Наистина ли гигантите са живели само в приказките?
Има доста истории за живота на колоси – от героя на гръцкия мит Одисей, който се срещнал с едноок колос на острова, до „ Джак и бобеното стъбълце “ и „ Пътешествията на Гъливер “.
След XVIII век всички тези истории са отишли във вечността. Материалистичната просвета превзела мозъка на човечеството. Всички тези истории за хора колоси скоро попаднали в разред приказки и легенди и никой не има вяра във фактическото битие на великани.
Но някои археологически находки предиздвикали хората да се замислят, дали това в действителност са единствено приказки.
Рисунки върху камъни
В Южна Америка, в Перу, са открити рисунки на камъни, които са събрани в Музея на гравираните камъни. Изображенията на тези камъни ясно демонстрират, че хората са живели по едно време с динозаврите.
Динозаврите припомнят на домашни животни, а може и в действителност да са били домашни животни при хората от това време. Учените считат, че динозаврите са изчезнали преди 65 млн. години. Кой тогава е направил всички тези рисунки?
На един от камъните Ика е изобразен кралски тиранозавър, преследващ ранен човек. Този тиранозавър е тъкмо подобен, както във кино лентата „ Джурасик парк “.
Днес археолозите намират остатъци от динозаври, които се класифицират, събират и се съединяват до първичната физическа конструкция. Те дават визия за разнообразни типове динозаври. И в случай че хората, правили гравюрите на тези камъни, са живели дружно с динозаврите и са можели да ги изобразяват, то те явно не са били примитивни.
На друга рисунка мъж язди трирог динозавър и размахва оръжие, сходно на секира. Този динозавър припомня на великански носорог. Названието му трицератопс е пристигнало от трите рога на главата. На още един камък е изобразен човек, седнал върху перодаткил. На тези камъни са изобразени съвсем всички известни динозаври и явно са живели дружно с хората, създали изображенията.
Домашни животни за великани
Като се сравнят рисунките на камъните, може да се открие още по-удивителен факт – човек и динозавър имат сходни пропорции. Да използваме фосил на кралски тиранозавър като образец. Тироназавърът е огромен колкото триетажна постройка.
Във кино лентата „ Джурасик парк “ виждаме тиранозавър с големи размери, който с лекост може да съкруши човек единствено с едно придвижване на крайници си. На всички открити рисунки, въпреки динозавърът да е изобразяват по-голям от човек, не може да се каже че пропорциите са неравностойни.
Съотношението сред трицератопса и индивида, седнал на неговия тил, е както сред сегашен човек и крава. Какво значи това? Възможно ли е хората, живели във времената на динозаврите, да са били необикновено високи? С други думи, да са били колоси?
Трудно е незабавно да се одобри такава мисъл. Но в случай че е известно, че водните кончета от времената на динозаврите са имали обсег на крилата повече от един метър широчина, то тогава е много евентуално и хората да са били колоси.
Хора с растеж 5 метра
Още загадки. Рисунка на маймуна на един от камъните Ика е съвсем идентична на рисунката от пустинята Наска. Възможно ли е едни и същи хора да е направил гравюрата върху камъка и да е основател на голямото изображение в Наска? И допустимо ли е основателят на картините в пустинята да е бил колос?
По-късно, през 50-те години на предишния век, доста великански фосилизирани кости са били открити в Турция. Изследване удостоверило, че тези кости са били извънредно сходни с костите на човек. Единствената разлика била големият размер. Кост от крайник има дължина 120 см. Съдейки по този размер, въпросният човек би трябвало да е бил висок 5 метра. Думата колос е подобаващ термин за хора с такива кости.
Не се вписват в науката – вън от историята!
В Съединени американски щати е имало и друго сходно изобретение. Индианска легенда споделя, че доста от дълго време живели червенокоси колоси. Те били извънредно жестоки. Предците на коренните американци (индианците) преди доста години изгонили тези колоси, които живели в планинска пещера, наречена Лъвлок, ситуирана на 35 км югозападно от гр. Лъвлок в щата Невада.
Първоначално никой не обръщал внимание на тази пещера, само че през 1911 година търсачи на гуано разкопали в нея няколко мумифицирани остатъци на тайнствени червенокоси хора с растеж от 2 до 2,5 метра.
Това потвърждавало легендите на локалните индианци пайют за хора, които те наричали Си-Те-Ках. Колкото и да е чудно, учените не поискали да изследват останките и в последна сметка множеството от тях просто били изхвърлени от служащите. Част от тях била избавена от локални поданици, само че съвсем всички починали в мощен пожар, обхванал плевнята, в която се съхранявали.
И въпреки всичко един от черепите от Лъвлок с височина повече от 30 см, се съхранява в музея Хумболт в Уинемъка, щата Невада. Други експонати от Лъвлок се намират в музея на Невадското историческо общество в Рино.
Ако съберем всичко заедно…
В региона Саравак в Малайзия също съществуват сказания за колоси. В началото на това столетие в гора на Саравак били открити големи дъски с дължина от 2,5 до 9 метра. Смята се, че са били принадлежности на хора колоси.
Гигантите – нашите предшественици
Гигантите: хроника на укриваните обстоятелства
Расата на белите колоси в легендите на индианците
Съществували ли са колоси за дългата история от развиването на човечеството? Ако не, то по какъв начин може да се изясни гигантската бедрена кост, открита в Турция, находките от пещерата Лъвлок и още доста други по света? И в случай че в действителност са съществували, то къде са през днешния ден?
Разглеждането на тези обстоятелства поотделно може да не докара до нищо и те да си останат нерешими загадки. Но в случай че съберем всичко заедно…
