Моментът на българския модернизъм
Илюстрация
Николай Абрашев, 1897-1962, Без заглавие (Фигура), керамика, дърво, 18 х 27 х 12 см
Увеличаване
Николай Абрашев, 1897-1962, Без заглавие (Фигура), керамика, дърво, 18 х 27 х 12 см
Смаляване
На откриването на изложбата " Модернизъм и авангард. Български вероятности " , както нормално в изложба " Структура " , беше цялостно. На идващия ден галерията не оставаше без гости нито за миг – факт, който е още по-любопитен заради извънредно непознатата тематика за необятната аудитория, а точно модернизъм и авангард в българското изкуство сред двете международни войни. За тази галерия ще се приказва доста – освен в този момент, само че и отсега нататък.
Що е то модернизъм и авангард?
Двата термина се отнасят към новото изкуство от началото на XX век, сред двете международни войни, което се бори против смяната на статуквото и намирането на нови изразни форми – постимпресионизъм, кубизъм, футуризъм, Де Стийл, Баухаус. Разграничението от авангарда проф. Ирина Генова изяснява в каталога към изложбата по този начин: Авангард нормално отбелязва обязаност на художествените трендове с революционни социално-политически хрумвания " (например съветския авангард). И другият значим урок, на който учи изложбата даже и накратко и доста прегледен материал – модернизмът не е подминал и България.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Илюстрация
Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см
Увеличаване
Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см
Смаляване
Моментът на българския модернизъм
В изложбата има доста непознати за необятната, а и за професионалната аудитория имена – като да вземем за пример Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева, Иван Бояджиев, Боян Райнов. Има обаче и други, които добре познаваме - Сирак Скитник (художник, публицист и първият шеф на БНР), Кирил Кръстев (познат най-вече като изкуствовед и критик), Анна-Люля Праун (по-известна като архитект), Жорж Папазов и Николай Дюлгеров (и двамата едни от най-утвърдените в чужбина български художници).
Има даже и извънредно спорни наличия като това на Крум Кюлявков, който след 1945 година се трансформира в неприкрит последовател на социалистическия режим и един от най-яростните цензори на всеки опит за пробутване на модернистични хрумвания оттатък соцреализма.
В сказка в изложбата проф. Ирина Генова споделя, че не можем да приказваме за художници модернисти – модернизмът е по-скоро миг. В България той е малко просъществувал момент, който е внезапно пресечен на 9 септември 1944 година
Илюстрация
Анна-Люля Симидова-Праун (1906-2004). Абстрактна комбинация, 1924, смесена техника, дърво, 40 х 31 см
Увеличаване
Анна-Люля Симидова-Праун (1906-2004). Абстрактна комбинация, 1924, смесена техника, дърво, 40 х 31 см
Смаляване
Защо тъкмо тук, а не някъде другаде?
Въпросът за какво тази галерия е точно тук, в изложба " Структура ", е неминуем. В началото елементарният клиент може да се зачуди по какъв начин изкуството от първата половина на ХХ век се вписва в цялостната политика на галерията да демонстрира най-актуалното от българското и международното модерно изкуство.
Българската история постоянно може да ни се коства разграничена на обособени монолитни блокове, интервали, които изтриват предходното, с цел да напишат своето. Дори да не виждаме обособените й части, те са свързани с невидими влакна. Така е и с модернизма в България – паметта за него е била изтрита, само че той е там, неговото знание, опит и сила (съзнателно или не) намират израз в идващите генерации художници. Проследяването на тези влакна и търсенето на корените на актуалното е задача на Мария Василева, която стартира още във времената й на куратор в СГХГ и в този момент естествено прелива и в изложба " Структура ".
" Вярвам в непрекъснатия цикъл, само че и по доста по-прагматични аргументи – в опита актуалното изкуство по-лесно да бъде възприето от публиката в параленост с класическите и модерните мостри ", написа Василева в каталога към изложбата.
След като посетителят е разгледал изложбата, удивил се е най-малко 10 пъти, че нещо такова се е случвало в българското изкуство, въпросът " за какво тук " става настойчив и фрустриращ. Защо тези произведения ги няма в музеите? Защо тази галерия не е в Националната изложба да вземем за пример? Частната самодейност е отлично нещо, само че не е ли функционалност точно на музея да историзира, да преоткрива, да пази паметта и да запълва белите петна?
Илюстрация
Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия, 22 х 14 см
Увеличаване
Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия, 22 х 14 см
Смаляване
Мисия " Колекционер "
Колекцията, част от която е показана в изложбата, стартира преди едвам шест години като напълно частна самодейност на колекционера и предприемач Николай Неделчев. Тогава той попада на творба на Мирчо Качулев от 1923 година, която отключва пристрастеността му първо към творчеството на художника, а след това и като цяло към модернизма и авангарда. Неделчев го дефинира като талантлив художник, чието творчество може да се мери с най-хубавите образци на модерното европейско изкуствво в този интервал.
Илюстрация
Анна Балсамджиева, Без заглавие (Композиция), смесена техника, платно, 35 х 24,5 см
Увеличаване
Анна Балсамджиева, Без заглавие (Композиция), смесена техника, платно, 35 х 24,5 см
Смаляване
Преди към година и половина Мария Василева вижда сбирката и кани Неделчев да я показа в изложба " Структура ". В начинанието се включват и изкуствоведите Ирина Генова, Борис Данаилов и Биляна Борисова и по този начин изложбата се трансформира във факт.
В последните години Николай Неделчев се трансформира в един от най-видните и обществено изявени колекционери на модерно и съвременно изкуство. При това от оня у нас толкоз необичаен вид меценати, които възприемат колекционирането не просто като събиране на скъпи движимости, а като обществено виновна активност. За Неделчев колекционирането е " кръвоносната система " на изкуството, която разрешава обмена на полезности и развиването на художествения живот.
" За мен това е идея – попълването на едно бяло леке в нашия живописен живот, и се веселя, че мога да основа в някаква степен национална памет. Бих се радвал това да бъде начало на диалог – диалог освен за модернизма и авангарда в българското изобразително изкуство, а и за българската просвета – литература, музика, архитектура. "
Българският модернизъм – прочут или чужд?
В целия звук към изложбата най-често се чуват мнения за това какъв брой чужд е българският модернизъм. Както проф. Ирина Генова отбелязва, изявления и проучвания не липсват (това демонстрира и богатата книгопис в каталога). Но по какъв начин да четем за произведения, които няма къде да забележим? Сега към този момент има къде да забележим и диалогът за българския модернизъм може да стартира с нова публичност и присъединяване на необятната аудитория.
Николай Абрашев, 1897-1962, Без заглавие (Фигура), керамика, дърво, 18 х 27 х 12 см
Увеличаване
Николай Абрашев, 1897-1962, Без заглавие (Фигура), керамика, дърво, 18 х 27 х 12 см
Смаляване
На откриването на изложбата " Модернизъм и авангард. Български вероятности " , както нормално в изложба " Структура " , беше цялостно. На идващия ден галерията не оставаше без гости нито за миг – факт, който е още по-любопитен заради извънредно непознатата тематика за необятната аудитория, а точно модернизъм и авангард в българското изкуство сред двете международни войни. За тази галерия ще се приказва доста – освен в този момент, само че и отсега нататък.
Що е то модернизъм и авангард?
Двата термина се отнасят към новото изкуство от началото на XX век, сред двете международни войни, което се бори против смяната на статуквото и намирането на нови изразни форми – постимпресионизъм, кубизъм, футуризъм, Де Стийл, Баухаус. Разграничението от авангарда проф. Ирина Генова изяснява в каталога към изложбата по този начин: Авангард нормално отбелязва обязаност на художествените трендове с революционни социално-политически хрумвания " (например съветския авангард). И другият значим урок, на който учи изложбата даже и накратко и доста прегледен материал – модернизмът не е подминал и България.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Илюстрация
Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см
Увеличаване
Иван Абрашев (1903-1960). Без заглавие, 1927, м. б., платно, 98,5 х 78,5 см
Смаляване
Моментът на българския модернизъм
В изложбата има доста непознати за необятната, а и за професионалната аудитория имена – като да вземем за пример Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева, Иван Бояджиев, Боян Райнов. Има обаче и други, които добре познаваме - Сирак Скитник (художник, публицист и първият шеф на БНР), Кирил Кръстев (познат най-вече като изкуствовед и критик), Анна-Люля Праун (по-известна като архитект), Жорж Папазов и Николай Дюлгеров (и двамата едни от най-утвърдените в чужбина български художници).
Има даже и извънредно спорни наличия като това на Крум Кюлявков, който след 1945 година се трансформира в неприкрит последовател на социалистическия режим и един от най-яростните цензори на всеки опит за пробутване на модернистични хрумвания оттатък соцреализма.
В сказка в изложбата проф. Ирина Генова споделя, че не можем да приказваме за художници модернисти – модернизмът е по-скоро миг. В България той е малко просъществувал момент, който е внезапно пресечен на 9 септември 1944 година
Илюстрация
Анна-Люля Симидова-Праун (1906-2004). Абстрактна комбинация, 1924, смесена техника, дърво, 40 х 31 см
Увеличаване
Анна-Люля Симидова-Праун (1906-2004). Абстрактна комбинация, 1924, смесена техника, дърво, 40 х 31 см
Смаляване
Защо тъкмо тук, а не някъде другаде?
Въпросът за какво тази галерия е точно тук, в изложба " Структура ", е неминуем. В началото елементарният клиент може да се зачуди по какъв начин изкуството от първата половина на ХХ век се вписва в цялостната политика на галерията да демонстрира най-актуалното от българското и международното модерно изкуство.
Българската история постоянно може да ни се коства разграничена на обособени монолитни блокове, интервали, които изтриват предходното, с цел да напишат своето. Дори да не виждаме обособените й части, те са свързани с невидими влакна. Така е и с модернизма в България – паметта за него е била изтрита, само че той е там, неговото знание, опит и сила (съзнателно или не) намират израз в идващите генерации художници. Проследяването на тези влакна и търсенето на корените на актуалното е задача на Мария Василева, която стартира още във времената й на куратор в СГХГ и в този момент естествено прелива и в изложба " Структура ".
" Вярвам в непрекъснатия цикъл, само че и по доста по-прагматични аргументи – в опита актуалното изкуство по-лесно да бъде възприето от публиката в параленост с класическите и модерните мостри ", написа Василева в каталога към изложбата.
След като посетителят е разгледал изложбата, удивил се е най-малко 10 пъти, че нещо такова се е случвало в българското изкуство, въпросът " за какво тук " става настойчив и фрустриращ. Защо тези произведения ги няма в музеите? Защо тази галерия не е в Националната изложба да вземем за пример? Частната самодейност е отлично нещо, само че не е ли функционалност точно на музея да историзира, да преоткрива, да пази паметта и да запълва белите петна?
Илюстрация
Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия, 22 х 14 см
Увеличаване
Жорж Папазов (1894-1972). Портрет на Гео Милев, туш, хартия, 22 х 14 см
Смаляване
Мисия " Колекционер "
Колекцията, част от която е показана в изложбата, стартира преди едвам шест години като напълно частна самодейност на колекционера и предприемач Николай Неделчев. Тогава той попада на творба на Мирчо Качулев от 1923 година, която отключва пристрастеността му първо към творчеството на художника, а след това и като цяло към модернизма и авангарда. Неделчев го дефинира като талантлив художник, чието творчество може да се мери с най-хубавите образци на модерното европейско изкуствво в този интервал.
Илюстрация
Анна Балсамджиева, Без заглавие (Композиция), смесена техника, платно, 35 х 24,5 см
Увеличаване
Анна Балсамджиева, Без заглавие (Композиция), смесена техника, платно, 35 х 24,5 см
Смаляване
Преди към година и половина Мария Василева вижда сбирката и кани Неделчев да я показа в изложба " Структура ". В начинанието се включват и изкуствоведите Ирина Генова, Борис Данаилов и Биляна Борисова и по този начин изложбата се трансформира във факт.
В последните години Николай Неделчев се трансформира в един от най-видните и обществено изявени колекционери на модерно и съвременно изкуство. При това от оня у нас толкоз необичаен вид меценати, които възприемат колекционирането не просто като събиране на скъпи движимости, а като обществено виновна активност. За Неделчев колекционирането е " кръвоносната система " на изкуството, която разрешава обмена на полезности и развиването на художествения живот.
" За мен това е идея – попълването на едно бяло леке в нашия живописен живот, и се веселя, че мога да основа в някаква степен национална памет. Бих се радвал това да бъде начало на диалог – диалог освен за модернизма и авангарда в българското изобразително изкуство, а и за българската просвета – литература, музика, архитектура. "
Българският модернизъм – прочут или чужд?
В целия звук към изложбата най-често се чуват мнения за това какъв брой чужд е българският модернизъм. Както проф. Ирина Генова отбелязва, изявления и проучвания не липсват (това демонстрира и богатата книгопис в каталога). Но по какъв начин да четем за произведения, които няма къде да забележим? Сега към този момент има къде да забележим и диалогът за българския модернизъм може да стартира с нова публичност и присъединяване на необятната аудитория.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ