. Там като го видяли с разкървавени ръце и разказал какво му се е случило му лепнали прякора Палаузът. Това значи „ пали “ – паднали, „ узи “ – вериги, счупил веригите. Затова и сина му нарекли Палаузът. А в село Мечковица и в този момент съществуват названията Палаузовият юрт и Палаузовата гора…
В този прякор като че ли има нещо съдбоносно, тъй като неговият внук Никола Ст. Паузов дружно с Васил Априлов счупват веригите на незнанието.
Бащата на Никола, Стефан Палаузът се оженва за Неда. Тя е от Габрово и фамилията се преместило да живее в града. Построило къща в Кирчо махала против Житния пазар. С името на семейството е наречена чешма – Палаузовата чешма, която е една от старите в града, от която още може да се отпие глътка студена вода.
Родителите му имат седем деца. Един от тях е Никола, който е учил в килийно учебно заведение. Старите габровци описват, че при една препирня с турско заптие, което се карало на някакво българче, Никола убива турчина. Палаузови били едри и здрави хора, спестовни и избухливи. Никола знаел какво го чака. Известно време се криел по къщите в Габрово, до момента в който забегнал от града. Грабнал бохча с багаж и със собствен другар отишъл в Добруджа. Там слугувал, с цел да събере някоя пара и замине на другия бряг на Дунав. Озовал се във Влашко. Отново си намерил работа като пастир при някакъв чокоин. Скътал пари и отпътувал за Бесарабия, в град Кишинев. Установил се в богатото семейство на търговеца Ив. Алмали и се хванал на работа. Не минало доста време и от диалозите на чорбаджиите научил, че на брега на Черно море, на мястото на турското ръководство „ Хаджи бей “, съветската кралица Екатерина е основала град Одеса. В града имало доста търговци, работата била добре платена.
Младият мъж взема решение да си търси шанса там. Тръгнал пешком и в действителност стигнал до Одеса. След доста лутания се пазарил на работа в бакалницата на някакъв грък. Българинът бил ученолюбив и работлив и скоро овладял търговията. Научил гръцки и съветски език, знаел и влашки. Той съумява да завоюва доверието на гръцкия търговец и на ангросистите, които са давали стока на заем на гърка. Подписвал се към този момент като Николай Степанович Палаузов.
Никола към този момент имал задоволително спестени пари. Взел и заем и си разкрил независима бакалница. След три години се оженил за гъркинята Феодора, която му ражда седем деца – Константин, Спиридон, Андрея, Александър, София и две, които умират дребни. Изплащал отговорности до 1825 година към Одеската община и в края на годината подава молба да бъде приет за търговец, да получи позволение за по-нататъшните си търговски каузи. И да бъде причислен в трета комерсиална колегия, в която влизали търговци с капитал от 1000 до 5000 рубли. Открива още два магазина, купува на името на Феодора жилище, а през 1830 година по-голяма къща за 28 200 рубли. Къщата през днешния ден се намира на ул. „ А. Бебел №10 “.
Развива и външна търговия. В началото на 30-те години на ХIХ век изнася за Габрово сурови говежди кожи, търгува с Казанлък, Русе, Свищов и с други градове и страни. В България внасял ориз, от чужбина доставял колониални артикули за магазините си.
Работата му вървяла доста добре, непрекъснато уголемявал търговията си. Повикал на помощ брат си Пенчо от Габрово. През две, три години той ходел да наглежда фамилията в родния им град. Именно Пенчо е правил връзката сред Одеса и Габрово, за което свидетелства неговия внук. „ В 1836 година дядо ми Пенчо дохожда от Одеса в Габрово, донесъл някои писма за новооткритото учебно заведение, а също образователни принадлежности. Вкъщи заварил огромна паника, неговият наследник Никола, моя татко, напуснал учебното заведение, тъй като нарисувал един кон, вместо букви да написа. Даскал Неофит като го видял, скарал му се и го наплескал като споделил: „ Затова ли бащите ви харчат пари да се учите букви да пишете, а не да чертаете коне, ти джембезин ли ще ставаш? “
Никола си сграбчил торбичката, избягал през полуотворената врата, като си чукнал юмручетата извикал: „ Даскале, ще пишем на татя в Одеса да не ти праща айлъка (заплата) “ и побягнал. Като се върнал у дома баба Слава му се скарала, като разплакана споделила: „ Колибарските деца, като се учат ще станат хора, а ти да бягаш от учебното заведение “. Ходила при даскал Неофит да го моли за амнистия и да прибере Никола в учебното заведение. Тъкмо в точния момент дошел и дядо ми и успокоил баба, като ù споделил, че той желае да води Никола в Одеса, там да се учи.
Така и станало. Никола приключил няколко класа, научил съветски да чете, написа и да счита и чичо му Никола го взема в дюкяна да му оказва помощ. Той бил доста талантлив да учи бързо езици и около търговията съумява да научи приказваме гръцки, турски, румънки, италиански, арменски, с което е бил доста потребен на чича си Никола “.
Никола Палаузов изпращал племенника си по всякакви задания в Румъния, Цариград, Гърция, Виена. Момчето остава в Одеса 40 година и се завръща у нас като преводач по време на Освободителната война през 1877. Награден е персонално от Цар Освободител с медал Светослав. Никола Палаузов притегля при себе си брат си Пенчо, неговият наследник Никола, както и още няколко племенници, на които оказва помощ да получат обучение и работа. Майката на Палаузов завела в Одеса Радион Умников, който се хванал на работа в бакалницата му, с цел да се трансформира също в един от габровските благодетели.
Палаузов правел загадъчни пътувания по настоятелен въпроси. Към 1840 година построява комерсиална постройка на ул. „ Гръцка “ №38, непокътната и до през днешния ден. Името му участва и в лист на търгуващите посредством Одеската пристанищна митница. Пет години по-късно внася артикули за 34 163 сребърни рубли и изнася за 20 691 сребърни рубли. Той е на 44 място от най-хубавите 51 външни търговци, които работят с Одеското пристанище. Превръща се в един от най-известните българи в Одеса.
Избран е за един от четиримата депутати, които през 1851 година показват комерсиалното съсловие в Общото заседание на Одеската пристанищна митница. Има отношение към редица обществени проблеми в града – подкрепя благотворителната активност на новооснованото женско сдружение. С декрет, одобрен от Сената на градското ръководство на 9 август 1851 година Палаузов и фамилията му са оповестени за потомствени почетни жители на Одеса.
Той се чувствал българин и съхранява роднинските си връзки с Габрово, въпреки, че в дома му общували на гръцки език.
Любопитна детайлност достигнала до през днешния ден е, че Палаузов в никакъв случай не съумява да види учебното заведение, което построяват дружно с Априлов, който претърпява вълнението да се допре до творението. Двамата мъже не виждат, обаче окончателната постройка на от Уста Генчо, такава каквато е и през днешния ден. Майсторът се вдигнал от Габрово и отишъл чак в Одеса, с цел да вземе проекта на Ришельовския колеж. Представен е на ректора на университета, известния професор по история на правото Леонтович. Той му отхвърля плана на постройката. Тогава Уста Генчо го начертава самичък и се връща назад в балканския град. Скоро подвига известното учебно заведение и се отхвърля от възнаграждението си.
Днес библиотеката и читалището в Габрово носят имената на Априлов и Палаузов. Доскоро на името на Никола Палаузов имаше учебно заведение, което габровци откриват на 8 ноември 1892 година, само че актуалната власт го унищожи. Някогашното село Бичкиня, през днешния ден квартал на Габрово, носи също неговото име. През 2004 година е повдигнат монумент на великодушния донор от скулптора Илия Илиев.
Двамата възрожденци със лични сили и средства осъществят концепцията си за построяването на Габровското учебно заведение. То е първото новобългарско светско взаимно учебно заведение с национално значение. В историята му, издадена през 1866 година от Петко Р. Славейков, създателят посвещава книгата си „ на блажената памят на приснопоминаемите родолюбци и първи създатели и попечители на Габровското учебно заведение Василия Евстатиева Априлова и Николая Степановича Палаузова “.
Палаузов е бил незаместим сателит на по-младия и талантлив собствен сънародник, само че за него съвсем не се приказва и написа.
Двамата се срещат в Одеса, където Васил Априлов, дружно с брат си Никифор са създали фабрика за филтрация на захар и ракия. Априлов постоянно върви в бакалницата на Никола Палаузов, който е негов братовчед по майчина линия. Посещава и дома му, там се спазвали българските обичаи и нрави. Обичали да пеят български песни. Любимата на Палаузов била „ Я излез Видо, нано, горе на матовци, та да видиш Видо, нано, матовченки моми “. Априлов водел диалози със брачната половинка на Николай Палаузов, гъркинята Феодора. Той към този момент е един от авторитетните членове по това време в Одеското гръцко настоятелство. Често оказва помощ на гърците и даже се гърчеел, а Никола Палаузов в наличието на жена си го упреквал по тази причина.
Априлов, обаче се разболява от туберкулоза и отпътува за Цариград, с цел да се лекува. Възстановил силите си и се завърнал в Одеса. Отишъл право в бакалницата на Палаузов, с цел да му опише за видяното и чутото.
При Палаузов ходели и други българи, с цел да поговорят какво се случва в отечеството им. Един от тях му дава да прочете първата част на отпечатаната книга на Юри Венелин „ Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам “, издадена през 1829 година
С този труд Юри Венелин оказва мощно въздействие върху Българското възобновление, а още същата година получава едногодишна научна командировка в балканските владения на турската империя. Целта била да изследва архиви и книгохранилища, да се закупят или препишат най-ценните ръкописи, да се употребяват археологически находки и изясняване на историята на славянските нации. Но основната му задача била да изучи националния новобългарски език и да събере мостри от него за сформиране на български речник и граматика.
Мъжът, който дал книгата на Никола Палаузов бил необразован и желал откакто я прочете да му опише какво написа в нея. След това Палаузов я демонстрира на Априлов. Двамата останали въодушевени от написаното и водили дълги диалози. През това време почнали да обмислят концепцията за учебно заведение в Габрово.
В „ Денница “ през 1831 година Априлов написа: „ аз не един път изказвах предпочитание да основа в своята татковина, в градчето Габрово, същинско учебно заведение по европейски пример и да стартира в него с методата на взаимното образование “.
От този миг с книгата на Юри Венелин двамата мъже все по-често правели проекти за създване на Габровското учебно заведение. Палаузов е първият човек, с който Априлов обменя мисли по този въпрос. Решават всеки от тях да жертва по 2 000 турски гроша за издръжката му. Търсят поддръжка и от други „ също по този начин склонни към положително хора “. От букурещките габровци се включват братя Мустакови, които намират учители и обезпечават отпечатването на първите учебници. Габровци също бръкват надълбоко в кесиите, с цел да извадят някоя пара за родолюбивото дело. През януари 1835 година учебното заведение е намерено с молебен.
Стекли се всички жители, с цел да видят новото школо, което се намира покрай черквата „ Св. Богородица “ и Баев мост, по който всекидневно са прекосявали учителите и учениците.
Палаузов употребява престижа и контактите си за събиране на нови помощи за учебното заведение. Съдейства то да бъде снабдявано с книги и образователни принадлежности, които издава със лични пари в Одеса. Заедно с Априлов слагат началото на Габровската учебна библиотека, която става и първото българско публично книгохранилище. Грижи се за снабдяването с книги и на други учебни заведения в България. Търси учители, които да преподават в новото школо.
Участва в подписка за издигане на надгробния монумент на Ю. И. Венелин. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на учебното заведение, както и с доста други общини и лица в България, с които Априлов е влизал в преписки по въпроси на образованието, носят подписа на Палаузов. Интересува се също от събирането на български фолклор и старини.
Палаузов е сред одеските българи, наедно с Априлов, Стефан Тошкович и Евстати Мутев, които обезпечават ходатайството на новоросийския и бесарабски генерал-губернатор М. С. Воронцов за отпущането на първите съветски държавни стипендии за обучение в Русия на българи, бъдещи учители и свещеници. Сам устоя възпитаници като стипендианти, които се приготвят да бъдат учители в България.
След гибелта на Васил Априлов през 1847 година продължава започнатото родолюбиво дело. Никола Палаузов е посочен преди всичко като един от тримата душеприказчици, които Априлов дефинира в наследството си. Осигурява изработването и слагането на неговия надгробен монумент. Палаузов е първият реализатор на Априловата воля, изразена в неговия завет. До гибелта си през 1853 година той правилно служи на общата им концепция. В негов следовник се трансформира синът му Спиридон Палаузов.
Родът на Никола Палаузов е от село Мечковица, където е роден и татко му Стефан. Дядо му се занимавал с кираджийство разнасял стока в Тракия – Пазарджишко и Ихтиманско, от там се прибирал с цялостни кимери с пари. На връщане вземал ориз и други артикули. И до през днешния ден в Ихтиманско съществува околност наречена „ Палаузовите ханове “, където вероятно е имало ханове, в които е отсядал.
Легендата споделя, че дядото, чието име носи Никола, превозвал товари с каруци и при едно завръщане през Балкана го нападнали разбойници. Обрали го, взели му стоката и коня. Но той измислил ловкост. Казал, че има заровени пари в планината, само че тъй като се е мръкнало на другия ден ще им покаже мястото. Разбойниците за по-сигулно го вързали за дърво, поставили му вериги и легнали да спят. Никола бил здрав и мощен балканджия, съумял да скъса веригите. Но ръцете му се обляли в кръв. Намерил през нощта коня си, качил се и право в село Мечковица. Там като го видяли с разкървавени ръце и разказал какво му се е случило му лепнали прякора Палаузът. Това значи „ пали “ – паднали, „ узи “ – вериги, счупил веригите. Затова и сина му нарекли Палаузът. А в село Мечковица и в този момент съществуват названията Палаузовият юрт и Палаузовата гора…
В този прякор като че ли има нещо съдбоносно, тъй като неговият внук Никола Ст. Паузов дружно с Васил Априлов счупват веригите на незнанието.
Бащата на Никола, Стефан Палаузът се оженва за Неда. Тя е от Габрово и фамилията се преместило да живее в града. Построило къща в Кирчо махала против Житния пазар. С името на семейството е наречена чешма – Палаузовата чешма, която е една от старите в града, от която още може да се отпие глътка студена вода.
Родителите му имат седем деца. Един от тях е Никола, който е учил в килийно учебно заведение. Старите габровци описват, че при една препирня с турско заптие, което се карало на някакво българче, Никола убива турчина. Палаузови били едри и здрави хора, спестовни и избухливи. Никола знаел какво го чака. Известно време се криел по къщите в Габрово, до момента в който забегнал от града. Грабнал бохча с багаж и със собствен другар отишъл в Добруджа. Там слугувал, с цел да събере някоя пара и замине на другия бряг на Дунав. Озовал се във Влашко. Отново си намерил работа като пастир при някакъв чокоин. Скътал пари и отпътувал за Бесарабия, в град Кишинев. Установил се в богатото семейство на търговеца Ив. Алмали и се хванал на работа. Не минало доста време и от диалозите на чорбаджиите научил, че на брега на Черно море, на мястото на турското ръководство „ Хаджи бей “, съветската кралица Екатерина е основала град Одеса. В града имало доста търговци, работата била добре платена.
Младият мъж взема решение да си търси шанса там. Тръгнал пешком и в действителност стигнал до Одеса. След доста лутания се пазарил на работа в бакалницата на някакъв грък. Българинът бил ученолюбив и работлив и скоро овладял търговията. Научил гръцки и съветски език, знаел и влашки. Той съумява да завоюва доверието на гръцкия търговец и на ангросистите, които са давали стока на заем на гърка. Подписвал се към този момент като Николай Степанович Палаузов.
Никола към този момент имал задоволително спестени пари. Взел и заем и си разкрил независима бакалница. След три години се оженил за гъркинята Феодора, която му ражда седем деца – Константин, Спиридон, Андрея, Александър, София и две, които умират дребни. Изплащал отговорности до 1825 година към Одеската община и в края на годината подава молба да бъде приет за търговец, да получи позволение за по-нататъшните си търговски каузи. И да бъде причислен в трета комерсиална колегия, в която влизали търговци с капитал от 1000 до 5000 рубли. Открива още два магазина, купува на името на Феодора жилище, а през 1830 година по-голяма къща за 28 200 рубли. Къщата през днешния ден се намира на ул. „ А. Бебел №10 “.
Развива и външна търговия. В началото на 30-те години на ХIХ век изнася за Габрово сурови говежди кожи, търгува с Казанлък, Русе, Свищов и с други градове и страни. В България внасял ориз, от чужбина доставял колониални артикули за магазините си.
Работата му вървяла доста добре, непрекъснато уголемявал търговията си. Повикал на помощ брат си Пенчо от Габрово. През две, три години той ходел да наглежда фамилията в родния им град. Именно Пенчо е правил връзката сред Одеса и Габрово, за което свидетелства неговия внук. „ В 1836 година дядо ми Пенчо дохожда от Одеса в Габрово, донесъл някои писма за новооткритото учебно заведение, а също образователни принадлежности. Вкъщи заварил огромна паника, неговият наследник Никола, моя татко, напуснал учебното заведение, тъй като нарисувал един кон, вместо букви да написа. Даскал Неофит като го видял, скарал му се и го наплескал като споделил: „ Затова ли бащите ви харчат пари да се учите букви да пишете, а не да чертаете коне, ти джембезин ли ще ставаш? “
Никола си сграбчил торбичката, избягал през полуотворената врата, като си чукнал юмручетата извикал: „ Даскале, ще пишем на татя в Одеса да не ти праща айлъка (заплата) “ и побягнал. Като се върнал у дома баба Слава му се скарала, като разплакана споделила: „ Колибарските деца, като се учат ще станат хора, а ти да бягаш от учебното заведение “. Ходила при даскал Неофит да го моли за амнистия и да прибере Никола в учебното заведение. Тъкмо в точния момент дошел и дядо ми и успокоил баба, като ù споделил, че той желае да води Никола в Одеса, там да се учи.
Така и станало. Никола приключил няколко класа, научил съветски да чете, написа и да счита и чичо му Никола го взема в дюкяна да му оказва помощ. Той бил доста талантлив да учи бързо езици и около търговията съумява да научи приказваме гръцки, турски, румънки, италиански, арменски, с което е бил доста потребен на чича си Никола “.
Никола Палаузов изпращал племенника си по всякакви задания в Румъния, Цариград, Гърция, Виена. Момчето остава в Одеса 40 година и се завръща у нас като преводач по време на Освободителната война през 1877. Награден е персонално от Цар Освободител с медал Светослав. Никола Палаузов притегля при себе си брат си Пенчо, неговият наследник Никола, както и още няколко племенници, на които оказва помощ да получат обучение и работа. Майката на Палаузов завела в Одеса Радион Умников, който се хванал на работа в бакалницата му, с цел да се трансформира също в един от габровските благодетели.
Палаузов правел загадъчни пътувания по настоятелен въпроси. Към 1840 година построява комерсиална постройка на ул. „ Гръцка “ №38, непокътната и до през днешния ден. Името му участва и в лист на търгуващите посредством Одеската пристанищна митница. Пет години по-късно внася артикули за 34 163 сребърни рубли и изнася за 20 691 сребърни рубли. Той е на 44 място от най-хубавите 51 външни търговци, които работят с Одеското пристанище. Превръща се в един от най-известните българи в Одеса.
Избран е за един от четиримата депутати, които през 1851 година показват комерсиалното съсловие в Общото заседание на Одеската пристанищна митница. Има отношение към редица обществени проблеми в града – подкрепя благотворителната активност на новооснованото женско сдружение. С декрет, одобрен от Сената на градското ръководство на 9 август 1851 година Палаузов и фамилията му са оповестени за потомствени почетни жители на Одеса.
Той се чувствал българин и съхранява роднинските си връзки с Габрово, въпреки, че в дома му общували на гръцки език.
Любопитна детайлност достигнала до през днешния ден е, че Палаузов в никакъв случай не съумява да види учебното заведение, което построяват дружно с Априлов, който претърпява вълнението да се допре до творението. Двамата мъже не виждат, обаче окончателната постройка на от Уста Генчо, такава каквато е и през днешния ден. Майсторът се вдигнал от Габрово и отишъл чак в Одеса, с цел да вземе проекта на Ришельовския колеж. Представен е на ректора на университета, известния професор по история на правото Леонтович. Той му отхвърля плана на постройката. Тогава Уста Генчо го начертава самичък и се връща назад в балканския град. Скоро подвига известното учебно заведение и се отхвърля от възнаграждението си.
Днес библиотеката и читалището в Габрово носят имената на Априлов и Палаузов. Доскоро на името на Никола Палаузов имаше учебно заведение, което габровци откриват на 8 ноември 1892 година, само че актуалната власт го унищожи. Някогашното село Бичкиня, през днешния ден квартал на Габрово, носи също неговото име. През 2004 година е повдигнат монумент на великодушния донор от скулптора Илия Илиев.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ