Степан Хиндлиян: Сираков може да е гарант за разбиване на модела бащица в Левски
Има мощен ход, в случай че има и джиро на негово име - да остави Общото заседание да го уточни. Председателят на Националния клуб на последователите на “Левски” Степан Хиндлиян даде изявление за " 24 часа ".
- Степан, може ли да има подарък от Дубай за 106-ата годишнина на Левски на 24 май?
- Всичко е допустимо. Едно е несъмнено - най-големия подарък клубът ще го получи от последователите. И той стартира да го получава - четвърт милион лв. за три дни е много съществено достижение. Това демонстрира какво значи Левски. Що се отнася до акциите, още веднъж се връщаме в обстановката отпреди няколко дни или отпреди пандемията, когато можеше да се случи безусловно всичко. Аз се надявам, че ще има положително развиване за клуба. Най-важното е да се реши казусът с акциите, с цел да се отпушат процесите в клуба.
- С появяването на Вълка Сираков появи ли се и светлина в тунела след определяните като най-мрачни дни в историята на Левски?
- Определено. Като виждам настройките, хората се радват, че Наско Сираков е подготвен да поведе бащина тайфа. Левскарската общественост има потребност от ярки имена, а Сираков е живата легенда на клуба. Много е значимо собствеността да бъде в един от нас, в ръцете на последователите, ръцете на хора, които са дали на Левски. А Сираков е един от нас и е тъкмо подобен.
- Тоест даже акциите да бъдат джиросани персонално на Наско Сираков, вие приемате, че собствеността идва при почитателите? Какви са действителните пътища за придобиването на мажоритарния дял от вас или от един от вас?
- За мен изрично придобиването на акциите от Сираков е победа на почитателите. Привържениците извървяхме сериозен път, не знам до каква степен останахме разбрани. Може би не сме съумели и в цялостна степен да разбираем каква е концепцията. В същото време и съпротивителните сили в последните години са били доста жестоки - с контрапропаганда на нашите тези. Но макар всички разтърсвания, макар личностните вреди, които аз претърпях, а и организацията, която съставлявам, всичко си заслужаваше, тъй като случилото се предходната сряда направи по този начин, че и най-предубедените хора започнаха да разсъждават в посока, че методът, по който се случваха нещата, е надълбоко неправилен. Важно е хората да схванат, че нещата зависят от нас. Аз се притеснявам, че в случай че на следващия ден се появи човек с доста пари - спонсор, вид бащица, тогава хората ще се оттеглен още веднъж. Фенското финансиране ще спре. А представете си да имаме повечко спонсори, не един, спортни резултати и тази фенска интензивност. Къде отива Левски тогава?
- Тоест събитията с размятането на акциите консолидираха левскарите?
- Убеден съм, че този недостатък се трансформира в резултат. Хората би трябвало да схванат, че нещата зависят от всеки самостоятелно и от всички като общественост.
- Лесният път пред вас наподобява Васил Божков да даде акциите на почитателите със знаменосец Наско Сираков. Но евентуално сте начертали проект и за извървяване на по-трудния път, при който това не се случи?
- Каквото и да се случи, би трябвало да се отиде на Общо заседание. И акционерите да вземат решение какво вършим с клуба. И това го споделям като човек, който не има акции. Дори може да не вляза на Общото заседание. Аз съм член на концерн " Синя България " и като един от многото членове имам нещо общо с 10-те %. Но аз нямам мои акции. Участвал съм в акцията " Левски е твой " през 2015 година, когато няколко индивида със лични средства обикаляхме страната и продавахме акциите на Тодор Батков, само че ние тогава не купихме за себе си. Има няколко хиляди дребни акционери плюс 10-те % на тръста. И те би трябвало да решат. Без значение дали мажоритарният пакет ще взе участие в Общото заседание, или не. Разбира се, той може да взе участие и по метод, който не е окей за последователите. Например да се появи прокурист, друг от Сираков. Да пристигна някое лице и да ни изненада. Има го и това в сюжета, само че нямам доверие да се стигне до такава степен. Не мисля, че би било в интерес и на самия Васил Божков, тъй като това няма да направи положително усещане на последователите му.
- Какви тактики чертаете с Наско Сираков?
- Говорихме си чисто кардинални неща. А и не желая да споделям хоп, преди да сме скочили. Нека първо има удобно развиване с акциите. Аз не просто не желая, само че и не мога да си разреша да приказвам от негово име, въпреки всичко той е Наско Сираков.
- Но вземе ли Сираков акциите, все едно ги вземат почитателите, по този начин ли?
- Поне аз почувствах в диалога ни с него, че Сираков може да бъде поръчител за разтрошаване на модела " бащица ". Говорихме си, че оттук насетне би трябвало да бъдем всички дружно. По-силна фигура от Наско сега няма, а “Левски” несъмнено има потребност от мощна фигура. За мен Сираков имаедин доста мощен ход, а към този момент той ще си реши дали да го направи, ако има удобно развиване и джиро на негово име. Ходът е Сираков да остави Общото заседание да го издигне и да го уточни. За мен това ще бъде чисто политически, дипломатически от негова страна обръщение, че той схваща, че моделът е разрушен, работи против него и ще има поддръжката на левскарите. А който има безрезервната поддръжка на левскарите, е най-силният човек в страната. Аз мислех, че господин Божков е извънреден математик и си дава сметка за това, само че явно уравнението не му е излезнало.
- Тоест хипотезата за стъпките от най-хубавия ход за Левски е - Васил Божков взема решение и 86,6% от акциите минават от Георги Попов в Наско Сираков, той оставя мажоритарния дял на почитателите, а те го показват: " Ти си нашият човек! "?
- Това са разсъждения за най-хубавия процес. В никакъв случай не е изискване. Ние - НКП и тръстът, сме си давали постоянно сметка, че реализираме ли триумф в борбата, която водим от дълго време, би трябвало да има консенсусни фигури, признати и разпознаваеми, които да бъдат отпред на клуба. Моля хората да го схванат и осмислят. Ще го кажа по този начин - Левски е прекомерно огромен залък за което и да е физическо лице от тези, които се борим за разтрошаване на модела. Това, че собствеността хипотетично е в последователите, не значи, че последователите ръководят и вземат управническите решения. Ако притежаваш акции на Apple, ти не определяш политиката. Определят е тези, които са учили за това и могат да го вършат. А ти може да си удовлетворен или неудовлетворен и имаш право да го казваш. Това е концепцията.
- Доколко биха ви стигнали силите с огромния залък?
- Ще е доста мъчно и по тази причина хората би трябвало да си дадат сметка, че нещата ще зависят от нас. Че би трябвало да бъдат дейни, само че не на клавиатурата. Не дейни в тези квази виртуални общества, а в действителния живот. Ако има спортни резултати, ще има голяма маса хора, които ще са дейни. Тогава ставаме и притегателна мощ за спонсори и реклама. А кой е най-лошият вид? Има бащица и няма спортни резултати. Тогава всичко умира. Хората се отдръпват. Има едно ядро. Колкото и да ми се ще да изяснявам, че сме милиони, то се вижда какъв брой вървим по стадионите. Това е най-лошият вид. И от тази позиция сега може би сме в по-добра обстановка, в сравнение с сме били през 2016 година Колкото и неуместно да звучи. Тогава нямаше спортни резултати, ужким някакви пари влизаха в клуба, правехме неуместни мачове, неуместни футболисти идваха и си отиваха.
- Мислиш ли си какво можеше да стане, в случай че почитателите на “Левски” бяхте излезли на улицата, за което по твои думи ви е увещавал Васил Божков?
- Не мисля, че щяхме да реализираме резултат. Бях надълбоко уверен още през цялото време. Аз съм се занимавал с престъпни вести от 2005 до 2015 година и съм отразявал съда и прокуратурата. Горе-долу имам журналистически взор по какъв начин се случват събитията там. За мен беше кристално ясно, в случай че щете го наречете вътрешен глас, че Божков ще има проблеми и те няма да стигнат до законопроекта на Валери Симеонов за измененията в Закона за хазарта. Божков се видя с нас, откакто Валери Симеонов вкара законопроекта и преди да му бъдат повдигнати обвиняванията, и преди да стартира този панаир с акциите, с тази ненужна показност. Ако тогава бяхме излезли на улицата, щяха да станат свиреп конфликти с полицията. Безспорен факт. Излезе ли агитка на улицата в отбрана на притежателя на своя клуб, който има проблеми с страната, страната ще изпрати целия си разполагаем силов запас, с цел да се оправи с този проблем. След което се повдигнаха обвиняванията на Божков. Оттам нататък в пропагандата ние ставахме хора, които не са защитили интереса на “Левски”, а са защитавали интереса на обвинено лице, ощетило страната, което щеше да бъде потвърдено с документи. И върху почитателите на “Левски” щеше да бъде хвърлено голямо леке. Нямахме ход. Как да разбираем, че в случай че излезем на улицата, го вършим за “Левски”. Както сега ми е мъчно да обясня и хората не могат да го схванат, че ние не трябва да бъдем замесвани в такива неща. Да, ние би трябвало да си пазиме клуба и го вършим. Но с безрезервна финансова поддръжка, с всеобща активизация. По този метод би трябвало да си пазиме клуба, а не да бъдем на повикване.
- Разбра ли тезата ви тогава Васил Божков?
- Не мисля. Най-вероятно и поради това се стигна до по-нататъшните офанзиви. Човек от тази позиция на въздействие и финансови запаси, с които разполага, може би не е привикнал да получава отвод. Но аз не съм подобен човек и не желая да давам подобен образец нито на съидейниците си, нито на приятелите си, нито на сина си. Не може една година все едно да не съществуваш, а по-късно: " Я, моето момче, иди свърши работа ". Националният клуб на последователите е упрекван за доста несгоди - къде основателно, къде безпричинно. Не споделям, че сме сълза от сърна. Напривили сме нелепости. Има доста тестостерон в една футболна агитка. Но в последна сметка ние сме кардинални хора. Организацията ни има правила. И хората, които я ръководим и сме на първа линия, сме дружно дълги години, тъй като съблюдаваме мъжки сделки и правила. Това ни е направило и другари. Когато правилата идат на назад във времето, тогава се случва роене на взаимоотношения.
- Не можеше ли да използваш връзките си с твоя персонален другар и съидейник Бойко Борисов, че до момента обстановката в “Левски да се е нормализирала?
- (Смее се.) Ако бях този, за който минавам, би трябвало сега всичко да бъде наред. А и манталитетът е подобен, че хората щяха да не помнят защо става въпрос. Да имаме спортни триумфи и да сме на гребена на вълната.
- Като почитател на Левски виждаш ли някакъв ход, който може да направи министър председателят?
- Не желая да съм негов представител, само че съм удовлетворен от това, което успяхме да реализираме - и Борисов, и спортният министър Кралев, и финансовият министър Горанов схванаха, че моделът “бащица” е сгрешен и го признаха на срещата с нас в Министерския съвет. Самите реплики на Борисов, че акциите би трябвало да си бъдат при почитателите, потвърждават това. Като за всички продължава да е ясно, че министър председателят е имал присъединяване в основаването на модела. Този модел не може да съществува без страната. Той може би е бил заложен още при връщането на футболните клубове в акционерни сдружения, само че продължението му беше доста блестящо изразено в последните 10-15 година и катастрофира в последните дни.
- Предвид развиването на събитията има ли смяна в настояванията ви за държавна помощ под формата на заем? Трансформират ли се настояванията ви в държавна помощ за доизграждане на стадиона?
- Идеята за настояването на заем беше подбудена от това, че изпълнителният шеф осведоми фенските групи, че безусловно всички разновидности към оня миг за финансирането на клуба и влизане на жизненоважни пари са изчерпани. Поради тази причина ние възприехме този метод, ясно осъзнавайки негативите, които ще понесем. Изпихме дружно горчивата чаша. Но трябваше да създадем нещо, най-малкото с цел да стартира да се случва нещо и процесите да се отпушат. Допреди това бяхме в задънена улица и не се случваше нищо. Моята теза тогава беше: " По-добре да умрем шумно, в сравнение с безшумно и безмълвно ". Трябваше да предприемем дейности. Дотам ни стигна потенциалът, това успяхме да измислим. Предложението пристигна от Павел Колев. Имахме разногласия по тематиката, милиони редакции на звученето на текста. Но когато си поел отговорност, би трябвало да можеш да носиш и следствията. В момента няма вид бранш " А " на " Герена " да се доизгради без помощ. Дори някой да каже: Ние сме Левски, би трябвало да се оправяме сами ", това е нещо, с което в околните години няма да успеем да се оправим сами. Пък и в последна сметка - за какво за всички останали да може да се отпуска държавна помощ, що се отнася до инфраструктура, а за Левски да не може? Да, господин Борисов сподели, че е най-големият левскар, само че сега нашият стадион няма тип на безусловно нищо. С тази естрада е злокобна мъгла. Това го споделям отговорно и като човек, който е взел участие в управителния съвет, когато се случваха нещата със бранш " А ". И за това съм подготвен да си нося отговорността. Аз не съумях да се преборя с сътрудниците в УС на ПФК Левски да видя истинските документи за трибуната. Виждах едни листове формат А4, писани на ръка, което не е съществено. Дали сме подхванали нужните юридически дейности - допустимо е. Но в последна сметка ние сме последователи. А ни се наложи да станем управленци, политици, дипломати. Аз не съм тръгнал като дете на мачове на Левски с концепцията, че иска ми се постанова да се занимавам с такива неща.
- За край - мислили ли сте и поставяли ли сте си някакъв период докога да чакате добра вест от Дубай, преди да тръгвате към Общо заседание?
- Аз мисля, че би трябвало да се върви към Общо заседание в този момент и незабавно. Без да чакаме повече. Много чакахме. Левскарите ни направиха да сме най-хубавите в чакането. Стига толкоз очакване. В най-скорошния вероятен ден да се организира. Ако се свика през днешния ден, то може да се организира след месец. Ако мажоритарният дял не се яви, то тръстът автоматизирано може да насрочи последващо съвещание на Общото заседание след две седмици. Но за Левски няма време за очакване. Казано е: " Дела трябват, а не думи! ".
Найден Тодоров, " 24 часа "
- Степан, може ли да има подарък от Дубай за 106-ата годишнина на Левски на 24 май?
- Всичко е допустимо. Едно е несъмнено - най-големия подарък клубът ще го получи от последователите. И той стартира да го получава - четвърт милион лв. за три дни е много съществено достижение. Това демонстрира какво значи Левски. Що се отнася до акциите, още веднъж се връщаме в обстановката отпреди няколко дни или отпреди пандемията, когато можеше да се случи безусловно всичко. Аз се надявам, че ще има положително развиване за клуба. Най-важното е да се реши казусът с акциите, с цел да се отпушат процесите в клуба.
- С появяването на Вълка Сираков появи ли се и светлина в тунела след определяните като най-мрачни дни в историята на Левски?
- Определено. Като виждам настройките, хората се радват, че Наско Сираков е подготвен да поведе бащина тайфа. Левскарската общественост има потребност от ярки имена, а Сираков е живата легенда на клуба. Много е значимо собствеността да бъде в един от нас, в ръцете на последователите, ръцете на хора, които са дали на Левски. А Сираков е един от нас и е тъкмо подобен.
- Тоест даже акциите да бъдат джиросани персонално на Наско Сираков, вие приемате, че собствеността идва при почитателите? Какви са действителните пътища за придобиването на мажоритарния дял от вас или от един от вас?
- За мен изрично придобиването на акциите от Сираков е победа на почитателите. Привържениците извървяхме сериозен път, не знам до каква степен останахме разбрани. Може би не сме съумели и в цялостна степен да разбираем каква е концепцията. В същото време и съпротивителните сили в последните години са били доста жестоки - с контрапропаганда на нашите тези. Но макар всички разтърсвания, макар личностните вреди, които аз претърпях, а и организацията, която съставлявам, всичко си заслужаваше, тъй като случилото се предходната сряда направи по този начин, че и най-предубедените хора започнаха да разсъждават в посока, че методът, по който се случваха нещата, е надълбоко неправилен. Важно е хората да схванат, че нещата зависят от нас. Аз се притеснявам, че в случай че на следващия ден се появи човек с доста пари - спонсор, вид бащица, тогава хората ще се оттеглен още веднъж. Фенското финансиране ще спре. А представете си да имаме повечко спонсори, не един, спортни резултати и тази фенска интензивност. Къде отива Левски тогава?
- Тоест събитията с размятането на акциите консолидираха левскарите?
- Убеден съм, че този недостатък се трансформира в резултат. Хората би трябвало да схванат, че нещата зависят от всеки самостоятелно и от всички като общественост.
- Лесният път пред вас наподобява Васил Божков да даде акциите на почитателите със знаменосец Наско Сираков. Но евентуално сте начертали проект и за извървяване на по-трудния път, при който това не се случи?
- Каквото и да се случи, би трябвало да се отиде на Общо заседание. И акционерите да вземат решение какво вършим с клуба. И това го споделям като човек, който не има акции. Дори може да не вляза на Общото заседание. Аз съм член на концерн " Синя България " и като един от многото членове имам нещо общо с 10-те %. Но аз нямам мои акции. Участвал съм в акцията " Левски е твой " през 2015 година, когато няколко индивида със лични средства обикаляхме страната и продавахме акциите на Тодор Батков, само че ние тогава не купихме за себе си. Има няколко хиляди дребни акционери плюс 10-те % на тръста. И те би трябвало да решат. Без значение дали мажоритарният пакет ще взе участие в Общото заседание, или не. Разбира се, той може да взе участие и по метод, който не е окей за последователите. Например да се появи прокурист, друг от Сираков. Да пристигна някое лице и да ни изненада. Има го и това в сюжета, само че нямам доверие да се стигне до такава степен. Не мисля, че би било в интерес и на самия Васил Божков, тъй като това няма да направи положително усещане на последователите му.
- Какви тактики чертаете с Наско Сираков?
- Говорихме си чисто кардинални неща. А и не желая да споделям хоп, преди да сме скочили. Нека първо има удобно развиване с акциите. Аз не просто не желая, само че и не мога да си разреша да приказвам от негово име, въпреки всичко той е Наско Сираков.
- Но вземе ли Сираков акциите, все едно ги вземат почитателите, по този начин ли?
- Поне аз почувствах в диалога ни с него, че Сираков може да бъде поръчител за разтрошаване на модела " бащица ". Говорихме си, че оттук насетне би трябвало да бъдем всички дружно. По-силна фигура от Наско сега няма, а “Левски” несъмнено има потребност от мощна фигура. За мен Сираков имаедин доста мощен ход, а към този момент той ще си реши дали да го направи, ако има удобно развиване и джиро на негово име. Ходът е Сираков да остави Общото заседание да го издигне и да го уточни. За мен това ще бъде чисто политически, дипломатически от негова страна обръщение, че той схваща, че моделът е разрушен, работи против него и ще има поддръжката на левскарите. А който има безрезервната поддръжка на левскарите, е най-силният човек в страната. Аз мислех, че господин Божков е извънреден математик и си дава сметка за това, само че явно уравнението не му е излезнало.
- Тоест хипотезата за стъпките от най-хубавия ход за Левски е - Васил Божков взема решение и 86,6% от акциите минават от Георги Попов в Наско Сираков, той оставя мажоритарния дял на почитателите, а те го показват: " Ти си нашият човек! "?
- Това са разсъждения за най-хубавия процес. В никакъв случай не е изискване. Ние - НКП и тръстът, сме си давали постоянно сметка, че реализираме ли триумф в борбата, която водим от дълго време, би трябвало да има консенсусни фигури, признати и разпознаваеми, които да бъдат отпред на клуба. Моля хората да го схванат и осмислят. Ще го кажа по този начин - Левски е прекомерно огромен залък за което и да е физическо лице от тези, които се борим за разтрошаване на модела. Това, че собствеността хипотетично е в последователите, не значи, че последователите ръководят и вземат управническите решения. Ако притежаваш акции на Apple, ти не определяш политиката. Определят е тези, които са учили за това и могат да го вършат. А ти може да си удовлетворен или неудовлетворен и имаш право да го казваш. Това е концепцията.
- Доколко биха ви стигнали силите с огромния залък?
- Ще е доста мъчно и по тази причина хората би трябвало да си дадат сметка, че нещата ще зависят от нас. Че би трябвало да бъдат дейни, само че не на клавиатурата. Не дейни в тези квази виртуални общества, а в действителния живот. Ако има спортни резултати, ще има голяма маса хора, които ще са дейни. Тогава ставаме и притегателна мощ за спонсори и реклама. А кой е най-лошият вид? Има бащица и няма спортни резултати. Тогава всичко умира. Хората се отдръпват. Има едно ядро. Колкото и да ми се ще да изяснявам, че сме милиони, то се вижда какъв брой вървим по стадионите. Това е най-лошият вид. И от тази позиция сега може би сме в по-добра обстановка, в сравнение с сме били през 2016 година Колкото и неуместно да звучи. Тогава нямаше спортни резултати, ужким някакви пари влизаха в клуба, правехме неуместни мачове, неуместни футболисти идваха и си отиваха.
- Мислиш ли си какво можеше да стане, в случай че почитателите на “Левски” бяхте излезли на улицата, за което по твои думи ви е увещавал Васил Божков?
- Не мисля, че щяхме да реализираме резултат. Бях надълбоко уверен още през цялото време. Аз съм се занимавал с престъпни вести от 2005 до 2015 година и съм отразявал съда и прокуратурата. Горе-долу имам журналистически взор по какъв начин се случват събитията там. За мен беше кристално ясно, в случай че щете го наречете вътрешен глас, че Божков ще има проблеми и те няма да стигнат до законопроекта на Валери Симеонов за измененията в Закона за хазарта. Божков се видя с нас, откакто Валери Симеонов вкара законопроекта и преди да му бъдат повдигнати обвиняванията, и преди да стартира този панаир с акциите, с тази ненужна показност. Ако тогава бяхме излезли на улицата, щяха да станат свиреп конфликти с полицията. Безспорен факт. Излезе ли агитка на улицата в отбрана на притежателя на своя клуб, който има проблеми с страната, страната ще изпрати целия си разполагаем силов запас, с цел да се оправи с този проблем. След което се повдигнаха обвиняванията на Божков. Оттам нататък в пропагандата ние ставахме хора, които не са защитили интереса на “Левски”, а са защитавали интереса на обвинено лице, ощетило страната, което щеше да бъде потвърдено с документи. И върху почитателите на “Левски” щеше да бъде хвърлено голямо леке. Нямахме ход. Как да разбираем, че в случай че излезем на улицата, го вършим за “Левски”. Както сега ми е мъчно да обясня и хората не могат да го схванат, че ние не трябва да бъдем замесвани в такива неща. Да, ние би трябвало да си пазиме клуба и го вършим. Но с безрезервна финансова поддръжка, с всеобща активизация. По този метод би трябвало да си пазиме клуба, а не да бъдем на повикване.
- Разбра ли тезата ви тогава Васил Божков?
- Не мисля. Най-вероятно и поради това се стигна до по-нататъшните офанзиви. Човек от тази позиция на въздействие и финансови запаси, с които разполага, може би не е привикнал да получава отвод. Но аз не съм подобен човек и не желая да давам подобен образец нито на съидейниците си, нито на приятелите си, нито на сина си. Не може една година все едно да не съществуваш, а по-късно: " Я, моето момче, иди свърши работа ". Националният клуб на последователите е упрекван за доста несгоди - къде основателно, къде безпричинно. Не споделям, че сме сълза от сърна. Напривили сме нелепости. Има доста тестостерон в една футболна агитка. Но в последна сметка ние сме кардинални хора. Организацията ни има правила. И хората, които я ръководим и сме на първа линия, сме дружно дълги години, тъй като съблюдаваме мъжки сделки и правила. Това ни е направило и другари. Когато правилата идат на назад във времето, тогава се случва роене на взаимоотношения.
- Не можеше ли да използваш връзките си с твоя персонален другар и съидейник Бойко Борисов, че до момента обстановката в “Левски да се е нормализирала?
- (Смее се.) Ако бях този, за който минавам, би трябвало сега всичко да бъде наред. А и манталитетът е подобен, че хората щяха да не помнят защо става въпрос. Да имаме спортни триумфи и да сме на гребена на вълната.
- Като почитател на Левски виждаш ли някакъв ход, който може да направи министър председателят?
- Не желая да съм негов представител, само че съм удовлетворен от това, което успяхме да реализираме - и Борисов, и спортният министър Кралев, и финансовият министър Горанов схванаха, че моделът “бащица” е сгрешен и го признаха на срещата с нас в Министерския съвет. Самите реплики на Борисов, че акциите би трябвало да си бъдат при почитателите, потвърждават това. Като за всички продължава да е ясно, че министър председателят е имал присъединяване в основаването на модела. Този модел не може да съществува без страната. Той може би е бил заложен още при връщането на футболните клубове в акционерни сдружения, само че продължението му беше доста блестящо изразено в последните 10-15 година и катастрофира в последните дни.
- Предвид развиването на събитията има ли смяна в настояванията ви за държавна помощ под формата на заем? Трансформират ли се настояванията ви в държавна помощ за доизграждане на стадиона?
- Идеята за настояването на заем беше подбудена от това, че изпълнителният шеф осведоми фенските групи, че безусловно всички разновидности към оня миг за финансирането на клуба и влизане на жизненоважни пари са изчерпани. Поради тази причина ние възприехме този метод, ясно осъзнавайки негативите, които ще понесем. Изпихме дружно горчивата чаша. Но трябваше да създадем нещо, най-малкото с цел да стартира да се случва нещо и процесите да се отпушат. Допреди това бяхме в задънена улица и не се случваше нищо. Моята теза тогава беше: " По-добре да умрем шумно, в сравнение с безшумно и безмълвно ". Трябваше да предприемем дейности. Дотам ни стигна потенциалът, това успяхме да измислим. Предложението пристигна от Павел Колев. Имахме разногласия по тематиката, милиони редакции на звученето на текста. Но когато си поел отговорност, би трябвало да можеш да носиш и следствията. В момента няма вид бранш " А " на " Герена " да се доизгради без помощ. Дори някой да каже: Ние сме Левски, би трябвало да се оправяме сами ", това е нещо, с което в околните години няма да успеем да се оправим сами. Пък и в последна сметка - за какво за всички останали да може да се отпуска държавна помощ, що се отнася до инфраструктура, а за Левски да не може? Да, господин Борисов сподели, че е най-големият левскар, само че сега нашият стадион няма тип на безусловно нищо. С тази естрада е злокобна мъгла. Това го споделям отговорно и като човек, който е взел участие в управителния съвет, когато се случваха нещата със бранш " А ". И за това съм подготвен да си нося отговорността. Аз не съумях да се преборя с сътрудниците в УС на ПФК Левски да видя истинските документи за трибуната. Виждах едни листове формат А4, писани на ръка, което не е съществено. Дали сме подхванали нужните юридически дейности - допустимо е. Но в последна сметка ние сме последователи. А ни се наложи да станем управленци, политици, дипломати. Аз не съм тръгнал като дете на мачове на Левски с концепцията, че иска ми се постанова да се занимавам с такива неща.
- За край - мислили ли сте и поставяли ли сте си някакъв период докога да чакате добра вест от Дубай, преди да тръгвате към Общо заседание?
- Аз мисля, че би трябвало да се върви към Общо заседание в този момент и незабавно. Без да чакаме повече. Много чакахме. Левскарите ни направиха да сме най-хубавите в чакането. Стига толкоз очакване. В най-скорошния вероятен ден да се организира. Ако се свика през днешния ден, то може да се организира след месец. Ако мажоритарният дял не се яви, то тръстът автоматизирано може да насрочи последващо съвещание на Общото заседание след две седмици. Но за Левски няма време за очакване. Казано е: " Дела трябват, а не думи! ".
Найден Тодоров, " 24 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ