Пореден вот под сянката на Москва – успехи и провали на кремълския изборен политинженеринг
Илиана Славова
Масовка от остарели промосковски персонажи, едно ново начинание – подписка за референдум против еврото, малко синя кръв с римейка на Национална движение „Симеон Втори", потребление на платформи от „ гнилия “ Запад за облъчване на електората. Инструментариумът на кремълоугодния политически инженеринг през последната изборна акция припомня сватбената традиция булката да носи нещо остаряло, нещо ново, нещо синьо и нещо назаем. Но замисълът не планува женитба, а
секира за българската народна власт
Разбира се, по извратените стандарти на Кремъл похищаването на страна може да бъде опаковано и като сватбена гала, само че имперските девиации са обособена тематика.
Предизборното говорене беше доминирано от разказите на съветската агитация, въпреки че две трети от българите се разпознават с евроатлантическия избор на България и поддържат Украйна против експанзията на Русия. Наред с парламентарно показаните Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ в акцията участваха голям брой партии с незначителна електорална тежест, които обаче са проводници на пропагандните формули на Москва в телевизионните студия и в обществените мрежи, създавайки количествено превъзходство на проруските послания – във връзка с еврозоната, НАТО и Европейски Съюз, помощта за Украйна. Най-малко девет от политическите сили, които останаха под изборната преграда за влизане в Народното събрание са изразители на такива послания, било то непосредствено или по-нюансирано: „ Левицата “ с 2.23% от гласовете, обединението „ Неутрална България “ („ Атака “, русофили, комунисти) с 0.42%, обединението „ Заедно “ (начело с Ива Митева) с 0.35%, партия „ Истината и единствено истината “ с 0.31%, партията „ Вън от Европейски Съюз и НАТО “ с 0.26%, партия МИР с 0.15%, Български съюз за директна народна власт с 0.10%, Българско национално обединениес 0.09%, Социалистическа партия „ Български път “ с 0.03%.
Сумарният резултат на изброените политически сили е 3.94%, което в математическо изражение е
очевиден неуспех
От друга страна мултиплицирането на проруските позиции посредством присъединяване им в акцията е тактически триумф. Вероятно такава е била и задачата на регистрирането им за изборите – завладяване на колкото е допустимо по-голяма част от публичността.
Изключение в това отношение е „ Левицата “, която влезе в акцията със поръчка да бъде опция на Българска социалистическа партия, а не просто масовка. Ако е имало упования, че обединяването на червени парчета – отпред с от дълго време познати лица като Мая Манолова, Румен Петков, Татяна Дончева, Валери Жаблянов или Костадин Паскалев – ще генерира нова сила у носталгичния ляв електорат, тези упования несъмнено се провалиха. Лоялността на левите гласоподаватели към партията-майка се оказа по-силна, въпреки и излиняла. Ако програмата-минимум е била да се откъснат гласове от Българска социалистическа партия за да се предизвика промяна на управлението и сливане с „ Левицата “ под благосклонния взор на Румен Радев, надали и в това отношение може да се приказва за необикновен триумф. Сегашният избирателен резултат на Българска социалистическа партия от (8.93%) е с 0.37% по-нисък от този на предходните избори (9.30%). За социалистите този спад несъмнено е мъчителен, само че ще е прекомерно пресилено да се регистрира като триумф на „ Левицата “.
Политическата реинкарнация на Национална движение „Симеон Втори" също се оказа несполучлива. Партията получи 0.27% от гласовете. Въпреки афишираното отдръпване на Симеон Сакскобургготски от основаната от него политическа мощ, поръчката за завръщането ѝ на политическата сцена пристигна откакто някогашният монарх одобри в двореца „ Врана “ посланичката на Русия Елеонора Митрофанова и заместника на московския патриарх Кирил – митрополит Антоний.
Симеон Сакскобургготски поредно прокарва съветските ползи
през годините – като стартираме от настойчивото лобиране за АЕЦ „ Белене “ и стигнем до позицията му за войната в Украйна и заповедта за арест на Владимир Путин, издадена от Хага. Ако Москва е разчитала, че на фона на всеобщата незаинтересованост, обзела политическия ни живот, монархическият му ореол ще притегли почитатели за Национална движение „Симеон Втори", тези упования останаха неоправдани. Впрочем, от партията драговолно напомнят, че България беше призната в НАТО по време на нейното ръководство, а ръководителят ѝ Станимир Илчев позволи съдействие с Политическа партия и Демократична България. От това обаче не следва, че проруската линия, прокарвана от Симеон Сакскоубргготски и други царисти е останала в предишното. (Да не забравяме, че Румен Радев флиртуваше с Демократична България до момента в който обясняваше, че Крим е съветски.) Самият ръководител на Национална движение „Симеон Втори" признава лидерския статут на Сакскоубргготски.
„ Царят е жив. Врана е там. Ние сме тук. “ – написа Илчев след оповестяването на изборните резултати.
„ Отличникът “ на пистата на съветското въздействие е партия „ Възраждане “ със извоюваните 14.16% от гласовете, на фона на 10.18% през октомври 2022 година Инициативата за референдум против приемането на еврото евентуално е изиграла роля за привличането на още евроскептични гласове, само че аргументите за повишаването на поддръжката се нуждаят от по-задълбочен разбор. Особено предвид на обстоятелството, че на изборите през юли 2021 година партията имаше едвам 3.01%.
За отбелязване е фактът, че на последните избори „ Възраждане “ лишава 30 хиляди души от гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “, а на предходните – 40 хиляди, съгласно данни на „ Галъп “. Това настрана слага въпроса до каква степен поръчката на Политическа партия да бъде прозападна партия дава отговор на действителността. Ако тя действително е такава, по какъв начин е припозната от минимум 70 хиляди души, които след това гласоподават за евроскептична и проруска партия? (За съпоставяне – от „ Демократична България “ не се преливат гласове към „ Възраждане “.)
Впрочем Политическа партия „ Възраждане “ е основана през август 2014 година – няколко месеца след анексирането на Крим от Русия. През идващите три години остава като
“студен запас “
на русофилския политически набор. При първото си присъединяване в избори през 2017 година получава 1.11%.
През април 2021 година нейният резултат е 2.45% и към момента никой не гледа съществено на тази партия. За две години известността ѝ набъбна съвсем шесткратно. След извоюваните 14.16% на последните избори се чуха гласове, че „ това им е таванът “. Дали? Покачването на резултатите на тази партия не трябва да се приема безгрижно, тъй като въпреки й електоралният й капацитет да е лимитиран, неспособността на систематичните партии да излъчат държавно управление работи в нейна изгода. Влиянието й като рупор на съветски пропагандни послания ще продължи да генерира риск до момента в който евроатлантически насочените партии са
разединени и са заети с противоборства
вместо с общо изпитание да работят за мястото на България като заслужен член на евроатлантическата общественост в новите международни действителности. Прозападно настроените българи може да са две трети от обществото, само че не повече от една трета считат, че би трябвало да оказваме помощ на Украйна с оръжия и муниции, както го вършат съдружниците ни - още един триумф на съветската агитация. По същия метод с хибридни тактики може да бъде парализирано присъединението ни към еврозоната или да бъде налагана концепцията за президентска република. „ Възраждане “, както и останалите проруски партии по никакъв начин не са безобидни като оръдия за постигането на сходни цели.
Масовка от остарели промосковски персонажи, едно ново начинание – подписка за референдум против еврото, малко синя кръв с римейка на Национална движение „Симеон Втори", потребление на платформи от „ гнилия “ Запад за облъчване на електората. Инструментариумът на кремълоугодния политически инженеринг през последната изборна акция припомня сватбената традиция булката да носи нещо остаряло, нещо ново, нещо синьо и нещо назаем. Но замисълът не планува женитба, а
секира за българската народна власт
Разбира се, по извратените стандарти на Кремъл похищаването на страна може да бъде опаковано и като сватбена гала, само че имперските девиации са обособена тематика.
Предизборното говорене беше доминирано от разказите на съветската агитация, въпреки че две трети от българите се разпознават с евроатлантическия избор на България и поддържат Украйна против експанзията на Русия. Наред с парламентарно показаните Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ в акцията участваха голям брой партии с незначителна електорална тежест, които обаче са проводници на пропагандните формули на Москва в телевизионните студия и в обществените мрежи, създавайки количествено превъзходство на проруските послания – във връзка с еврозоната, НАТО и Европейски Съюз, помощта за Украйна. Най-малко девет от политическите сили, които останаха под изборната преграда за влизане в Народното събрание са изразители на такива послания, било то непосредствено или по-нюансирано: „ Левицата “ с 2.23% от гласовете, обединението „ Неутрална България “ („ Атака “, русофили, комунисти) с 0.42%, обединението „ Заедно “ (начело с Ива Митева) с 0.35%, партия „ Истината и единствено истината “ с 0.31%, партията „ Вън от Европейски Съюз и НАТО “ с 0.26%, партия МИР с 0.15%, Български съюз за директна народна власт с 0.10%, Българско национално обединениес 0.09%, Социалистическа партия „ Български път “ с 0.03%.
Сумарният резултат на изброените политически сили е 3.94%, което в математическо изражение е
очевиден неуспех
От друга страна мултиплицирането на проруските позиции посредством присъединяване им в акцията е тактически триумф. Вероятно такава е била и задачата на регистрирането им за изборите – завладяване на колкото е допустимо по-голяма част от публичността.
Изключение в това отношение е „ Левицата “, която влезе в акцията със поръчка да бъде опция на Българска социалистическа партия, а не просто масовка. Ако е имало упования, че обединяването на червени парчета – отпред с от дълго време познати лица като Мая Манолова, Румен Петков, Татяна Дончева, Валери Жаблянов или Костадин Паскалев – ще генерира нова сила у носталгичния ляв електорат, тези упования несъмнено се провалиха. Лоялността на левите гласоподаватели към партията-майка се оказа по-силна, въпреки и излиняла. Ако програмата-минимум е била да се откъснат гласове от Българска социалистическа партия за да се предизвика промяна на управлението и сливане с „ Левицата “ под благосклонния взор на Румен Радев, надали и в това отношение може да се приказва за необикновен триумф. Сегашният избирателен резултат на Българска социалистическа партия от (8.93%) е с 0.37% по-нисък от този на предходните избори (9.30%). За социалистите този спад несъмнено е мъчителен, само че ще е прекомерно пресилено да се регистрира като триумф на „ Левицата “.
Политическата реинкарнация на Национална движение „Симеон Втори" също се оказа несполучлива. Партията получи 0.27% от гласовете. Въпреки афишираното отдръпване на Симеон Сакскобургготски от основаната от него политическа мощ, поръчката за завръщането ѝ на политическата сцена пристигна откакто някогашният монарх одобри в двореца „ Врана “ посланичката на Русия Елеонора Митрофанова и заместника на московския патриарх Кирил – митрополит Антоний.
Симеон Сакскобургготски поредно прокарва съветските ползи
през годините – като стартираме от настойчивото лобиране за АЕЦ „ Белене “ и стигнем до позицията му за войната в Украйна и заповедта за арест на Владимир Путин, издадена от Хага. Ако Москва е разчитала, че на фона на всеобщата незаинтересованост, обзела политическия ни живот, монархическият му ореол ще притегли почитатели за Национална движение „Симеон Втори", тези упования останаха неоправдани. Впрочем, от партията драговолно напомнят, че България беше призната в НАТО по време на нейното ръководство, а ръководителят ѝ Станимир Илчев позволи съдействие с Политическа партия и Демократична България. От това обаче не следва, че проруската линия, прокарвана от Симеон Сакскоубргготски и други царисти е останала в предишното. (Да не забравяме, че Румен Радев флиртуваше с Демократична България до момента в който обясняваше, че Крим е съветски.) Самият ръководител на Национална движение „Симеон Втори" признава лидерския статут на Сакскоубргготски.
„ Царят е жив. Врана е там. Ние сме тук. “ – написа Илчев след оповестяването на изборните резултати.
„ Отличникът “ на пистата на съветското въздействие е партия „ Възраждане “ със извоюваните 14.16% от гласовете, на фона на 10.18% през октомври 2022 година Инициативата за референдум против приемането на еврото евентуално е изиграла роля за привличането на още евроскептични гласове, само че аргументите за повишаването на поддръжката се нуждаят от по-задълбочен разбор. Особено предвид на обстоятелството, че на изборите през юли 2021 година партията имаше едвам 3.01%.
За отбелязване е фактът, че на последните избори „ Възраждане “ лишава 30 хиляди души от гласоподавателите на „ Продължаваме промяната “, а на предходните – 40 хиляди, съгласно данни на „ Галъп “. Това настрана слага въпроса до каква степен поръчката на Политическа партия да бъде прозападна партия дава отговор на действителността. Ако тя действително е такава, по какъв начин е припозната от минимум 70 хиляди души, които след това гласоподават за евроскептична и проруска партия? (За съпоставяне – от „ Демократична България “ не се преливат гласове към „ Възраждане “.)
Впрочем Политическа партия „ Възраждане “ е основана през август 2014 година – няколко месеца след анексирането на Крим от Русия. През идващите три години остава като
“студен запас “
на русофилския политически набор. При първото си присъединяване в избори през 2017 година получава 1.11%.
През април 2021 година нейният резултат е 2.45% и към момента никой не гледа съществено на тази партия. За две години известността ѝ набъбна съвсем шесткратно. След извоюваните 14.16% на последните избори се чуха гласове, че „ това им е таванът “. Дали? Покачването на резултатите на тази партия не трябва да се приема безгрижно, тъй като въпреки й електоралният й капацитет да е лимитиран, неспособността на систематичните партии да излъчат държавно управление работи в нейна изгода. Влиянието й като рупор на съветски пропагандни послания ще продължи да генерира риск до момента в който евроатлантически насочените партии са
разединени и са заети с противоборства
вместо с общо изпитание да работят за мястото на България като заслужен член на евроатлантическата общественост в новите международни действителности. Прозападно настроените българи може да са две трети от обществото, само че не повече от една трета считат, че би трябвало да оказваме помощ на Украйна с оръжия и муниции, както го вършат съдружниците ни - още един триумф на съветската агитация. По същия метод с хибридни тактики може да бъде парализирано присъединението ни към еврозоната или да бъде налагана концепцията за президентска република. „ Възраждане “, както и останалите проруски партии по никакъв начин не са безобидни като оръдия за постигането на сходни цели.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ