Илиян Стоянов-Коловати: Не може Николай Митов да е треньор на Обертан!
Илиян Стоянов е потвърдено име във футбола. Феновете на Левски още помнят борбеността и хъса му на зеления килим, когато скандираха „ Коловати, Коловати... ” от трибуните. Той е измежду дребното футболисти, които са носили и екипа на другия роден гранд ЦСКА. Винаги е бил прочут с острия си език и непукизма – не се тормози да приказва и за сътрудници, и за шефове, и за съдии. И точно този му темперамент му оказа помощ да успее и зад граница. Илиян живее и работи от към този момент 12 години в далечна Япония, където се трансформира в любим на почитателите. Днес управлява своя футболна школа, която се развива с бързи темпове. И въпреки че е надалеч от родината си, той не стопира да се интересува от протичащото се в родния футбол.
- Видях фотография с Митко Иванков в профила ти от един остарял футболен мач сред Литекс и Левски. Носталгията ли те е обзела?
- Това са едни хубави и приятни мемоари за мен. А особено Митко Иванков го почитам доста – освен от престоя ни в Левски, бяхме дружно и в националния тим. Съзнавам, че годините няма по какъв начин да се върнат, само че понякога се сещам за тези моменти. А и почитатели постоянно ми пращат на персонални известия в обществената мрежа всевъзможни фотоси. Приятно е.
- С кого от клуба към днешна дата поддържаш контакт?
- Почти с никого. Много рядко се слушам с някогашни сътрудници. Може би е обикновено, тъй като аз, въпреки всичко, съм от 12 години в Япония и мъчно се поддържа връзка. Първите години се чувахме, само че по-късно дистанцията си сподели думата. Не е като преди.
- На теб обаче дистанцията не ти пречи да следиш това, което се случва в Левски, съдейки по честите статуси в профила ти, а и освен. Как преценяваш актуалната обстановка в клуба?
- Към момента Левски почти върви добре. Когато има предпочитание и е открит точният треньор, кардинално могат да се получат нещата в вярната посока. Има усъвършенстване към този момент. Но има и още доста да се работи, има какво да се желае в игрови проект. Но мисля, че Делио Роси ще се оправи.
- Кои бяха грешките и грешниците, които се оказаха най-скъпи във времето за „ синия ” клуб?
- Като се върнем обратно в годините – от 2009-а до момента всичко е комплицирано. И селекции, и треньори, които са минали през Левски, съвсем всичко. А сметката най-после я заплаща клубът, което е неприятно. Когато кажеш истината, доста от хората се наскърбяват, тъй като мислят, че ги мразиш, а това не е правилно. Но нещата би трябвало да се споделят, освен това обективно.
Не може тимът да не върви, а аз да споделят, че играем добре?!
Или пък наложително да пазя някогашни сътрудници, с които съм играл там или са били на работа в клуба, в случай че Левски ” не върви добре. Винаги съм казвал това, което мисля. През клуба минаха много хора, само че се видя, че не могат да се оправят. Колко години минаха, какъв брой време, видя се, че не стават! Как сега в Левски от месец насам, откогато е Делио Роси, незабавно се усеща някакво усъвършенстване в играта?! Говоря чисто тактически, не като игра и жанр към момента. Спазва се дисциплинираност на терена, всеки си извършва дилемите. Името на треньора е доста значимо в един подобен тим, с цел да могат и футболистите да имат нужния почит.
- Говориш за престиж към треньора, за какъвто обаче, май не се приказва постоянно в родния футболен елит…
- Точно за престиж, да. Не се приказва. А не може без него. Аз може и да нямам нищо срещу Николай Митов или други треньори, които са минали през Левски, само че не може Николай Митов да е треньор на Обертан или на други от новите попълнения, които преди този момент са били при огромни треньори. И да се чака от тях да имат почит към него. Не се получава. Всяка жаба да си знае гьола!
- Николай Митов отнесе серия от гневни мнения освен от почитатели, само че и от митове на клуба. А най-малко към този момент Делио Роси печели утвърждението!
- Николай Митов не е треньор за равнището на Левски. А Делио Роси към този момент се оправя. Виждат се усъвършенствания в играта. Италианското катеначо се усеща несъмнено, тъй като с цел да спечелиш един мач, на първо място би трябвало да имаш доста здрава отбрана. Гледах играта на тима в мача против Лудогорец – близо 60 минути бяха с човек по-малко и все пак не позволиха гол. Колкото и да е, Лудогорец са класен тим. Мисля дори, че в този момент футболистите се раздават повече на терена, в сравнение с го правеха до неотдавна.
- Мислиш ли, че Делио Роси ще съумее бързо да се приспособява към родния нрав, за който знаем, че е много легендарен откъм крайности и противоречивост?
- Мисля, че той ще се оправи. Нали преди да пристигна Роси в тима се разясняваше дали той или Авраам Грант е по-добър вид. Близък другар ме попита същото и аз споделих, че съгласно мен Роси е индивидът. Грант е с хубава визитка, само че Делио Роси би се приспособил по-бързо, защото италианците са близки като нрав на българите. И те са темпераментни, динамични, освободени хора. Не са като немци или скандинавци, да вземем за пример, които са по-студени хора. Мисля, че
Спас Русев избра верния вид с Делио Роси
Засега виждам, че почитателите на тима го одобряват също доста добре – въпреки всичко се вижда и че стадионът още веднъж стартира да се цялостни, лека бавно. Щом е пристигнал тук да работи, Роси е наясно със обстановката. Разни викания и настроения няма да му повлияят – италианците са същите в това отношение.
- Преди четири години в 16:30 ч. тъкмо в границите на 5 секунди взривиха бранш „ А ” на стадион „ Георги Аспарухов ”. Заяви се, че до няколко години Левски ще разполага с ултрамодерно оборудване. Днес няма такова оборудване, само че помниш ли какво ти мина през съзнанието в оня миг?
- За мен, когато искаш да правиш нещо, би трябвало да го правиш, както би трябвало. Или блъскаш и издигаш отначало целия стадион, щом си решил и имаш опция, или не го пипаш. А не да буташ един бранш, пък след това да го правиш, след това втори и така нататък Това е единствено някакво кърпене. Ако Левски играе добре и печели купи, в случай че ще и на една поляна наоколо до Елин Пелин да сложат две порти и да излезе тимът, ще се съберат отново 10 000 души. Гарантирам ти. Хората, които тогава бяха в клуба, като Иво Тонев, започнаха нещо и го оставиха незавършено. Беше неточност.
- Помечта си малко синя България около историята за „ Газпром ” и главозамайващите пари, които ще налее в Левски ”, само че фантазиите се оказаха без покритие?!
- Така се получи, да. Тодор Батков даваше, даваше, даваше пари, най-после нямаше да дава още. Даде всичко в ръцете на Иво Тонев, а той какъв предприемач е?! Че има една дискотека и не знам от кое място още вади пари… Това ли са предприемачите?! А хората, които са изпълнителни шефове или просто работят в клуба, не са отговорни. Не те дефинират дали да се бута бранш, стадион. Много неточности се направиха за жал.
- Но стана по този начин, че през днешния ден, когато се приказва за огромните играчи и огромните мачове, думите постоянно са в минало време...
- За жал и тук си права. Болно и неприятно е, само че не може нищо да се направи. В минало време са тези приказки, а би било добре да са и в сегашното.
- А какво мислиш за вратарските рокади в тима? Йоргачевич си потегли неотдавна, а по мнението на не малко почитатели, не е трябвало?!
- Това добре, само че аз желая да попитам, в случай че тези информации в този момент са правилни, че Йоргачевич остава в клуба като асистент треньор на вратарите или нещо сходно –
за какво Митко Иванков не го изпратиха по този начин, както Йоргачевич?
Срамна работа за мене! Толкова доста по-добри вратари е имало от Йоргачевич – и не са били изпращани по този метод. Бил ултрас. Ами като е ултрас – да върви при почитателите да седи, не на вратата. Що българин по този начин не изпратят?! Все чужденците ги кичат със статуетки и какво ли още не. Чакайте малко, бе, ние сме българи, дайте да си държим на нашето! По какво Божо Митрев в този момент или по-младият му сътрудник отстъпват на Йоргачевич? Не мога да се сетя. За мен това са някакви мизерии… Ами Митко Иванков – момчето е легенда на клуба. Защо не поканят него да стане треньор на вратарите в Левски?! Що не канят такива имена?! Йоргачевич… стига. Моите почетения – добър вратар е, само че Левски е имал доста по-класни вратари от него, само че те не са били изпращани по същия метод. Това не ми подхожда въобще.
- Наистина са доста „ сините ” митове, които през днешния ден нямат към този момент нищо общо с клуба…Защо се получава по този начин съгласно теб?
- Защо ли… Да вземем един Георги Донков, Илия Груев, който работи в Германия, Велко Йотов – в Америка – за какво някой не се сети за тези хора?! Защо не се опита нещо ново? Защо в българския футбол се въртят едни и същи хора, едни и същи треньори – махне се от един тим, отиде в различен. Хубавото нещо в този момент е, че влизат по-млади треньори, като да вземем за пример Томаш в Берое – дайте път на младото потомство. Нещо ново да се опита.
- Предполагам, че следиш и мачовете на националния ни тим, в чийто редици бе през не доста далечната 2004-та, когато тимът ни последно игра на огромен конгрес – европейското състезание в Португалия. В актуалните борби за Мондиал 2018 отборът ни обаче по никакъв начин не убеждава, че заслужава да откри място там?!
- Играем мощно като домакини и едва като посетители. Не знам за какво по този начин се получава. А в случай че желаеме да се класираме на огромен конгрес, би трябвало да играем и на двете места еднообразно мощно. Не знам на какво се дължи това... на нрав ли, на незадоволителна мотивация ли, не си ли имат вяра?! Защото не може да гледаш един мач с Швеция в София и да виждаш предпочитание за игра и още в идващия мач – с Холандия – безусловно друго състояние. Ту по този начин, ту другояче.
- Смяташ ли, че българският футбол има мощен тил в лицето на БФС? Преди време и Димитър Бербатов се отхвърли от тима поради част от управлението точно на футболната централа...
- Националният тим мъчно се разяснява. И освен поради БФС. Митко Бербатов беше най-силният български футболист, а у нас непрекъснато го плюеха. Колкото и да е, не е прелестно, в случай че е играл в толкоз мощни тимове по света. В един миг просто търпението му преля и по тази причина по този начин се получи. И преди съм го казвал – в случай че нямаше толкоз ченгета и доносници в българския футбол, можеше и да сме на друго равнище. Дай Боже да се оправим, но… не знам. Много неща са комплицирани. Знаеш ли кое е неприятното с българския футбол като цяло – това, че се вършат прекалено много взаимни отстъпки. Компромиси от финансова позиция. Много тимове нямат игрища, нямат осветяване. Отиват да играят в други градове. След една година се връщат назад. Тотално е безпаричието.
Хората в лицензионната комисия си затварят непрекъснато очите
Както стана и с ЦСКА, и с Локомотив (София). И в случай че това беше спряно преди години, през днешния ден щеше да ги има и ЦСКА, и Локо (София). Не се стопира в точния момент, натрупат се отговорности, вършат се взаимни отстъпки и по този начин се получава в последна сметка. Това е мое персонално мнение. С тези взаимни отстъпки би трябвало един път вечно да се спре! Вкарват се тимове от втора дивизия, приключили на 10-о място – в първа. Правят се някакви нови шампионати поради някой си там… Това са взаимни отстъпки! Българският футбол губи от тях! Един човек, като е болен – в случай че докторът му откри в точния момент заболяването, той има късмет да се излекува. Но в случай че единствено понякога той пие някакви хапчета и нищо друго… най-после умира. По същия метод е и с футбола. Някой си бил мощен на деня – дай да му създадем това и това?! Недопустимо! И ти доста вярно зададе този въпрос – за мощния тил на БФС в българския футбол?! Иронията е голяма…
- Родом си от Кюстендил и нееднократно си споделял оскърбление от ориста на футболния Велбъжд. Кой е виновен за съсипването на клуба?
- Ами… от три пъти бронзов медалист и няколкогодишен фактор преди години в „ А ” група, през днешния ден Велбъжд играе отново в „ А ” група, само че „ А ” окръжна. Болно ми е да разясня в действителност. Взели са в този момент от София някакъв треньор… по какъв начин можеш за „ А ” окръжна група да взимаш от столицата някакви футболисти?! Това е цялостна излагация! Дойдох си в България за няколко дни, в родния Кюстендил, и виждам тук хората какъв брой са недоволни, по какъв начин събират подписи, тъжна история. Тук с футбол се занимават хора, които въобще нямат общо с този спорт. Футболът е доста тънка материя – това не е като мениджмънта на една компания за обувки или облекла примерно. По същия метод, когато и аз отворих школа в Япония, а имах преди този момент и ресторант, си мислех, че е доста елементарно. То хубаво го отваряш, само че след това какво правиш?! Във Велбъжд в този момент с футбол се занимават хора, които нямат и разбиране от играта. Общината дава пари, пари изчезват… Може ли тим от „ В ” група със 145 000 лв. бюджет, да изпадне в „ А ” окръжна група. Срамна работа! Тук, в Кюстендил, с мои набори, с които съм израснал – да играем във „ В ” група и единствено в домакинските мачове ще бием и отново ще останем в групата. Смешна работа!
- Сигурно постоянно правиш паралели с Япония, в която живееш и работиш от години?
- Моето бъдеще е обвързвано с Япония. Занимавам се с школата. Иска ми се и аз да работя в професионалния футбол, само че преди този момент би трябвало да изкарам про лиценз, тъй като в този момент имам единствено а лиценз. Иначе паралели да искаш… Хората те почитат, ценят те, макар че аз съм спрял да играя интензивно към този момент от 5 години. Изпращат ми в офиса картички да подписвам, какво ли не. Отношението им е необикновено.
- Япония е много развита страна, от която сме на светлинни години разстояние по доста индикатори. С какви усещания си?
- Не единствено е развита страна, само че и доста спокойна за живот. Всеки си знае отговорностите, не се бърка в неща, които не знае, в други сфери, както е доста постоянно у нас. В Япония имаш късмет за развиване. Трудно е, да – и културата е друга, и стандартите, скъпо е – само че аз съм привикнал с компликациите. Винаги съм бил с главата напред.
- А с японския език по какъв начин се справяш?
- Да ти кажа езикът не е чак толкоз сложен, колкото наподобява на пръв взор. Аз, допреди 5-6 години, когато още играех, имах преводач. Знаех напълно малко японски думи, които бяха все футболни термини, с цел да мога да контактувам на терена със съотборниците. Но преди 5 години, когато си направих компанията и трябваше всичко самичък да върша, много ми се усъвършенства японския.
- Теб постоянно те показват като българина, който сбъдва фантазиите на японските деца!
- Това ме радва доста и ме задължава да давам най-хубавото постоянно. Много от дечицата в този момент, които идват, не ме познават като футболист, само че пък родителите им им описват за този ми интервал. Има почитание, а това е доста значимо. Школата стана доста известна в Япония, регистрирахме не малко триумфи. Спечелихме много шампионати, регионални шампионати, в един от които от 800 тима станахме 2-ри. Мисля, че е огромен триумф.
- Синът ти в този момент също желае да стане футболист, само че ми прави огромно усещане обстоятелството, че ти стоиш настрани от неговите решения, дори избягваш да му даваш препоръки. Защо?
- Това мое държание е за. Искам да го предпазя, тъй като на доста футболисти децата са се занимавали с футбол, само че имената на бащите нормално пречат. Искам той да се бори самичък и когато изникне някаква компликация, да се оправя, както може с нея. Аз в никакъв случай не съм му казвал да се занимава с футбол. Той самичък изяви предпочитание, самичък избра. Даже не желая и да му виждам мачове, тренировки, да го оставя напълно самичък – с цел да не му пречи моето име. Да се научи да се оправя самичък с живота и с футбола. Това е моята тактика. Не обичам да подкрепям детето си – да играе единствено тъй като аз съм му татко. Там, където е бил до момента, съм казвал единствено – в случай че заслужава да играе, да играе. Ако има по-добри деца от него, да дава повече на тренировки, с цел да потвърди, че има място в стартовите сформира. Иначе да играе, единствено тъй като е мой наследник – няма късмет! Той и при мен да пристигна да играе – в случай че има по-добро дете на неговия пост, ще пусна него. И синът ми знае това. Разбрал е, че в случай че го блъскам, тъй като е мое дете, това е единствено в негов минус.
- Разбрах, че той ще бъде на проби в Славия. А за какво не в Левски?
- Той е левскар, каквото е и цялото ми семейство, само че не желая да е в Левски тъкмо заради тази причина, за която си приказваме. Не желая да е в този тим, единствено тъй като татко му е Илиян Стоянов – и да споделят „ това е детето на Илиян Стоянов ”. Искам да споделят „ това е Алекс, татко му е Илиян ”. Не противоположното. Ако се развива добре, не е проблем да играе в Левски – само че като към този момент развъртян футболист. С него си приказваме много и ме схваща в действителност вярно. Осъзнато дете е.
- Япония се намира в земетръсна зона и нерядко се случват много плашещи трусове. През 2011-а ти претърпя един смут там, когато едвам успяваш да се свържеш с околните си... Поддържаш ли непрекъснати страхове по този въпрос?
- Свиква се в действителност, не е проблем. На мен дори към този момент не ми прави усещане. Но виж, на човек, каквото му е писано, това става. Тук ще вървиш по улицата, ще падне някоя керемида или тухла, и ще те убие, Божа работа е.
Човек не може да си избяга от ориста
2011-а в действителност имаше доста стресираща обстановка. Усети се и при мен, въпреки че аз бях надалеч в оня миг от епицентъра – на 200-300 километра. Много неприятна обстановка. Но Япония я понесе и се оправи превъзходно с ситуацията по-късно. Тогава помня, че гледах всичко непосредствено по малкия екран. Просто една покруса. Но отново ти споделям – японците са стоманени в това отношение. За 3-4 месеца единствено се подвигнаха, оправиха вредите. С футболистите събирахме пари, с цел да помогнем. Японците са много обединен, обединен народ и това ги прави мощни.
- А с кухнята привикна ли? Българското, знаем, е най-хубаво, освен тъй като си е наше.
- (Усмихва се.) Така е. Свикнах, да. Но като ми залипсва нещо от българската кухня, си го върша. Аз съм и кулинар, сготвям си.
- Как привикнаха околните ти с това голямо разстояние?
- Липсвам им, само че те знаят, че съм там за положително, поради бъдещето. Идвам си понякога, виждаме се. Да, не е като да съм от самото начало в България, само че такова е ситуацията.
- А би ли се върнал в миналото назад в България – и с цел да живееш, и с цел да работиш?
- Никога не споделям в никакъв случай. За момента не, само че в бъдеще не се знае. Истината е, че родината не ми липсва чак толкоз, колкото околните ми, детенцето ми. Синът ми си живее в България, идва при мен през лятната почивка. Но ми се желае да го взема при мен, да учи в Япония, да приключи университет – ученето е най-важно. А дали ще стане футболист – си зависи от него. Именно по тази причина желая и да го взема при мен – с цел да учи и живее в бяла страна, да може да се оправя самичък с компликациите.
Анелия ПОПОВА/ШОУ
- Видях фотография с Митко Иванков в профила ти от един остарял футболен мач сред Литекс и Левски. Носталгията ли те е обзела?
- Това са едни хубави и приятни мемоари за мен. А особено Митко Иванков го почитам доста – освен от престоя ни в Левски, бяхме дружно и в националния тим. Съзнавам, че годините няма по какъв начин да се върнат, само че понякога се сещам за тези моменти. А и почитатели постоянно ми пращат на персонални известия в обществената мрежа всевъзможни фотоси. Приятно е.
- С кого от клуба към днешна дата поддържаш контакт?
- Почти с никого. Много рядко се слушам с някогашни сътрудници. Може би е обикновено, тъй като аз, въпреки всичко, съм от 12 години в Япония и мъчно се поддържа връзка. Първите години се чувахме, само че по-късно дистанцията си сподели думата. Не е като преди.
- На теб обаче дистанцията не ти пречи да следиш това, което се случва в Левски, съдейки по честите статуси в профила ти, а и освен. Как преценяваш актуалната обстановка в клуба?
- Към момента Левски почти върви добре. Когато има предпочитание и е открит точният треньор, кардинално могат да се получат нещата в вярната посока. Има усъвършенстване към този момент. Но има и още доста да се работи, има какво да се желае в игрови проект. Но мисля, че Делио Роси ще се оправи.
- Кои бяха грешките и грешниците, които се оказаха най-скъпи във времето за „ синия ” клуб?
- Като се върнем обратно в годините – от 2009-а до момента всичко е комплицирано. И селекции, и треньори, които са минали през Левски, съвсем всичко. А сметката най-после я заплаща клубът, което е неприятно. Когато кажеш истината, доста от хората се наскърбяват, тъй като мислят, че ги мразиш, а това не е правилно. Но нещата би трябвало да се споделят, освен това обективно.
Не може тимът да не върви, а аз да споделят, че играем добре?!
Или пък наложително да пазя някогашни сътрудници, с които съм играл там или са били на работа в клуба, в случай че Левски ” не върви добре. Винаги съм казвал това, което мисля. През клуба минаха много хора, само че се видя, че не могат да се оправят. Колко години минаха, какъв брой време, видя се, че не стават! Как сега в Левски от месец насам, откогато е Делио Роси, незабавно се усеща някакво усъвършенстване в играта?! Говоря чисто тактически, не като игра и жанр към момента. Спазва се дисциплинираност на терена, всеки си извършва дилемите. Името на треньора е доста значимо в един подобен тим, с цел да могат и футболистите да имат нужния почит.
- Говориш за престиж към треньора, за какъвто обаче, май не се приказва постоянно в родния футболен елит…
- Точно за престиж, да. Не се приказва. А не може без него. Аз може и да нямам нищо срещу Николай Митов или други треньори, които са минали през Левски, само че не може Николай Митов да е треньор на Обертан или на други от новите попълнения, които преди този момент са били при огромни треньори. И да се чака от тях да имат почит към него. Не се получава. Всяка жаба да си знае гьола!
- Николай Митов отнесе серия от гневни мнения освен от почитатели, само че и от митове на клуба. А най-малко към този момент Делио Роси печели утвърждението!
- Николай Митов не е треньор за равнището на Левски. А Делио Роси към този момент се оправя. Виждат се усъвършенствания в играта. Италианското катеначо се усеща несъмнено, тъй като с цел да спечелиш един мач, на първо място би трябвало да имаш доста здрава отбрана. Гледах играта на тима в мача против Лудогорец – близо 60 минути бяха с човек по-малко и все пак не позволиха гол. Колкото и да е, Лудогорец са класен тим. Мисля дори, че в този момент футболистите се раздават повече на терена, в сравнение с го правеха до неотдавна.
- Мислиш ли, че Делио Роси ще съумее бързо да се приспособява към родния нрав, за който знаем, че е много легендарен откъм крайности и противоречивост?
- Мисля, че той ще се оправи. Нали преди да пристигна Роси в тима се разясняваше дали той или Авраам Грант е по-добър вид. Близък другар ме попита същото и аз споделих, че съгласно мен Роси е индивидът. Грант е с хубава визитка, само че Делио Роси би се приспособил по-бързо, защото италианците са близки като нрав на българите. И те са темпераментни, динамични, освободени хора. Не са като немци или скандинавци, да вземем за пример, които са по-студени хора. Мисля, че
Спас Русев избра верния вид с Делио Роси
Засега виждам, че почитателите на тима го одобряват също доста добре – въпреки всичко се вижда и че стадионът още веднъж стартира да се цялостни, лека бавно. Щом е пристигнал тук да работи, Роси е наясно със обстановката. Разни викания и настроения няма да му повлияят – италианците са същите в това отношение.
- Преди четири години в 16:30 ч. тъкмо в границите на 5 секунди взривиха бранш „ А ” на стадион „ Георги Аспарухов ”. Заяви се, че до няколко години Левски ще разполага с ултрамодерно оборудване. Днес няма такова оборудване, само че помниш ли какво ти мина през съзнанието в оня миг?
- За мен, когато искаш да правиш нещо, би трябвало да го правиш, както би трябвало. Или блъскаш и издигаш отначало целия стадион, щом си решил и имаш опция, или не го пипаш. А не да буташ един бранш, пък след това да го правиш, след това втори и така нататък Това е единствено някакво кърпене. Ако Левски играе добре и печели купи, в случай че ще и на една поляна наоколо до Елин Пелин да сложат две порти и да излезе тимът, ще се съберат отново 10 000 души. Гарантирам ти. Хората, които тогава бяха в клуба, като Иво Тонев, започнаха нещо и го оставиха незавършено. Беше неточност.
- Помечта си малко синя България около историята за „ Газпром ” и главозамайващите пари, които ще налее в Левски ”, само че фантазиите се оказаха без покритие?!
- Така се получи, да. Тодор Батков даваше, даваше, даваше пари, най-после нямаше да дава още. Даде всичко в ръцете на Иво Тонев, а той какъв предприемач е?! Че има една дискотека и не знам от кое място още вади пари… Това ли са предприемачите?! А хората, които са изпълнителни шефове или просто работят в клуба, не са отговорни. Не те дефинират дали да се бута бранш, стадион. Много неточности се направиха за жал.
- Но стана по този начин, че през днешния ден, когато се приказва за огромните играчи и огромните мачове, думите постоянно са в минало време...
- За жал и тук си права. Болно и неприятно е, само че не може нищо да се направи. В минало време са тези приказки, а би било добре да са и в сегашното.
- А какво мислиш за вратарските рокади в тима? Йоргачевич си потегли неотдавна, а по мнението на не малко почитатели, не е трябвало?!
- Това добре, само че аз желая да попитам, в случай че тези информации в този момент са правилни, че Йоргачевич остава в клуба като асистент треньор на вратарите или нещо сходно –
за какво Митко Иванков не го изпратиха по този начин, както Йоргачевич?
Срамна работа за мене! Толкова доста по-добри вратари е имало от Йоргачевич – и не са били изпращани по този метод. Бил ултрас. Ами като е ултрас – да върви при почитателите да седи, не на вратата. Що българин по този начин не изпратят?! Все чужденците ги кичат със статуетки и какво ли още не. Чакайте малко, бе, ние сме българи, дайте да си държим на нашето! По какво Божо Митрев в този момент или по-младият му сътрудник отстъпват на Йоргачевич? Не мога да се сетя. За мен това са някакви мизерии… Ами Митко Иванков – момчето е легенда на клуба. Защо не поканят него да стане треньор на вратарите в Левски?! Що не канят такива имена?! Йоргачевич… стига. Моите почетения – добър вратар е, само че Левски е имал доста по-класни вратари от него, само че те не са били изпращани по същия метод. Това не ми подхожда въобще.
- Наистина са доста „ сините ” митове, които през днешния ден нямат към този момент нищо общо с клуба…Защо се получава по този начин съгласно теб?
- Защо ли… Да вземем един Георги Донков, Илия Груев, който работи в Германия, Велко Йотов – в Америка – за какво някой не се сети за тези хора?! Защо не се опита нещо ново? Защо в българския футбол се въртят едни и същи хора, едни и същи треньори – махне се от един тим, отиде в различен. Хубавото нещо в този момент е, че влизат по-млади треньори, като да вземем за пример Томаш в Берое – дайте път на младото потомство. Нещо ново да се опита.
- Предполагам, че следиш и мачовете на националния ни тим, в чийто редици бе през не доста далечната 2004-та, когато тимът ни последно игра на огромен конгрес – европейското състезание в Португалия. В актуалните борби за Мондиал 2018 отборът ни обаче по никакъв начин не убеждава, че заслужава да откри място там?!
- Играем мощно като домакини и едва като посетители. Не знам за какво по този начин се получава. А в случай че желаеме да се класираме на огромен конгрес, би трябвало да играем и на двете места еднообразно мощно. Не знам на какво се дължи това... на нрав ли, на незадоволителна мотивация ли, не си ли имат вяра?! Защото не може да гледаш един мач с Швеция в София и да виждаш предпочитание за игра и още в идващия мач – с Холандия – безусловно друго състояние. Ту по този начин, ту другояче.
- Смяташ ли, че българският футбол има мощен тил в лицето на БФС? Преди време и Димитър Бербатов се отхвърли от тима поради част от управлението точно на футболната централа...
- Националният тим мъчно се разяснява. И освен поради БФС. Митко Бербатов беше най-силният български футболист, а у нас непрекъснато го плюеха. Колкото и да е, не е прелестно, в случай че е играл в толкоз мощни тимове по света. В един миг просто търпението му преля и по тази причина по този начин се получи. И преди съм го казвал – в случай че нямаше толкоз ченгета и доносници в българския футбол, можеше и да сме на друго равнище. Дай Боже да се оправим, но… не знам. Много неща са комплицирани. Знаеш ли кое е неприятното с българския футбол като цяло – това, че се вършат прекалено много взаимни отстъпки. Компромиси от финансова позиция. Много тимове нямат игрища, нямат осветяване. Отиват да играят в други градове. След една година се връщат назад. Тотално е безпаричието.
Хората в лицензионната комисия си затварят непрекъснато очите
Както стана и с ЦСКА, и с Локомотив (София). И в случай че това беше спряно преди години, през днешния ден щеше да ги има и ЦСКА, и Локо (София). Не се стопира в точния момент, натрупат се отговорности, вършат се взаимни отстъпки и по този начин се получава в последна сметка. Това е мое персонално мнение. С тези взаимни отстъпки би трябвало един път вечно да се спре! Вкарват се тимове от втора дивизия, приключили на 10-о място – в първа. Правят се някакви нови шампионати поради някой си там… Това са взаимни отстъпки! Българският футбол губи от тях! Един човек, като е болен – в случай че докторът му откри в точния момент заболяването, той има късмет да се излекува. Но в случай че единствено понякога той пие някакви хапчета и нищо друго… най-после умира. По същия метод е и с футбола. Някой си бил мощен на деня – дай да му създадем това и това?! Недопустимо! И ти доста вярно зададе този въпрос – за мощния тил на БФС в българския футбол?! Иронията е голяма…
- Родом си от Кюстендил и нееднократно си споделял оскърбление от ориста на футболния Велбъжд. Кой е виновен за съсипването на клуба?
- Ами… от три пъти бронзов медалист и няколкогодишен фактор преди години в „ А ” група, през днешния ден Велбъжд играе отново в „ А ” група, само че „ А ” окръжна. Болно ми е да разясня в действителност. Взели са в този момент от София някакъв треньор… по какъв начин можеш за „ А ” окръжна група да взимаш от столицата някакви футболисти?! Това е цялостна излагация! Дойдох си в България за няколко дни, в родния Кюстендил, и виждам тук хората какъв брой са недоволни, по какъв начин събират подписи, тъжна история. Тук с футбол се занимават хора, които въобще нямат общо с този спорт. Футболът е доста тънка материя – това не е като мениджмънта на една компания за обувки или облекла примерно. По същия метод, когато и аз отворих школа в Япония, а имах преди този момент и ресторант, си мислех, че е доста елементарно. То хубаво го отваряш, само че след това какво правиш?! Във Велбъжд в този момент с футбол се занимават хора, които нямат и разбиране от играта. Общината дава пари, пари изчезват… Може ли тим от „ В ” група със 145 000 лв. бюджет, да изпадне в „ А ” окръжна група. Срамна работа! Тук, в Кюстендил, с мои набори, с които съм израснал – да играем във „ В ” група и единствено в домакинските мачове ще бием и отново ще останем в групата. Смешна работа!
- Сигурно постоянно правиш паралели с Япония, в която живееш и работиш от години?
- Моето бъдеще е обвързвано с Япония. Занимавам се с школата. Иска ми се и аз да работя в професионалния футбол, само че преди този момент би трябвало да изкарам про лиценз, тъй като в този момент имам единствено а лиценз. Иначе паралели да искаш… Хората те почитат, ценят те, макар че аз съм спрял да играя интензивно към този момент от 5 години. Изпращат ми в офиса картички да подписвам, какво ли не. Отношението им е необикновено.
- Япония е много развита страна, от която сме на светлинни години разстояние по доста индикатори. С какви усещания си?
- Не единствено е развита страна, само че и доста спокойна за живот. Всеки си знае отговорностите, не се бърка в неща, които не знае, в други сфери, както е доста постоянно у нас. В Япония имаш късмет за развиване. Трудно е, да – и културата е друга, и стандартите, скъпо е – само че аз съм привикнал с компликациите. Винаги съм бил с главата напред.
- А с японския език по какъв начин се справяш?
- Да ти кажа езикът не е чак толкоз сложен, колкото наподобява на пръв взор. Аз, допреди 5-6 години, когато още играех, имах преводач. Знаех напълно малко японски думи, които бяха все футболни термини, с цел да мога да контактувам на терена със съотборниците. Но преди 5 години, когато си направих компанията и трябваше всичко самичък да върша, много ми се усъвършенства японския.
- Теб постоянно те показват като българина, който сбъдва фантазиите на японските деца!
- Това ме радва доста и ме задължава да давам най-хубавото постоянно. Много от дечицата в този момент, които идват, не ме познават като футболист, само че пък родителите им им описват за този ми интервал. Има почитание, а това е доста значимо. Школата стана доста известна в Япония, регистрирахме не малко триумфи. Спечелихме много шампионати, регионални шампионати, в един от които от 800 тима станахме 2-ри. Мисля, че е огромен триумф.
- Синът ти в този момент също желае да стане футболист, само че ми прави огромно усещане обстоятелството, че ти стоиш настрани от неговите решения, дори избягваш да му даваш препоръки. Защо?
- Това мое държание е за. Искам да го предпазя, тъй като на доста футболисти децата са се занимавали с футбол, само че имената на бащите нормално пречат. Искам той да се бори самичък и когато изникне някаква компликация, да се оправя, както може с нея. Аз в никакъв случай не съм му казвал да се занимава с футбол. Той самичък изяви предпочитание, самичък избра. Даже не желая и да му виждам мачове, тренировки, да го оставя напълно самичък – с цел да не му пречи моето име. Да се научи да се оправя самичък с живота и с футбола. Това е моята тактика. Не обичам да подкрепям детето си – да играе единствено тъй като аз съм му татко. Там, където е бил до момента, съм казвал единствено – в случай че заслужава да играе, да играе. Ако има по-добри деца от него, да дава повече на тренировки, с цел да потвърди, че има място в стартовите сформира. Иначе да играе, единствено тъй като е мой наследник – няма късмет! Той и при мен да пристигна да играе – в случай че има по-добро дете на неговия пост, ще пусна него. И синът ми знае това. Разбрал е, че в случай че го блъскам, тъй като е мое дете, това е единствено в негов минус.
- Разбрах, че той ще бъде на проби в Славия. А за какво не в Левски?
- Той е левскар, каквото е и цялото ми семейство, само че не желая да е в Левски тъкмо заради тази причина, за която си приказваме. Не желая да е в този тим, единствено тъй като татко му е Илиян Стоянов – и да споделят „ това е детето на Илиян Стоянов ”. Искам да споделят „ това е Алекс, татко му е Илиян ”. Не противоположното. Ако се развива добре, не е проблем да играе в Левски – само че като към този момент развъртян футболист. С него си приказваме много и ме схваща в действителност вярно. Осъзнато дете е.
- Япония се намира в земетръсна зона и нерядко се случват много плашещи трусове. През 2011-а ти претърпя един смут там, когато едвам успяваш да се свържеш с околните си... Поддържаш ли непрекъснати страхове по този въпрос?
- Свиква се в действителност, не е проблем. На мен дори към този момент не ми прави усещане. Но виж, на човек, каквото му е писано, това става. Тук ще вървиш по улицата, ще падне някоя керемида или тухла, и ще те убие, Божа работа е.
Човек не може да си избяга от ориста
2011-а в действителност имаше доста стресираща обстановка. Усети се и при мен, въпреки че аз бях надалеч в оня миг от епицентъра – на 200-300 километра. Много неприятна обстановка. Но Япония я понесе и се оправи превъзходно с ситуацията по-късно. Тогава помня, че гледах всичко непосредствено по малкия екран. Просто една покруса. Но отново ти споделям – японците са стоманени в това отношение. За 3-4 месеца единствено се подвигнаха, оправиха вредите. С футболистите събирахме пари, с цел да помогнем. Японците са много обединен, обединен народ и това ги прави мощни.
- А с кухнята привикна ли? Българското, знаем, е най-хубаво, освен тъй като си е наше.
- (Усмихва се.) Така е. Свикнах, да. Но като ми залипсва нещо от българската кухня, си го върша. Аз съм и кулинар, сготвям си.
- Как привикнаха околните ти с това голямо разстояние?
- Липсвам им, само че те знаят, че съм там за положително, поради бъдещето. Идвам си понякога, виждаме се. Да, не е като да съм от самото начало в България, само че такова е ситуацията.
- А би ли се върнал в миналото назад в България – и с цел да живееш, и с цел да работиш?
- Никога не споделям в никакъв случай. За момента не, само че в бъдеще не се знае. Истината е, че родината не ми липсва чак толкоз, колкото околните ми, детенцето ми. Синът ми си живее в България, идва при мен през лятната почивка. Но ми се желае да го взема при мен, да учи в Япония, да приключи университет – ученето е най-важно. А дали ще стане футболист – си зависи от него. Именно по тази причина желая и да го взема при мен – с цел да учи и живее в бяла страна, да може да се оправя самичък с компликациите.
Анелия ПОПОВА/ШОУ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ