Избегнахме открита агресия. Какво ѝ липсва на България след 20 години членство в НАТО
Имаш сигурност, само че не постоянно проличава, че държиш на нея. Така наподобява България в НАТО през изтеклите две десетилетия. Членството беше извоювано с напъните на доста хора и с поддръжката на огромна част от обществото. Но по-късно страната пропусна да натрупа повече изгоди от присъединяване си в алианса.
От 29 март 2004 година България е член на НАТО, защитителен съюз пораснал от 12 страни през 1950 година до 32 страни през 2024 година
За тези 20 години, които са повече от промяна на потомство, България съумя да се възползва от най-голямото предимство, което обезпечава участието в алианса - сигурността.
Практическото осъзнаване на този факт идва на фона на две години завоевателна война, която Русия води против Украйна. Едно, беше НАТО да спре разширението си, както и Това изискване директно засягаше България - страна, влезнала в алианса след датата, посочена от Путин, а след това оповестена и за неприятелска на Русия страна.
Но вместо да се извърши желанието на съветския президент, стана противоположното. След като той стартира война, неутралните страни и станаха членове на НАТО.
Да, участието в алианса дава сигурност, каквато нямат доста други страни, само че то изисква и лична отговорност за сигурността. А България не се възползва от опциите, които дава участието в НАТО. За 20 години не съумя да модернизира армията си, а българското обществото по този начин и не разбра какво тъкмо съставлява тази организация и по какъв начин действа.
Как стартира всичко
За начало на историята може да бъде посочена датата 23 юни 1990 г .
Тече съвещание на Великото национално заседание (ВНС). Само няколко дни по-рано са извършени първите многопартийни избори след премахването на еднопартийния режим на Българска комунистическа партия.
По време на съвещанието се разисква понижаване на периода на казармата от две години на година и половина, чуват се отзиви за прекосяване към професионална войска.
Изказва се военачалник Добри Джуров , който е народен представител от Българска социалистическа партия, а преди този момент е бил министър на защитата на Тодор Живков и член на Политбюро. Той е срещу предложенията с аргумента, че прилежащите на България страни имат огромни армии.
Младият народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) Соломон Паси , който по това време е с дълга коса и брада, излиза на трибуната по дънки и с раирана блуза с качулка.
Паси взима думата и пита дали държавното управление обмисля България да напусне Организацията на Варшавския контракт и да се причисли към НАТО.
По това време българската войска наброява към 150 хиляди души, три четвърти от които са наборни военнослужащи.
Депутатите от Българска социалистическа партия иронизират Паси, само че това е някак предстоящо. Само че и сътрудниците му от Съюз на демократичните сили се разграничават от предлагането и го афишират за негова несъгласувана самодейност.
Краят на Варшавския контракт
Само половин година по-късно Варшавският контракт стопира да съществува. Официалното име на тази организация е “Договор за другарство, подпомагане и взаимопомощ ". В него вземат участие страните от руския блок, които са под контрола на Москва - с изключение на самия Съюз на съветските социалистически републики , там са и Германска демократична република, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания.
Този съюз поражда по времето, в което Втората международна война е завършила и Германия е разграничена на две страни, като едната е под руски надзор (ГДР). Другата, Федерална Република Германия, се причислява към НАТО през 1955 година От официална позиция Съюз на съветските социалистически републики основава Организацията на Варшавския контракт включигелно и в отговор на това участие, като споделя, че образува отбранителна институция.
Но от две по-късни събития се схваща, че новата организация не е тъкмо защитителен съюз, а орган, който има за цел да подсигурява надзор на Съюз на съветските социалистически републики над страните от Източния блок. Тези две събития са бруталното потушаване на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година. И в двата случая в тези разбунтували се против комунизма страни влизат елементи от страните, подписали Варшавския контракт.
Но да се върнем към България и датата 23 юни 1990 година
Не е ясно дали тогавашният министър председател Андрей Луканов (БСП) чува думите на Соломон Паси от трибуната на Народното събрание, само че месец по-късно България открива дипломатически връзки с НАТО.
На 4 април 1991 година Соломон Паси основава неправителствената организация Атлантически клуб. Още два месеца по-късно идва първото публично посещаване на общоприет секретар на НАТО в България. Това е Манфред Вьорнер, който Соломон Паси разхожда из из центъра на София със остарелия си трабант.
Колелото на присъединението се задвижва в края на 1993 година Тогава Народното събрание приема декларация, с която показва устрема на България да се причисли към НАТО.
На 14 февруари 1994 година президентът Желю Желев (СДС) подписва Рамковия документ и България се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ . Тази стратегия се назовава " дребното НАТО " и в нея взе участие и Русия, която се е включила две години преди България.
През март 1997 година държавното управление на Иван Костов (Обединени демократични сили, ОДС) приема стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз.
Национален приоритет
През май същата година Народното събрание дефинира присъединението на България към НАТО като главен народен приоритет.
Оттук нататък все по-често има моменти, в които политици от социалистическата партия работят спорно във връзка с НАТО.
През 1999 година, по време на войната в Югославия, Георги Първанов (БСП) води демонстрации против даване на българското въздушно пространство на НАТО. По-късно, когато към този момент е президент, той подписва указа за присъединението на България към НАТО.
" С приемането в НАТО свободата и демокрацията ще спечелват необратимо в България и Румъния ", споделя Първанов в обръщението си към депутатите от парламентарната асамблея на алианса през 2002 година
На 18 март 2004 г . Народното събрание ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 29 март 2004 година във Вашингтон се подават утвърдените контракти и протича церемонията по издигането на флаговете на страните членки в централата на НАТО в Брюксел.
Някогашният космат народен представител Соломон Паси по това време е министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски. В историята остава сълзата, която се стича по бузата му, когато на пилоните в централата се издига българският байрак.
" Избегнахме открита експанзия "
" Ние сме част от свободния свят и Европейски Съюз, което е разследване от участието в НАТО ", сподели за Свободна Европа Велизар Шаламанов , някогашен заместник-министър на защитата в държавното управление на Иван Костов, по-късно длъжностен министър на защитата и шеф на структури на НАТО.
" Виждаме, че страните от някогашния руски блок, които не са членове на НАТО, на практика всички, са жертва на експанзия от страна на Русия ", сподели Шаламанов.
Освен Украйна , където към този момент втора година се води непредизвикана война, Русия поддържа тлеещи спорове в Молдова и Грузия , има военни бази и в Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а Беларус беше употребена за нападението против Украйна.
" Това, което постигнахме с участието си в НАТО, е да избегнем открита експанзия от страна на Русия ", сподели Велизар Шаламанов.
Шаламанов добави и това, че българските въоръжени сили са получили " доста сериозна поддръжка от съдружниците, и то освен от Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, Холандия. Има и доста тясно съдействие с Румъния, Гърция и Турция ".
" Всичко това разрешава гарантиране на доста по-високо равнище на нашата защита и сигурност в съпоставяне със страните, които не са членове на НАТО ”, сподели Шаламанов.
Към позитивите от участието в НАТО Шаламанов добави и съдействието с най-развитите страни в областта на стопанската система на нововъведенията и най-печелившия пазар в областта на сигурността и защитата.
" Списъкът може да бъде удължен, само че във връзка с армията, ние я реорганизирахме и в този момент с доста по-малки разноски имаме доста по-висока защита. Макар и със забавяне, през 2014 година започнахме проведено да се превъоръжаваме и по стратегия от 2020 година към този момент имаме контракти за самолети, кораби и бронирани машини, напълно скоро ще имаме и за ", сподели още Шаламанов.
Пропуснати изгоди
Много от експертитев региона на защитата и външните работи считат, че участието в НАТО е останало неясно за болшинството в българското общество. То не е схванало нито по какъв начин действа тази организация, нито по какъв начин се взимат решенията в нея.
И до през днешния ден доста българи считат, че блокът прави това, което реши преобладаващата мощ в него - Съединени американски щати. В реалност решенията се взимат с консенсус в който гласът на всяка една страна, колкото и дребна да е тя, има значение.
Такива обстановка имаше през 2011 година, когато макар дадения мандат на Организация на обединените нации, страните членки не стигнаха до консенсус и нямаше интервенция на НАТО в Либия, а режимът на Кадафи беше свален от “коалиция на искащите ”.
Консенсус не беше реализиран и през 2016 година за интервенция в Сирия.
Велизар Шаламанов прибавя, че дълбокото недоумение на това по какъв начин работи НАТО, е довело до пропуснати благоприятни условия България да форсира своето превъоръжаване посредством организациите и стратегиите на НАТО.
Друга пропусната опция, съгласно него, е това, че посредством стратегическа връзка не е реализирана консолидация на българската нация за " ускорено развиване в свободния свят ".
" Вместо това на практика позволихме дезинформацията, пропагандата от вражески страни да раздели и да опълчи българите, което води до това, което следим през днешния ден - на практика неуспех на демократичните институции ", споделя той. Но въпреки всичко приключва оптимистично - твърди, че участието в алианса дава късмет на България да се поправя в идващите 10 години.
От 29 март 2004 година България е член на НАТО, защитителен съюз пораснал от 12 страни през 1950 година до 32 страни през 2024 година
За тези 20 години, които са повече от промяна на потомство, България съумя да се възползва от най-голямото предимство, което обезпечава участието в алианса - сигурността.
Практическото осъзнаване на този факт идва на фона на две години завоевателна война, която Русия води против Украйна. Едно, беше НАТО да спре разширението си, както и Това изискване директно засягаше България - страна, влезнала в алианса след датата, посочена от Путин, а след това оповестена и за неприятелска на Русия страна.
Но вместо да се извърши желанието на съветския президент, стана противоположното. След като той стартира война, неутралните страни и станаха членове на НАТО.
Да, участието в алианса дава сигурност, каквато нямат доста други страни, само че то изисква и лична отговорност за сигурността. А България не се възползва от опциите, които дава участието в НАТО. За 20 години не съумя да модернизира армията си, а българското обществото по този начин и не разбра какво тъкмо съставлява тази организация и по какъв начин действа.
Как стартира всичко
За начало на историята може да бъде посочена датата 23 юни 1990 г .
Тече съвещание на Великото национално заседание (ВНС). Само няколко дни по-рано са извършени първите многопартийни избори след премахването на еднопартийния режим на Българска комунистическа партия.
По време на съвещанието се разисква понижаване на периода на казармата от две години на година и половина, чуват се отзиви за прекосяване към професионална войска.
Изказва се военачалник Добри Джуров , който е народен представител от Българска социалистическа партия, а преди този момент е бил министър на защитата на Тодор Живков и член на Политбюро. Той е срещу предложенията с аргумента, че прилежащите на България страни имат огромни армии.
Младият народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) Соломон Паси , който по това време е с дълга коса и брада, излиза на трибуната по дънки и с раирана блуза с качулка.
Паси взима думата и пита дали държавното управление обмисля България да напусне Организацията на Варшавския контракт и да се причисли към НАТО.
По това време българската войска наброява към 150 хиляди души, три четвърти от които са наборни военнослужащи.
Депутатите от Българска социалистическа партия иронизират Паси, само че това е някак предстоящо. Само че и сътрудниците му от Съюз на демократичните сили се разграничават от предлагането и го афишират за негова несъгласувана самодейност.
Краят на Варшавския контракт
Само половин година по-късно Варшавският контракт стопира да съществува. Официалното име на тази организация е “Договор за другарство, подпомагане и взаимопомощ ". В него вземат участие страните от руския блок, които са под контрола на Москва - с изключение на самия Съюз на съветските социалистически републики , там са и Германска демократична република, Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания.
Този съюз поражда по времето, в което Втората международна война е завършила и Германия е разграничена на две страни, като едната е под руски надзор (ГДР). Другата, Федерална Република Германия, се причислява към НАТО през 1955 година От официална позиция Съюз на съветските социалистически републики основава Организацията на Варшавския контракт включигелно и в отговор на това участие, като споделя, че образува отбранителна институция.
Но от две по-късни събития се схваща, че новата организация не е тъкмо защитителен съюз, а орган, който има за цел да подсигурява надзор на Съюз на съветските социалистически републики над страните от Източния блок. Тези две събития са бруталното потушаване на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година. И в двата случая в тези разбунтували се против комунизма страни влизат елементи от страните, подписали Варшавския контракт.
Но да се върнем към България и датата 23 юни 1990 година
Не е ясно дали тогавашният министър председател Андрей Луканов (БСП) чува думите на Соломон Паси от трибуната на Народното събрание, само че месец по-късно България открива дипломатически връзки с НАТО.
На 4 април 1991 година Соломон Паси основава неправителствената организация Атлантически клуб. Още два месеца по-късно идва първото публично посещаване на общоприет секретар на НАТО в България. Това е Манфред Вьорнер, който Соломон Паси разхожда из из центъра на София със остарелия си трабант.
Колелото на присъединението се задвижва в края на 1993 година Тогава Народното събрание приема декларация, с която показва устрема на България да се причисли към НАТО.
На 14 февруари 1994 година президентът Желю Желев (СДС) подписва Рамковия документ и България се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир “ . Тази стратегия се назовава " дребното НАТО " и в нея взе участие и Русия, която се е включила две години преди България.
През март 1997 година държавното управление на Иван Костов (Обединени демократични сили, ОДС) приема стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз.
Национален приоритет
През май същата година Народното събрание дефинира присъединението на България към НАТО като главен народен приоритет.
Оттук нататък все по-често има моменти, в които политици от социалистическата партия работят спорно във връзка с НАТО.
През 1999 година, по време на войната в Югославия, Георги Първанов (БСП) води демонстрации против даване на българското въздушно пространство на НАТО. По-късно, когато към този момент е президент, той подписва указа за присъединението на България към НАТО.
" С приемането в НАТО свободата и демокрацията ще спечелват необратимо в България и Румъния ", споделя Първанов в обръщението си към депутатите от парламентарната асамблея на алианса през 2002 година
На 18 март 2004 г . Народното събрание ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 29 март 2004 година във Вашингтон се подават утвърдените контракти и протича церемонията по издигането на флаговете на страните членки в централата на НАТО в Брюксел.
Някогашният космат народен представител Соломон Паси по това време е министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски. В историята остава сълзата, която се стича по бузата му, когато на пилоните в централата се издига българският байрак.
" Избегнахме открита експанзия "
" Ние сме част от свободния свят и Европейски Съюз, което е разследване от участието в НАТО ", сподели за Свободна Европа Велизар Шаламанов , някогашен заместник-министър на защитата в държавното управление на Иван Костов, по-късно длъжностен министър на защитата и шеф на структури на НАТО.
" Виждаме, че страните от някогашния руски блок, които не са членове на НАТО, на практика всички, са жертва на експанзия от страна на Русия ", сподели Шаламанов.
Освен Украйна , където към този момент втора година се води непредизвикана война, Русия поддържа тлеещи спорове в Молдова и Грузия , има военни бази и в Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а Беларус беше употребена за нападението против Украйна.
" Това, което постигнахме с участието си в НАТО, е да избегнем открита експанзия от страна на Русия ", сподели Велизар Шаламанов.
Шаламанов добави и това, че българските въоръжени сили са получили " доста сериозна поддръжка от съдружниците, и то освен от Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, Холандия. Има и доста тясно съдействие с Румъния, Гърция и Турция ".
" Всичко това разрешава гарантиране на доста по-високо равнище на нашата защита и сигурност в съпоставяне със страните, които не са членове на НАТО ”, сподели Шаламанов.
Към позитивите от участието в НАТО Шаламанов добави и съдействието с най-развитите страни в областта на стопанската система на нововъведенията и най-печелившия пазар в областта на сигурността и защитата.
" Списъкът може да бъде удължен, само че във връзка с армията, ние я реорганизирахме и в този момент с доста по-малки разноски имаме доста по-висока защита. Макар и със забавяне, през 2014 година започнахме проведено да се превъоръжаваме и по стратегия от 2020 година към този момент имаме контракти за самолети, кораби и бронирани машини, напълно скоро ще имаме и за ", сподели още Шаламанов.
Пропуснати изгоди
Много от експертитев региона на защитата и външните работи считат, че участието в НАТО е останало неясно за болшинството в българското общество. То не е схванало нито по какъв начин действа тази организация, нито по какъв начин се взимат решенията в нея.
И до през днешния ден доста българи считат, че блокът прави това, което реши преобладаващата мощ в него - Съединени американски щати. В реалност решенията се взимат с консенсус в който гласът на всяка една страна, колкото и дребна да е тя, има значение.
Такива обстановка имаше през 2011 година, когато макар дадения мандат на Организация на обединените нации, страните членки не стигнаха до консенсус и нямаше интервенция на НАТО в Либия, а режимът на Кадафи беше свален от “коалиция на искащите ”.
Консенсус не беше реализиран и през 2016 година за интервенция в Сирия.
Велизар Шаламанов прибавя, че дълбокото недоумение на това по какъв начин работи НАТО, е довело до пропуснати благоприятни условия България да форсира своето превъоръжаване посредством организациите и стратегиите на НАТО.
Друга пропусната опция, съгласно него, е това, че посредством стратегическа връзка не е реализирана консолидация на българската нация за " ускорено развиване в свободния свят ".
" Вместо това на практика позволихме дезинформацията, пропагандата от вражески страни да раздели и да опълчи българите, което води до това, което следим през днешния ден - на практика неуспех на демократичните институции ", споделя той. Но въпреки всичко приключва оптимистично - твърди, че участието в алианса дава късмет на България да се поправя в идващите 10 години.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ