70 години не стигат
Илюстрация
Баран Расулоф, дъщерята на режисьора Мухамад Расулоф в " Злото не съществува "
Увеличаване
Баран Расулоф, дъщерята на режисьора Мухамад Расулоф в " Злото не съществува "
[Cosmopol Film] Смаляване
Седалката с надпис " Мохамад Расулоф " остава празна на премиерата на кино лентата " Злото не съществува " на Берлинале. Иранските управляващи не позволяват на режисьора да излезе отвън страната поради откритата рецензия на репресивния режим във филмите му. След премиерата към 15 души от екипа му с насълзени очи съпровождат публиката в 10-минутни овации на крайници. Всички те са рискували кариерите си, с цел да снимат незаконно този филм, и единствено 24 часа по-късно напъните им ще бъдат възнаградени със " Златната мечка ", най-голямата премия на фестивала.
Политическото кино
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Злото не съществува " е до известна степен автобиографичен филм за изборите, които вършим през живота си, и за отговорността, която ги съпровожда. В четири епизода героите на Расулоф се сблъскват с действителността на смъртната присъда в Иран - от колаборация до цялостен митинг, филмът показва цяла гама от реакции, само че язвата на нечовешкото наказване рано или късно прояжда всеки от тях. Баран Расулоф е дъщерята на режисьора и в един от епизодите играе иранска студентка, живееща в Германия, която се връща на посещаване в Иран, с цел да открие, че чичо й е същинският й татко и е предпочел митинга пред живота с нея. Баран живее от 10 години с майка си в сигурност в Хамбург. Баща й пътува сред Германия и Иран, с цел да може да продължи да прави сериозните си филми, до момента в който не му отхвърлят да напусне страната. " Златната мечка " за " Злото не съществува " е изцяло в традициите на политическия фестивал Берлинале и е заслужена премия за филм, който се опълчва против репресивната система.
Може би цялостната диаметралност е планът на съветския режисьор Иля Хржановский " ДАУ ". Първоначално умислен като филм за живота на съветския физик и Нобелов лауреат от сталинистка Русия Лев Ландау (по прякор Дау), с течение на времето планът се трансформира в истински Франкенщайн, защото Хржановский счита, че с цел да се снима по-автентично, историята безусловно би трябвало да се пресъздаде. За задачата намира явно безгранични средства от съветския олигарх, протеже на Путин, Андрей Андониев.
Резултатът са 13 кино лентата и серии с общо 700 часа сниман материал, най-големият кино сет в Европа с 12 000 квадратни метра повърхност, 210 000 статисти и към 400 артисти, множеството дилетанти. Хржановский е построил сталинистки град, в който е възпроизвел интервала до най-малката детайлност, даже със личен вестник, който са печатали всеки ден. По време на фотосите (2009-2012) огромна част от актьорите са живели в тази пресъздадена тирания, без да излизат от ролята си, няколко бебета са заченати и родени там. До какво е довело всичко това в никакъв случай няма да разберем изцяло, защото участващите са подписали контракт, задължаващ ги да мълчат. Пред немския вестник " Тац " няколко от тях споделят анонимно ужасяващи разкази за психотерор и операция от страна на Хржановский.
Илюстрация
Наталия Бережная и Владимир Ажипо в " ДАУ. Наташа "
Увеличаване
Наталия Бережная и Владимир Ажипо в " ДАУ. Наташа "
[Phenomen Film] Смаляване
В този подтекст присъединяване на " ДАУ. Наташа ", единият от произлезлите филми, в формалния конкурс на Берлинале е напряко скандално. Разликата с елементарен филм е, че тук никой не играе, фотосите са по-скоро документални и демонстрират същински секс, пиене и принуждение, създадени в личната лаборатория на плана. Дали в името на достоверността можем да оправдаем синтетично създаден, само че напълно действителен гнет? Дали в седмицата, в която най-накрая беше наказан Харви Уайнстийн, можем да гледаме по какъв начин лавкаджийката Наташа (аматьорката Наталия Бережная) е принудена от Владимир Ажипо (в същинския живот някогашен шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) затвор) да вкара във влагалището си бутилка от водка, което в действителност се случва пред камерата?
Журито на Джеръми Айрънс очевидно не беше до такава степен потресено и присъди " Сребърната мечка " за операторско майсторство на 80-годишната операторската легенда Юрген Юргенс, снимал редица филми с Райнер-Вернер Фасбиндер, Вим Вендерс и Михаел Ханеке. Наистина камерата във кино лентата доближава оптимално покрай героите и прави протичащото се още по-непоносимо.
Женското кино
Ако оставим " ДАУ. Наташа " настрани, 70-ото издание на Берлинале беше извънредно мощно за женското кино, с редица филми със самонадеян личен почерк. В " Никога, рядко, постоянно, постоянно " на Илайза Хитман да вземем за пример отиваме на странствуване в Ню Йорк с две тийнейджърки, едната от които би трябвало да направи аборт. Главната тематика - подмолното полово принуждение над дамите - се развива в диалог в медицински център и трае едвам няколко минути, само че се запечатва в паметта на публиката. " Никога, рядко, постоянно, постоянно " беше също заслужен претендент за " Златната мечка ", само че евентуално тъй като международната му премиера не беше на Берлинале, филмът получи " единствено " премията на журито.
" Първа крава " на американската режисьорка Кели Райхарт, също в формалния конкурс, е уестърн за опцията на едно общество с разкъртени морални устои да откри отново верния път. Историята за двама трапери, които пържат понички в Дивия запад и мечтаят да отворят хотел и сладкарница с боровинков къс, е безпределно комична.
В " Голи животни " германката Мелани Велде демонстрира по какъв начин роман за няколко младежи може да плени макар цялостната липса на сюжет и по тази причина получи една от премиите за дебютен филм.
Илюстрация
Яна Швабе във кино лентата на Елица Петкова " Риба, плуваща по тил "
Увеличаване
Яна Швабе във кино лентата на Елица Петкова " Риба, плуваща по тил "
[Constanze Schmitt/dffb] Смаляване
Българското кино
В тази редица се подрежда и " Риба, плуваща по тил " - новият филм на Елица Петкова, показан в секцията " Перспектива немско кино ". Драмата за неосъществим любовен триъгълник на татко и наследник има мощно стилизиран и сведен почерк в стила на берлинското учебно заведение, застъпено във Филмовата академия в Берлин. Филмът е в същото време дипломната работа на Елица в академията и е към този момент третият филм, с който взе участие в А-фестивал. " Риба, плуваща по тил " ще се състезава в интернационалния конкурс на " София филм фест ", който стартира на 12 март.
Полина Гумиела от Пловдив, също възпитаничка на Филмовата академия в Берлин, показа втория си документален филм в детската секция на фестивала. В " Очите ми сини, роклята шарена " гледаме света през погледа на Жана, дъщерята на Полина, по време на фотосите едвам 3-годишна. Филмът е прелестен документ за нехайно детство, който плени и детската, и старата аудитория на Берлинале.
" Пари " на режисьора Сиамак Етемади, миноритарна копродукция на " Чучков брадърс ", в секцията " Панорама " също е една от впечатляващите работи на фестивала. Иранката Пари (Мелика Форутан) търси изгубения си наследник в Атина и намира независимост за себе си.
Весела Казакова от " Активист 38 " беше в журито на European Shooting Stars, което награждава 10 обещаващи млади артисти от Европа. Една от тях беше Мартина Апостолова, на която журито призна способността да прониква с функциите си надълбоко в светлите и тъмните кътчета на човешката душа и за образец сподели редица фрагменти от ролята й в " Ирина ".
Заедно с Мина Милева Весела Казакова и " Активист 38 " бяха миноритарни копродуценти на късометражния анимационен филм " Мишу " на Милен Витанов и Вера Траянова, показан също в детската секция на Берлинале, за който " Капитал " към този момент писа. На прожекциите дружно с още пет анимационни кино лентата дребните фенове очебийно избраха " Мишу ".
Проектът " 111 " на Християна Райкова, документален филм за журналистката Миролюба Бенатова, който с неспокойствие чакаме да бъде приключен, беше награден със стипендията " Компаньон ".
И, несъмнено, няма по какъв начин да не споменем огромната чест, оказана на родения в България, само че трансформирал се в един от най-големите артисти на Германия Самуел Финци, който беше водещ на церемониите по откриването и закриването на фестивала.
Тазгодишното издание на " Берлинале " беше извънредно удобно за българското кино. Жалко, че българското финансиране на всички филми на българи беше в най-хубавия случай миноритарно. Дано и това да се промени в близко бъдеще.
Баран Расулоф, дъщерята на режисьора Мухамад Расулоф в " Злото не съществува "
Увеличаване
Баран Расулоф, дъщерята на режисьора Мухамад Расулоф в " Злото не съществува "
[Cosmopol Film] Смаляване
Седалката с надпис " Мохамад Расулоф " остава празна на премиерата на кино лентата " Злото не съществува " на Берлинале. Иранските управляващи не позволяват на режисьора да излезе отвън страната поради откритата рецензия на репресивния режим във филмите му. След премиерата към 15 души от екипа му с насълзени очи съпровождат публиката в 10-минутни овации на крайници. Всички те са рискували кариерите си, с цел да снимат незаконно този филм, и единствено 24 часа по-късно напъните им ще бъдат възнаградени със " Златната мечка ", най-голямата премия на фестивала.
Политическото кино
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Злото не съществува " е до известна степен автобиографичен филм за изборите, които вършим през живота си, и за отговорността, която ги съпровожда. В четири епизода героите на Расулоф се сблъскват с действителността на смъртната присъда в Иран - от колаборация до цялостен митинг, филмът показва цяла гама от реакции, само че язвата на нечовешкото наказване рано или късно прояжда всеки от тях. Баран Расулоф е дъщерята на режисьора и в един от епизодите играе иранска студентка, живееща в Германия, която се връща на посещаване в Иран, с цел да открие, че чичо й е същинският й татко и е предпочел митинга пред живота с нея. Баран живее от 10 години с майка си в сигурност в Хамбург. Баща й пътува сред Германия и Иран, с цел да може да продължи да прави сериозните си филми, до момента в който не му отхвърлят да напусне страната. " Златната мечка " за " Злото не съществува " е изцяло в традициите на политическия фестивал Берлинале и е заслужена премия за филм, който се опълчва против репресивната система.
Може би цялостната диаметралност е планът на съветския режисьор Иля Хржановский " ДАУ ". Първоначално умислен като филм за живота на съветския физик и Нобелов лауреат от сталинистка Русия Лев Ландау (по прякор Дау), с течение на времето планът се трансформира в истински Франкенщайн, защото Хржановский счита, че с цел да се снима по-автентично, историята безусловно би трябвало да се пресъздаде. За задачата намира явно безгранични средства от съветския олигарх, протеже на Путин, Андрей Андониев.
Резултатът са 13 кино лентата и серии с общо 700 часа сниман материал, най-големият кино сет в Европа с 12 000 квадратни метра повърхност, 210 000 статисти и към 400 артисти, множеството дилетанти. Хржановский е построил сталинистки град, в който е възпроизвел интервала до най-малката детайлност, даже със личен вестник, който са печатали всеки ден. По време на фотосите (2009-2012) огромна част от актьорите са живели в тази пресъздадена тирания, без да излизат от ролята си, няколко бебета са заченати и родени там. До какво е довело всичко това в никакъв случай няма да разберем изцяло, защото участващите са подписали контракт, задължаващ ги да мълчат. Пред немския вестник " Тац " няколко от тях споделят анонимно ужасяващи разкази за психотерор и операция от страна на Хржановский.
Илюстрация
Наталия Бережная и Владимир Ажипо в " ДАУ. Наташа "
Увеличаване
Наталия Бережная и Владимир Ажипо в " ДАУ. Наташа "
[Phenomen Film] Смаляване
В този подтекст присъединяване на " ДАУ. Наташа ", единият от произлезлите филми, в формалния конкурс на Берлинале е напряко скандално. Разликата с елементарен филм е, че тук никой не играе, фотосите са по-скоро документални и демонстрират същински секс, пиене и принуждение, създадени в личната лаборатория на плана. Дали в името на достоверността можем да оправдаем синтетично създаден, само че напълно действителен гнет? Дали в седмицата, в която най-накрая беше наказан Харви Уайнстийн, можем да гледаме по какъв начин лавкаджийката Наташа (аматьорката Наталия Бережная) е принудена от Владимир Ажипо (в същинския живот някогашен шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) затвор) да вкара във влагалището си бутилка от водка, което в действителност се случва пред камерата?
Журито на Джеръми Айрънс очевидно не беше до такава степен потресено и присъди " Сребърната мечка " за операторско майсторство на 80-годишната операторската легенда Юрген Юргенс, снимал редица филми с Райнер-Вернер Фасбиндер, Вим Вендерс и Михаел Ханеке. Наистина камерата във кино лентата доближава оптимално покрай героите и прави протичащото се още по-непоносимо.
Женското кино
Ако оставим " ДАУ. Наташа " настрани, 70-ото издание на Берлинале беше извънредно мощно за женското кино, с редица филми със самонадеян личен почерк. В " Никога, рядко, постоянно, постоянно " на Илайза Хитман да вземем за пример отиваме на странствуване в Ню Йорк с две тийнейджърки, едната от които би трябвало да направи аборт. Главната тематика - подмолното полово принуждение над дамите - се развива в диалог в медицински център и трае едвам няколко минути, само че се запечатва в паметта на публиката. " Никога, рядко, постоянно, постоянно " беше също заслужен претендент за " Златната мечка ", само че евентуално тъй като международната му премиера не беше на Берлинале, филмът получи " единствено " премията на журито.
" Първа крава " на американската режисьорка Кели Райхарт, също в формалния конкурс, е уестърн за опцията на едно общество с разкъртени морални устои да откри отново верния път. Историята за двама трапери, които пържат понички в Дивия запад и мечтаят да отворят хотел и сладкарница с боровинков къс, е безпределно комична.
В " Голи животни " германката Мелани Велде демонстрира по какъв начин роман за няколко младежи може да плени макар цялостната липса на сюжет и по тази причина получи една от премиите за дебютен филм.
Илюстрация
Яна Швабе във кино лентата на Елица Петкова " Риба, плуваща по тил "
Увеличаване
Яна Швабе във кино лентата на Елица Петкова " Риба, плуваща по тил "
[Constanze Schmitt/dffb] Смаляване
Българското кино
В тази редица се подрежда и " Риба, плуваща по тил " - новият филм на Елица Петкова, показан в секцията " Перспектива немско кино ". Драмата за неосъществим любовен триъгълник на татко и наследник има мощно стилизиран и сведен почерк в стила на берлинското учебно заведение, застъпено във Филмовата академия в Берлин. Филмът е в същото време дипломната работа на Елица в академията и е към този момент третият филм, с който взе участие в А-фестивал. " Риба, плуваща по тил " ще се състезава в интернационалния конкурс на " София филм фест ", който стартира на 12 март.
Полина Гумиела от Пловдив, също възпитаничка на Филмовата академия в Берлин, показа втория си документален филм в детската секция на фестивала. В " Очите ми сини, роклята шарена " гледаме света през погледа на Жана, дъщерята на Полина, по време на фотосите едвам 3-годишна. Филмът е прелестен документ за нехайно детство, който плени и детската, и старата аудитория на Берлинале.
" Пари " на режисьора Сиамак Етемади, миноритарна копродукция на " Чучков брадърс ", в секцията " Панорама " също е една от впечатляващите работи на фестивала. Иранката Пари (Мелика Форутан) търси изгубения си наследник в Атина и намира независимост за себе си.
Весела Казакова от " Активист 38 " беше в журито на European Shooting Stars, което награждава 10 обещаващи млади артисти от Европа. Една от тях беше Мартина Апостолова, на която журито призна способността да прониква с функциите си надълбоко в светлите и тъмните кътчета на човешката душа и за образец сподели редица фрагменти от ролята й в " Ирина ".
Заедно с Мина Милева Весела Казакова и " Активист 38 " бяха миноритарни копродуценти на късометражния анимационен филм " Мишу " на Милен Витанов и Вера Траянова, показан също в детската секция на Берлинале, за който " Капитал " към този момент писа. На прожекциите дружно с още пет анимационни кино лентата дребните фенове очебийно избраха " Мишу ".
Проектът " 111 " на Християна Райкова, документален филм за журналистката Миролюба Бенатова, който с неспокойствие чакаме да бъде приключен, беше награден със стипендията " Компаньон ".
И, несъмнено, няма по какъв начин да не споменем огромната чест, оказана на родения в България, само че трансформирал се в един от най-големите артисти на Германия Самуел Финци, който беше водещ на церемониите по откриването и закриването на фестивала.
Тазгодишното издание на " Берлинале " беше извънредно удобно за българското кино. Жалко, че българското финансиране на всички филми на българи беше в най-хубавия случай миноритарно. Дано и това да се промени в близко бъдеще.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ