76% от българите отлагат създаването на поколение заради ниски доходи
Икономическите действителности се затвърждават като водещ фактор за отлагането на решението за основаване на деца. 76% от българите дефинират ниските приходи като съществена причина.
Това сочат данни от изследване на " Тренд ", което е по поръчка на българския евродепутат, някогашен ръководител на ПЕС и някогашен министър председател Сергей Станишев. Изследването бе показано по време на първата част от конференцията " Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата ", която се организира през днешния ден в София Ивент Център.
Дискусията е проведена от Делегацията на българските евродепутати социалисти и е част от самодейността Форум за прогресивни леви решения. Началото й беше обещано от вицепрезидента Илияна Йотова, евродепутатите Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева и специалисти.
Проучването " Нагласи на българите по отношение на демографската рецесия, емиграцията и други тематики " е извършено сред 5-11 септември. В него са интервюирани 1002 пълнолетни души по метода " лице в лице ".
Освен ниските приходи, различен главен фактор, заради който младежите отсрочват основаването на потомство е неналичието на сигурност. Това показват 52% от интервюираните. Липсата на правила и правда е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в изследването. 26% от респондентите смятат също обществените промени и желанието за кариерно развиване като фактор за ниската раждаемост при младежите. Интересен факт е, че 10% от българите виждат повода за това в незадоволителните места в детските ясли и градини.
Според половината българи двата съществени фактора за демографската рецесия у нас са точно ниската раждаемост и ниските приходи. Миграцията се подрежда на трето място с 15%, следвана от " липса на сигурност " с 11%.
Източник:
Принципна настройка за емиграция се следи при болшинството от групата на най-младите. С увеличението на възрастта настройката за емиграция понижава. Общо видяно 27% от българите заявяват, че биха емигрирали в чужбина. Това обаче се показва по-често от мъжете, в сравнение с от дамите.
Основната причина, заради която българите биха емигрирали, е по-добрата опция за работа- 56% показват това. Тя значително изпреварва по значение всички останали тествани аргументи и е водеща измежду всички демографски групи.
62% от респондентите настояват, че в случай че емигрират, биха се върнали още веднъж да живеят в България. Само 16% от българите декларират, че не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от междинния при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.
Проучването регистрира висока отрицателната настройка към вноса на работна ръка от чужбина. Това е обвързвано най-много с обстоятелството, че водеща причина за емиграцията е точно намирането на работа. Икономическите имигранти се възприемат като евентуална конкуренция на пазара на труда.
Източник:
Приблизително 9 на всеки 10 души в България в никакъв случай не са посещавали профилактичен обзор, обвързван с репродуктивното им здраве и фертилност (посещение при гинеколог или уролог). Това е малко по-валидно за мъжете (91% от тях), в сравнение с за дамите (83%). Във възрастовата група на хората сред 18 и 29 година делът на визитите остава под междинния.
Оказва се, по-високо образованите българи са посещавали профилактичен обзор в пъти по-често, в сравнение с хората с главно и по-ниско обучение. Населеното място също се оказва определящо- в столицата и регионалните градове делът е по-висок от междинния, до момента в който в селата и дребните градове остава по-нисък.
Сред тези 12% от всички, които настояват, че са посещавали профилактичен обзор при гинеколог или уролог, това се е случило най-често сред 20 и 30-годишна възраст. Все отново при почти една трета това се е случило след 30-годишна възраст и не е изключено да е било при съществуване на проблем, а не като профилактика.
Източник:
Приблизително половината от българите (46%) постоянно употребяват храни и питиета в пластмасови опаковки. Около 4 от 10 души постоянно употребяват захарни произведения или пушат цигари.
Сравнително по-малко - една пета от българите, настояват, че постоянно употребяват алкохол. Следва да се има поради, че тази алтернатива е ненапълно непрестижна и е допустимо част от респондентите да укриват действителното равнище на консумация.
Това се отнася в още по-голяма степен за използването на опиати, която в актуалното изследване излиза на незначителни равнища. Разбираемо, в социологическите изследвания този дял постоянно е килнат от непрестижността, както и от незаконността на действието.
Енергийни питиета употребяват трима от 10 души, като 7% признават, че го вършат постоянно. Това, което буди терзание, е, че измежду младежите на възраст до 30 година болшинството използва енергийни питиета, като почти една пета вършат това постоянно. Сред тази група се следи и по-честа от междинната консумация на храни и питиета в пластмасови опаковки и захарни произведения.
Източник:
По отношение на психологичното си здраве болшинството от българите го дефинира в някаква степен като положително. В изследването обаче преобладават умерените отговори. При хората над 50 година се следи по-лоша от междинната самокритика на психологичното здраве.
През последната година почти четири от 10 българи са изпитвали меланхолия или мощна тревога. Това е по-характерно от междинното за дамите, хората над 40 година, висшистите и живеещите в столицата.
Мнозинството дефинира равнището на стрес, на което е изложено в всекидневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често годно за хората в дейна работна възраст сред 30 и 60 година, висшистите и живеещите в столицата.
91% от българите в никакъв случай не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), в сравнение с за дамите (89%). И тук, както и във връзка с репродуктивната профилактика, значим фактор е образованието - по-високо образованите са посещавали експерт по-често, а при хората с главно и по-ниско обучение делът е пренебрежимо невисок.
Приблизително една трета от българите декларират, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, даже и при психологично разположение. Това демонстрира, че измежду обществото към момента стандартите, свързани с този вид съвещания, са публикувани, а психологичното здраве остава подценено.
Източник:
Шест от 10 българи признават, че не спортуват. По-често от междинното това са дами, лица над 50 година, попадащите в ниско образованите групи, както и живеещите в дребен град или село.
Една пета от българите спортуват постоянно - от един път седмично до всекидневно. Това е по-характерно за мъжете, хората до 40 година и жителите на столицата.
Като позитивен факт следва да се регистрира, че близо половината от младежите до 30 година спортуват постоянно - от един път седмично до всекидневно.
Това сочат данни от изследване на " Тренд ", което е по поръчка на българския евродепутат, някогашен ръководител на ПЕС и някогашен министър председател Сергей Станишев. Изследването бе показано по време на първата част от конференцията " Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата ", която се организира през днешния ден в София Ивент Център.
Дискусията е проведена от Делегацията на българските евродепутати социалисти и е част от самодейността Форум за прогресивни леви решения. Началото й беше обещано от вицепрезидента Илияна Йотова, евродепутатите Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева и специалисти.
Проучването " Нагласи на българите по отношение на демографската рецесия, емиграцията и други тематики " е извършено сред 5-11 септември. В него са интервюирани 1002 пълнолетни души по метода " лице в лице ".
Освен ниските приходи, различен главен фактор, заради който младежите отсрочват основаването на потомство е неналичието на сигурност. Това показват 52% от интервюираните. Липсата на правила и правда е посочена като причина от малко над една четвърт от участниците в изследването. 26% от респондентите смятат също обществените промени и желанието за кариерно развиване като фактор за ниската раждаемост при младежите. Интересен факт е, че 10% от българите виждат повода за това в незадоволителните места в детските ясли и градини.
Според половината българи двата съществени фактора за демографската рецесия у нас са точно ниската раждаемост и ниските приходи. Миграцията се подрежда на трето място с 15%, следвана от " липса на сигурност " с 11%.
Източник:
Принципна настройка за емиграция се следи при болшинството от групата на най-младите. С увеличението на възрастта настройката за емиграция понижава. Общо видяно 27% от българите заявяват, че биха емигрирали в чужбина. Това обаче се показва по-често от мъжете, в сравнение с от дамите.
Основната причина, заради която българите биха емигрирали, е по-добрата опция за работа- 56% показват това. Тя значително изпреварва по значение всички останали тествани аргументи и е водеща измежду всички демографски групи.
62% от респондентите настояват, че в случай че емигрират, биха се върнали още веднъж да живеят в България. Само 16% от българите декларират, че не биха се завърнали повече в родината си. Делът е по-висок от междинния при хората под 50-годишна възраст и при най-ниско образованите.
Проучването регистрира висока отрицателната настройка към вноса на работна ръка от чужбина. Това е обвързвано най-много с обстоятелството, че водеща причина за емиграцията е точно намирането на работа. Икономическите имигранти се възприемат като евентуална конкуренция на пазара на труда.
Източник:
Приблизително 9 на всеки 10 души в България в никакъв случай не са посещавали профилактичен обзор, обвързван с репродуктивното им здраве и фертилност (посещение при гинеколог или уролог). Това е малко по-валидно за мъжете (91% от тях), в сравнение с за дамите (83%). Във възрастовата група на хората сред 18 и 29 година делът на визитите остава под междинния.
Оказва се, по-високо образованите българи са посещавали профилактичен обзор в пъти по-често, в сравнение с хората с главно и по-ниско обучение. Населеното място също се оказва определящо- в столицата и регионалните градове делът е по-висок от междинния, до момента в който в селата и дребните градове остава по-нисък.
Сред тези 12% от всички, които настояват, че са посещавали профилактичен обзор при гинеколог или уролог, това се е случило най-често сред 20 и 30-годишна възраст. Все отново при почти една трета това се е случило след 30-годишна възраст и не е изключено да е било при съществуване на проблем, а не като профилактика.
Източник:
Приблизително половината от българите (46%) постоянно употребяват храни и питиета в пластмасови опаковки. Около 4 от 10 души постоянно употребяват захарни произведения или пушат цигари.
Сравнително по-малко - една пета от българите, настояват, че постоянно употребяват алкохол. Следва да се има поради, че тази алтернатива е ненапълно непрестижна и е допустимо част от респондентите да укриват действителното равнище на консумация.
Това се отнася в още по-голяма степен за използването на опиати, която в актуалното изследване излиза на незначителни равнища. Разбираемо, в социологическите изследвания този дял постоянно е килнат от непрестижността, както и от незаконността на действието.
Енергийни питиета употребяват трима от 10 души, като 7% признават, че го вършат постоянно. Това, което буди терзание, е, че измежду младежите на възраст до 30 година болшинството използва енергийни питиета, като почти една пета вършат това постоянно. Сред тази група се следи и по-честа от междинната консумация на храни и питиета в пластмасови опаковки и захарни произведения.
Източник:
По отношение на психологичното си здраве болшинството от българите го дефинира в някаква степен като положително. В изследването обаче преобладават умерените отговори. При хората над 50 година се следи по-лоша от междинната самокритика на психологичното здраве.
През последната година почти четири от 10 българи са изпитвали меланхолия или мощна тревога. Това е по-характерно от междинното за дамите, хората над 40 година, висшистите и живеещите в столицата.
Мнозинството дефинира равнището на стрес, на което е изложено в всекидневието си, като високо до някаква степен. Това е по-често годно за хората в дейна работна възраст сред 30 и 60 година, висшистите и живеещите в столицата.
91% от българите в никакъв случай не са посещавали психоаналитик/психиатър. Това е малко по-валидно за мъжете (93% от тях), в сравнение с за дамите (89%). И тук, както и във връзка с репродуктивната профилактика, значим фактор е образованието - по-високо образованите са посещавали експерт по-често, а при хората с главно и по-ниско обучение делът е пренебрежимо невисок.
Приблизително една трета от българите декларират, че не биха потърсили професионална помощ от психоаналитик/психиатър, даже и при психологично разположение. Това демонстрира, че измежду обществото към момента стандартите, свързани с този вид съвещания, са публикувани, а психологичното здраве остава подценено.
Източник:
Шест от 10 българи признават, че не спортуват. По-често от междинното това са дами, лица над 50 година, попадащите в ниско образованите групи, както и живеещите в дребен град или село.
Една пета от българите спортуват постоянно - от един път седмично до всекидневно. Това е по-характерно за мъжете, хората до 40 година и жителите на столицата.
Като позитивен факт следва да се регистрира, че близо половината от младежите до 30 година спортуват постоянно - от един път седмично до всекидневно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ