Вече 140 г. строим линията. А влакът за Скопие все не тръгва |
Има едно място на Балканите, на 20-ина километра на запад от Кюстендил, което носи името Деве хълм. Там минава начертаната през 1878 година Берлинска вадичка. Въпреки старания повече от 140 година, тази граница остана да разделя България и Македония. Тя се трансформира в дувар или стена, непробиваема нито на повърхността, нито дори и под нея. Каква ли е силата, която не разрешава превъзмогването на злокобното място, заседнало на междата сред днешните две страни?
И в случай че повече от столетие от едната страна на Деве хълм има територия с провинциална администрация, а от другата победена страна, аварирала в три войни, то през последните 30 години, на картата съществуват два суверенни субекта. Защо стената не пада? Дали тъй като в Скопие има още доста Югославия или тъй като в София има задоволително Съветски съюз? При всички случаи, тъй като няма блян към общо настояще. Европейското бъдеще може и да се състои, само че може и да се отсрочи. От „ ярко бъдеще ” ме е гняв на думата бъдеще.
Бях доста млад, когато падна Берлинската стена. Тогава потегли да се заличава и Берлинската вадичка. Години на възторг и доста хрумвания. Все по-често слушам, че тогава се появил планът за железопътна линия сред София и Скопие, чета го от доста виновни лица. И виждам плитчините на познанието им, а тези хора ръководеха, някои управляват и множеството въздействат и през днешния ден върху публичното мнение от двете стани на Деве хълм.
Необходимо е да се знае, че първият строителен стадий, не първият план, е преди да се появи последното издание на българската държавност. През 70-те година на ХIХ в. по трасето се работи, чуват се звуци. И в случай че геополитиката прекъсва този ориенталски напор, то с не по-малка мощност възпира устрема на младата и витална българска страна да прекоси с железница Деве хълм. От София до Гюешево може, само че натам не. Тази година се навършиха 110 година, след като линията чака на границата. Може да има и други сходни случаи, само че тъй като не ми е известно, смятам че този е единственият с толкоз години стаж.
По македонския въпрос България няма стратегически съдружник, също няма и по железопътния му аспект. Съседната Османска империя и сетне Югославия не желаят, измежду европейските фактори всеки си гледа интереса. Единствено през международните спорове, и главно през Втората международна война, по-интензивно от Царството се работи на незавършения сектор Куманово-Гюешево.
Тунелът, прокопан сред 1941-1944 година
С възобновяване на границата на Деве хълм вярата стартира да умира, само че въпреки всичко още няколко години от българската страна се човърка във вододелния тунел при Гюешево, а секторът Куманово-Беляковци е приключен и въведен в употреба в НРМакедония, към този момент федерална единица в Югославия. От средата на 50-те година на ХХ в. продължава трупането единствено на планове, облечени в неградивни звуци.
В годините на двете суверенни страни писането на документи и даването на лъжливи обещания компрометираха жизненоважната транспортна връзка. И в случай че всичко беше преоткрито при започване на 90-те с плана „ Изток-Запад ”, то закупи европейската опаковка с кодовото име „ Коридор № 8 ”. Иначе в този трансбалкански кулоар от Черно до Адриатическо море жп линията е единствено откъс и като тип превоз, също и като незавършен сектор. За нея има подписан специфичен междудържавен контракт през 1999 година по време на кабинетите на Георгиевски и Костов. Даже в случай че пожелае, България може да взе участие в строителството. От София обаче само се задоволиха с реновирането на гарата в Гюешево и построяването на нова митница. Две превъзходни, само че празни здания. Иначе от там до Радомир се пътува по 110 годишната линия, която плаче за ремонт. Някои осведомени даже настояват, че трасето надали ще може да се употребява при идната рационализация. С това опрощение нищо не се подхваща, а секторът Кюстендил-Гюешево е провъзгласен за най-бавния в Европа, а може би и в световен мащаб. 34 км се вземат за 2 часа, а влакът се движи три пъти в седмицата.
Някъде през втората част на 90-те бе стартирано и след към 10 година злощастно прекъснато построяването на сектора Беляковци-Крива паланка. Оттогава все се започва още веднъж. Междувременно готовото трасе Куманово-Беляковци беше подложено на цялостна реорганизация.
Пусковият период изтече през 2017 година, само че линията не е подготвена. Същата тази оптимистична 2017 година, когато дружно с Договора за другарство беше подписан меморандум за железопътно свързване. И двата документа се базират на тези от края на ХХ в., време, през което се трупаше главно хартия, съпроводена спорадично със звуците на работещата техника.
Железопътен мост, излишък от строителството през 90-те година на ХХ в. сред Беляковци и Крива паланка
Готов сектор няма, дори и единият построен към момента е единствено строителна площадка. Обещава се на едро, виновни лица вършат конгреси, афишират се финансови запаси за стотици милиони евро, прокламират се пускови периоди – 2023, 2025, 2027 година
За линията София-Скопие е написана толкоз хартия, че в случай че се постави по трасето, несъмнено ще покрие, в случай че не цялото, то изчезналия сектор. Позволени са единствено звуци от скърцаща химикалка, от писалка, щракаща клавиатура на машина или компютър. Както върви, всички средства за писане, познати на човечеството, ще се изнижат, а планът си остава единствено на белия лист. Не ми е известно какъв брой километра жп линия е положена по света, само че съм наясно, че към този момент съществува жп тунел с дължината на изчезналия сектор. Изграден е под Алпите и има първо място в света със своите 57 км. Е, въпреки всичко нашият проблем не е в Швейцария, а на Балканите.
Приключение си е пътуването с публичен превоз сред София и Скопие. С персонален автомобил също е забавно.
Има сектори, които са с характерности на междуселски път. За влака към този момент стана дума. В същото време се строи и в България, в Северна Македония. По Коридор № 8 има приключени цели елементи. У нас той има светла и затъмнена зона.
От Бургас до Радомир се движите по автомагистрала и съвременна железница, по-късно до Гюешево се пренасяте през втората половина на ХХ в. При съседите също има аутобан от Скопие до Гостивар и железница до Кичево. Работи се и нататък към Охрид и Струга. Албанският фактор надали ще се откаже от известния транспортен пръстен Тирана-Прищина-Скопие-Тирана. Значителни сектори към този момент са подготвени, а други се построяват. Черната дупка си остава сред Куманово и Радомир с берлинската вадичка на Деве хълм.
Тунелът под Деве хълм от наша страна
Не би трябвало да се мисли, че тя не може да бъде заобиколена. Вече е сторено. Ако даже и най-отговорен политик или експерт ви каже, че жп връзка сред София и Скопие няма, или е незапознат, или лъже. Вайкат се, че това са единствените европейски столици без линия. Железница има, само че не непосредствено през Кюстендил, а през Ниш и Солун.
Те са най-преките съществуващи трасета, може да се употребяват и по-заобиколни направления през Москва, Берлин, Брюксел, Париж, Лондон /и за там има към този момент тунел/. Това е геополитическата картина, това са центрове на въздействие, в предишното и до момента. Както е тръгнало, скоро и автомагистрала ще има, отново през Ниш и Солун, само че не и през Кюстендил.
За този резултат са виновни ръководещите в двете страни. На територията на Северна Македония и в нашите лимити съм сигурен, че автомагистралата до Деве хълм ще се построи последна. В момента България има такава за Турция, в напреднала фаза са тези за Гърция и Сърбия, две се насочват към Румъния. По направлението за Скопие се колебая, че има и подготвен план. Такъв е държавният приоритет, държавният джип с премиера и компанията му не се появяват тук. Какво по-голямо доказателство, те са там, където има какво да се покаже на гласоподавателя или по-толерантното, на фена. За жп връзката е от ясно, по-ясно и няма потребност от прогнози – последна към най-важния комшия.
Авторът Ангел Джонев в един от незавършените тунели по трасето.
И с цел да бъде освен трагично, се сещам за обещанието на един македонски дипломат. Беше толкоз сигурен, че през мандата му линията ще се построи, като настояваше в противоположен случай да си тръгне пешком от София. Той работеше като сценичен режисьор и може да си разреши сходна сценка за пред медиите, само че не ми е известно да е извървял с крайници този балкански железопътен Камино. Иначе, щом дойдат избори, всички политици в Скопие стартират с обещанията за близкото довеждане докрай на своя сектор, а от ръководещите се прави следващата „ първа копка ”. Отскоро планът закупи огромна новост или се стягат нови избори...
Кога ще се пробие преградата на Деве хълм? Дали когато се споразумеем за общото си минало и се разграничим, докато сме били едно и в този момент сме повече - никак не почитам пред разделни дати. Или когато се смесваме още веднъж и оплетем нашето родство с непрекъснати връзки. Днес, в този момент, след три-пет-шест години, в сегашното. Защо да чакаме съгласуваност в миналото в Европейския съюз? Да си свършим нашата работа, да имаме още една дата от общата ни история – деня, в който е открита жп линията София-Деве баир-Скопие и автомагистралата по същото трасе. За последната Николай Кръстев упорства да носи името „ Гоце Делчев ”. Така да бъде и датите може да са две, които да се прибавят към тези от по-далечното ни общо съществуване. Мястото е известно, по този начин би трябвало да се пробие и заличи браздата на Деве хълм.
И в случай че повече от столетие от едната страна на Деве хълм има територия с провинциална администрация, а от другата победена страна, аварирала в три войни, то през последните 30 години, на картата съществуват два суверенни субекта. Защо стената не пада? Дали тъй като в Скопие има още доста Югославия или тъй като в София има задоволително Съветски съюз? При всички случаи, тъй като няма блян към общо настояще. Европейското бъдеще може и да се състои, само че може и да се отсрочи. От „ ярко бъдеще ” ме е гняв на думата бъдеще.
Бях доста млад, когато падна Берлинската стена. Тогава потегли да се заличава и Берлинската вадичка. Години на възторг и доста хрумвания. Все по-често слушам, че тогава се появил планът за железопътна линия сред София и Скопие, чета го от доста виновни лица. И виждам плитчините на познанието им, а тези хора ръководеха, някои управляват и множеството въздействат и през днешния ден върху публичното мнение от двете стани на Деве хълм.
Необходимо е да се знае, че първият строителен стадий, не първият план, е преди да се появи последното издание на българската държавност. През 70-те година на ХIХ в. по трасето се работи, чуват се звуци. И в случай че геополитиката прекъсва този ориенталски напор, то с не по-малка мощност възпира устрема на младата и витална българска страна да прекоси с железница Деве хълм. От София до Гюешево може, само че натам не. Тази година се навършиха 110 година, след като линията чака на границата. Може да има и други сходни случаи, само че тъй като не ми е известно, смятам че този е единственият с толкоз години стаж.
По македонския въпрос България няма стратегически съдружник, също няма и по железопътния му аспект. Съседната Османска империя и сетне Югославия не желаят, измежду европейските фактори всеки си гледа интереса. Единствено през международните спорове, и главно през Втората международна война, по-интензивно от Царството се работи на незавършения сектор Куманово-Гюешево.
Тунелът, прокопан сред 1941-1944 година
С възобновяване на границата на Деве хълм вярата стартира да умира, само че въпреки всичко още няколко години от българската страна се човърка във вододелния тунел при Гюешево, а секторът Куманово-Беляковци е приключен и въведен в употреба в НРМакедония, към този момент федерална единица в Югославия. От средата на 50-те година на ХХ в. продължава трупането единствено на планове, облечени в неградивни звуци.
В годините на двете суверенни страни писането на документи и даването на лъжливи обещания компрометираха жизненоважната транспортна връзка. И в случай че всичко беше преоткрито при започване на 90-те с плана „ Изток-Запад ”, то закупи европейската опаковка с кодовото име „ Коридор № 8 ”. Иначе в този трансбалкански кулоар от Черно до Адриатическо море жп линията е единствено откъс и като тип превоз, също и като незавършен сектор. За нея има подписан специфичен междудържавен контракт през 1999 година по време на кабинетите на Георгиевски и Костов. Даже в случай че пожелае, България може да взе участие в строителството. От София обаче само се задоволиха с реновирането на гарата в Гюешево и построяването на нова митница. Две превъзходни, само че празни здания. Иначе от там до Радомир се пътува по 110 годишната линия, която плаче за ремонт. Някои осведомени даже настояват, че трасето надали ще може да се употребява при идната рационализация. С това опрощение нищо не се подхваща, а секторът Кюстендил-Гюешево е провъзгласен за най-бавния в Европа, а може би и в световен мащаб. 34 км се вземат за 2 часа, а влакът се движи три пъти в седмицата.
Някъде през втората част на 90-те бе стартирано и след към 10 година злощастно прекъснато построяването на сектора Беляковци-Крива паланка. Оттогава все се започва още веднъж. Междувременно готовото трасе Куманово-Беляковци беше подложено на цялостна реорганизация.
Пусковият период изтече през 2017 година, само че линията не е подготвена. Същата тази оптимистична 2017 година, когато дружно с Договора за другарство беше подписан меморандум за железопътно свързване. И двата документа се базират на тези от края на ХХ в., време, през което се трупаше главно хартия, съпроводена спорадично със звуците на работещата техника.
Железопътен мост, излишък от строителството през 90-те година на ХХ в. сред Беляковци и Крива паланка
Готов сектор няма, дори и единият построен към момента е единствено строителна площадка. Обещава се на едро, виновни лица вършат конгреси, афишират се финансови запаси за стотици милиони евро, прокламират се пускови периоди – 2023, 2025, 2027 година
За линията София-Скопие е написана толкоз хартия, че в случай че се постави по трасето, несъмнено ще покрие, в случай че не цялото, то изчезналия сектор. Позволени са единствено звуци от скърцаща химикалка, от писалка, щракаща клавиатура на машина или компютър. Както върви, всички средства за писане, познати на човечеството, ще се изнижат, а планът си остава единствено на белия лист. Не ми е известно какъв брой километра жп линия е положена по света, само че съм наясно, че към този момент съществува жп тунел с дължината на изчезналия сектор. Изграден е под Алпите и има първо място в света със своите 57 км. Е, въпреки всичко нашият проблем не е в Швейцария, а на Балканите.
Приключение си е пътуването с публичен превоз сред София и Скопие. С персонален автомобил също е забавно.
Има сектори, които са с характерности на междуселски път. За влака към този момент стана дума. В същото време се строи и в България, в Северна Македония. По Коридор № 8 има приключени цели елементи. У нас той има светла и затъмнена зона.
От Бургас до Радомир се движите по автомагистрала и съвременна железница, по-късно до Гюешево се пренасяте през втората половина на ХХ в. При съседите също има аутобан от Скопие до Гостивар и железница до Кичево. Работи се и нататък към Охрид и Струга. Албанският фактор надали ще се откаже от известния транспортен пръстен Тирана-Прищина-Скопие-Тирана. Значителни сектори към този момент са подготвени, а други се построяват. Черната дупка си остава сред Куманово и Радомир с берлинската вадичка на Деве хълм.
Тунелът под Деве хълм от наша страна
Не би трябвало да се мисли, че тя не може да бъде заобиколена. Вече е сторено. Ако даже и най-отговорен политик или експерт ви каже, че жп връзка сред София и Скопие няма, или е незапознат, или лъже. Вайкат се, че това са единствените европейски столици без линия. Железница има, само че не непосредствено през Кюстендил, а през Ниш и Солун.
Те са най-преките съществуващи трасета, може да се употребяват и по-заобиколни направления през Москва, Берлин, Брюксел, Париж, Лондон /и за там има към този момент тунел/. Това е геополитическата картина, това са центрове на въздействие, в предишното и до момента. Както е тръгнало, скоро и автомагистрала ще има, отново през Ниш и Солун, само че не и през Кюстендил.
За този резултат са виновни ръководещите в двете страни. На територията на Северна Македония и в нашите лимити съм сигурен, че автомагистралата до Деве хълм ще се построи последна. В момента България има такава за Турция, в напреднала фаза са тези за Гърция и Сърбия, две се насочват към Румъния. По направлението за Скопие се колебая, че има и подготвен план. Такъв е държавният приоритет, държавният джип с премиера и компанията му не се появяват тук. Какво по-голямо доказателство, те са там, където има какво да се покаже на гласоподавателя или по-толерантното, на фена. За жп връзката е от ясно, по-ясно и няма потребност от прогнози – последна към най-важния комшия.
Авторът Ангел Джонев в един от незавършените тунели по трасето.
И с цел да бъде освен трагично, се сещам за обещанието на един македонски дипломат. Беше толкоз сигурен, че през мандата му линията ще се построи, като настояваше в противоположен случай да си тръгне пешком от София. Той работеше като сценичен режисьор и може да си разреши сходна сценка за пред медиите, само че не ми е известно да е извървял с крайници този балкански железопътен Камино. Иначе, щом дойдат избори, всички политици в Скопие стартират с обещанията за близкото довеждане докрай на своя сектор, а от ръководещите се прави следващата „ първа копка ”. Отскоро планът закупи огромна новост или се стягат нови избори...
Кога ще се пробие преградата на Деве хълм? Дали когато се споразумеем за общото си минало и се разграничим, докато сме били едно и в този момент сме повече - никак не почитам пред разделни дати. Или когато се смесваме още веднъж и оплетем нашето родство с непрекъснати връзки. Днес, в този момент, след три-пет-шест години, в сегашното. Защо да чакаме съгласуваност в миналото в Европейския съюз? Да си свършим нашата работа, да имаме още една дата от общата ни история – деня, в който е открита жп линията София-Деве баир-Скопие и автомагистралата по същото трасе. За последната Николай Кръстев упорства да носи името „ Гоце Делчев ”. Така да бъде и датите може да са две, които да се прибавят към тези от по-далечното ни общо съществуване. Мястото е известно, по този начин би трябвало да се пробие и заличи браздата на Деве хълм.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ