Играе се финал на Световно първенство по футбол, а съдията

Играе се край на Световно състезание по футбол, а съдията не свири очевидната дузпа и не отсъжда явната засада. Това се случва непрекъснато и в локалните шампионати, добре че ВАР въдворява някакъв ред в множеството противоречиви случаи.

Но и да не бъде заличена несправедливостта, идната седмица имаме различен мач и можем да изправим вредите с победа.



Важен конфликт от " Ролан Гарос ". Няма " ястребово око " и съдията на стола ми демонстрира друг отпечатък, като твърди, че топката е " добра ", а аз доста ясно я видях по какъв начин отскача в навън. Пред очите ми беше, само че той ме прецака и това е ситуацията.

Но и да не бъде заличена несправедливостта, следащата седмица имаме различен мач и можем да изправим вредите с победа.

Във футбола, снукъра, голфа, бейзбола, американския футбол, Формула 1 (донякъде), баскетбола, волейбола, зимните спортове - постоянно има събитие последваща седмица, на което можем да се реваншираме и да заличим негативите. Или най-малко да компенсираме неправдите.

Но в бокса не може. В ММА не може. В бойните спортове не може.

Не са ти дали дузпа и тимът ти загуби? Да, постоянно е неприятно и обезпокоително, когато съдиите бъркат в твой ущърб, само че имаш подсигурена заплата и идната седмица отново си на сцената, с цел да покоряваш върховете.



А в случай че съдиите те прецакат в бойните спортове, може да не се качиш въобще на кръга повече. Бойците нямат седмични заплати, нямат толкоз дълготрайни контракти и нямат опцията да излязат още веднъж идната седмица след ущърб, с цел да си извоюват отнетото. И може да са понесли непоправими телесни провали, с изключение на психическите.

Ако съдийските карти не са в твоя изгода поради непросветеност, корупция или някаква друга несправедливост, може да изгориш. И в най-хубавия случай ще минат 2-3 месеца, преди още веднъж да си на кръга и да покажеш майсторството си, с цел да си заслужиш доближаване до величието.

Затова най-вече боли, когато си жертвал тялото си в продължение на десетки и стотици дни, с цел да се качиш сред въжетата (или в клетката) и някой заради някаква причина да те лиши от триумфа. Тогава отново се връщаш " в 1-ви клас " и почваш изначало, от време на време чудейки се дали си коства, в случай че по този начин ще се вземат решение " нещата "?! Защото ще минат месеци, преди още веднъж да имаш опцията да се изкачиш на най-високото равнище, а може и да си толкоз травмиран, че да не ти се отдаде повече подобен късмет.



А най-лошото не са самите месеци, ами стотиците спомагателни удари в лицето (и в тялото), които би трябвало да понесеш, до момента в който не се пласираш още веднъж на подиума. А множеството поемат въпросните спомагателни стотици удари в лицето (и в тялото) и все пак не съумяват да се върнат още веднъж до позиция за офанзива на върха!
А изключително във времената на жестока несправедливост в предишното спортът и най-много бойните спортове са средството, с което да изплуваш и да си заслужиш О2. Защото тогава спортът е бил платформата, в която е нямало значение от каква раса си и с какъв цвят на кожата си и какъв брой си богат. Зависи от теб и можеш да преобърнеш вероятностите си. Но от време на време съдийските неточности те възпират.
Затова бойците не ги е боязън от съперниците им, а от... съдиите!