Погълни болката и я изпрати обратно в пространството като любов – АМАНДА ПАЛМЪР
Има разлика сред това да искаш да те гледат и да искаш да те виждат.
Когато те гледат, можеш и да си държиш очите затворени.
Тогава изсмукваш сила, крадеш светлинният поток, ориентиран към теб.
Когато те виждат, очите ти би трябвало да са отворени, тогава виждаш и разпознаваш наблюдаващия си.
Приемаш сила и генерираш сила.
Създаваш светлина.
Едното е ексхибиционизъм, другото е свързване.
Не всички обичат да ги гледат.
Всички обичат да ги виждат.
Всички мислим, че сме доста свързани между тях, мислим, че сме доста отзивчиви.
Но в случай че се вгледаш, виждаш, че не е тъкмо по този начин.
И доказателството е, че живеем в общество от хора, които са депресирани, неуверени и нервни, параноични и тревожни… и общо взето хората се усещат невидими.
Изглежда сме построили просвета, в която хората не се усещат приети, обичани, признати и щастливи с мястото си в това общество.
Как успяхме да изградим такова злощастие?
Няма никакво достолепие в това да доказваш, че можеш да носиш целия товар на раменете си. Самотно е.
Всички имат проблем с това да попитат и помолят за помощ.
И не толкоз самото молене ни сковава, колкото страхът, който стои зад него – страхът да не се покажеш уязвим, страхът да не бъдеш отритнат, страхът да не изглеждаш нуждаещ се и слаб.
Страхът да не бъдеш помислен за някой, който е в тежест на близките.
И този боязън сочи право към отчуждението ни един от различен.
Когато молиш за помощ или услуга, постоянно съществува опцията за „ Не “.
И в случай че не умееш да приемаш това „ не “, значи в действителност не молиш, а просиш или изискваш.
Страхът от това „ не “ най-често ни кара да държим устите си крепко зашити.
Но още по-често нашето лично възприятие, че не заслужаваме помощ ни демобилизира да я потърсим.
Дали става въпрос за работата ни, за персоналния ни живот, за връзките ни, ние постоянно се съпротивляваме против това да помолим за помощ освен тъй като се опасяваме от отменяне, а тъй като даже не мислим, че заслужаваме правото да помолим за това, от което се нуждаем.
Тези, които могат да помолят за нещо без да се срамят, са тези, които са в съдействие с останалата част от света, а не в конкуренция.
Аманда Палмър е рок-музикант, който дава музиката си гратис в интернет, като разчита напълно на почитателите си за финансова поддръжка на плановете си посредством Patreon. През 2014 година разгласява книгата си „ The art of asking “ – интимна изповед за това, че да си открит и откровен, да си позволиш да бъдеш себе си, предоставяйки възможност на близките да виждат същинската ти същина, е единствената опция за създаване на човешка връзка. Книгата й се трансформира в бестселър и следва да бъде преведена на български.
Инфо: http://chetilishte.com
