Игрите - една несекваща страст
Играя от дребен. Получих първия си компютър, когато бях непълнолетен първокласник. Не си припомням дали можех да вървя прав под множеството маси, само че сигурно имах проблеми с работата на тогавашния си Правец 8C. Добре, че беше съседското момче, че да ми пусне Moon Patrol. Едва ли е нужно да ви споделям, че този ден по този начин и не се отлепих от монохромния монитор…
И по този начин се минаха има-няма 25 години
През ръцете ми се изтъркаляха всевъзможни компютри – от бавните като охлюв от настояща позиция 486-машини, до убийствено бързите десктоп компютри с многоядрени процесори и ненормално мощни видео карти. А наред с тях – и стотици гейм заглавия. Човек би споделил, че е време да се откажа от това свое вятърничаво занятие.
Да, но не. Игрите са част от мен. Винаги са били и постоянно ще си останат. Когато се прибера у дома след дълъг и скучен работен ден, в който 10 души са ми вдигнали кръвното, а други 10 безусловно са си просили шутовете и тупаниците, сядам у дома в тъмната стаичка и умъртвявам напрежението в някой онлайн шутър. Когато желая да видя какво вършат приятелите ми от Лондон, Финландия и изобщо – от най-различни други кътчета на света – влизам в The Lord of The Rings Online и вършим няколко дънджеъна дружно, с цел да наваксаме пропуснатото време. Говорим си през Ventrilo, смеем се, а за бонус – колим орки на кг. Когато пък избирам да се потопя в някой необхватен сингълплейър свят, постоянно се намира по някоя качествена ролева игра, която да уплътни времето ми с часове, даже с дни…
Така че даже през днешния ден - близо 25 години след старта на моята геймърска „ кариера ” –
игрите към момента не са ми омръзнали
Те ме отпускат, разсейват от досадното всекидневие, оказват помощ ми да не помни за проблемите. Единственото нещо, което чувствам, че се случва е, че съм станал пъклен придирчив и деликатно сортирам всяко едно заглавие. В геймплей отношение, жанрово, даже тематично. Ако като дребен играех на всичко, излизало в миналото, то в този момент повече от 1 заглавие мъчно съумява да ми хване окото за месеца. Сякаш съм минал пубертета на геймърството – по този начин, както не всички дами към този момент ми се костват красиви, по този начин и не всички игри заслужават вниманието ми.
Нещо повече – чувствам по какъв начин стартирам да сътворявам и самобитни дълготрайни връзки с избрани игри. Да вземем за образец The Lord of the Rings Online. Това е заглавие, което не е слизало от компютъра ми към този момент две години и което ще играя, най-малкото докато не доближи самия Мордор. Че и по-късно...
Така че това, че човек играе и на 30- и 40-годишна възраст, никога не значи, че има проблем. Въобще - от време на време се постанова да разбием стереотипните показа за геймърите. Не сме разплути видове, които не мърдат от столовете си. Не прекарваме 24-часа в денонощието пред компютъра, зомбясвайки пред някое MMORPG. Имаме време за приятелите си, за обичаните си хора. Да - имаме и съществени връзки, а и геймърството надалеч не ни е единственото занимание. Не сме асоциални и затворени в себе си. Просто обичаме да играем и имаме по-добри рефлекси от всички тези флегматични видове, които хващат някоя игра, не могат да прескочат първия ров и си споделят - " Не, това не е за мене. "
С други думи – взаимоотношението ми с игрите еволюира, само че не се прекъсва. А какво са игрите за вас?
Владимир Тодоров
