Един ясен въпрос: искат ли българите да бъдат управлявани отново от Борисов и Пеевски
Има един явен въпрос, който би трябвало да бъде решен на идните избори: желаят ли българите да бъдат ръководени (отново) от Борисов и Пеевски. През последните четири години отговорите на този въпрос бяха отрицателни: ГЕРБ и Движение за права и свободи нямаха опция да ръководят или да ръководят независимо или с сътрудник по техен избор. При държавното управление " Денков " те трябваше да работят по програмата на ПП-ДБ и да поддържат кабинет, който не беше селекциониран от тях. Вярно е, че съумяха да кооптират някак министри в този кабинет - като вътрешния Калин Стоянов, само че трябваше като цяло да се преценяват с кадровите решения на ПП-ДБ.
Обратно към " стабилността "?
Сега ГЕРБ и ДПС предлагат на жителите друга формула - те да са водещи, те да назначават министрите и да дефинират политиката на държавното управление, те да сортират подобаващи сътрудници за възможна коалиция. Всъщност изборите през юни ще са въпрос към българите дали желаят да се върнат към " стабилността " отпреди повече от три години, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи управляваха посредством скрита коалиция в кабинета " Борисов 3 " (с помощта на комфортни националисти). Сега просто обединението ГЕРБ-ДПС би била публична.
Добре ли е и за кого би било добре България да се върне към интервала 2017-2020 година? Всъщност това е съдържателният спор, който би трябвало да се води в предизборната кампания. Ето и най-важните параметри, по които може да се съпоставят ръководствата:
Фискалната политика
Най-голямата политическа смяна през последните три години беше промяната на фискалната политика. В предходното десетилетие ГЕРБ следваше модела " Симеон Дянков " на презастраховане или " постна пица ": нечестолюбив бюджет, който води до събиране на остатъци в края на годината, които по-късно скоростно се раздават на компании като коледни дарове. Пенсиите бяха стабилно ниски, приходите - също. Растежът беше сдържан, само че България изоставаше доста от всички други страни членки на Европейски Съюз - както от вишеградската четворка, по този начин и от Румъния.
През последните три години бюджетите на Асен Василев трансформираха нещата. В тях приходите не се подценяват, а авансово се възнамеряват по-мащабни обществени и инфраструктурни политики в рекордни за страната мащаби. В резултат от тази смяна пенсиите бяха вдигнати повече, в сравнение с при всички Борисови държавни управления. Доходите на хората набъбнаха осезаемо макар инфлацията, а по покупателна дарба на тези приходи България за първи път изпревари прехвалената Орбанова Унгария. Смяната на фискалната политика се отрази добре и на догонването и по този начин за три години българският Брутният вътрешен продукт скочи от 55% от междинното за ЕС на 64%. За предходните 11 години (2009-2020 г.) повишаването бе от 35% на 55%: т.е. ускоряването на догонването през последните три години е пределно очевидно.
В резултат от тези процеси стартира и намаляване на неравенството в страната, което към 2020 година беше достигнало съвсем турски и мексикански стойности от над 40% по коефицента GINI. Към днешна дата и по този знак има осезателен напредък - той е 37% при приблизително към 30% за Европейски Съюз.
Шенген
България не бе позволена и нямаше да бъде позволена в Шенген с ръководството от интервала 2017-2020 година. Определени страни (Нидерландия, само че не само) нямаше да дадат зелена светлина за България, ръководена от Борисов и Пеевски.
Макар отчасти към този момент да сме в Шенген, повдигането на останалите ограничавания по суша няма да бъде подкрепено, в случай че България управнически се върне към 2017-2020 година.
Еврозоната
Смяната на фискалната политика от последните три години беше осъществена в границите на Маастрихтските условия за дълг и бюджетен недостиг. Много се спекулира с това, че България се е сдобила с нов дълг от 20 милиарда лв. за три години. Но истината е, че все пак дългът още веднъж е под 25% от Брутният вътрешен продукт - просто опциите на страната нарастват и би било неуместно тя да не ги употребява, като взима заем при ниски лихви, с цел да си оправя инфраструктурата и така нататък
Затова от позиция на финансовата непоклатимост България в този момент е в доста добра позиция да влезе в еврозоната. Дефицитът е стабилно под 3%, а отчетите на най-различни организации (МВФ и кредитните агенции) са мощно положителни (макар и с някои неизбежни бележки).
Политическото решение на ГЕРБ-ДПС да се отиде на избори е единственият фактор, който действително забавя страната по пътя ѝ към еврото. Тъй като инфлацията спада и ще се върне най-вероятно в границите на Маастрихтските условия до края на годината, причини за отсрочване на участието в действителност няма. Но тъкмо когато сме на финалната права, стартират и следващите отлагания и саботажи.
По-добре ли ще бъде ръководство Борисов-Пеевски с оглед приемането на България в еврозоната? По принцип и ГЕРБ, и Движение за права и свободи поддържат нашето участие и работят за него. Но има лобита, свързани с тях, които нямат интерес от участието. Като цяло, държавно управление с " ярки политически фигури " на ГЕРБ и Движение за права и свободи няма да се одобри еднопосочно в Европа и по-скоро би било негатив в процеса на интеграция на страната в еврозоната.
Борбата с корупцията
Тук с изключение на " тури му пепел " няма какво да се каже. Връщането към модела 2017-2020 година няма да е просто " изпиране " на Борисов и Пеевски, а възстановка на " превзетата страна " в цялата ѝ прелест. И при Главчев към този момент се вижда по какъв начин прокуратура и служби започват да работят в модуса " бухалка-чадър ". Връщането на Борисов и Пеевски би било съчетано и с развихрянето на реваншизъм и " битка с корупцията " срещу ПП-ДБ, които към този момент доближават степента на моралната перверзия. В последна сметка хора от листата " Магнитски " да се показват като жертви и като борци против корупцията не би било допустимо в страна с в действителност свободни медии или най-малко повече здрав разсъдък.
Проблемът на мантрата за връщането към " нормалността " отпреди три години е, че тя може да работи единствено за хора с доста слаба памет. Да се не помни " Магнитски ", отново да се строят автомагистрали без състезания, да се нагласяват всички други състезания, да се ръководи прокуратурата по гешевски без Гешев, да се въртят из медиите изказвания, че българите обичат корупцията и нямат концепция от това какво е чисто и какво е недопрано - всичко това е живяно и никой няма да се възторгне от него.
Въпросът е това ли е най-хубавото, на което страната е способна. Тук разочаровани избиратели и на ПП-ДБ, и на други партии просто ще кажат: знаем, само че просто не желаеме към този момент да гласуваме. Тези хора с право считат, че три години след всеобщите митинги от 2020 година е неуместно отново да се разисква могат ли Пеевски и Борисов да ръководят сами дружно. В последна сметка това в действителност наподобява като неизбежност и некадърност на страната да се оправи с проблеми, които се виждат чак от Вашингтон, Лондон и Брюксел, а може би даже и от космоса с леко взиране.
Разочарованието е разбираемо, само че въпреки всичко единствено преди дни беше 300-годишнината от рождението на Кант. Философът, за който моралният дълг се диктува от човешкия разсъдък. Този диктат - единственият, с който свободният човек би трябвало да се преценява - отчита разочарованието, само че не го приема като съображение за деяние. Все отново като има работа, тя би трябвало да се свърши, без значение от неуспехите и полууспехите досега.
Има подобен мъдрец - ето едно положително име за партия.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Обратно към " стабилността "?
Сега ГЕРБ и ДПС предлагат на жителите друга формула - те да са водещи, те да назначават министрите и да дефинират политиката на държавното управление, те да сортират подобаващи сътрудници за възможна коалиция. Всъщност изборите през юни ще са въпрос към българите дали желаят да се върнат към " стабилността " отпреди повече от три години, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи управляваха посредством скрита коалиция в кабинета " Борисов 3 " (с помощта на комфортни националисти). Сега просто обединението ГЕРБ-ДПС би била публична.
Добре ли е и за кого би било добре България да се върне към интервала 2017-2020 година? Всъщност това е съдържателният спор, който би трябвало да се води в предизборната кампания. Ето и най-важните параметри, по които може да се съпоставят ръководствата:
Фискалната политика
Най-голямата политическа смяна през последните три години беше промяната на фискалната политика. В предходното десетилетие ГЕРБ следваше модела " Симеон Дянков " на презастраховане или " постна пица ": нечестолюбив бюджет, който води до събиране на остатъци в края на годината, които по-късно скоростно се раздават на компании като коледни дарове. Пенсиите бяха стабилно ниски, приходите - също. Растежът беше сдържан, само че България изоставаше доста от всички други страни членки на Европейски Съюз - както от вишеградската четворка, по този начин и от Румъния.
През последните три години бюджетите на Асен Василев трансформираха нещата. В тях приходите не се подценяват, а авансово се възнамеряват по-мащабни обществени и инфраструктурни политики в рекордни за страната мащаби. В резултат от тази смяна пенсиите бяха вдигнати повече, в сравнение с при всички Борисови държавни управления. Доходите на хората набъбнаха осезаемо макар инфлацията, а по покупателна дарба на тези приходи България за първи път изпревари прехвалената Орбанова Унгария. Смяната на фискалната политика се отрази добре и на догонването и по този начин за три години българският Брутният вътрешен продукт скочи от 55% от междинното за ЕС на 64%. За предходните 11 години (2009-2020 г.) повишаването бе от 35% на 55%: т.е. ускоряването на догонването през последните три години е пределно очевидно.
В резултат от тези процеси стартира и намаляване на неравенството в страната, което към 2020 година беше достигнало съвсем турски и мексикански стойности от над 40% по коефицента GINI. Към днешна дата и по този знак има осезателен напредък - той е 37% при приблизително към 30% за Европейски Съюз.
Шенген
България не бе позволена и нямаше да бъде позволена в Шенген с ръководството от интервала 2017-2020 година. Определени страни (Нидерландия, само че не само) нямаше да дадат зелена светлина за България, ръководена от Борисов и Пеевски.
Макар отчасти към този момент да сме в Шенген, повдигането на останалите ограничавания по суша няма да бъде подкрепено, в случай че България управнически се върне към 2017-2020 година.
Еврозоната
Смяната на фискалната политика от последните три години беше осъществена в границите на Маастрихтските условия за дълг и бюджетен недостиг. Много се спекулира с това, че България се е сдобила с нов дълг от 20 милиарда лв. за три години. Но истината е, че все пак дългът още веднъж е под 25% от Брутният вътрешен продукт - просто опциите на страната нарастват и би било неуместно тя да не ги употребява, като взима заем при ниски лихви, с цел да си оправя инфраструктурата и така нататък
Затова от позиция на финансовата непоклатимост България в този момент е в доста добра позиция да влезе в еврозоната. Дефицитът е стабилно под 3%, а отчетите на най-различни организации (МВФ и кредитните агенции) са мощно положителни (макар и с някои неизбежни бележки).
Политическото решение на ГЕРБ-ДПС да се отиде на избори е единственият фактор, който действително забавя страната по пътя ѝ към еврото. Тъй като инфлацията спада и ще се върне най-вероятно в границите на Маастрихтските условия до края на годината, причини за отсрочване на участието в действителност няма. Но тъкмо когато сме на финалната права, стартират и следващите отлагания и саботажи.
По-добре ли ще бъде ръководство Борисов-Пеевски с оглед приемането на България в еврозоната? По принцип и ГЕРБ, и Движение за права и свободи поддържат нашето участие и работят за него. Но има лобита, свързани с тях, които нямат интерес от участието. Като цяло, държавно управление с " ярки политически фигури " на ГЕРБ и Движение за права и свободи няма да се одобри еднопосочно в Европа и по-скоро би било негатив в процеса на интеграция на страната в еврозоната.
Борбата с корупцията
Тук с изключение на " тури му пепел " няма какво да се каже. Връщането към модела 2017-2020 година няма да е просто " изпиране " на Борисов и Пеевски, а възстановка на " превзетата страна " в цялата ѝ прелест. И при Главчев към този момент се вижда по какъв начин прокуратура и служби започват да работят в модуса " бухалка-чадър ". Връщането на Борисов и Пеевски би било съчетано и с развихрянето на реваншизъм и " битка с корупцията " срещу ПП-ДБ, които към този момент доближават степента на моралната перверзия. В последна сметка хора от листата " Магнитски " да се показват като жертви и като борци против корупцията не би било допустимо в страна с в действителност свободни медии или най-малко повече здрав разсъдък.
Проблемът на мантрата за връщането към " нормалността " отпреди три години е, че тя може да работи единствено за хора с доста слаба памет. Да се не помни " Магнитски ", отново да се строят автомагистрали без състезания, да се нагласяват всички други състезания, да се ръководи прокуратурата по гешевски без Гешев, да се въртят из медиите изказвания, че българите обичат корупцията и нямат концепция от това какво е чисто и какво е недопрано - всичко това е живяно и никой няма да се възторгне от него.
Въпросът е това ли е най-хубавото, на което страната е способна. Тук разочаровани избиратели и на ПП-ДБ, и на други партии просто ще кажат: знаем, само че просто не желаеме към този момент да гласуваме. Тези хора с право считат, че три години след всеобщите митинги от 2020 година е неуместно отново да се разисква могат ли Пеевски и Борисов да ръководят сами дружно. В последна сметка това в действителност наподобява като неизбежност и некадърност на страната да се оправи с проблеми, които се виждат чак от Вашингтон, Лондон и Брюксел, а може би даже и от космоса с леко взиране.
Разочарованието е разбираемо, само че въпреки всичко единствено преди дни беше 300-годишнината от рождението на Кант. Философът, за който моралният дълг се диктува от човешкия разсъдък. Този диктат - единственият, с който свободният човек би трябвало да се преценява - отчита разочарованието, само че не го приема като съображение за деяние. Все отново като има работа, тя би трябвало да се свърши, без значение от неуспехите и полууспехите досега.
Има подобен мъдрец - ето едно положително име за партия.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ