Стоте дни на Терзиев завършиха с нокаут… за избирателите му
Финалът на стоте дни от мандата на столичния кмет Васил Терзиев пристигна и отмина делнично, съвсем неусетно на фона на тектоничните събития в националната и международната политика. Ако не броим дежурното изявление за национална медия, в което по този начин и не реализира сходство с патоса на предизборната си акция макар благонравното отношение на водещите към него.
Нямаше фойерверки, само че пък станахме очевидци на скандално събитие, за което личните му гласоподаватели биха му поискали оставката, в случай че бяха запазили санитарната доза сдържаност. Как да тълкуваме разрешението дипломат Митрофанова и хората ѝ да празнуват обществено деня на руската/съветската войска, в случай че не като
гласовит пестник
за тези, които го избраха? Кметът, получил властта с евроатлантически гласове, няма нищо срещу да бъде празнувана войска, съгласно чиято теория НАТО е зложелател и затова България е евентуална цел. Армия на окупатори и военни нарушители, избиваща почтени в Украйна.
Разбира се, с типичната за ДС-клановете безпардонност Терзиев се опита да трансферира отговорността за това решение на външното министерство. Само че то няма пълномощия да позволява или не разрешава такива събития – може единствено да препраща поръчките на посолствата към локалните управляващи. И у нас, и по света в сходни случаи решенията се вземат от локалната администрация. И няма по какъв начин кметът да не го знае. Просто постъпва в унисон с тежненията на средата, от която произлиза, вместо да съставлява нейната диаметралност. Желанията на излъганите да пуснат бюлетина за него са без значение. По подигравка, с приключването на политическия меден месец изтече и годността на прозападната му опаковка.
След изборите прочут културолог и медиен специалист написа, че успеха на Терзиев ни е избавила на косъм от смяна в геополитическата ориентировка. Е, с реверанса си към Митрофанова кметът се потруди да направи тезата му за смях. Културологът обаче се оказа прав за друго – че Терзиев е спечелил борбата „ против своите “. Доколкото гласувалите за него може да бъдат избрани по този метод. Първо ги подлъга да му дадат поддръжка, а след това се подигра с тях. С което сподели, че в действителност не са „ свои “.
Когато един политик отхвърля да съставлява гласоподавателите си, той
неодобрява самата концепция за народна власт
Оттук нататък всеки различен политически грях наподобява второстепенен, въпреки да не е незначителен.
В акцията си Терзиев опитваше да показва екипност, диалогичност, посветеност на жителите. В упоменатото изявление за стоте дни зад поизхабените пиар клишета се видя овластеното его.
Твърде доста „ АЗ “
„ МОЯТА администрация “ – а не беше ли на жителите? „ МОЯ преценка “ (за назначението на недееспособен заместник-кмет по правните въпроси и уволняването на квалифицирани юристи) – а къде отиде претенцията за съблюдаване на законите?
Новоназначеният заместник-кмет имал тапия от английски университет и магистратура от американски. Само че всяко национално право е характерно и с цел да работи у нас е нужно да познава българската правна система, надлежно да потвърди своята дееспособност. Не инцидентно има нормативно условие за това. Кметът може да преценя и назначава, само че единствено в границите на закона.
Впрочем, какво стана със поръчката на Терзиев, че идва с подготвен екип от квалифицирани хора?
При оправянето с най-баналния проблем – снеговалежите, не пролича управническа подготвеност. През ноември от 2354 сигнала за съборени от снега дървета на петия ден бяха обработени малко над една трета. Но, да кажем, че тъкмо в тази обстановка – броени дни след встъпването си в служба, кметът има известно опрощение. Януарският сняг обаче също го свари неопитен. Улиците на София се трансфораха в ледени пързалки. И на доста места останаха по този начин до момента в който ледът не се стопи.
В стоте си дни Терзиев се сблъска и с първата стачка – на чиновниците от градския превоз, които желаеха 30% нарастване на заплатите. И реши казуса като даде обещание 15%, а за другите 15% изпрати протестиращите да си ги търсят от Министерството на финансите. Само че не е работа на страната да се занимава със заплатите на общинските компании. За това е общинският бюджет, има децентрализация на средствата – нали тъкмо за това пледираше Терзиев в акцията си? Дали в случай че всяка закъсала общинска компания реши желае пари от МФ ще останем в границите на планувания бюджетен недостиг, от който зависи влизането ни в еврозоната? Какво показва с държанието си столичният кмет – неведение по какъв начин действа страната или неглижиране на държавността?
По една от тематиките с максимален публичен интерес – изразходването на средствата, Терзиев стана обект на тежки упреци. Заместник-председателят на СОС Георги Георгиев го упрекна в занемареност, по-точно в нанесени вреди за 9 милиона лв. и
6 милиона лв. изцяло изгубени европейски средства
До момента кметът не е дал съответен отговор на обвиняванията. По-скоро се сътвори усещане за опит тематиката да бъде заглушена посредством генериране на медийно събитие по друга тематика – за неприятното положение на гробищата и пламенно изложените хрумвания за възстановяване на обстановката.
За страдание през стоте дни на Васил Терзиев пиар методите служеха за сурогат на изчезналото водачество. СОС остана блокиран близо три месеца, без определен ръководител. Формално кметът няма ангажимент за конституирането на общинския съвет, само че като мажоритарно определена фигура би могъл да зададе градивен звук, с който да улесни процеса. За това обаче е нужно същинско, отговорно водачество, не рекламация за власт с преобладаваща „ АЗ “-форма.
Терзиев изрази неодобрение от разпределянето на постовете в комисиите, при което неговата коалиция ПП-ДБ-СС получи единствено две от председателските места, като укори всички останали за основаното състояние. Според него е било редно да се следва пропорционалният принцип – съгласно тежестта на всяка политическа мощ. Би било обикновено да е по този начин, само че не и когато победилата групировка влиза в тежка борба с всички, а в същото време няма болшинство. И още веднъж по подигравка обстановката в СОС се оказа съвсем огледална с тази в държавното управление, където победилата коалиция получи единствено едно министерство и вицепремиерски пост – с тази разлика, че в тази ситуация първата политическа мощ умишлено направи крачка обратно в името на държавността.
„ На пленник няма да ме трансфорат “, закани се кметът, пропускайки да забележи, че жителите са тези, които бяха превърнати в
заложници на политическия дебелоглав
Сред следващите изобилни обещания за бъдещето кметът регистрира и нещо свършено: по-бързо напредване на преписките и сигналите, и по-добре контролиран трафик към Витоша. Дано да е както споделя, въпреки че е прекомерно непретенциозно достижение за 100 дни.
А оттук насетне накъде? Зависи от гласоподавателите – да го накарат да поеме отговорност или да се оставят да бъдат шамаросвани.
