Година по-късно - какво се промени след масовите протести в Сърбия
" Има нещо гнило в Сърбия " - това написа на един от плакатите по време на всеобщ митинг в центъра на Белград предишния юни.
Хората имат едно главно искане - да се постави завършек на насилието, което никой не е предполагал, че ще доближи връхната си точка месец по-рано - на 3 май 2023 година
Тогава в главното учебно заведение " Владислав Рибникар " седмокласник стреля по съучениците си и охранител. В резултат умират 9 деца и пазачът, а шест други са ранени.
Първоначалният потрес в цялата страна е последван от новината за още едно всеобщо убиийство - за два дни жертвите стават 19, най-вече деца и младежи.
Следват дни, в които в Сърбия " се върви безшумно и се диша тежко ". Дни на обвинявания и въпроси без отговори.
Скоро въпросът по какъв начин се е стигнало дотук е преместен от различен: дали и какво може да се промени. Появяват се първите апели за митинги срещу насилието и срещу всички, които го толерират под една или друга форма - политици, медии и симбиозата сред тях.
Първата проява е проведена единствено 5 дни след нещастието - на 8 май.
Протестиращите се афишират и за промяна на управлението на публичната телевизия и лишаване на лицензите на свързваните с ръководещите частни малките екрани Pink и Happy - поради нарушение на законите и излъчването на излъчвания, които включват принуждение, престъпност и експанзия.
Искат още и промяна на министъра на вътрешните работи Братислав Гашич и на началника на службите Александър Вулин.
Управляващите от Сръбската прогресивна партия дават отговор, че митингите са политически, пробват се да отговорят с контрапротести, а когато към този момент не се усещат толкоз застрашени, оставят недоволството да отшуми с времето.
Последният и 27-и подред митинг се организира на 4 ноември, няколко дни откакто президентът Александър Вучич е разпуснал Народното събрание и е свикал предварителни парламентарни избори за 17 декември.
Междувременно желанието за смяна води до първите диалози за съответни дейности за присъединяване в политическия живот на Сърбия. През август е подписано първото съглашение за вероятно общо явяване на изборите сред част от партиите, които провеждат митингите, а през октомври е оповестено и името на обединението - " Сърбия срещу насилието ". На 3 ноември е подписано и формалното съдружно съглашение.
Лидери на групировката стават Мирослав Мики Алексич и Мариника Тепич, които са подкрепени и от някогашния кмет на Белград Драган Джилас и неговата Партия на свободата и правдата.
Предсрочните парламентарни и локални избори на 17 декември идват с неизвестността дали публичният напън ще надделее или Сръбската прогресивна партия ще продължи да ръководи по този начин, както преди всеобщите митинги.
Официалните резултати още веднъж ѝ дефинират място като първа политическа мощ, а провропейската съпротива остава на второ място. От " Сърбия срещу насилието " не стопират дотук. Те афишират резултатите за манипулирани и желаят изборите за локална власт в Белград да бъдат анулирани.
Следват и митинги, и безредици пред постройката на Централната изборна комисия, а част от опозиционните водачи афишират гладна стачка в символ на противоречие с резултатите от вота.
Заради неналичието на болшинство в локалния парламент въпреки всичко е решено в столицата да се проведат нови избори за локална власт, а опозицията упорства такива да има на други места в страната на същата дата - 2-ри юни.
Част от сътрудниците в опозиционната коалиция обаче не са съгласни и с това решение и по-малко от година след първите митинги, тя се разцепва - поради несъгласието дали локалните избори би трябвало да бъдат бойкотирани или не.
Така през юни 2024 година три от партиите от обединението " Сърбия срещу насилието " няма да вземат участие на локалните избори в Белград, а 6 от обединенията ще се явят в нов формат под името " Избирам да се боря ".
И двете страни споделят, че тяхна съществена цел остава провеждането на почтени избори, само че съгласно наблюдаващи разцеплението може да се окаже пагубно и да донесе на опозицията по-малко гласове, в сравнение с изборите през декември.
Ако година след трагичните събития в Сърбия може да се извлече поука, тя е, че реакцията на първичен потрес може да докара до предпочитание за смяна, за опълчване на статуквото и за обединена съпротива... въпреки и за няколко месеца.
А на 3 май 2024 г.програмата на всички медии беше прекратена с минута безмълвие тъкмо в 8.41 сутринта локално време - в памет на жертвите, само че и с цел да подсети, че отговорност би трябвало да бъде понесена.
Хората имат едно главно искане - да се постави завършек на насилието, което никой не е предполагал, че ще доближи връхната си точка месец по-рано - на 3 май 2023 година
Тогава в главното учебно заведение " Владислав Рибникар " седмокласник стреля по съучениците си и охранител. В резултат умират 9 деца и пазачът, а шест други са ранени.
Първоначалният потрес в цялата страна е последван от новината за още едно всеобщо убиийство - за два дни жертвите стават 19, най-вече деца и младежи.
Следват дни, в които в Сърбия " се върви безшумно и се диша тежко ". Дни на обвинявания и въпроси без отговори.
Скоро въпросът по какъв начин се е стигнало дотук е преместен от различен: дали и какво може да се промени. Появяват се първите апели за митинги срещу насилието и срещу всички, които го толерират под една или друга форма - политици, медии и симбиозата сред тях.
Първата проява е проведена единствено 5 дни след нещастието - на 8 май.
Протестиращите се афишират и за промяна на управлението на публичната телевизия и лишаване на лицензите на свързваните с ръководещите частни малките екрани Pink и Happy - поради нарушение на законите и излъчването на излъчвания, които включват принуждение, престъпност и експанзия.
Искат още и промяна на министъра на вътрешните работи Братислав Гашич и на началника на службите Александър Вулин.
Управляващите от Сръбската прогресивна партия дават отговор, че митингите са политически, пробват се да отговорят с контрапротести, а когато към този момент не се усещат толкоз застрашени, оставят недоволството да отшуми с времето.
Последният и 27-и подред митинг се организира на 4 ноември, няколко дни откакто президентът Александър Вучич е разпуснал Народното събрание и е свикал предварителни парламентарни избори за 17 декември.
Междувременно желанието за смяна води до първите диалози за съответни дейности за присъединяване в политическия живот на Сърбия. През август е подписано първото съглашение за вероятно общо явяване на изборите сред част от партиите, които провеждат митингите, а през октомври е оповестено и името на обединението - " Сърбия срещу насилието ". На 3 ноември е подписано и формалното съдружно съглашение.
Лидери на групировката стават Мирослав Мики Алексич и Мариника Тепич, които са подкрепени и от някогашния кмет на Белград Драган Джилас и неговата Партия на свободата и правдата.
Предсрочните парламентарни и локални избори на 17 декември идват с неизвестността дали публичният напън ще надделее или Сръбската прогресивна партия ще продължи да ръководи по този начин, както преди всеобщите митинги.
Официалните резултати още веднъж ѝ дефинират място като първа политическа мощ, а провропейската съпротива остава на второ място. От " Сърбия срещу насилието " не стопират дотук. Те афишират резултатите за манипулирани и желаят изборите за локална власт в Белград да бъдат анулирани.
Следват и митинги, и безредици пред постройката на Централната изборна комисия, а част от опозиционните водачи афишират гладна стачка в символ на противоречие с резултатите от вота.
Заради неналичието на болшинство в локалния парламент въпреки всичко е решено в столицата да се проведат нови избори за локална власт, а опозицията упорства такива да има на други места в страната на същата дата - 2-ри юни.
Част от сътрудниците в опозиционната коалиция обаче не са съгласни и с това решение и по-малко от година след първите митинги, тя се разцепва - поради несъгласието дали локалните избори би трябвало да бъдат бойкотирани или не.
Така през юни 2024 година три от партиите от обединението " Сърбия срещу насилието " няма да вземат участие на локалните избори в Белград, а 6 от обединенията ще се явят в нов формат под името " Избирам да се боря ".
И двете страни споделят, че тяхна съществена цел остава провеждането на почтени избори, само че съгласно наблюдаващи разцеплението може да се окаже пагубно и да донесе на опозицията по-малко гласове, в сравнение с изборите през декември.
Ако година след трагичните събития в Сърбия може да се извлече поука, тя е, че реакцията на първичен потрес може да докара до предпочитание за смяна, за опълчване на статуквото и за обединена съпротива... въпреки и за няколко месеца.
А на 3 май 2024 г.програмата на всички медии беше прекратена с минута безмълвие тъкмо в 8.41 сутринта локално време - в памет на жертвите, само че и с цел да подсети, че отговорност би трябвало да бъде понесена.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ