Имало едно време един обущар. Той бил вдовец и имал

Имало едно време един обущар. Той бил вдовец и имал дребен наследник. В навечерието на Коледа момчето споделило на татко си:

- " Днес Спасителят идва да ни посети.

- О, хайде. " Обущарят не му повярвал.

- Ще видите, че той ще пристигна. Самият той ми го сподели в един сън.

Момчето чака скъпия си посетител, поглежда през прозореца, само че там няма никого. Изведнъж вижда по какъв начин две момчета бият някакво момче на двора, а то даже не се съпротивлява. Синът на обущаря изтичва на улицата, разгонва насилниците и внася пребитото момче в къщата. Двамата с татко му го нахранили, измили и сресали косата му, а след това синът на обущаря споделил:

- Татко, аз имам два ботуша, а пръстите на новия ми другар изпадат от обувките му. Дай ми да му дам моите ботуши, на открито е студено. И през днешния ден е празник!

- Добре, дано да е по твоя воля - съгласи се бащата.

Дадоха на момчето ботушите му и то се прибра вкъщи щастливо и лъчезарно.

Минало известно време, а синът на обущаря към момента не се отделял от прозореца в очакване Спасителят да го посети. Покрай къщата минава бедняк и пита:

- " Добри хора! Утре е Коледа, а аз от три дни не съм имал троха в устата си, апелирам ви, нахранете ме, поради Христос!

- Влез, дядо! - вика му момчето през прозореца. - Бог да те благослови! Двамата с татко му нахраниха и дадоха на стареца да пие и той си потегли щастлив.

А момчето към момента чакаше Христос и стартира да се тревожи. Настъпила нощта, уличните лампи светнали и задухал снежен вятър. Изведнъж синът на обущаря извиква:

- " О, баща! До един дирек стои една жена с малко дете. Виж какъв брой им е студено! Синът на обущаря изтича на открито и заведе дамата и детето в колибата. Те ги нахраниха и им дадоха вода, а момчето сподели:

- " Къде ще отидат в студа? Навън е снежна стихия. Нека прекарат нощта в нашата къща, баща.

- Къде ще спим? - пита обущарят.

- Ти на дивана, аз на сандъка, а те на нашето легло.

- Добре, дано.

Накрая всички си легнаха. А момчето сънувало, че Спасителят най-сетне пристигнал при него и споделил:

- " Скъпо мое дете! Нека бъдеш благополучен до края на живота си.

- Господи, и аз те чаках денем, - изненадало се момчето.

И Господ сподели:

- И по този начин, пристигнах при теб три пъти денем, скъпи мой. И три пъти ти ме приемаше. И не можах да се сетя за по-добър метод.
Момчето се събудило на сутринта и погледнало: ботушите, които през вчерашния ден било подарило на бедното момче, били още веднъж в ъгъла, а празничната торта била недокосната на масата. И в сърцето му се появила такава неизразима наслада, каквато в никакъв случай до момента не било изпитвало.