Какво научихме тактически от сезона в Премиър Лийг
Имало едно време, не чак толкоз от дълго време, една игра на име футбол, в която два тима се борели за топката и когато я имали, се опитвали да си вкарат гол. Тези тимове имали разнообразни способи да го сторят. Използвали мощ, употребявали скорост, употребявали и механически умения. Опитали да употребяват разнообразни обединения. Опитали да печелят топката назад в разнообразни елементи на терена. Топката може да е капризна и сложна за усмиряване, но съвсем всички били съгласни, че е по-безопасно да не даваш на противниците си да я имат прекалено много.
Вече не. Времената се трансформираха, стопанската система на играта се промени и тактиката се разви съответстващо. Пропастта сред богатите и бедните в Премиър Лийг в този момент е толкоз голяма, че за тези покрай дъното на таблицата е на процедура невероятно да се борят за топката против тези по-нагоре към върха. Ето една статистика, която се повтаря постоянно, само че дефинира актуалната игра. Между 2003/04 и 2005/06, когато стартира да събира данните си, организацията Опта записа три мача от Премиър Лийг, в които единият тим е имал най-малко 70% притежание на топката. Преди два сезона имаше 36 такива мача. Миналия сезон имаше 63. През сегашния имаше 67.
Това е радикална смяна. За 15 години броят на тези мачове е повишен с над 60. Днес един от шест дуела е на процедура „ офанзива против защита”. Трите изпаднали от Премиър Лийг тимове взеха едвам 4 точки против противниците си от Топ 6, освен това все против Манчестър Юнайтед и все в последните кръгове, което надали следва да се брои предвид на плачевното положение тогава на „ алените дяволи”.
Това е несъмнено най-големият проблем на терена, пред който е изправен футболът. Той засенчва всички останали. Точно по тази причина една европейска Супер Лига (или каквато и да било друга прикрита форма на гнусота, предлагана от Асоциацията на европейските клубове) е не просто евентуална, а и за доста лиги на континента минимум неприятният използван вид за бъдещето, въпреки и неособено мечтана. Посегателството от алчността е като марша на мъртвите оттатък стената – дълбока екзистенциална опасност, пред която всички по-малки проблемчета наподобяват тривиални.
Всичко е сложено под този подтекст на голямото финансово неравноправие. Този сезон имаше (много) лека смяна във фокуса към отбраната от страна на някои тимове от елита. Манчестър Сити направи компромис с офанзивните си правила, а Ливърпул в огромна част от сезона укроти яростта в своя метод, само че за каймака преобладаващият модус операнди си остава „ пресирай-и-владей”.
Голямата разлика в последните няколко сезона е тази, че топ отборите от Премиър Лийг в този момент играят по този метод много по-мощно и/или на по-високо движение от съответстващите на равнището им тимове от чужбина. Това развиване бе поведено от Ливърпул и Тотнъм – двата финалиста в Шампионската лига този сезон.
За Маурицио Сари опитът да наложи в Челси своето виждане за футбола в сходна среда бе извънредно мъчно и неслучайно пътищата на двете страни се разделиха при все триумфа в Лига Европа и гарантирането на място в ШЛ и през шампионата. Сарибол е друга вариация на „ пресирай-и-владей”, която обаче се основава на плеймейкър в най-задната позиция в полузащитата.
Налагането на нова философия в постоянно капризна съблекалня си е по принцип много мъчно нещо, а да се стори при опасността от трансферно ембарго и във време, в което Премиър Лийг още веднъж стартира да демонстрира мускули в Европа, си е може би напряко невероятно. Наполи на Сари бе кадърен на трогателен бърз футбол, но играта на Челси този сезон, като изключим напусналия към Реал Мадрид Еден Азар, бе скучна и предвидима. Жоржиньо по този начин и не съумя да блесне, макар че британският футбол рядко е бил точното място за така наречен реджиста в центъра. Всъщност даже в никакъв случай не е бил.
Арсенал беше толкоз променлив, че е доста мъчно да се извадят някакви твърди заключения за това какво се пробва да прави Унай Емери. Може единствено да се каже, че небалансираният състав го докара, обратно на всекидневно положителната му преценка, да залага на двама нападатели, което пък докара до неизненадващи дефицити в халфовата линия.
За Манчестър Юнайтед това беше, в случай че сме великодушни в оценките си, един сезон на преход, при все това е доста по-трудно да определим преход от какво към какво. Може би неразбория, водена с усмивка, е по-добра от неразбория, водена с ненавист, но си остава неразбория в последна сметка.
В останалата част на картата на лигата най-поразителният аспект бе този по какъв начин избрани тимове разцъфтяха на основата на правилото да нямат топката и трансфораха новото състояние в свое преимущество. Уулвърхамптън беше висшият образец за това – толкоз добър в контраатаките и толкоз импотентен в пречупването на по-слабите противници, че завоюва повече точки против Топ 6 в сравнение с против шестте отбора на дъното в класирането. „ Вълците” е по-вероятно в този момент да завоюват мач при 40% и надолу притежание на топката в сравнение с при 55% и нагоре.
Кристъл Палас сподели сходни характерности, като завоюва 29 точки като посетител против 20 на личен терен. И „ орлите”, и Уулвс ще да си мислят, че могат да отбележат доста усъвършенстване през идващия сезон, в случай че единствено осмислят по какъв начин да вършат това, което исторически постоянно е било лесната част.
„ Вълците” евентуално имат ресурсите да го сторят, а в последна сметка постоянно до това се свеждат нещата. Парите направляват всичко. Винаги е имало богати клубове, несъмнено, но в никакъв случай те не са били толкоз богати, а финансовите неравенства в никакъв случай не са имали такова въздействие върху това по какъв начин се играе играта на терена.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Вече не. Времената се трансформираха, стопанската система на играта се промени и тактиката се разви съответстващо. Пропастта сред богатите и бедните в Премиър Лийг в този момент е толкоз голяма, че за тези покрай дъното на таблицата е на процедура невероятно да се борят за топката против тези по-нагоре към върха. Ето една статистика, която се повтаря постоянно, само че дефинира актуалната игра. Между 2003/04 и 2005/06, когато стартира да събира данните си, организацията Опта записа три мача от Премиър Лийг, в които единият тим е имал най-малко 70% притежание на топката. Преди два сезона имаше 36 такива мача. Миналия сезон имаше 63. През сегашния имаше 67.
Това е радикална смяна. За 15 години броят на тези мачове е повишен с над 60. Днес един от шест дуела е на процедура „ офанзива против защита”. Трите изпаднали от Премиър Лийг тимове взеха едвам 4 точки против противниците си от Топ 6, освен това все против Манчестър Юнайтед и все в последните кръгове, което надали следва да се брои предвид на плачевното положение тогава на „ алените дяволи”.
Това е несъмнено най-големият проблем на терена, пред който е изправен футболът. Той засенчва всички останали. Точно по тази причина една европейска Супер Лига (или каквато и да било друга прикрита форма на гнусота, предлагана от Асоциацията на европейските клубове) е не просто евентуална, а и за доста лиги на континента минимум неприятният използван вид за бъдещето, въпреки и неособено мечтана. Посегателството от алчността е като марша на мъртвите оттатък стената – дълбока екзистенциална опасност, пред която всички по-малки проблемчета наподобяват тривиални.
Всичко е сложено под този подтекст на голямото финансово неравноправие. Този сезон имаше (много) лека смяна във фокуса към отбраната от страна на някои тимове от елита. Манчестър Сити направи компромис с офанзивните си правила, а Ливърпул в огромна част от сезона укроти яростта в своя метод, само че за каймака преобладаващият модус операнди си остава „ пресирай-и-владей”.
Голямата разлика в последните няколко сезона е тази, че топ отборите от Премиър Лийг в този момент играят по този метод много по-мощно и/или на по-високо движение от съответстващите на равнището им тимове от чужбина. Това развиване бе поведено от Ливърпул и Тотнъм – двата финалиста в Шампионската лига този сезон.
За Маурицио Сари опитът да наложи в Челси своето виждане за футбола в сходна среда бе извънредно мъчно и неслучайно пътищата на двете страни се разделиха при все триумфа в Лига Европа и гарантирането на място в ШЛ и през шампионата. Сарибол е друга вариация на „ пресирай-и-владей”, която обаче се основава на плеймейкър в най-задната позиция в полузащитата.
Налагането на нова философия в постоянно капризна съблекалня си е по принцип много мъчно нещо, а да се стори при опасността от трансферно ембарго и във време, в което Премиър Лийг още веднъж стартира да демонстрира мускули в Европа, си е може би напряко невероятно. Наполи на Сари бе кадърен на трогателен бърз футбол, но играта на Челси този сезон, като изключим напусналия към Реал Мадрид Еден Азар, бе скучна и предвидима. Жоржиньо по този начин и не съумя да блесне, макар че британският футбол рядко е бил точното място за така наречен реджиста в центъра. Всъщност даже в никакъв случай не е бил.
Арсенал беше толкоз променлив, че е доста мъчно да се извадят някакви твърди заключения за това какво се пробва да прави Унай Емери. Може единствено да се каже, че небалансираният състав го докара, обратно на всекидневно положителната му преценка, да залага на двама нападатели, което пък докара до неизненадващи дефицити в халфовата линия.
За Манчестър Юнайтед това беше, в случай че сме великодушни в оценките си, един сезон на преход, при все това е доста по-трудно да определим преход от какво към какво. Може би неразбория, водена с усмивка, е по-добра от неразбория, водена с ненавист, но си остава неразбория в последна сметка.
В останалата част на картата на лигата най-поразителният аспект бе този по какъв начин избрани тимове разцъфтяха на основата на правилото да нямат топката и трансфораха новото състояние в свое преимущество. Уулвърхамптън беше висшият образец за това – толкоз добър в контраатаките и толкоз импотентен в пречупването на по-слабите противници, че завоюва повече точки против Топ 6 в сравнение с против шестте отбора на дъното в класирането. „ Вълците” е по-вероятно в този момент да завоюват мач при 40% и надолу притежание на топката в сравнение с при 55% и нагоре.
Кристъл Палас сподели сходни характерности, като завоюва 29 точки като посетител против 20 на личен терен. И „ орлите”, и Уулвс ще да си мислят, че могат да отбележат доста усъвършенстване през идващия сезон, в случай че единствено осмислят по какъв начин да вършат това, което исторически постоянно е било лесната част.
„ Вълците” евентуално имат ресурсите да го сторят, а в последна сметка постоянно до това се свеждат нещата. Парите направляват всичко. Винаги е имало богати клубове, несъмнено, но в никакъв случай те не са били толкоз богати, а финансовите неравенства в никакъв случай не са имали такова въздействие върху това по какъв начин се играе играта на терена.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ