Преврати срещу неоколониализма на Париж*
Игор Гашков, ТАСС
Мали, Чад, Буркина Фасо, Нигер, Габон - преврати надлежно през 2021, 2021, 2022, 2023 и 2023 година Освен от френския език (като някогашни колонии на Франция в Западна Африка Ц прев.), тези страни са обединени и от паричната система на западноафриканския франк (CFA). Тези самостоятелните страни в продължение на 60 години са били лишени от опцията да печатат свои лични пари и са фундаментално подвластни от Европейската централна банка, с цел да организират своите политики. Няма нищо сходно в други елементи на Африка и Азия.
Осакатената независимост
Възможно ли е да нямате лична валута, само че в това време да запазите самостоятелност? Теоретично да. Страните от еврозоната, употребяващи единна парична система, са принудени да вършат взаимни отстъпки между тях. Но в Стария свят отстъпките се компенсират благодарение на богатите страни за по-бедните, до момента в който в зоните на CFA франка подобен механизъм не е очакван. Валутите на 14 страни (в Западна и Централна Африка) са прецизно обвързани с еврото, темповете на инфлация се дефинират от чужбина посредством наставления, а част от националните парични запаси се внасят внасяне в Париж. В подмяна на това - нищо.
Капиталите по-лесно излизат от локалния пазар, " емигрирайки " при първите признаци на рецесия. Неравенстното на салдото - западноафриканският франк се конвертира в евро доста по-често, в сравнение с противоположното - се наслагва върху общата разлика в равнището на развиване с Европа. Африканските валути, свързани с него, наследиха надут обменен курс. Това значи, че локалните артикули се оскъпяват, като се изключи най-доходоносните - суровините. Всичко останало се внася от чужбина и се продава сполучливо на локалния пазар, без да се дава късмет на локалното произвеждане. Този дисбаланс се отразява под формата на висока безработица. През годините африканците стават все по-враждебни към Франция.
Сглобяването на зоната с франка
Напълно допустимо е Шарл дьо Гол, който основава зоната на франка през 1945 година, да е допускал, че гневът на Африка може да бъде подценен. Франция, издигаща се от руините след Втората международна война, се нуждаеше от външни източници на финансиране. Системата на неравномерен продан с колониите изглеждаше естествено решение и те започнаха да я усъвършенстват. Раждат се не един, а два валутни съюза на франка - в западната и централната част на Африка, обединени от закрепен обменен курс към френския франк и обидното редуциране " Колониите на Франция в Африка " (CFA), което тогава беше напълно правилно.
Под натиска на последователите на независимостта през 60-те години на предишния век Франция се отдръпва от района, само че съумява да обезпечи запазването на потребните си парични съюзи. Париж подписа съглашения за съдействие с нововъзникващите страни, което доста понижи техния стопански суверенитет. Колониалистите си потеглиха, само че основаните от тях механизми останаха. В съкращението CFA " колониите " бяха сменени с " общественост ", а " Франция " с " финанси " и се получи отново CFA (в превод Общност на финансите в Африка). Но същността на паричния инструмент остана непокътната.
Гвинея и Мавритания, които я напуснаха зоната на западноафрикансикя франк, с цел да печатат свои лични пари, я смятаха точно за такава. Загубата на участници можеше да провокира резултат на доминото, само че тези, които разчитаха на това, се заблуждаваха. Други две страни - някогашната португалска Гвинея-Бисау и испанската Екваториална Гвинея - скоро се причислиха към CFA зоната на мястото на напусналите страни.
Куршуми против валутната самостоятелност
През втората половина на 20-ти век минимум трима национални водачи, които обществено дадоха обещание да се откажат от от нея, приключиха живота си от патроните на превратаджии или в пандиза си. С един от тях това се случи единствено два дни пред старта на промяната, която в последна сметка не бе осъществена. Името му Силван Олимпио символизира пропуснатите благоприятни условия за Република Того. А историята за свалянето му от власт през 1963 година - Олимпио се скри в градината на американското посолство, където бе открит убит, - илюстрира несигурността на външнополитическите съюзи и компликациите при маневрирането сред великите сили в името на оцеляването.
Това, което не бе осъществено в Того през 60-те години, беше приложено на процедура от водача на Мали Модибо Кейта, само че той беше заставен да заплати цената. През 1962 година неговата страна заменя CFA- зоната на франка със личен си малийски франк. В разкритите архиви на френското разузнаване това решение се свързва с визитата на Кейта в Съюз на съветските социалистически републики през същата година. Фактът, че връзките сред Москва и Бамако доста се стоплиха, не устройваше всички. През 1968 година Кейта бе свален и хвърлен в пандиза, от който в никакъв случай не излезе, а зоната на франка бе възобновена, зарязвайки краткотрайната парична самостоятелност.
Убийството на президента на Буркина Фасо Томас Санкара от превратаждиите през 1987 година е най-новата злокобна история, обвързвана със зоната на франка. Поддръжник на левите хрумвания, Санкара вярваше, че валутата, наследена от колониализма, попречва икономическия напредък и наскърбява националните усеща. В началото на 80-те години той предложи да разгласява своя лична валута, само че подцени несигурността на позицията си. Организаторите а преврата се разправили освен с водача на революцията, само че и с 12-те негови сподвижници, които споделят концепциите му. Така зоната на западноафриканския франка оцеля.
Диктатът с еврото
През 2015 година президентът на Чад Идрис Деби (по-късно погубен от бунтовници) назова валутата " теглеща Африка обратно ". През 2019 година президентът на Бенин Патрис Талон се съгласи: " Не е добре този модел да продължава да съществува ". Със промяната на поколенията в Африка желанието за вдишване на надзор върху личната финансова политика става преобладаващо.
В отговор през 2019 година Париж предложи гъвкава промяна на едната зона - западната. Принципите му включват последователно намаляване на ролята на Франция, правото да се връщат финансовите запаси в Африка и даже преименуването на валутата в еко вместо дискредитирано име, което се отнася до колониализма. Ковид-пандемията обаче забави напредъка на промяната: три години по-късно тя към момента не е влезнала в действие.
Но би трябвало да се има поради двойствеността на формулировките, които са умишлено определени от Франция. Те разрешават доста неща да бъдат оставени такива, каквито са: да вземем за пример правото да се върне националното благосъстояние на Африка не значи това обвързване безусловно да се извърши, а е сложено според от осъществяването на съглашения. Френските представители в централните банки ще бъдат сменени от специалисти, назначени със единодушието на Париж.
Независимо от другите оценки за бъдещето на CFA зоната, несъмнено е едно: обвързването му с евровалутата. Париж не е склонен на компромис по тази основна точка. Това значи, че опълчването против френските парични принадлежности в африканските страни ще продължи по един или различен метод.
*Статията е с дребни съкращения, заглавията са на ДУМА
Перспективата е самостоятелното еко
Зоната на западноафриканский франк включва Кот-д`Ивоар, Бенин, Буркина-Фасо, Мали, Нигер, Сенегал, Гвинея-Бисау и Того, а на централноафриканския - Камерун, Габон, Чад, Централноафриканската република (ЦАР), Конго и Екваториална Гвинея (общо 14 държави). На 10 януари 1994 година в Дакар е подписано съглашение, което трансформира Паричния съюз на Западна Африка в Западноафрикански стопански и валутен съюз. От 1999 година курсът на африканския франк към еврото е 655 957 към 1 евро.
Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал, Того и Кот д`Ивоар са подготвени през 2027 година да отстранен франка в интерес на новата валута, наречена еко. Тези страни са част от Икономическата общественост на западноафриканските страни (ECOWAS). Първоначално въвеждането на групова валута беше планувано за 1 декември 2009 година, само че тази дата беше отсрочена първо за 2020 година, а по-късно за 2027 г.
Мали, Чад, Буркина Фасо, Нигер, Габон - преврати надлежно през 2021, 2021, 2022, 2023 и 2023 година Освен от френския език (като някогашни колонии на Франция в Западна Африка Ц прев.), тези страни са обединени и от паричната система на западноафриканския франк (CFA). Тези самостоятелните страни в продължение на 60 години са били лишени от опцията да печатат свои лични пари и са фундаментално подвластни от Европейската централна банка, с цел да организират своите политики. Няма нищо сходно в други елементи на Африка и Азия.
Осакатената независимост
Възможно ли е да нямате лична валута, само че в това време да запазите самостоятелност? Теоретично да. Страните от еврозоната, употребяващи единна парична система, са принудени да вършат взаимни отстъпки между тях. Но в Стария свят отстъпките се компенсират благодарение на богатите страни за по-бедните, до момента в който в зоните на CFA франка подобен механизъм не е очакван. Валутите на 14 страни (в Западна и Централна Африка) са прецизно обвързани с еврото, темповете на инфлация се дефинират от чужбина посредством наставления, а част от националните парични запаси се внасят внасяне в Париж. В подмяна на това - нищо.
Капиталите по-лесно излизат от локалния пазар, " емигрирайки " при първите признаци на рецесия. Неравенстното на салдото - западноафриканският франк се конвертира в евро доста по-често, в сравнение с противоположното - се наслагва върху общата разлика в равнището на развиване с Европа. Африканските валути, свързани с него, наследиха надут обменен курс. Това значи, че локалните артикули се оскъпяват, като се изключи най-доходоносните - суровините. Всичко останало се внася от чужбина и се продава сполучливо на локалния пазар, без да се дава късмет на локалното произвеждане. Този дисбаланс се отразява под формата на висока безработица. През годините африканците стават все по-враждебни към Франция.
Сглобяването на зоната с франка
Напълно допустимо е Шарл дьо Гол, който основава зоната на франка през 1945 година, да е допускал, че гневът на Африка може да бъде подценен. Франция, издигаща се от руините след Втората международна война, се нуждаеше от външни източници на финансиране. Системата на неравномерен продан с колониите изглеждаше естествено решение и те започнаха да я усъвършенстват. Раждат се не един, а два валутни съюза на франка - в западната и централната част на Африка, обединени от закрепен обменен курс към френския франк и обидното редуциране " Колониите на Франция в Африка " (CFA), което тогава беше напълно правилно.
Под натиска на последователите на независимостта през 60-те години на предишния век Франция се отдръпва от района, само че съумява да обезпечи запазването на потребните си парични съюзи. Париж подписа съглашения за съдействие с нововъзникващите страни, което доста понижи техния стопански суверенитет. Колониалистите си потеглиха, само че основаните от тях механизми останаха. В съкращението CFA " колониите " бяха сменени с " общественост ", а " Франция " с " финанси " и се получи отново CFA (в превод Общност на финансите в Африка). Но същността на паричния инструмент остана непокътната.
Гвинея и Мавритания, които я напуснаха зоната на западноафрикансикя франк, с цел да печатат свои лични пари, я смятаха точно за такава. Загубата на участници можеше да провокира резултат на доминото, само че тези, които разчитаха на това, се заблуждаваха. Други две страни - някогашната португалска Гвинея-Бисау и испанската Екваториална Гвинея - скоро се причислиха към CFA зоната на мястото на напусналите страни.
Куршуми против валутната самостоятелност
През втората половина на 20-ти век минимум трима национални водачи, които обществено дадоха обещание да се откажат от от нея, приключиха живота си от патроните на превратаджии или в пандиза си. С един от тях това се случи единствено два дни пред старта на промяната, която в последна сметка не бе осъществена. Името му Силван Олимпио символизира пропуснатите благоприятни условия за Република Того. А историята за свалянето му от власт през 1963 година - Олимпио се скри в градината на американското посолство, където бе открит убит, - илюстрира несигурността на външнополитическите съюзи и компликациите при маневрирането сред великите сили в името на оцеляването.
Това, което не бе осъществено в Того през 60-те години, беше приложено на процедура от водача на Мали Модибо Кейта, само че той беше заставен да заплати цената. През 1962 година неговата страна заменя CFA- зоната на франка със личен си малийски франк. В разкритите архиви на френското разузнаване това решение се свързва с визитата на Кейта в Съюз на съветските социалистически републики през същата година. Фактът, че връзките сред Москва и Бамако доста се стоплиха, не устройваше всички. През 1968 година Кейта бе свален и хвърлен в пандиза, от който в никакъв случай не излезе, а зоната на франка бе възобновена, зарязвайки краткотрайната парична самостоятелност.
Убийството на президента на Буркина Фасо Томас Санкара от превратаждиите през 1987 година е най-новата злокобна история, обвързвана със зоната на франка. Поддръжник на левите хрумвания, Санкара вярваше, че валутата, наследена от колониализма, попречва икономическия напредък и наскърбява националните усеща. В началото на 80-те години той предложи да разгласява своя лична валута, само че подцени несигурността на позицията си. Организаторите а преврата се разправили освен с водача на революцията, само че и с 12-те негови сподвижници, които споделят концепциите му. Така зоната на западноафриканския франка оцеля.
Диктатът с еврото
През 2015 година президентът на Чад Идрис Деби (по-късно погубен от бунтовници) назова валутата " теглеща Африка обратно ". През 2019 година президентът на Бенин Патрис Талон се съгласи: " Не е добре този модел да продължава да съществува ". Със промяната на поколенията в Африка желанието за вдишване на надзор върху личната финансова политика става преобладаващо.
В отговор през 2019 година Париж предложи гъвкава промяна на едната зона - западната. Принципите му включват последователно намаляване на ролята на Франция, правото да се връщат финансовите запаси в Африка и даже преименуването на валутата в еко вместо дискредитирано име, което се отнася до колониализма. Ковид-пандемията обаче забави напредъка на промяната: три години по-късно тя към момента не е влезнала в действие.
Но би трябвало да се има поради двойствеността на формулировките, които са умишлено определени от Франция. Те разрешават доста неща да бъдат оставени такива, каквито са: да вземем за пример правото да се върне националното благосъстояние на Африка не значи това обвързване безусловно да се извърши, а е сложено според от осъществяването на съглашения. Френските представители в централните банки ще бъдат сменени от специалисти, назначени със единодушието на Париж.
Независимо от другите оценки за бъдещето на CFA зоната, несъмнено е едно: обвързването му с евровалутата. Париж не е склонен на компромис по тази основна точка. Това значи, че опълчването против френските парични принадлежности в африканските страни ще продължи по един или различен метод.
*Статията е с дребни съкращения, заглавията са на ДУМА
Перспективата е самостоятелното еко
Зоната на западноафриканский франк включва Кот-д`Ивоар, Бенин, Буркина-Фасо, Мали, Нигер, Сенегал, Гвинея-Бисау и Того, а на централноафриканския - Камерун, Габон, Чад, Централноафриканската република (ЦАР), Конго и Екваториална Гвинея (общо 14 държави). На 10 януари 1994 година в Дакар е подписано съглашение, което трансформира Паричния съюз на Западна Африка в Западноафрикански стопански и валутен съюз. От 1999 година курсът на африканския франк към еврото е 655 957 към 1 евро.
Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал, Того и Кот д`Ивоар са подготвени през 2027 година да отстранен франка в интерес на новата валута, наречена еко. Тези страни са част от Икономическата общественост на западноафриканските страни (ECOWAS). Първоначално въвеждането на групова валута беше планувано за 1 декември 2009 година, само че тази дата беше отсрочена първо за 2020 година, а по-късно за 2027 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ