Имало едно време в Америка
Илюстрация
Мери Елън Марк
Увеличаване
Мери Елън Марк
Смаляване
Хауърд Грийнбърг е един от най-утвърдените галеристи в региона на фотографията и експерт по фотографско изкуство от XIX и XX век. През 1991 година стартира активността на едноименната му изложба в Ню Йорк. Неговата персонална сбирка е ставала обект на четири огромни изложения. American Photo го афишира за една от 25-те най-важни персони във фотографията. Георги Нейков е фотограф, колекционер, куратор, След 1989 година живее и работи в Съединени американски щати, а от няколко години още веднъж засичаме артистичния му контур на велосипед в София. В продължение на години е част от екипа на Международния фотографски фестивал в Тексас. Има над двадесет независими изложения. Голямата му фантазия е основаването на Музей на фотографията в България. Напоследък негови фотоси се оферират на изданията на базара за снимка " Облик ".Дори и да не знаете името на американската фотографка Мери Елън Марк (1940 - 2015), съвсем несъмнено е, че сте виждали фотосите й.
Любопитството я води безусловно на всички места – тя изследва битката на работническата класа и бездомните, документира живота на звездите в Холивуд, само че и задачите на Майка Тереза. Мери Елън Марк има и паралелна кариера като фотограф в киното – измежду заглавията, по които е работила, са " Австралия " на Бъз Лърман и " Апокалипсис в този момент " на Франсис Форд Копола. Днес тя е считана за една от най-влиятелните фигури в портретната и документалната снимка.
Ретроспективната галерия в Софийската градска художествена изложба е съвършен метод да наваксаме с творчеството й, само че и да го изпитаме в цялостната му прочувствена тежест.
Събитието е част от поредицата " Майстори на фотографията " на фондация " Музис ", която през годините показа произведения на персони като Хенри Бенсън и Бил Оуенс.
Фотографът и колекционер Георги Нейков беседва с американския галерист Хауърд Грийнбърг за творчеството и живота на Мери Елън Марк, само че и за моментното положение на фотографията. Всички показани фотоси в София са владеене на галерията " Хауърд Грийнбърг ".
" Майстори на фотографията: Мери Елън Марк " е в Софийска градска художествена изложба до 22 април.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Лиза с морска звезда, 2014
Увеличаване
Мери Елън Марк © Лиза с морска звезда, 2014
Смаляване
Г.Н.: Първо желая да ви благодаря от името на цялата фотографска общественост, че доведохте изложбата в София – тя е значима по доста аргументи, само че значително и тъй като избрахте да покажете сребърно-желатинови фотографии– това се случва за пръв път с сходна галерия.
Х.Г. : Наистина? Изненадан съм.
Г.Н. : Фондацията, провела тази галерия (MUZIS), е правила доста фотографски изложения през последните 4-5 години и всичките са били с цифрови принтове. Няма нищо неприятно в това, нищо неправилно, само че съм питал за какво и постоянно отговорът е: прекомерно рисково е. Има едно цяло потомство фотографи и фенове, които в никакъв случай не са виждали такова нещо.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Уди Алън на терасата си в Ню Йорк, 1979
Увеличаване
Мери Елън Марк © Уди Алън на терасата си в Ню Йорк, 1979
Смаляване
Х.Г.: Преди две години представях галерия в Москва и кураторката изиска винтидж принтове. Но директно преди откриването от музея се обадиха и настояха за цифрови, тъй като не бяха сигурни даже дали ще могат да застраховат сребърно-желатинови фотографии. И това навреди на изложбата - не всеки път може да се реализира верният резултат с цифрови копия. Мери Елън Марк, като доста фотожурналисти – ще я нарека по този начин поради стила й на работа – не копира сама фотографиите си. Тя се интересуваше от самия развой на снимане, от истинността на момента. Физическите копия се правеха постоянно от еднакъв човек - Чък Келтън. И го загатвам освен тъй като той е извънреден гений, само че и тъй като това е придало на фотографиите на Мери Елън една съвършена поредност. Погледнете ги и ще забележите.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Джони Деп на сета на " Sleepy Hollow, " 1999
Увеличаване
Мери Елън Марк © Джони Деп на сета на " Sleepy Hollow, " 1999
Смаляване
Г.Н.: Знам, че една от аргументите фондацията да изиска да покаже работата навръх Мери Елън Марк, която вашата изложба съставлява, е, че около придвижването #MeToo са си дали сметка, че през всичките тези години не са правили нито една галерия на жена. Съвсем не преднамерено, само че факт.
Х.Г.: Смятам, че във фотографията за разлика от други типове изкуства мъжете и дамите са много съразмерно представлявани. Има толкоз доста невероятни дами фотографи и постоянно ги е имало. Разбира се, сега чувствителността на всички е доста изострена по тази тематика, изключително след #MeToo.
Г.Н. : А вие самичък за себе си за какво избрахте да представлявате Мери Елън Марк?
Х.Г. : С Мери Елън имаме богата история. Запознах се с нея през 70-те. Тогава бях млад фотограф и тъкмо бях основал организацията Center for Photography at Woodstock. Тогава огромна част от фотографското съсловие от Ню Йорк беше там непрекъснато. Впоследствие тя даже преподаваше в центъра. През 2000 година организирахме нейна галерия в галерията, която мина доста добре. Но процесът на работа беше доста натоварващ. Беше мъчно да се работи с нея, тъй като тя имаше доста съответна визия за всичко - до последния подробност, и не приемаше друго мнение. И макар че изложбата мина без кръвопролития, приказвах с нея и й споделих: " Уважавам те извънредно доста като фотограф, одобрявам те като човек, по тази причина дано си останем другари и повече да не работим дружно. "
Илюстрация
Мери Елън Марк © Марлон Брандо, " Апокалипсис в този момент ", Филипините,1976
Увеличаване
Мери Елън Марк © Марлон Брандо, " Апокалипсис в този момент ", Филипините,1976
Смаляване
И по този начин спряхме да я представляваме. Запазихме другарството си до гибелта й, която беше доста ненавременна. Скоро откакто умря, срещнах брачна половинка й Мартин (режисьорът Мартин Бел - бел. ред.) на едно събитие и говорихме по тематиката, той се засмя и сподели: " Разбирам и правя оценка, че си бил толкоз откровен с нея, тя беше и можеше да бъде доста сложна. " Разговорът естествено пое в посока той да ме попита дали желая да я съставлявам в този момент, когато не се постанова да работя с нея. Аз, естествено, се съгласих! (смее се) Може да звучи малко жестоко, само че Мери Елън беше един от тези безусловно самостоятелни фотографи, които нямаха потребност от галерийната инфраструктура, с цел да се разпространяват. Избираше да демонстрира фотографиите си повече в книги и списания, изложения също, само че не обичайните изложения в галерии. Беше си някак самодостатъчна.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Джеф Бриджис на сета на " American Heart ", 1991
Увеличаване
Мери Елън Марк © Джеф Бриджис на сета на " American Heart ", 1991
Смаляване
Г.Н. : В предходни изявленията разказвате, че в началото стартирате кариерата си като фотограф. Впоследствие основавате Centre for Photography at Woodstock, след което се местите в Ню Йорк и основавате лична изложба. Това не е нормална траектория за множеството притежатели на галерии. Особено епизодът с фотографския център. Представял ли сте си, че ще стигнете дотук, до триумфа, на който се радвате през днешния ден?
Х.Г.: За мен е от огромна значимост, че познавам техническия аспект на фотографията. И би трябвало да призная, че доста от хората, които основаха галерии по същото време като мен, имаха някакъв фотографски опит, даже и той да е от академични вестник. Но центърът беше значим миг.
Смятам, че съм упорит човек, само че на първо място съм цялостен, безвъзвратен оптимист. Не е имало миг, в който да си мисля съответно какво желая да реализира, а по-скоро, че желая да го направя допустимо най-добре. И постоянно се мятам в нещо с мисълта, че всичко ще бъде наред. Бил съм стимулиран, несъмнено, от любовта си към фотографията. Не съм учил това в университета, само че си припомням момента, в който хванах фотоапарата, започнах да фотографирам и осъзнах, че в никакъв случай не желая да върша нищо друго. Влюбих се окончателно. И това не се е трансформирало толкоз години по-късно. По през целия ден съм заобиколен от фотографии и върша тъкмо това, което постоянно съм желал.
Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които съм си поглеждал часовника, до момента в който съм в галерията. Толкова съм благополучен, че съумях да трансформира пристрастеността си към фотографията в бизнес, който да ми разрешава и да пребивавам добре. Не беше елементарно, въобще дори, само че в никакъв случай не съм имал миг, в който да си кажа край, отхвърлям се. Никога не съм желал да върша нищо друго.
Причината да основа центъра за снимка в Удсток беше, че желаех да срещна с в действителност добра снимка хората към себе си – едни прелестни създатели, по-възрастни от мен художници, които бяха много скептични към фотографията като изкуство. Тази потребност да демонстрирам качествена снимка е най-вероятно и повода за съществуването на галерията. И имах шанс, че започнах тогава, тъй като със средствата, с които разполагах тогава, в никакъв случай не бих могъл да стартира сходен бизнес в този момент. Тогава беше допустимо. Защото за сходно начинание оттатък пристрастеността за снимка има потребност и от пари. В днешно време, изключително в Ню Йорк, приказваме за в действителност стремглави суми. Като се замисля, изключително центъра в Удсток през 70-те – това се случи съвсем без стотинка!
Илюстрация
Мери Елън Марк © Хипопотам и дресьор, Големият цирк Рейман, Мадрас, Индия, 1989
Увеличаване
Мери Елън Марк © Хипопотам и дресьор, Големият цирк Рейман, Мадрас, Индия, 1989
Смаляване
Г.Н.: Как се устоя фотографска изложба в днешно време? Това не е изобразително изкуство или статуя, където цените на творбите са големи.
Х.Г.: Фотографските изложби оказват помощ. Пазарът за снимка в Европа и в международен проект се е увеличен неимоверно. Все още това е сложен бизнес и пристрастеността към фотографията е движещото. Но преди 15 години, когато отидох с галерията на ревюто Paris Photo, продадох доста малко неща. През последните 5 - 10 години обстановката тотално се промени. И освен за мен, несъмнено. Вече доста галерии продават извънредно добре на европейския пазар. Вижда се, че склонността на хората да влагат във снимка е повишена доста – в международен мащаб – и това окуражава доста галерии.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Рам Пракаш Синг със слона си Шиама, Големият златен цирк, Индия, 1990
Увеличаване
Мери Елън Марк © Рам Пракаш Синг със слона си Шиама, Големият златен цирк, Индия, 1990
Смаляване
Г.Н.: На какво разчитате повече в продажбите – на единични по-скъпи фотографии или на количество?
Х.Г.: В моя случай - и на двете. В последните няколко години изключително добре продавам сбирки – защити фотографии на един създател. В случая с Мери Елън Марк да вземем за пример сега сме в развой на затваряне на договорка с няколко обособени купувача за общо 800 фотографии и те ще бъдат дарени след това на разнообразни музеи. Практическата страна на това са данъчни облекчения – най-малко в Америка е по този начин, тук сякаш не. Макар да звучи като компромис, по този начин всички страни са облагодетелствани - и колекционерите, и ние, и музеите, и хората, които ще имат достъп до тези фотографии. Този вид продажби са били от главно значение за триумфа на бизнеса ми. Смея да настоявам даже, че без тях нямаше да мога да си разреша да заплащам административните разноски, които сега са големи.
Мрежата от контакти също е доста значима. Винаги съм продавал доста и посредством други галерии.
Г.Н.: Проблемът тук, освен в България, само че и в Европа генерално, е, че хората не са подготвени да харчат доста пари за снимка.
Х.Г.: Нужни са години да се сътвори пазар и в случай че вземем случая Париж за образец, виждаме, че има по какъв начин това да се промени. Казах ви, че преди 15-ина години пазарът там изглеждаше доста друго. В момента има в действителност голяма интензивност – и от самостоятелни купувачи, и от галерии, и от музеи. Дори мисля, че сме достигнали момента, в който има повече фотографски галерии в Париж, в сравнение с в Ню Йорк. Това са дребни галерии, които не вършат доста пари, само че поддържат и уголемяват пазара. Това води до разширение на музейната активност, на издателската активност, както и на просветителната сфера. Така се основава пазар. Така се подтикват хората да имат нужда да влагат във снимка.
Г.Н. : Но по този начин е било при започване на ХХ век и с изобразителното изкуство.
Х.Г.: Разбира се.
Г.Н.: Фотографията към момента е младо изкуство.
Х.Г.: Безспорно.
Мери Елън Марк
Увеличаване
Мери Елън Марк
Смаляване
Хауърд Грийнбърг е един от най-утвърдените галеристи в региона на фотографията и експерт по фотографско изкуство от XIX и XX век. През 1991 година стартира активността на едноименната му изложба в Ню Йорк. Неговата персонална сбирка е ставала обект на четири огромни изложения. American Photo го афишира за една от 25-те най-важни персони във фотографията. Георги Нейков е фотограф, колекционер, куратор, След 1989 година живее и работи в Съединени американски щати, а от няколко години още веднъж засичаме артистичния му контур на велосипед в София. В продължение на години е част от екипа на Международния фотографски фестивал в Тексас. Има над двадесет независими изложения. Голямата му фантазия е основаването на Музей на фотографията в България. Напоследък негови фотоси се оферират на изданията на базара за снимка " Облик ".Дори и да не знаете името на американската фотографка Мери Елън Марк (1940 - 2015), съвсем несъмнено е, че сте виждали фотосите й.
Любопитството я води безусловно на всички места – тя изследва битката на работническата класа и бездомните, документира живота на звездите в Холивуд, само че и задачите на Майка Тереза. Мери Елън Марк има и паралелна кариера като фотограф в киното – измежду заглавията, по които е работила, са " Австралия " на Бъз Лърман и " Апокалипсис в този момент " на Франсис Форд Копола. Днес тя е считана за една от най-влиятелните фигури в портретната и документалната снимка.
Ретроспективната галерия в Софийската градска художествена изложба е съвършен метод да наваксаме с творчеството й, само че и да го изпитаме в цялостната му прочувствена тежест.
Събитието е част от поредицата " Майстори на фотографията " на фондация " Музис ", която през годините показа произведения на персони като Хенри Бенсън и Бил Оуенс.
Фотографът и колекционер Георги Нейков беседва с американския галерист Хауърд Грийнбърг за творчеството и живота на Мери Елън Марк, само че и за моментното положение на фотографията. Всички показани фотоси в София са владеене на галерията " Хауърд Грийнбърг ".
" Майстори на фотографията: Мери Елън Марк " е в Софийска градска художествена изложба до 22 април.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Лиза с морска звезда, 2014
Увеличаване
Мери Елън Марк © Лиза с морска звезда, 2014
Смаляване
Г.Н.: Първо желая да ви благодаря от името на цялата фотографска общественост, че доведохте изложбата в София – тя е значима по доста аргументи, само че значително и тъй като избрахте да покажете сребърно-желатинови фотографии– това се случва за пръв път с сходна галерия.
Х.Г. : Наистина? Изненадан съм.
Г.Н. : Фондацията, провела тази галерия (MUZIS), е правила доста фотографски изложения през последните 4-5 години и всичките са били с цифрови принтове. Няма нищо неприятно в това, нищо неправилно, само че съм питал за какво и постоянно отговорът е: прекомерно рисково е. Има едно цяло потомство фотографи и фенове, които в никакъв случай не са виждали такова нещо.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Уди Алън на терасата си в Ню Йорк, 1979
Увеличаване
Мери Елън Марк © Уди Алън на терасата си в Ню Йорк, 1979
Смаляване
Х.Г.: Преди две години представях галерия в Москва и кураторката изиска винтидж принтове. Но директно преди откриването от музея се обадиха и настояха за цифрови, тъй като не бяха сигурни даже дали ще могат да застраховат сребърно-желатинови фотографии. И това навреди на изложбата - не всеки път може да се реализира верният резултат с цифрови копия. Мери Елън Марк, като доста фотожурналисти – ще я нарека по този начин поради стила й на работа – не копира сама фотографиите си. Тя се интересуваше от самия развой на снимане, от истинността на момента. Физическите копия се правеха постоянно от еднакъв човек - Чък Келтън. И го загатвам освен тъй като той е извънреден гений, само че и тъй като това е придало на фотографиите на Мери Елън една съвършена поредност. Погледнете ги и ще забележите.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Джони Деп на сета на " Sleepy Hollow, " 1999
Увеличаване
Мери Елън Марк © Джони Деп на сета на " Sleepy Hollow, " 1999
Смаляване
Г.Н.: Знам, че една от аргументите фондацията да изиска да покаже работата навръх Мери Елън Марк, която вашата изложба съставлява, е, че около придвижването #MeToo са си дали сметка, че през всичките тези години не са правили нито една галерия на жена. Съвсем не преднамерено, само че факт.
Х.Г.: Смятам, че във фотографията за разлика от други типове изкуства мъжете и дамите са много съразмерно представлявани. Има толкоз доста невероятни дами фотографи и постоянно ги е имало. Разбира се, сега чувствителността на всички е доста изострена по тази тематика, изключително след #MeToo.
Г.Н. : А вие самичък за себе си за какво избрахте да представлявате Мери Елън Марк?
Х.Г. : С Мери Елън имаме богата история. Запознах се с нея през 70-те. Тогава бях млад фотограф и тъкмо бях основал организацията Center for Photography at Woodstock. Тогава огромна част от фотографското съсловие от Ню Йорк беше там непрекъснато. Впоследствие тя даже преподаваше в центъра. През 2000 година организирахме нейна галерия в галерията, която мина доста добре. Но процесът на работа беше доста натоварващ. Беше мъчно да се работи с нея, тъй като тя имаше доста съответна визия за всичко - до последния подробност, и не приемаше друго мнение. И макар че изложбата мина без кръвопролития, приказвах с нея и й споделих: " Уважавам те извънредно доста като фотограф, одобрявам те като човек, по тази причина дано си останем другари и повече да не работим дружно. "
Илюстрация
Мери Елън Марк © Марлон Брандо, " Апокалипсис в този момент ", Филипините,1976
Увеличаване
Мери Елън Марк © Марлон Брандо, " Апокалипсис в този момент ", Филипините,1976
Смаляване
И по този начин спряхме да я представляваме. Запазихме другарството си до гибелта й, която беше доста ненавременна. Скоро откакто умря, срещнах брачна половинка й Мартин (режисьорът Мартин Бел - бел. ред.) на едно събитие и говорихме по тематиката, той се засмя и сподели: " Разбирам и правя оценка, че си бил толкоз откровен с нея, тя беше и можеше да бъде доста сложна. " Разговорът естествено пое в посока той да ме попита дали желая да я съставлявам в този момент, когато не се постанова да работя с нея. Аз, естествено, се съгласих! (смее се) Може да звучи малко жестоко, само че Мери Елън беше един от тези безусловно самостоятелни фотографи, които нямаха потребност от галерийната инфраструктура, с цел да се разпространяват. Избираше да демонстрира фотографиите си повече в книги и списания, изложения също, само че не обичайните изложения в галерии. Беше си някак самодостатъчна.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Джеф Бриджис на сета на " American Heart ", 1991
Увеличаване
Мери Елън Марк © Джеф Бриджис на сета на " American Heart ", 1991
Смаляване
Г.Н. : В предходни изявленията разказвате, че в началото стартирате кариерата си като фотограф. Впоследствие основавате Centre for Photography at Woodstock, след което се местите в Ню Йорк и основавате лична изложба. Това не е нормална траектория за множеството притежатели на галерии. Особено епизодът с фотографския център. Представял ли сте си, че ще стигнете дотук, до триумфа, на който се радвате през днешния ден?
Х.Г.: За мен е от огромна значимост, че познавам техническия аспект на фотографията. И би трябвало да призная, че доста от хората, които основаха галерии по същото време като мен, имаха някакъв фотографски опит, даже и той да е от академични вестник. Но центърът беше значим миг.
Смятам, че съм упорит човек, само че на първо място съм цялостен, безвъзвратен оптимист. Не е имало миг, в който да си мисля съответно какво желая да реализира, а по-скоро, че желая да го направя допустимо най-добре. И постоянно се мятам в нещо с мисълта, че всичко ще бъде наред. Бил съм стимулиран, несъмнено, от любовта си към фотографията. Не съм учил това в университета, само че си припомням момента, в който хванах фотоапарата, започнах да фотографирам и осъзнах, че в никакъв случай не желая да върша нищо друго. Влюбих се окончателно. И това не се е трансформирало толкоз години по-късно. По през целия ден съм заобиколен от фотографии и върша тъкмо това, което постоянно съм желал.
Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които съм си поглеждал часовника, до момента в който съм в галерията. Толкова съм благополучен, че съумях да трансформира пристрастеността си към фотографията в бизнес, който да ми разрешава и да пребивавам добре. Не беше елементарно, въобще дори, само че в никакъв случай не съм имал миг, в който да си кажа край, отхвърлям се. Никога не съм желал да върша нищо друго.
Причината да основа центъра за снимка в Удсток беше, че желаех да срещна с в действителност добра снимка хората към себе си – едни прелестни създатели, по-възрастни от мен художници, които бяха много скептични към фотографията като изкуство. Тази потребност да демонстрирам качествена снимка е най-вероятно и повода за съществуването на галерията. И имах шанс, че започнах тогава, тъй като със средствата, с които разполагах тогава, в никакъв случай не бих могъл да стартира сходен бизнес в този момент. Тогава беше допустимо. Защото за сходно начинание оттатък пристрастеността за снимка има потребност и от пари. В днешно време, изключително в Ню Йорк, приказваме за в действителност стремглави суми. Като се замисля, изключително центъра в Удсток през 70-те – това се случи съвсем без стотинка!
Илюстрация
Мери Елън Марк © Хипопотам и дресьор, Големият цирк Рейман, Мадрас, Индия, 1989
Увеличаване
Мери Елън Марк © Хипопотам и дресьор, Големият цирк Рейман, Мадрас, Индия, 1989
Смаляване
Г.Н.: Как се устоя фотографска изложба в днешно време? Това не е изобразително изкуство или статуя, където цените на творбите са големи.
Х.Г.: Фотографските изложби оказват помощ. Пазарът за снимка в Европа и в международен проект се е увеличен неимоверно. Все още това е сложен бизнес и пристрастеността към фотографията е движещото. Но преди 15 години, когато отидох с галерията на ревюто Paris Photo, продадох доста малко неща. През последните 5 - 10 години обстановката тотално се промени. И освен за мен, несъмнено. Вече доста галерии продават извънредно добре на европейския пазар. Вижда се, че склонността на хората да влагат във снимка е повишена доста – в международен мащаб – и това окуражава доста галерии.
Илюстрация
Мери Елън Марк © Рам Пракаш Синг със слона си Шиама, Големият златен цирк, Индия, 1990
Увеличаване
Мери Елън Марк © Рам Пракаш Синг със слона си Шиама, Големият златен цирк, Индия, 1990
Смаляване
Г.Н.: На какво разчитате повече в продажбите – на единични по-скъпи фотографии или на количество?
Х.Г.: В моя случай - и на двете. В последните няколко години изключително добре продавам сбирки – защити фотографии на един създател. В случая с Мери Елън Марк да вземем за пример сега сме в развой на затваряне на договорка с няколко обособени купувача за общо 800 фотографии и те ще бъдат дарени след това на разнообразни музеи. Практическата страна на това са данъчни облекчения – най-малко в Америка е по този начин, тук сякаш не. Макар да звучи като компромис, по този начин всички страни са облагодетелствани - и колекционерите, и ние, и музеите, и хората, които ще имат достъп до тези фотографии. Този вид продажби са били от главно значение за триумфа на бизнеса ми. Смея да настоявам даже, че без тях нямаше да мога да си разреша да заплащам административните разноски, които сега са големи.
Мрежата от контакти също е доста значима. Винаги съм продавал доста и посредством други галерии.
Г.Н.: Проблемът тук, освен в България, само че и в Европа генерално, е, че хората не са подготвени да харчат доста пари за снимка.
Х.Г.: Нужни са години да се сътвори пазар и в случай че вземем случая Париж за образец, виждаме, че има по какъв начин това да се промени. Казах ви, че преди 15-ина години пазарът там изглеждаше доста друго. В момента има в действителност голяма интензивност – и от самостоятелни купувачи, и от галерии, и от музеи. Дори мисля, че сме достигнали момента, в който има повече фотографски галерии в Париж, в сравнение с в Ню Йорк. Това са дребни галерии, които не вършат доста пари, само че поддържат и уголемяват пазара. Това води до разширение на музейната активност, на издателската активност, както и на просветителната сфера. Така се основава пазар. Така се подтикват хората да имат нужда да влагат във снимка.
Г.Н. : Но по този начин е било при започване на ХХ век и с изобразителното изкуство.
Х.Г.: Разбира се.
Г.Н.: Фотографията към момента е младо изкуство.
Х.Г.: Безспорно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ