Ильо Войвода е от малкото поборници, доживели независимостта на България.

Ильо Войвода е от дребното поборници, доживели независимостта на България. Когато е на 91 години обаче, работата опира до такава степен, че е заставен да напише кърваво и яростно писмо до „ своите ” в Народното събрание, тъй като протягат ръка на пенсийката му. Всъщност на тази възраст това е последното му писмо, което даже не написа поради отпадналост и непознаване на буквите, а диктува.

Датата е 12 декември 1896 година Ильо челник написа до Прошетарната комисия на Народното събрание молба поради „ разрушеното от вражески патрони и ятагани тяло ” да не понижават пенсията му от 200 на 100 лв.. Тогава от гибелта го разделят две години.

„ Господин председателю!
Господа народни представители!
Умът ми не стига и аз не мога задоволително да се начудя и схвана за какво става това нещо?
Защо ми се лишава кървавия залък от устата, половината от който аз използвах да изхранвам нещастната си брачна половинка!
Може би това се прави за спестовност?

Но следователно не уже ли моето благо родно място е достигнало до такова мизерно състояние, щото без друго да се поддържа, от моята кървава пенсия би трябвало да се откъсне, та да излезе от това състояние?

Ако е по този начин, тогава проклети да бъдат дружно с мен всички ония, които са работили за свободата на това родно място, което още в пелените на своя зародиш и в първите си младенчески години е достигнало до такова безизходно и окаяно състояние – до банкрутство. Това е срам! Ако ли пък по злощастие фактически страната ни е достигнала до сходно безизходно състояние, тогава да съберем всичко, що имаме, да го превърнем в пари и да избавим отечеството от бездна. Ето где е спасението! ”, написа поборникът.

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо челник, е български бунтовник и лидер на чета. Роден е на 28 май 1805 година в Берово, днешна Македония, в фамилията на бедния земеделец Марко Попгеоргиев. За Ильо челник са основани доста национални песни. Той е именуван още Кара Илия, Ильо Беровчанина, Ильо Харамията, Ильо Шопа, Ильо Малашевски, Дядо Ильо, Капитан Ильо.

Детството на Илия минало като това на всички деца в селото – с по-малко игри и с повече работа. Той бил добър асистент на родителите си, които от дребен го пращали да пасе овце и коне по близките баири.

Момчето расло на воля и измежду връстниците си изпъквало със своята разсъдителност и предвидливост – било надарено със мощна памет. В Берово по това време е нямало учебно заведение и Ильо Марков останал необразован до края на живота си.

Вече момък с представителна външност, снажен и крепък, Ильо бил всред тези българи, които не преглъщали оскърбленията.

Един ден беровският бюлюкбашия с неколцина сеймени се настанил „ на посетители ” вкъщи на Марко Попгеоргиев. Станало ясно какво ги е отвело там – хубостта на двете Ильови сестри. Разбрал, че е застрашена достойнството им, момъкът застанал против бюлюкбашията и с корав глас изискал от него да напусне дома му.

Къщата музей на Ильо челник в Кюстендил пази загатна за именития бунтовник

Бюлюкбашията се заканил да си отмъсти за тази засегнатост, а локалните османлии нарекли сина на Марко Попгеоргиев Кара Илия, т.е. Черния Илия. Въпреки че Ильо бил с мургава кожа, евентуално турците са имали друго поради: с изключение на „ черен ”, „ кара ” значи „ заплашителен ”.

Около 1830 година Ильо Марков, към този момент двадесет и пет годишен мъж, напуснал родното Берово, с цел да отиде в Рилския манастир. Там заел длъжността на пандурин – т.е. надзирател. Задачата му била да брани манастирските парцели от върлуващите разбойнически шайки. Най-често нападателите били арнаути. Предполага се, че Ильо не е бил самичък и евентуално с него е имало още хайдути, които са му помагали. Като пандурин той служил в манастира 18 години.

През 1848 година се завръща в Берово и се дами за съселянката си Цона. От нея му се раждат три деца: дъщерята Велика и синовете Никола и Иван.

През 1850 година за неуредени персонални сметки локалният турчин Мехмед Байрактар умъртвил брат му Станко. Ильо челник реагирал бързо и след два дни Мехмед Байрактар бил открит смъртно прободен с нож. Турците схващат кой го е умъртвил и причакват Ильо в засада край дома му, само че той не се появява.

Скоро след тази преживелица тръгнала мълва, че Ильо предвожда хайдушка тайфа в планината. От това жителите на близките села били спокойни, тъй като разчитали на помощта на Ильовата тайфа в сложни моменти.

Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски в Благоевград

Например, когато на Ильо челник се оплакват от чорбаджията гръкоманин Доказана, той влиза с дружината си измежду бял ден в Берово и го убива посред площада. Местните бейове и аги се стреснали, а българите си отдъхнали – имало кой да ги пази от своеволията на тираните.

Предполага се, че по време на Кримската война (1853-1856) Ильовата тайфа е наброявала към седемдесет души. Тя представлявала внушителна мощ.

В Дупница обаче локалните османлии замислили разгром над българското население. Научил, че против Великден те се готвят да колят българите, войводата праща хабер до властта, като предизвестява: „ Цяла нощ ще обикалям с дружината си край града и схвана ли, че някой протяга ръка на българите, ще избия всички мюсюлмани, а турските махали ще изравня със земята! ”. Заплахата подействала и Ильо отново избавил българите.

Официалната власт се принудила да влезе в договаряния с войводата. Мюдюрът на Радовиш бил акредитиран и се срещнал с Ильо. На въпроса му за какво основава неприятности на царската власт, войводата дал отговор, че до момента в който не престанат беззаконията и насилията над българското население, няма да постави оръжие – нито той, нито който и да било от четниците му.

Тези Ильови думи мюдюрът предал на пашата в Скопие, който от своя страна уведомил за състоялата се среща в Цариград. Оттам изпратили уведомление с рекомендацията да се обещае на Ильо Марков опрощаване на всичко, в случай че той прекрати хайдушкия си поминък и спокойно се прибере при фамилията си в Берово. Войводата дал единодушието си, само че при изискване, че му се издаде документално помилван, което ще подсигурява безнаказаността на него и на другарите му. Турската власт се принудила да одобри.

През 1855 година, жадни за отплата, хора на Мехмед Байрактар вършат опит да го убият. Ильо предварва обаче засадата на платените убийци и ги избива. В отговор властта арестува дамата и трите деца на войводата и ги интернира в Кюстендил, където ги изоставя на волята на ориста – без прехранване, без никакви средства. Тук локалните българи вършат всичко допустимо да облекчат тежката орис на Ильовото семейство.

Паметникът на Ильо челник в гр.Кюстендил

Ильо челник се преместил в Белград през есента на 1861 година Там той станал пръв асистент на Георги Сава Раковски, като Раковски го натоварва със задачата да образова част от доброволците в Първа българска легия за водене на партизанска война. Дядо Ильо, както към този момент почнали да го назовават, се оказал движимост и незаместим инструктор.

Лично военачалник Гурко след прекосяването на Балкана наградил Ильо челник с ордена за смелост „ Св. Георги ” поради дейностите му по време на Шипченската епопея. Малко преди победоносното влизане на освободителите в София всички български чети от отряда на военачалник Гурко били дадени в послушание на Дядо Ильо.

Той е освободителят на Дупница и Кюстендил, макар че съветското командване не му разрешавало да подхваща сходен набег. Дядо Ильо не можел да се помири с мисълта, че Кюстендилският край ще остане в турски ръце.

Илия Марков Попгеоргиев починал в Кюстендил на 93-годишна възраст, на 17 април 1898 година