119 години от Илинденско-Пребраженското въстание
„ Илинден, майко, Илинден, за българите – Великден “. В тези няколко думички националната памет, поетичният талант на българите и в нашите песни са събрали същността на днешния ден.
Представители на Вътрешна македонска революционна организация, Македонския теоретичен институт, българи от диаспората и жители на столицата означиха през днешния ден в София 119-ата годишнина от експлоадирането на най-масовото българско въстание – Илинденско-Преображенското. Пред паметника на революционерите от Македония, Одринско и Беломорието признателните наследници на илинденци поставиха цветя и се поклониха пред делото на героите, дали живота си за освобождението и обединяването на българския народ.
Поклон!https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fwww.vmro.bg%2Fvideos%2F433137681874991%2F&show_text=false&width=560&t=0
Слово на доцент Милен Михов – историк, член на управлението на Вътрешна македонска революционна организация и на МНИ:
Днес в Скопие броят първи, втори, трети, а може би ще измислят и следващ Илинден. Днес обаче ние имаме правото да кажем, че Илинден е един и той е български. На 20 юли 1903 година стартира най-голямото българско въстание в новата ни история. То е част от една верига, почнала от писанията на Паисий, предходна през делата на даскали и свещеници, през легиите и четите, гения на Апостола и Априлското въстание. То е дело на Организация, основана като историческо продължение на Вътрешната революционна организация по законите на Левски. Създадената през 1893 година Организация, в началото обозначена като Български македоно-одрински революционни комитети, взема решението за това огромно въстание във физико-математическия кабинет на Солунската гимназия при започване на 1903 година под председателството на нашия съгражданин от Стара Загора Иван Гарванов. Планът за въстание е създаден с дейното присъединяване на българските офицери, а самата бойна мощ на Организацията е построена в продължение на години под инструкциите на български подофицери и офицери. Планът планува една перманентна гражданска война, която поредно да стартира от Битолски революционен окръг, да продължи в Одрински революционен окръг и през септември да продължи в центъра на това географско, необятно пространство от Охридското езеро и Преспанското езеро до Черно море, в центъра на Серски революционен окръг. Планът планува против 250-хилядна турска войска, съсредоточена от Високата врата на Балканите, да бъдат изправени добре готови и командвани от български офицери и подофицери чети, които да нанесат тежко проваляне, да продължат войната – въстаническата война, задоволително дълго, с цел да се принудят Великите сили да подхващат обещаните в Берлинския контракт промени в европейска Турция, които би трябвало да придобият формата на автономност на Македония и Одрин. Автономия в проектите на Революционната организация, повтаряща модела на Източна Румелия с доминация на българския етнос.
Казвам всички тези известни и известни неща, с цел да подчертая, че измислената история за Илинден 1903 година в Скопие е обречена. Тя не маже да тържествува против историческата истина, против националната памет и сътвореното в песните именито завещание за борците за свободата на Македония и Одринско. В това въстание умират десетки български четници, офицери и бойци от Българската войска и хиляди потърпевши във въстаническите региони.
Никой през 1903 година от султанските низами, от турския башибозук, от дипломатическите представителства в Ориента и великите столици в Европа и света не преглежда това въстание като друго, а като българско. И неговата цел като друга, с изключение на като автономията на българите в Македония и Одринско в европейска Турция като част от пътя за основаване на Санстефанска България.
Това е историческата истина. И през днешния ден можем да кажем, че тя няма да бъда забравена и всеки, който я престъпва, ще бъде избран от българите и от историческата памет като изменник на историческата истина и на националните ползи.
Да живее Илинден! Да живее делото на илинденци! То продължава, то ще бъде продължено!
Да живее България!
Слово на съпредседателя на Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов:https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FVeselinovIskren%2Fvideos%2F377329487840858%2F&show_text=false&width=560&t=0
Потомци на войводата тома Радовски подариха на Македонския дом портрет на воин, който е бил областен челник в Серско. Лично Гоце Делчев го притегля в редиците на Вътрешна македонска революционна организация през 1900 година Подаръкът одобри основният секретар на Вътрешна македонска революционна организация Юлиан Ангелов и описа в резюме за войводата Радовски.
Представители на Вътрешна македонска революционна организация, Македонския теоретичен институт, българи от диаспората и жители на столицата означиха през днешния ден в София 119-ата годишнина от експлоадирането на най-масовото българско въстание – Илинденско-Преображенското. Пред паметника на революционерите от Македония, Одринско и Беломорието признателните наследници на илинденци поставиха цветя и се поклониха пред делото на героите, дали живота си за освобождението и обединяването на българския народ.
Поклон!https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fwww.vmro.bg%2Fvideos%2F433137681874991%2F&show_text=false&width=560&t=0
Слово на доцент Милен Михов – историк, член на управлението на Вътрешна македонска революционна организация и на МНИ:
Днес в Скопие броят първи, втори, трети, а може би ще измислят и следващ Илинден. Днес обаче ние имаме правото да кажем, че Илинден е един и той е български. На 20 юли 1903 година стартира най-голямото българско въстание в новата ни история. То е част от една верига, почнала от писанията на Паисий, предходна през делата на даскали и свещеници, през легиите и четите, гения на Апостола и Априлското въстание. То е дело на Организация, основана като историческо продължение на Вътрешната революционна организация по законите на Левски. Създадената през 1893 година Организация, в началото обозначена като Български македоно-одрински революционни комитети, взема решението за това огромно въстание във физико-математическия кабинет на Солунската гимназия при започване на 1903 година под председателството на нашия съгражданин от Стара Загора Иван Гарванов. Планът за въстание е създаден с дейното присъединяване на българските офицери, а самата бойна мощ на Организацията е построена в продължение на години под инструкциите на български подофицери и офицери. Планът планува една перманентна гражданска война, която поредно да стартира от Битолски революционен окръг, да продължи в Одрински революционен окръг и през септември да продължи в центъра на това географско, необятно пространство от Охридското езеро и Преспанското езеро до Черно море, в центъра на Серски революционен окръг. Планът планува против 250-хилядна турска войска, съсредоточена от Високата врата на Балканите, да бъдат изправени добре готови и командвани от български офицери и подофицери чети, които да нанесат тежко проваляне, да продължат войната – въстаническата война, задоволително дълго, с цел да се принудят Великите сили да подхващат обещаните в Берлинския контракт промени в европейска Турция, които би трябвало да придобият формата на автономност на Македония и Одрин. Автономия в проектите на Революционната организация, повтаряща модела на Източна Румелия с доминация на българския етнос.
Казвам всички тези известни и известни неща, с цел да подчертая, че измислената история за Илинден 1903 година в Скопие е обречена. Тя не маже да тържествува против историческата истина, против националната памет и сътвореното в песните именито завещание за борците за свободата на Македония и Одринско. В това въстание умират десетки български четници, офицери и бойци от Българската войска и хиляди потърпевши във въстаническите региони.
Никой през 1903 година от султанските низами, от турския башибозук, от дипломатическите представителства в Ориента и великите столици в Европа и света не преглежда това въстание като друго, а като българско. И неговата цел като друга, с изключение на като автономията на българите в Македония и Одринско в европейска Турция като част от пътя за основаване на Санстефанска България.
Това е историческата истина. И през днешния ден можем да кажем, че тя няма да бъда забравена и всеки, който я престъпва, ще бъде избран от българите и от историческата памет като изменник на историческата истина и на националните ползи.
Да живее Илинден! Да живее делото на илинденци! То продължава, то ще бъде продължено!
Да живее България!
Слово на съпредседателя на Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов:https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FVeselinovIskren%2Fvideos%2F377329487840858%2F&show_text=false&width=560&t=0
Потомци на войводата тома Радовски подариха на Македонския дом портрет на воин, който е бил областен челник в Серско. Лично Гоце Делчев го притегля в редиците на Вътрешна македонска революционна организация през 1900 година Подаръкът одобри основният секретар на Вътрешна македонска революционна организация Юлиан Ангелов и описа в резюме за войводата Радовски.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ