Асен Василев: Възможно е пенсиите да нараснат с 20% при едва 2.1% дефицит в Бюджет 2023
Имаме съществени несъгласия с някои политики и министри на президента
Продължаваме промяната “ упорства за внасянето на същински държавен бюджет за 2023 година в Народното събрание. В него е вероятен 20% растеж на пенсиите при стесняване на бюджетния недостиг до едвам 2.1%, твърди в изявление за Mediapool съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ и някогашен финансов министър Асен Василев. Според него партиите в Народното събрание би трябвало да договорят макрорамката на бюджета, който да бъде квалифициран взаимно със служебното държавно управление.
Г-н Василев, във вторник проведохте първата експертна среща с ГЕРБ. Тя протече в градивен дух, само че наподобява, че не се разбрахте нищо съответно във връзка с Бюджет 2023. Смятате ли, че е реалистично да бъде признат подобен бюджет от актуалното Народно заседание?
Това, което чухме от специалистите на ГЕРБ е, че те са съгласни с 16-те политики, които предлагаме. За някои от тях споделиха, че би трябвало да се създаде по-детайлен механизъм тъкмо по какъв начин да станат нещата – за извънучилищните стратегии, за заплатите на медиците и т. н. И също по този начин показаха в началото терзание дали може всички тези политики да се случат и да останем в 3-те % бюджетен недостиг. Ние показахме по какъв начин считаме, че това е допустимо – с остойностени политики, с приходна част, с разходна част, с макрорамка на бюджета. След това в края на срещата се взе решение това да се поеме в един по-тесен експертен състав, обвързван с бюджетирането, в който да поканим и част от другите партии. И когато се разберем за макрорамка, да помолим кабинета да внесе същински бюджет, а не закон за удължение.
Изглежда тъкмо макрорамката е фокусът на главното ви несъгласие с партията на Борисов. Как смятате, че въобще може да се реализира 3-процентен недостиг, в случай че вие давате число за Брутният вътрешен продукт, която е доста по-високо от това на ГЕРБ?
Г-н Ананиев (Кирил Ананиев от ГЕРБ, б. р.) сподели, че той стига до същата цифра, в случай че употребява същите напредък и инфлация, които са основани на прогнозите на МВФ. Реално мисля, че ще достигнем до планиран Брутният вътрешен продукт за следващата година в рамките на 175 – 180 милиарда лева Със сигурност знаем, че през 2021 година имахме Брутният вътрешен продукт от 139 милиарда лева Тази година служебният кабинет предвижда, че ще имаме 162 милиарда лева, което е 23 милиарда лева нарастване на Брутният вътрешен продукт. Това, което ние споделяме, е, че за следващата година можем да заложим 30 милиарда лева нарастване, което при по-високата база е почти същото, което се случва тази година. Но това в действителност може да се почисти в една експертна полемика, да се влезе в подробност за какво ние считаме, че ще се получи този Брутният вътрешен продукт. Там има немалка част, която е обвързвана и с разноските, които държавното управление ще направи следващата година, защото те непосредствено се отразяват на брутния вътрешен артикул. Така че, в една експертна среща това може да се почисти и да вървим към внасяне на бюджет за следващата година.
Големият въпрос е дали това число на Брутният вътрешен продукт ще докара до тези високи спомагателни доходи, които залагате – над 11 милиарда лева?
Там спор няма. Ако нарастването е 30 милиарда лева по отношение на актуализацията на Бюджет 2022, и служебният кабинет, и господин Ананиев, и аз знаем, че сред 34% и 36% от Брутният вътрешен продукт влизат като доход в бюджета. Така че при 30 милиарда лева нарастване на Брутният вътрешен продукт, 11 милиарда лева е дори леко консервативна оценка.
От вашите сметки излиза, че при тези допускания тазгодишният бюджет би трябвало да приключи годината много по-добре от плануваното, а данъчните доходи към края на октомври са с 4.6 милиарда лева повече спрямо 2021 година, което не звучи толкоз грандиозно по-добре.
Нека не забравяме, че имаме и 2.6 милиарда лева доход от Европейската комисия по проекта за възобновяване, които ще бъдат регистрирани тази седмица, защото Европейска комисия в този момент отпусна средствата. Почти целият доход по европрограмите ще бъде регистриран тази седмица. Тоест, единствено от тези две пера отиваме на 6-7 милиарда лева повече доходи спрямо предходната година. Отделно знаем, че декември има доста огромни доходи в бюджета, защото се вършат последните отчисления за годината.
Може би залагате и по-малка финансова стратегия за следващата година?
Не. Същата като тази година.
Но тазгодишната капиталова стратегия няма да бъде изпълнена.
Точно по този начин. Тъй че следващата година, в случай че заложим същата стратегия, да е живот и здраве, би следвало да бъде изпълнена и да няма проблем.
Тази година не се осъществя „ бюджетът на растежа и вложенията “. Смятате ли, че следващата година това е допустимо?
Силно се надявам. Тази година политическата неустойчивост докара до това част от плановете да не се осъществят. Но видяхме, че другият „ крайник “ на растежа – вътрешното ползване, се движи извънредно добре. И една немалка част от растежа за първото полугодие, който е над 5% (дори над оптимистичните прогнози), демонстрира, че вътрешното ползване и износът компенсират това, че няма задоволителен напредък, който се случва през вложения.
Ако следващата година се сбъдне вашето предложение за 20% растеж на пенсиите, това значи близо 5 милиарда лева спомагателен разход за пенсии. Правилно ли разбирам вашите сметки?
Пенсиите са към 15 милиарда лева, а 20% върху 15 милиарда лева, са към 3 милиарда лева
Но съгласно вашата презентация 2.2 милиарда лева в допълнение коства преместването на нарастването на пенсиите от тази година, а спомагателното нарастване ще коства още 2.5 милиарда лева, т.е. общо 4.7 милиарда лева Не е ли по този начин?
Точно по този начин, да.
С този ритъм на напредък на разноските за пенсии няма ли да преобърнем логиката на пенсионната система, която ще се финансира съвсем напълно от налози?
Всъщност пенсионната система в България постоянно се финансира от налози. Дали ги назоваваме вноски или налози, няма никакво значение, тъй като няма струпване в пенсинните фондове (в държавния пенсионен дирек, б. р.). Каквото се събере тази година, държавното управление го дава за пенсиите тази година – така наречен „ pay-as-you-go “ система. Ние не сме система с капиталообразуване от 1945 г. (това важи единствено за първия стълб; частните пенсионни фондове са финансови, б. р.). Тоест дали средствата ще влязат под формата на пенсионна вноска, или Данък добавена стойност, няма никакво значение. Важно е дали това е стабилно във времето. Ако погледнем разходът за пенсии по тази скица, който ще се случи през 2023 година, по отношение на Брутният вътрешен продукт той ще бъде в границите на 11-12%, което е почти междинният разход за европейските стопански системи. Това, че сме държали този дял по-нисък във времето, е ощетявало значително тази група хора. Като сме европейци, дано сме европейци във всичко – и в пенсии, и в заплати, и в вложения, а освен в цени.
Как може да задължите служебното държавно управление да внесе бюджет за 2023 година?
Народното събрание би могло да одобри решение или декларация, с която да призове служебния кабинет да внесе същински бюджет.
Казахте, че ще внесете декларация, само че тя няма наложителен темперамент. Ще съберете ли болшинство за решение?
Силно се надяваме. Колегите от ГЕРБ обявиха, че в случай че има съгласие по макрорамката, те биха подкрепили решение за внасяне на бюджет. Истината е, че икономическата обстановка тази година и следващата година е доста друга. Брутният вътрешен продукт ще бъде с десетки милиарди по-различен, тъй че няма по какъв начин бюджетът от тази година да остане съответен на икономическите действителности следващата година.
Въпросът е дали няма да се стигне до огромно предизборно наддаване за бюджета и той да излезе отвън рамки, в случай че се готвим за нови избори, каквато евентуално е обстановката.
Знаете, че аз персонално като финансов министър два пъти внесох актуализация преди избори. Първата беше предходната година, която ни оказа помощ да минем през Covid рецесията. Втората беше тази година през лятото, когато към този момент беше ясно, че идват избори, а държавното управление беше след гласуван избор на съмнение. И в двата случая се видя, че се гласоподава бюджет, който резервира главните параметри. Минала година завършихме на 3% недостиг. Тази година заложихме 4.1%, само че както се вижда, ще има преизпълнение на приходите и несъблюдение на разноските, най-вероятно отново ще приключим покрай 3% недостиг. И това бяха две доста тежки предизборни обстановки, само че не сътвориха чак такава драма. Това, което ние предлагаме за следващата година с всички заложени политики, е бюджетен недостиг от 2.1%. А ГЕРБ споделят, че желаят да са дори по-стриктни в част от разноските. „ Демократична България “ също желае да има 3% недостиг. Ако тези три партии заложат това, няма по какъв начин да надминем 3% недостиг.
Имате ли доверие на Министерството на финансите, което вероятно би изготвило подобен проектобюджет, откакто на няколко пъти разкритикувахте предходните му сметки и макрорамката, която показа?
За да се направи бюджет, МФ би трябвало да знае какви политики да заложи. Политиките би трябвало да дойдат от Народното събрание, тъй като тук са избраниците на народа, и най-вероятно би трябвало да се работи дружно с екипа на МФ и с някаква част от бюджетната комисия или с представители на партиите. Това, което забелязах в МФ, е, че прогнозите, които се вършат, са извънредно консервативни – до степен, до която са нереалистични.
Тоест, съгласно вас това е предумишлено?
Аз не мисля, че е предумишлено, само че може би има инстинкт във всяко обикновено министерство на финансите да се вършат консервативни прогнози, тъй като по-късно елементарно се извършват. Първата прогноза, която получих, когато започнахме да работим по актуализацията в средата на годината, беше, че Брутният вътрешен продукт ще остане същият като в началото планувания през февруари. А беше ясно, че има доста нарастване на инфлацията, че огромният срив, който чакахме, когато изготвяхме пролетната прогноза, няма да се случи, т.е. че ще има доста положително показване на стопанската система и промишлеността. Накрая стигнахме до една макрорамка, която, гледайки я три месеца по-късно, се оказва, че дори и тя е била консервативна. Неконсервативната макрорамка, която ние предложихме, се оказа консервативна на фона на събитията. Тоест, просто има една инерция в министерството да се работи с извънредно консервативни параметри. Същото е правилно и за Българска народна банка. За тази година Българска народна банка предвижда 1.8% растеж на стопанската система, а ние виждаме, че растежът ще бъде към 4%.
За следващата година предвиждат напредък от едвам 0.1%, т.е. съвсем криза.
Което е невероятно. Защото единствено в случай че погледнем нарастването на разходните пера на държавното управление на база на признатата актуализация, единствено оттова имаме сред 1.5% и 2.5% напредък.
В бъдещите бюджетни диалози ще можете ли да разчитате на някогашните си съдружни сътрудници, да вземем за пример на Българска социалистическа партия, в случай че имате много обтегнати връзки с тях в последно време и ги причислихте като асистент на ГЕРБ в „ реставрацията на порочни законодателни практики “?
Когато става дума за бюджета, не би трябвало да влизаме в политически диалози. Те в действителност би трябвало да са експертни – за какво и по какъв метод избрани процеси въздействат на стопанската система, на приходите, на БВП… Там не става въпрос за политически диалози. В момента, в който се съгласим за макрорамката, към този момент може да стане въпрос за политически диалог за това по какъв начин спомагателните доходи да бъдат ориентирани по пера – какъв брой да се отдели за обществена политика, за минимална работна заплата, за поддръжка за бизнеса, за ново въоръжаване на армията. Там към този момент може да има разлики по политики. Но съгласно мен за общата картина – каква би трябвало да е рамката на бюджета, диалогът би трябвало да е извънредно професионален.
Дали ще има задоволително време да се одобри Бюджет 2023, в случай че съвсем нямаме сюжет за сформиране на постоянно държавно управление и време на актуалното Народно заседание?
Според мен би трябвало да се одобри бюджет за 2023 година, с цел да може и бизнесът да възнамерява разноските си за труд, за електрическа енергия, каква ще е данъчната среда. Всичко това без цялостен целогодишен бюджет е невероятно да се възнамерява. Независимо дали се сформира или не се сформира държавно управление, би трябвало да стартираме 2023 година с съответен бюджет.
Този развой евентуално ще бъде съгласуван от ръководителя на бюджетната комисия. Как се стигна до това, че Движение за права и свободи пое две основни парламентарни комисии – финансовата и тази за сигурност, които имат отношение към най-важния техен политик – Делян Пеевски, който беше глобен по закона „ Магнитски “ за значима корупция?
За това би трябвало да попитате ръководителя на Народното събрание и сътрудниците от ГЕРБ, които движиха процеса на систематизиране на комисиите. Знаете, че за част от комисиите, които бяха дадени на нас, дори не успяхме да изберем ръководител, който бяхме предложили. От петте комисии, които в началото поискахме, нито една не беше разпределена на нас. Но това е обикновено. Ние сме съпротива. Така че няма по какъв начин да имаме искания към образуването на болшинство за избора на комисиите.
Предсрочните избори ли са най-вероятният сюжет, който виждате в актуалната тежка политическа обстановка?
За страдание, май се насочваме натам. От това, което виждам и слушам, не съм оптимист за сформирането на кабинет. Въпреки че и с избора на ръководител на Народно събрание се видя, че има метод да се образуват болшинства, които се тематични.
Накрая да не се окаже, че президентът в действителност е управлявал повече от която и да се парламентарна партия в последните години? Как гледате на него, на неговите служебни държавни управления и на въздействието му върху политиката и страната въобще?
Имаме съществени несъгласия с някои политики и с някои министри. Задали сме парламентарни въпроси, поискали сме чувания за част от дейностите, които започнаха, само че в последна сметка това е конституционният ред сега.
Изказахте обществени рецензии към службите с назначени от президента шефове. Имате ли съответни данни, които да ви карат да смятате, че службите са „ пробити “?
Аз не бих употребявал думата „ пробити “. Бих употребявал думата „ неефективни “. И да, съответни данни има, изразявал съм такова мнение и до момента в който бяхме в държавното управление. Службите знаят доста добре защо иде тирада. Хората, които би трябвало да ги управляват в комисията за надзор на службите в Народното събрание, също са наясно, тъй че няма смисъл да задълбаваме повече в тази тематика. Но мисля, че всички български жители, въпреки и не в кухнята и в детайла, виждат, че нашите служби не работят по допустимо най-ефективния метод по разкриването на тежки и комплицирани закононарушения или по предотвратяването на хакерски атаки, на произшествия като този на границата. Виждаме, че всичко това не се случва по допустимо най-хубавия метод.
източник: www.mediapool.bg
Продължаваме промяната “ упорства за внасянето на същински държавен бюджет за 2023 година в Народното събрание. В него е вероятен 20% растеж на пенсиите при стесняване на бюджетния недостиг до едвам 2.1%, твърди в изявление за Mediapool съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ и някогашен финансов министър Асен Василев. Според него партиите в Народното събрание би трябвало да договорят макрорамката на бюджета, който да бъде квалифициран взаимно със служебното държавно управление.
Г-н Василев, във вторник проведохте първата експертна среща с ГЕРБ. Тя протече в градивен дух, само че наподобява, че не се разбрахте нищо съответно във връзка с Бюджет 2023. Смятате ли, че е реалистично да бъде признат подобен бюджет от актуалното Народно заседание?
Това, което чухме от специалистите на ГЕРБ е, че те са съгласни с 16-те политики, които предлагаме. За някои от тях споделиха, че би трябвало да се създаде по-детайлен механизъм тъкмо по какъв начин да станат нещата – за извънучилищните стратегии, за заплатите на медиците и т. н. И също по този начин показаха в началото терзание дали може всички тези политики да се случат и да останем в 3-те % бюджетен недостиг. Ние показахме по какъв начин считаме, че това е допустимо – с остойностени политики, с приходна част, с разходна част, с макрорамка на бюджета. След това в края на срещата се взе решение това да се поеме в един по-тесен експертен състав, обвързван с бюджетирането, в който да поканим и част от другите партии. И когато се разберем за макрорамка, да помолим кабинета да внесе същински бюджет, а не закон за удължение.
Изглежда тъкмо макрорамката е фокусът на главното ви несъгласие с партията на Борисов. Как смятате, че въобще може да се реализира 3-процентен недостиг, в случай че вие давате число за Брутният вътрешен продукт, която е доста по-високо от това на ГЕРБ?
Г-н Ананиев (Кирил Ананиев от ГЕРБ, б. р.) сподели, че той стига до същата цифра, в случай че употребява същите напредък и инфлация, които са основани на прогнозите на МВФ. Реално мисля, че ще достигнем до планиран Брутният вътрешен продукт за следващата година в рамките на 175 – 180 милиарда лева Със сигурност знаем, че през 2021 година имахме Брутният вътрешен продукт от 139 милиарда лева Тази година служебният кабинет предвижда, че ще имаме 162 милиарда лева, което е 23 милиарда лева нарастване на Брутният вътрешен продукт. Това, което ние споделяме, е, че за следващата година можем да заложим 30 милиарда лева нарастване, което при по-високата база е почти същото, което се случва тази година. Но това в действителност може да се почисти в една експертна полемика, да се влезе в подробност за какво ние считаме, че ще се получи този Брутният вътрешен продукт. Там има немалка част, която е обвързвана и с разноските, които държавното управление ще направи следващата година, защото те непосредствено се отразяват на брутния вътрешен артикул. Така че, в една експертна среща това може да се почисти и да вървим към внасяне на бюджет за следващата година.
Големият въпрос е дали това число на Брутният вътрешен продукт ще докара до тези високи спомагателни доходи, които залагате – над 11 милиарда лева?
Там спор няма. Ако нарастването е 30 милиарда лева по отношение на актуализацията на Бюджет 2022, и служебният кабинет, и господин Ананиев, и аз знаем, че сред 34% и 36% от Брутният вътрешен продукт влизат като доход в бюджета. Така че при 30 милиарда лева нарастване на Брутният вътрешен продукт, 11 милиарда лева е дори леко консервативна оценка.
От вашите сметки излиза, че при тези допускания тазгодишният бюджет би трябвало да приключи годината много по-добре от плануваното, а данъчните доходи към края на октомври са с 4.6 милиарда лева повече спрямо 2021 година, което не звучи толкоз грандиозно по-добре.
Нека не забравяме, че имаме и 2.6 милиарда лева доход от Европейската комисия по проекта за възобновяване, които ще бъдат регистрирани тази седмица, защото Европейска комисия в този момент отпусна средствата. Почти целият доход по европрограмите ще бъде регистриран тази седмица. Тоест, единствено от тези две пера отиваме на 6-7 милиарда лева повече доходи спрямо предходната година. Отделно знаем, че декември има доста огромни доходи в бюджета, защото се вършат последните отчисления за годината.
Може би залагате и по-малка финансова стратегия за следващата година?
Не. Същата като тази година.
Но тазгодишната капиталова стратегия няма да бъде изпълнена.
Точно по този начин. Тъй че следващата година, в случай че заложим същата стратегия, да е живот и здраве, би следвало да бъде изпълнена и да няма проблем.
Тази година не се осъществя „ бюджетът на растежа и вложенията “. Смятате ли, че следващата година това е допустимо?
Силно се надявам. Тази година политическата неустойчивост докара до това част от плановете да не се осъществят. Но видяхме, че другият „ крайник “ на растежа – вътрешното ползване, се движи извънредно добре. И една немалка част от растежа за първото полугодие, който е над 5% (дори над оптимистичните прогнози), демонстрира, че вътрешното ползване и износът компенсират това, че няма задоволителен напредък, който се случва през вложения.
Ако следващата година се сбъдне вашето предложение за 20% растеж на пенсиите, това значи близо 5 милиарда лева спомагателен разход за пенсии. Правилно ли разбирам вашите сметки?
Пенсиите са към 15 милиарда лева, а 20% върху 15 милиарда лева, са към 3 милиарда лева
Но съгласно вашата презентация 2.2 милиарда лева в допълнение коства преместването на нарастването на пенсиите от тази година, а спомагателното нарастване ще коства още 2.5 милиарда лева, т.е. общо 4.7 милиарда лева Не е ли по този начин?
Точно по този начин, да.
С този ритъм на напредък на разноските за пенсии няма ли да преобърнем логиката на пенсионната система, която ще се финансира съвсем напълно от налози?
Всъщност пенсионната система в България постоянно се финансира от налози. Дали ги назоваваме вноски или налози, няма никакво значение, тъй като няма струпване в пенсинните фондове (в държавния пенсионен дирек, б. р.). Каквото се събере тази година, държавното управление го дава за пенсиите тази година – така наречен „ pay-as-you-go “ система. Ние не сме система с капиталообразуване от 1945 г. (това важи единствено за първия стълб; частните пенсионни фондове са финансови, б. р.). Тоест дали средствата ще влязат под формата на пенсионна вноска, или Данък добавена стойност, няма никакво значение. Важно е дали това е стабилно във времето. Ако погледнем разходът за пенсии по тази скица, който ще се случи през 2023 година, по отношение на Брутният вътрешен продукт той ще бъде в границите на 11-12%, което е почти междинният разход за европейските стопански системи. Това, че сме държали този дял по-нисък във времето, е ощетявало значително тази група хора. Като сме европейци, дано сме европейци във всичко – и в пенсии, и в заплати, и в вложения, а освен в цени.
Как може да задължите служебното държавно управление да внесе бюджет за 2023 година?
Народното събрание би могло да одобри решение или декларация, с която да призове служебния кабинет да внесе същински бюджет.
Казахте, че ще внесете декларация, само че тя няма наложителен темперамент. Ще съберете ли болшинство за решение?
Силно се надяваме. Колегите от ГЕРБ обявиха, че в случай че има съгласие по макрорамката, те биха подкрепили решение за внасяне на бюджет. Истината е, че икономическата обстановка тази година и следващата година е доста друга. Брутният вътрешен продукт ще бъде с десетки милиарди по-различен, тъй че няма по какъв начин бюджетът от тази година да остане съответен на икономическите действителности следващата година.
Въпросът е дали няма да се стигне до огромно предизборно наддаване за бюджета и той да излезе отвън рамки, в случай че се готвим за нови избори, каквато евентуално е обстановката.
Знаете, че аз персонално като финансов министър два пъти внесох актуализация преди избори. Първата беше предходната година, която ни оказа помощ да минем през Covid рецесията. Втората беше тази година през лятото, когато към този момент беше ясно, че идват избори, а държавното управление беше след гласуван избор на съмнение. И в двата случая се видя, че се гласоподава бюджет, който резервира главните параметри. Минала година завършихме на 3% недостиг. Тази година заложихме 4.1%, само че както се вижда, ще има преизпълнение на приходите и несъблюдение на разноските, най-вероятно отново ще приключим покрай 3% недостиг. И това бяха две доста тежки предизборни обстановки, само че не сътвориха чак такава драма. Това, което ние предлагаме за следващата година с всички заложени политики, е бюджетен недостиг от 2.1%. А ГЕРБ споделят, че желаят да са дори по-стриктни в част от разноските. „ Демократична България “ също желае да има 3% недостиг. Ако тези три партии заложат това, няма по какъв начин да надминем 3% недостиг.
Имате ли доверие на Министерството на финансите, което вероятно би изготвило подобен проектобюджет, откакто на няколко пъти разкритикувахте предходните му сметки и макрорамката, която показа?
За да се направи бюджет, МФ би трябвало да знае какви политики да заложи. Политиките би трябвало да дойдат от Народното събрание, тъй като тук са избраниците на народа, и най-вероятно би трябвало да се работи дружно с екипа на МФ и с някаква част от бюджетната комисия или с представители на партиите. Това, което забелязах в МФ, е, че прогнозите, които се вършат, са извънредно консервативни – до степен, до която са нереалистични.
Тоест, съгласно вас това е предумишлено?
Аз не мисля, че е предумишлено, само че може би има инстинкт във всяко обикновено министерство на финансите да се вършат консервативни прогнози, тъй като по-късно елементарно се извършват. Първата прогноза, която получих, когато започнахме да работим по актуализацията в средата на годината, беше, че Брутният вътрешен продукт ще остане същият като в началото планувания през февруари. А беше ясно, че има доста нарастване на инфлацията, че огромният срив, който чакахме, когато изготвяхме пролетната прогноза, няма да се случи, т.е. че ще има доста положително показване на стопанската система и промишлеността. Накрая стигнахме до една макрорамка, която, гледайки я три месеца по-късно, се оказва, че дори и тя е била консервативна. Неконсервативната макрорамка, която ние предложихме, се оказа консервативна на фона на събитията. Тоест, просто има една инерция в министерството да се работи с извънредно консервативни параметри. Същото е правилно и за Българска народна банка. За тази година Българска народна банка предвижда 1.8% растеж на стопанската система, а ние виждаме, че растежът ще бъде към 4%.
За следващата година предвиждат напредък от едвам 0.1%, т.е. съвсем криза.
Което е невероятно. Защото единствено в случай че погледнем нарастването на разходните пера на държавното управление на база на признатата актуализация, единствено оттова имаме сред 1.5% и 2.5% напредък.
В бъдещите бюджетни диалози ще можете ли да разчитате на някогашните си съдружни сътрудници, да вземем за пример на Българска социалистическа партия, в случай че имате много обтегнати връзки с тях в последно време и ги причислихте като асистент на ГЕРБ в „ реставрацията на порочни законодателни практики “?
Когато става дума за бюджета, не би трябвало да влизаме в политически диалози. Те в действителност би трябвало да са експертни – за какво и по какъв метод избрани процеси въздействат на стопанската система, на приходите, на БВП… Там не става въпрос за политически диалози. В момента, в който се съгласим за макрорамката, към този момент може да стане въпрос за политически диалог за това по какъв начин спомагателните доходи да бъдат ориентирани по пера – какъв брой да се отдели за обществена политика, за минимална работна заплата, за поддръжка за бизнеса, за ново въоръжаване на армията. Там към този момент може да има разлики по политики. Но съгласно мен за общата картина – каква би трябвало да е рамката на бюджета, диалогът би трябвало да е извънредно професионален.
Дали ще има задоволително време да се одобри Бюджет 2023, в случай че съвсем нямаме сюжет за сформиране на постоянно държавно управление и време на актуалното Народно заседание?
Според мен би трябвало да се одобри бюджет за 2023 година, с цел да може и бизнесът да възнамерява разноските си за труд, за електрическа енергия, каква ще е данъчната среда. Всичко това без цялостен целогодишен бюджет е невероятно да се възнамерява. Независимо дали се сформира или не се сформира държавно управление, би трябвало да стартираме 2023 година с съответен бюджет.
Този развой евентуално ще бъде съгласуван от ръководителя на бюджетната комисия. Как се стигна до това, че Движение за права и свободи пое две основни парламентарни комисии – финансовата и тази за сигурност, които имат отношение към най-важния техен политик – Делян Пеевски, който беше глобен по закона „ Магнитски “ за значима корупция?
За това би трябвало да попитате ръководителя на Народното събрание и сътрудниците от ГЕРБ, които движиха процеса на систематизиране на комисиите. Знаете, че за част от комисиите, които бяха дадени на нас, дори не успяхме да изберем ръководител, който бяхме предложили. От петте комисии, които в началото поискахме, нито една не беше разпределена на нас. Но това е обикновено. Ние сме съпротива. Така че няма по какъв начин да имаме искания към образуването на болшинство за избора на комисиите.
Предсрочните избори ли са най-вероятният сюжет, който виждате в актуалната тежка политическа обстановка?
За страдание, май се насочваме натам. От това, което виждам и слушам, не съм оптимист за сформирането на кабинет. Въпреки че и с избора на ръководител на Народно събрание се видя, че има метод да се образуват болшинства, които се тематични.
Накрая да не се окаже, че президентът в действителност е управлявал повече от която и да се парламентарна партия в последните години? Как гледате на него, на неговите служебни държавни управления и на въздействието му върху политиката и страната въобще?
Имаме съществени несъгласия с някои политики и с някои министри. Задали сме парламентарни въпроси, поискали сме чувания за част от дейностите, които започнаха, само че в последна сметка това е конституционният ред сега.
Изказахте обществени рецензии към службите с назначени от президента шефове. Имате ли съответни данни, които да ви карат да смятате, че службите са „ пробити “?
Аз не бих употребявал думата „ пробити “. Бих употребявал думата „ неефективни “. И да, съответни данни има, изразявал съм такова мнение и до момента в който бяхме в държавното управление. Службите знаят доста добре защо иде тирада. Хората, които би трябвало да ги управляват в комисията за надзор на службите в Народното събрание, също са наясно, тъй че няма смисъл да задълбаваме повече в тази тематика. Но мисля, че всички български жители, въпреки и не в кухнята и в детайла, виждат, че нашите служби не работят по допустимо най-ефективния метод по разкриването на тежки и комплицирани закононарушения или по предотвратяването на хакерски атаки, на произшествия като този на границата. Виждаме, че всичко това не се случва по допустимо най-хубавия метод.
източник: www.mediapool.bg
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ