Има хора край нас, които нямат сякаш толкова основания да

Има хора край нас, които нямат като че ли толкоз учредения да са в положително въодушевление, усмихнати, доброжелателни - да наподобяват щастливи, само че въпреки всичко по този начин ни се коства. И те имат компликации, и те имат неприятни събития в живота си, несъмнено не хвърчат в облаците, само че някак това не може да стигне надълбоко в тях и да ги засегне, промени.

Щастливите хора вършат някои неща друго. Те осъзнават и мислят върху реакцията си. Оценяват хората и събитията и могат да се абстрахират, да видят по-голямата картинка. Те не са глупави, нито малодушни или наивни - те вършат избор.

Изпитват признателност. Когато оценяваме това, което имаме в този момент, си даваме сметка за същинската му стойност. За това, че сме здрави, че има пари за сметките, че храната, която ядем е добра, вкусна. Че имаме другари, семейство, покрив над главата си. Колкото по-благодарен е човек за нематериалните неща, толкоз по-малко паника изпитва, дали ще ги изгуби, дали ще трябват нови.

Търсят учредения за оптимизъм. Някой беше споделил, че ключът за щастието е постоянно да има нещо, което да очакваш с готовност. И да няма - щастливите хора го търсят. Дали ще е иден уикенд отвън града, дали ще е довеждане докрай на обучение или нова работа. Щастливите хора осъзнават, че всичко може да се провали, че може да стане по-зле, само че цинизмът и нихилизмът са им непознати, тъй като знаят, че те са отрова, която пречи да се любуват на живота. Не хвърчат в облаците, само че вършат избор да се концентрират върху хубавите неща.

Не се съпоставят с близките. Начин на мислене, към който ни привикнаха обществените мрежи. Често се представяме за такива, какъвто не сме, единствено и единствено да не признаем, че сме нещастни, неуспели, изоставени и самотни. В резултат на това близките получават нереална визия за нашия живот и стартират да се съпоставят, да завиждат. Щастливите хора знаят, че никой не знае цялостната история на това, което вижда, и по тази причина всички съпоставения са непотребни. Енергията за това те употребяват за личните си цели и желания.

Умеят да простят и да се отдалечават от отрицателните неща и хора в живота си. Много почтено ние нездраво се привързваме или пък се влачим по течението на остарели контузии, остарели другарства, помним всяка засегнатост или не позволяваме свободата на прошката. Да мислиш с неприятно за предишното е толкоз неверно, едвам живееш в неприятно настояще. Щастливите хора умеят да махат този негативизъм от живота си.

Намират способи да се оправят с проблемите си. Лесно е да се каже - та нали тъкмо тогава човек е благополучен? Но е значимо да развиваме способи, по които да взаимодействаме с сложни обстановки и хора. в случай че нещо ни тревожи - да потърсим диалог, да се изясним, да потърсим решение. Щастливите хора не оставят нещата на самотек и да се оправят от самосебеси, не си затварят очите, а самоуверено напред се пробват да ги преодоляват, тъй като знаят, че по този начин ще стане бързо, даже да е трудно.

Грижат се за тялото си. Щастливите хора знаят, че физическото чувство е доста по-важно и то основава и психическото. Дали е спорт, танци, вървене в планината, те се поддържат във форма, тъй като добре осъзнават какъв брой е приятна умората и какъв брой рафиниран може да е човек след физическо натоварване. Те внимават какво ядат, тъй като знаят, че храната е здраве, а хубавата фигура и чувство идват в крепко тяло.

Те са благи без причина. Когато човек се усеща убеден, благополучен, в положително въодушевление, той е благ даже с непознатите. Обноските и любезността са прелестно отношение, което не ни коства никакво изпитание, само че от гняв, гладно его и свръхсамочувствие ние се държим студено, дръпнато, жестоко. Щастливият човек не може да е кадърен на това. Това положение му е непознато.

Да бъдеш благополучен е въпрос на избор. Човек самичък избира отношението си към света и към самия себе си, без значение какво се случва.