Пътят към голотата
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Галерия Synthesis продължава линията на изложения, които допълват знанията ни за българската снимка и подчертават върху актьори, които не са известни на необятната аудитория. Този път на фокус е работата на Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956), който през 20-те и 30-те години на ХХ век става един от водещите създатели в жанра на актовата снимка в България.
Не е мъчно да забележим и фотографията на Георгиев като част от духа на времето, когато България е все по-силно повлияна от трендовете в Западна Европа. Творчеството му е асоциирано с пикторализма, едно от водещите течения на фотографията в края на XIX и началото на ХХ век, в което емоционалността на снимания е на напред във времето и се търси непосредственост до живописта. До известна степен то е реакция на предубежденията, че сниманото изображение не би могло да има смисловата и артистична дълбочина на картината.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според фотографа и учител Зафер Галибов Георгиев е най-големият български пикторалист и част от потомство, което снима на европейско равнище . " Носител е на голям брой медали и награди от европейски състезания, само че триумфите му по този начин и не получават публичност нито приживе, нито в този момент в границите на фотографската общественост ", споделя Зафер Галибов, който открива фотографиите на Георгиев в края на 70-те години и стартира да ги колекционира. Галибов е и създател на наскоро издадената книга " Светлописите ", която споделя ранната история на българската снимка - 1839 - 1959.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Кой е Георги Ст. Георгиев?
Роден е в Казанлък през 1881 година Баща му Стоян Екимов (1858 - 1935) е един от първите хора в България, които се занимават с снимка, а ползата към нея се предава и на внука - Стоян Георгиев (1909 - 1986).
Георги Георгиев е създател на Българския фотоклуб, който стартира активност през 1920 година и става привлекателен център за всички, които се вълнуват от младото тогава изкуство и технология. Клубът пази въздействието си и през идващите десетилетия. През 1950 година основава първото Държавно полувисше учебно заведение за кинематография и снимка, на което е шеф. Организира първата национална галерия по художествена снимка. Интересно е, че той има принос и в напълно други посоки - създател е и на една от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, а през Първата международна война прави първите аероснимки на Солун. През 1916 година преподава " Теория на летенето ", " Въздухоплавателна метеорология " и " Аерофотография " в учебното заведение за летци.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Голото тяло като протест
Актовата снимка, създавана и показвана през 20-те и 30-те, става известна на ново потомство експерти през 80-те години – тогава активността на клуба е включена в първия том на " Фотографско изкуство в България ".
" За някаква директна последователност не може да се приказва. Освен може би в предизвикването към публичното мнение, което при започване на века е към момента надълбоко патриархално, а към края – и обработено от пропагандната тоталитарна машина , която отхвърля и маргинализира сходни " волности ". Или, както Саудек споделя, " всяко парченце плът е парченце независимост " , спомня си фотографът и учител Антоан Божинов, който стартира да снима през 80-те, а през идващите години опитва с голото тяло в работата си.
Актовата снимка намира нова вълна на известност измежду фотографите точно през 80-те, а предходното по-сериозно наличие на този род е в работата на Лоте Михайлова, която през 1963 година показва " Акт ", първата фотография на голо тяло в обществена галерия след 1944 година
Изложбата слага под тест консервативността освен тогава, само че и в този момент. " За 60 години публичните промени в това отношение не са кой знае какви . Ако би трябвало да се наблюдава някаква линия на настаняване на голото тяло в българските галерийни пространства, би било по-правилно да се търси по-близо във времето ", споделя още Божанов. " Не бих определил голото тяло на 20-те и 30-те години еднопосочно като модернизъм. Бумът на модерното изкуство е провокиран от публични земетресения и катаклизми и в една основна своя част е критическа реакция. Пикторализмът е предмодерен – пробва се да настани фотографията измежду изящните изкуства, като я кара да наподобява като тях. "
Изложбата " Голо тяло " е в изложба Synthesis до 22 юни.
Другите представители. Освен Георги Ст. Георгиев измежду първите, които опитват с жанра, е и Бончо Карастоянов. През 60-те години голото тяло е обект на фотографията на Лоте Михайлова и Деяна Стаматова, след което идва поколението на 80-те - Станка Цонкова–Уша, Елена Паскалева, Гаро Кешишян, Георги Нейков, Стела Радева, Генчо Петков, Динамир Предов, Валя Стойчева, Нели Гаврилова, Тихомир Пенов, Милан Христев, Антоан Божинов.
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Галерия Synthesis продължава линията на изложения, които допълват знанията ни за българската снимка и подчертават върху актьори, които не са известни на необятната аудитория. Този път на фокус е работата на Георги Ст. Георгиев (1881 - 1956), който през 20-те и 30-те години на ХХ век става един от водещите създатели в жанра на актовата снимка в България.
Не е мъчно да забележим и фотографията на Георгиев като част от духа на времето, когато България е все по-силно повлияна от трендовете в Западна Европа. Творчеството му е асоциирано с пикторализма, едно от водещите течения на фотографията в края на XIX и началото на ХХ век, в което емоционалността на снимания е на напред във времето и се търси непосредственост до живописта. До известна степен то е реакция на предубежденията, че сниманото изображение не би могло да има смисловата и артистична дълбочина на картината.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според фотографа и учител Зафер Галибов Георгиев е най-големият български пикторалист и част от потомство, което снима на европейско равнище . " Носител е на голям брой медали и награди от европейски състезания, само че триумфите му по този начин и не получават публичност нито приживе, нито в този момент в границите на фотографската общественост ", споделя Зафер Галибов, който открива фотографиите на Георгиев в края на 70-те години и стартира да ги колекционира. Галибов е и създател на наскоро издадената книга " Светлописите ", която споделя ранната история на българската снимка - 1839 - 1959.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Кой е Георги Ст. Георгиев?
Роден е в Казанлък през 1881 година Баща му Стоян Екимов (1858 - 1935) е един от първите хора в България, които се занимават с снимка, а ползата към нея се предава и на внука - Стоян Георгиев (1909 - 1986).
Георги Георгиев е създател на Българския фотоклуб, който стартира активност през 1920 година и става привлекателен център за всички, които се вълнуват от младото тогава изкуство и технология. Клубът пази въздействието си и през идващите десетилетия. През 1950 година основава първото Държавно полувисше учебно заведение за кинематография и снимка, на което е шеф. Организира първата национална галерия по художествена снимка. Интересно е, че той има принос и в напълно други посоки - създател е и на една от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, а през Първата международна война прави първите аероснимки на Солун. През 1916 година преподава " Теория на летенето ", " Въздухоплавателна метеорология " и " Аерофотография " в учебното заведение за летци.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Георги Ст. Георгиев Смаляване
Голото тяло като протест
Актовата снимка, създавана и показвана през 20-те и 30-те, става известна на ново потомство експерти през 80-те години – тогава активността на клуба е включена в първия том на " Фотографско изкуство в България ".
" За някаква директна последователност не може да се приказва. Освен може би в предизвикването към публичното мнение, което при започване на века е към момента надълбоко патриархално, а към края – и обработено от пропагандната тоталитарна машина , която отхвърля и маргинализира сходни " волности ". Или, както Саудек споделя, " всяко парченце плът е парченце независимост " , спомня си фотографът и учител Антоан Божинов, който стартира да снима през 80-те, а през идващите години опитва с голото тяло в работата си.
Актовата снимка намира нова вълна на известност измежду фотографите точно през 80-те, а предходното по-сериозно наличие на този род е в работата на Лоте Михайлова, която през 1963 година показва " Акт ", първата фотография на голо тяло в обществена галерия след 1944 година
Изложбата слага под тест консервативността освен тогава, само че и в този момент. " За 60 години публичните промени в това отношение не са кой знае какви . Ако би трябвало да се наблюдава някаква линия на настаняване на голото тяло в българските галерийни пространства, би било по-правилно да се търси по-близо във времето ", споделя още Божанов. " Не бих определил голото тяло на 20-те и 30-те години еднопосочно като модернизъм. Бумът на модерното изкуство е провокиран от публични земетресения и катаклизми и в една основна своя част е критическа реакция. Пикторализмът е предмодерен – пробва се да настани фотографията измежду изящните изкуства, като я кара да наподобява като тях. "
Изложбата " Голо тяло " е в изложба Synthesis до 22 юни.
Другите представители. Освен Георги Ст. Георгиев измежду първите, които опитват с жанра, е и Бончо Карастоянов. През 60-те години голото тяло е обект на фотографията на Лоте Михайлова и Деяна Стаматова, след което идва поколението на 80-те - Станка Цонкова–Уша, Елена Паскалева, Гаро Кешишян, Георги Нейков, Стела Радева, Генчо Петков, Динамир Предов, Валя Стойчева, Нели Гаврилова, Тихомир Пенов, Милан Христев, Антоан Божинов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ