Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е значима част от детското развиване, изключително на най- дребните. За да играят пълноценно, им трябват избрани условия, които точно ние би трябвало им осигурим. Ако не посещава детска ясла или градина, то най- евентуално играе край нас, до момента в който ние домакинстваме или работим.
Дори и да имат своя стая и даже да спят към този момент в нея, децата постоянно се въртят към нас, най-малко до една възраст. Неизбежно е, изключително, в случай че нямат другарче в игрите. И никоя скъпа играчка или обзавеждане, приказна украса на стената, не е толкоз уютна, колкото наличието на мама или тати. Затова, в случай че прекарваме време дружно денем, би трябвало да предприемем нещо, тъй че всички да са удовлетворени.
Модерната дневна е мястото в дома, в което всички прекарват най- доста време, тъкмо там детето също би трябвало да има свое малко местенце. Ако овреме го свикнем, че някой избран ъгъл е мястото за игра и го създадем задоволително прелъстителен за него, няма да се оплакваме от разхвърляни играчки, да настъпваме късчета от мозайки или конструктор.
Как да организираме детския ъгъл
Мястото за игра. Добре е то да е ярко и проветряемо, надалеч от течение и отворени прозорци и порти. То би трябвало да е задоволително огромно да се придвижва свободно. Да изберем този ъгъл от вкъщи си, в който детето да се усеща умерено – не трябва да е на „ пътека ”, на която се разминаваме с другите членове на фамилията, а да е настрана. Хубаво би било да бъде обособено това място с чердже, което детето да разпознава като собствен остров, обособен от общата врява.
Играчките. Тъй като този ъгъл е част от общите пространства, играчките не трябва да са прекалено много и да се разпиляват. Затова е добре да има задоволително кошове и кутии за предпазване, в които даже самото дете да си прибира, като стане време за ястие или лягане. А и в случай че ни дойдат непредвидени посетители, благодарение на огромните кутии ще можем да подредим за секунди.
Център на играта – това може да бъде детска кухня или работилница, магазинче или елементарен извърнат с дъното нагоре кашон, до който детето да стои право и да разиграва своите измислени сюжети – „ на магазин ”, „ готвене ”, „ в работилницата ”, „ мотописта ”. Около центъра то би трябвало да може свободно да гравитира, по тази причина и би трябвало да има задоволително място да минава. Това е мястото за ролевите игри, по тази причина е доста значимо да го има. Детето единствено ще ни подскаже какво да изберем съгласно това, коя е обичаната му игра.
Декорация. Ако имаме стилно обзаведен, съвременен дом, в който всеки подробност е изкусен, надали ще е добра концепция в дневната да има детски рисунки по стените. Но дребното създание има потребност от собствен принос в обзавеждането. Може да му закачим бяла дъска – по едно и също време за изобразяване и магнитна, на която то да се изявява – да лепи, рисува, да прави изложения, играе на морски шах.
Меки детайли. Нека сложим и няколко възглавници с декоративни калъфки, може и с детски претекстове. Колкото по- разнородни по форма и материя, толкоз по- добре. В разгара на играта може би не, само че по- късно, детето ще желае да полегне или да преглежда брошура по очи, да построи къща с тях или да плава на транспортен съд от възглавници.
Център за тихи игри. Тук се включват изобразяване, апликиране, изрязване, редене на пъзел и други разрастващи игри. Този ъгъл включва масичка и столче, на които малчуганът да се усеща комфортно. Оптималният вид е подобен комплект, на който се контролират височината на таблата и столчето, както и наклона. Така тази, другояче малко скъпа, инвестиция ще дава отговор оптимално дълго на потребностите му. Трябва да го разположим на най- светлото място.
Изглежда напълнихме не един ъгъл, а цяла детска стая, нали? Не е наложително всички детайли да участват в нашата дневна. Да не забравяме, че то обича да се движи, да тича. Но дано има това, което най- обича да прави.
Когато детето играе, стига да е в сигурност, не трябва да прекъсваме играта му и да даваме оценки, че е глупава, шумна и не изключително разрастваща, единствено тъй като ни е пред очите, а не в другата стая. То би трябвало да бъде оставено на независимост. Нека имаме поради това, когато обособяваме този ъгъл. Трябва да съжителстваме в мир с неговата волна главица и да се вършим, че ни няма. Поне с половин ухо.
И най-после - да му идем на посетители. Най- приятната част от това да имаме детски ъгъл в дневната е ходенето на посетители. Това е един превъзходен метод да си починем от домакинстването и да покажем уважението си към детската персона. На посетители се върви с покана и както си му е редът - с почерпка. Това може да е една питателна следобедна закуска или нарязана ябълка, чаша сок. Нека ви покаже на какво играе и се включете за малко, до момента в който и то хапне. Интересът ни към неговия свят ще го поласкае, а и ние ще опознаем още повече дребната огромна галактика на детската душа.
Дори и да имат своя стая и даже да спят към този момент в нея, децата постоянно се въртят към нас, най-малко до една възраст. Неизбежно е, изключително, в случай че нямат другарче в игрите. И никоя скъпа играчка или обзавеждане, приказна украса на стената, не е толкоз уютна, колкото наличието на мама или тати. Затова, в случай че прекарваме време дружно денем, би трябвало да предприемем нещо, тъй че всички да са удовлетворени.
Модерната дневна е мястото в дома, в което всички прекарват най- доста време, тъкмо там детето също би трябвало да има свое малко местенце. Ако овреме го свикнем, че някой избран ъгъл е мястото за игра и го създадем задоволително прелъстителен за него, няма да се оплакваме от разхвърляни играчки, да настъпваме късчета от мозайки или конструктор.
Как да организираме детския ъгъл
Мястото за игра. Добре е то да е ярко и проветряемо, надалеч от течение и отворени прозорци и порти. То би трябвало да е задоволително огромно да се придвижва свободно. Да изберем този ъгъл от вкъщи си, в който детето да се усеща умерено – не трябва да е на „ пътека ”, на която се разминаваме с другите членове на фамилията, а да е настрана. Хубаво би било да бъде обособено това място с чердже, което детето да разпознава като собствен остров, обособен от общата врява.
Играчките. Тъй като този ъгъл е част от общите пространства, играчките не трябва да са прекалено много и да се разпиляват. Затова е добре да има задоволително кошове и кутии за предпазване, в които даже самото дете да си прибира, като стане време за ястие или лягане. А и в случай че ни дойдат непредвидени посетители, благодарение на огромните кутии ще можем да подредим за секунди.
Център на играта – това може да бъде детска кухня или работилница, магазинче или елементарен извърнат с дъното нагоре кашон, до който детето да стои право и да разиграва своите измислени сюжети – „ на магазин ”, „ готвене ”, „ в работилницата ”, „ мотописта ”. Около центъра то би трябвало да може свободно да гравитира, по тази причина и би трябвало да има задоволително място да минава. Това е мястото за ролевите игри, по тази причина е доста значимо да го има. Детето единствено ще ни подскаже какво да изберем съгласно това, коя е обичаната му игра. Декорация. Ако имаме стилно обзаведен, съвременен дом, в който всеки подробност е изкусен, надали ще е добра концепция в дневната да има детски рисунки по стените. Но дребното създание има потребност от собствен принос в обзавеждането. Може да му закачим бяла дъска – по едно и също време за изобразяване и магнитна, на която то да се изявява – да лепи, рисува, да прави изложения, играе на морски шах.
Меки детайли. Нека сложим и няколко възглавници с декоративни калъфки, може и с детски претекстове. Колкото по- разнородни по форма и материя, толкоз по- добре. В разгара на играта може би не, само че по- късно, детето ще желае да полегне или да преглежда брошура по очи, да построи къща с тях или да плава на транспортен съд от възглавници.
Център за тихи игри. Тук се включват изобразяване, апликиране, изрязване, редене на пъзел и други разрастващи игри. Този ъгъл включва масичка и столче, на които малчуганът да се усеща комфортно. Оптималният вид е подобен комплект, на който се контролират височината на таблата и столчето, както и наклона. Така тази, другояче малко скъпа, инвестиция ще дава отговор оптимално дълго на потребностите му. Трябва да го разположим на най- светлото място. Изглежда напълнихме не един ъгъл, а цяла детска стая, нали? Не е наложително всички детайли да участват в нашата дневна. Да не забравяме, че то обича да се движи, да тича. Но дано има това, което най- обича да прави.
Когато детето играе, стига да е в сигурност, не трябва да прекъсваме играта му и да даваме оценки, че е глупава, шумна и не изключително разрастваща, единствено тъй като ни е пред очите, а не в другата стая. То би трябвало да бъде оставено на независимост. Нека имаме поради това, когато обособяваме този ъгъл. Трябва да съжителстваме в мир с неговата волна главица и да се вършим, че ни няма. Поне с половин ухо.
И най-после - да му идем на посетители. Най- приятната част от това да имаме детски ъгъл в дневната е ходенето на посетители. Това е един превъзходен метод да си починем от домакинстването и да покажем уважението си към детската персона. На посетители се върви с покана и както си му е редът - с почерпка. Това може да е една питателна следобедна закуска или нарязана ябълка, чаша сок. Нека ви покаже на какво играе и се включете за малко, до момента в който и то хапне. Интересът ни към неговия свят ще го поласкае, а и ние ще опознаем още повече дребната огромна галактика на детската душа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ